Загубих...страха си

Мдаааа...Ама хей така, неусетно го затрих тотално.
Нали ви споделих за малките, дълбокоаргументирани бягства на село.Ами няма вода.Всъщност има, ама само нощем.
Научих маршрутките и, защото Медун е всеки ден на работа - аз съм стопанката ииии за час съм там, наместо у дома.
Чакаме водата с комшийката - леля Цветанка под лозичката с домашна ракийка, салатка от градинките и, надупили телевизионен канал "Фолклор".Докато коментираме способностите на певачките, телефонът И звънва някак си ..италиански.Оказва се - дъщеря И.Да, за мене леля Цветанка е същински приятел, но за друга е майка, а за трета - свекърва.Разговорът ме понастръхна.
Щерката и зетят се развели и оставили тук на самоотглеждане прелестна тинейджърка.Мамата се залюбва с богат италианец и забегва при него, а татко прави бебета на конвейер на други мами.Девойката била абитуриентка, а майка И не могла да дойде да я види, щото тоооолкова надебеляла, че я било срам от хората, представете си!Какво щели да кажат те?
Леля Цветанка здраво я нахока.Обясни И, че така е, като само лапа паричките на чичко-чужденец. Посветена на лакомията си, се е превърнала в едно огромно ненаситно животно. После затвори тъжно слушалката.Сипа мълчешком по супичка от лобода. Въздъхна дълбоко и извади снимката на чудесната девойка.До нея имаше младеж, който просветли лицето на леля Цветанка.
Добре, че си я намерил, докато била на 15г.Сега я носи на ръце и И е и майка и баща.
Чухме шуртене на вода и хукнахме да спасяваме градинките. Като свърших стана полунощ.И наместо да се заключа в къщичката нещо ме подпря и смело се шмугнах в храстите-жив плет. Изскочих на поляната и вдигнах лице под звездният купол, с надежда за дъжд от звезди. В мига на звездно опиянение, обаче, усетих присъствие на нещо също така любопитно, като мен. Не беше само едно, а цяло семейство язовци.Сега гугъла ми каза за какво животно става въпрос.
Та не само не се уплаших, но и те не се уплашиха от мен.Имах чувството, че няма животно, от което може да ме е страх. Той - страхът ми, остана някъде при хората.

хората са страшни........

...човешка и истинска история, ама защо ли се "освинваме".....

Прекрасно!
Ей, заради такива лично-призматични разкази те чета с усмивка и на един дъх, Деси!!!Когато си спонтанна и не влизаш в излишни обяснения за причини и следствия на явно видимото - нямаш равна на себе си да уловиш момента! Ако не те мързи, може да се пробваш да пишеш кратка проза - като нищо ще станеш достатъчно добра, за да те издават...
Имаш свеж поглед и си съпричастна... това не е малко в наше време!
Благодаря ти за написаното...

Страхът е сред хората, наистина...особено онзи, заразният, вторично преработен страх, отпадък от слабостите ни...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Да, този отпадък от слабости ни кара да пожелаем да сме направо животни - със семейство или без. Да ние страх от нас самите
Иначе историята е многолика и не ми дава да съдя надебелялата жена и решението И да се скрие от мнението на хората по този начин.
Няма история с едно лице, всъщност.И хора само добри или лоши няма.
Миналото лято си джитках из градината, а Медун се дупеше под Фиатката и И се караше.Накрая се завря под нея. Настъпи тишина. За миг нещо се случи и от съседския двор като хала се понесе едра българка с големи цици и подпря полетялото фиатче преди да смаже любимия ми Медун.Направо го спаси от еднотонното машинчЕ, с тез едри български гърди.
Покани ни на кафе и се запознахме. Година майка И загубила и вест и кост от нея. Залюбила се с италианеца не за пари, а от общ интерес-мотори.Докато летели с един звяр се завъртяли иииииСпоменът И започва наново в циментено корито и положение-полутруп за половин година. Не звъняла, за да не ги плаши.
Та страхът излиза, че не е просто в хората, а в този единствен наречен - Аз.
Добрата новина е,че мене явно, не ме е страх от мене си, просто.
Докато при тази сладурана се оказва, че засега води страхът?
При вас как е, в този смисъл?

Ами, аз лично не мога да се похваля с голяма смелост, напоследък...обаче съм си по природа доста самокритична, та не знам какво е реалното положение, погледнато от страни. Сигурно е само, че съм много, много уморена... и леко безпътна. Полеследното - странно защо ми харесва.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Просто ти е дошло време вече да те изненадват само.....положително

Благодаря за спонтанната усмивка, която грейна на лицето ми!
Еднственото, което ми липсва го чувам през прозореца - песента на щурците
Колкото до страхът - имам си няколко страхчета, но категорично отказвам да ги следвам. Страхчетата преди години бяха страхове

"В живота, за разлика от шахмата, не всяка дама е царица."

... определено от ТОВА имам нужда!
Един чист късмет, подарък от съдбата, дар от небето... и прочие...

Не искайте много, за да може да платите цената.

С нетърпение чакам писанията ти . Радвам се, че има такива хора като вас
Разкази с неочакван край :)))

Много хубаво! Благодаря ти!

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Тия дни дочетох една приказно красива книга "Хълмът Уотършип" на Ричард Адамс. Повествованието се води от .. зайци, които успяват да победят най-злите си врагове сред своите, да изградят свое си селище с най-различни зайци, питомни, диви, живели в робство.... да се сприятелят с други "раси" като чайки и плъхове, че даже и хора да им помагат срещу котки и кучета!
Мисля, че може би ще ти хареса:
[линк]

Няма по-страшно, но и по-разумно животно от човека, поне според нашите си човешки представи

Ти имаш дарба да пишеш; да изразяваш това, което си почувствала; да пресъздаваш, като акцентуваш не върху случките, а върху това, което витае около тях. Благодаря ти, темата е много хубава.

Чак сега осъзнах, че всъщност винаги много съм харесвала едрите българки с големи цици.

Ехеее Деси
Чудесно си го описала. Май наистина имаш дарба

виждаш и колко други тук ти се радват. Пиши повечко.
пс и никакво мрънкане, защото това твоето с Медун е щастието.

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Това е като от "Дивите разкази".Но тази наедряла жена защо ли не е сложила на първо място дъщеря си пред хорското мнение!?? На хората никога не можем да угодим - и слаби и дебели, по- добре изобщо да не се и опитваме.

това с надебеляването е било само предтекст, то е ясно.

Големи извинения, че току пусна нещо и изчезна.Не е от неуважение. Просто война, ама война за компа. До днес имах домашен бан, ама това е друга тема.Благодаря за похвалите, но не смятам, че съм толкова дорасла и да се взимам на сериозно, като автор. Правя го, затова и умишлено тук, защото приемам критиката, като градивна, а и разтоварвам душица по мой си начин.Радвам се, ако ви поусмихнах.

Такаа, а песента на щурците, която слушаш, предполагам в града, ме подсеща за друго мое преживяване и щом няма никой против да ви го споделя. То си е направо кауза вече. Може и да я подкрепите или обратно.
Та: Вървя пеш до работа всеки ден. Извървявам цялата тази софийска улица Мур.За нея и друг път съм ви писала. Абсолютно права, тя бе доскоро единствената асфалтирана улица на модерния софийски квартал "Манастирски ливади". Направо представителна улица И казваме.Тук се редуват малките къщички с характер с модерни сгради - административни и кооперации.Между тях, обаче има изоставени градинки, на предишни собственици.
Миналата година оттам събирах семена за цветя. Тази - плодове.Когато вечер се прибирам ме посреща Медун.И докато ми се радва и ме имитира как я кръстосвам (ходя много смешно на зиг-заг, за да не пропусна нещо) си събирам цели торбички с плодове.
За късмет и Медун започна работа. Странното е, че и на него му се наложи да преминава в същия квартал пеш, но по успоредната улица. И познайте какво носи. Една вечер влизам у дома и що да видя - Медун се спретнал и направил сладко от ръждавишка беловица. Помни я от Кюстендил(неговото село).Разкошна бяла череша, с червеникав тен. В сладкото хрупка и потича в устата ти. Чудо-сладко!
Запалихме се и вече имаме сладка от вишни, къпини, а масата ни е отрупана с огромни къпини, круши и ябълки в момента.
Докато една сутрин, както си пия кафето и се готвя за нов поход по улица Мур, се заслушвам в предаването "Една сутрин". Възмутена гражданка изпратила снимка на Ани Цолова и Венелин. На нея е сниман подлез на булевард България. Предполагам, че е в края на някоя от тези улички. Входът на подлеза бе отрупан от презрели сливи. Наоколо се носела смрад на джибри, а и преди това и пак там имало нападали череши.Та много се беше ядосала гражданка срещу безхаберието на дърветата, които така цапат. Трябвало да ги няма. Е почистващите фирми и разни други възмущения, но мен ме жегна много този крясък и писах.
Аз пък не смятам, че дърветата пречат, а че ние им пречим повече с цялата си парвенющина и извратеност.Булевард България бе построен над реката. Тази река съм пресичала всяка сутрин, като дете, за да отида на училище. И тогава вървях на зиг-заг и събирах кестени и плодове.Въпросните нови квартали са пълни с такива люти гражданки от село, които не разпознават вишна от череша, в случая.Предполагам, че иначе отива на пазар Красно село и купува в бурканче от кисело мляко именно от тези къпини, но съвестта и е чиста. Търговецът И е казал, че са от Витоша. Да не говорим, че съвсем не видяхме деца да берат свободно растящи плодове. И те си мислят, че могат да ги намерят само в хипермаркета, дори и да им капят върху главите по улицата.
Имаше криза май-гладни, недохранени хора сме, на които им пречат плодовите дръвчета. А те незнайно как но оцеляха, въпреки нас.
И да не продължавам да хейтвам, дадох и давам предложение - организирано събиране на сливи за смет или, както щете го речете, само да спасим лошите дървета!

и давам предложение - организирано събиране на сливи за смет или, както щете го речете Моля те, Истино, първо да дойдете да оберете тая джанка дето ми цапа задницата на колата, моля те!

Истино, първо да дойдете да оберете тая джанка дето ми цапа задницата на колата, моля те!

Я ся да видим кое не си е на мястото....джанката или задницата на колата ти

Никой, никога няма да спечели битката при половете. Има твърде много сдобрявания с врага.