Green zone

Нямам нищо против по-динамично холивудско представяне на политическа и военна ситуация от далечна, близка история или дори настоящето ако освен че изкарва интересен и напрегнат филм стимулира и към разравяне на повече факти за действителния случай. Конкретно за “Зелена зона” – разкритията за отсъствието на оръжията за масово унищожение в Ирак и пост-фактум поставянето под въпрос на основния повод за нахлуването на коалиционните сили там. Че е значително опростяване на сложен и продължителен реален процес с много участници, че образите са абсолютно събирателни, че пак е употребено износеното клише за обикновения войник – борец за истина и справедливост, че конспирацията е представена до ниво дребен, да не кажа безименен, служител в ЦРУ без намек за нишки към по-високи етажи – вярно е. И все пак, за пореден път, не сядаме да гледаме филм, в началото и края на който няма и дума за претенции за каквато и да било база на реални събития и лица, като очакваме екранизация на обширно журналистическо разследване или дори на по-задълбочен роман на Том Кланси. Част от дребните детайли могат и да се приемат за чиста монета, останалото около истината се оставя на медиите и Уикилийкс. Търсех динамика, визуално и емоционално развлечение – филмът ми ги осигури. Той и две вечери след него „Принцът на Персия” с лошият чичо Низам, който настрои общественото мнение за превземане на мирен град под фалшивия претекст, че там имало скрити ковачници, вадещи оръжие за враговете на Персия .

браво, добре е станало сравнението между Зелената зона и Принца на Персия.