Конференция

В случай, че някой се заинтересува:

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

[линк]

Интересна тема. Все пак не ми се струва че 3D-принтерите и роботите са предвестници чак на такава опасност Но моите деца засега ги държа далеч от компютъра.

P.S. А християнски подход ли ще се обсъжда, или просто нови изследвания в педагогика, детска психология и т.н.?

Не се съсредоточавай върху опасността. Съсредоточи се върху възможностите.

[линк]

И възможностите са - ?

А дали ще се представя предимно християнска гледна точка на конференцията, или няма да е свързано с религиозна тематика.

Религиозната тематика е неизбежна. Да, ще бъде от християнска гледна точка. Но виж това, защото горе долу предугаждам какъв ще е един от следващите ти въпроси - [линк]

[линк]

Какво значи "презумптивист"?

Презумптивист е човек, който има презумпция, вяра в нещо което приема за даденост и няма нужда да доказва неговата правота или съществуване. Точно като аксиомата в математиката. Всеки човек е презумптивист без значение, дали го осъзнава или не.

При християните основната презумпция при споровете им с невярващи е Бог. Те осланят всички свои аргументи срещу тях на тази основа. В християнството се развиват два начина на защита на вярата - класическа и презумптивна апологетика. Класическата апологетика приема, че вярващият и невярващият имат една и съща основа за дебат и единственото което ги различава са доказателствата. Това е най-честата апологетика срещана сред християните в българските църкви. Неин виден представител е Джош Макдауел. Тя приема, че ако само се даде правилното доказателство на невярващия той ще се съгласи. Затова и вярващите постоянно биват побеждавани от езичниците в дебати.

При презумптивната апологетика се приема, че вярващият и езичника нямат основа за общ дебат. Техните презумпции, чрез които тълкуват доказателствата са различни и противопоставящи се. Затова презумптивните апологети рядко се занимават да представят доказателства на невярващия (Лука 16:31). Те се борят срещу техните презумпции, които тълкуват доказателствата. Не съм видял вярващ използващ презумптивната апологетика да изгуби дебат срещу езичник или християнин.

[линк]

Оо бат Насо.
Welcome back.

Вeрно, отдавна не се бяхте появявал, Mr Anderson

Интересно, да. А ако атеистът също използва презумптивна апологетика, и той ли няма да изгуби дебата?

При добър християнски апологет атеиста винаги, без изключение губи дебата. Ние знаем, че Бог съществува и е създал всичко, дори и логиката. Атеиста за да тръгне да отрича Бог трябва да открадне и да застане на християнските презумпции. Както Ван Тил, най-известният презумптивен апологет казва, "За да удари детето шамар на баща си, то трябва първо да седне в скута му." Има един анекдот за учен който направил мислещ робот и гордо обявил, "Доказахме, че Бог не съществува."

Ето ти един пример с учен атеист. Той отрича Бог, но като влезе в своята лаборатория, той изоставя своите атеистични презумпции и действа като вярващ. Той не се води от презумпциите за хаоса, но като запали огън той очаква този огън да гори и нагрява, а не да се превърне в лед. Ако той е последователен в своите презумпции, то той не би бил никога сигурен, какво би се случило, ако запали клечка кибрит следващи път. При християнина този проблем не съществува, той знае, че Бог е създал света и реда и Бог поддържа този ред. За него света е предсказуем.

Когато се използва презумптивния подход има две правила: атакува се презумпцията на атеиста, а неговите аргументи се довеждат до тяхното абсурдно крайно приложение.

Бог е създал логиката и презумптивизма и всеки аргумент и презумпция която не се вписва в неговото царство е осакатена и подлежи на разрушение (2 Кор. 10:4-5).

Дано не съм се изгубил в обясненията. Между другото има книга на български за презумптивната апологетика написана от може би най-добрият апологет срещу атеистите - Бансен. Бансен е правел дебати на живо по телевизията с атеисти в Щатите и винаги е печелел. Имало е случаи в които атеист става и напуска студиото след един единствен въпрос от страна на Бансен.

Съвсем наскоро се състоя подобен дебат между Дъглас Уилсън и най-известния атеист в САЩ Хитчънс - [линк] . Дъглас е презумптивен апологет и го побеждава. След това дебата беше шумно рекламиран от християнските организации в САЩ, а атеистите се скриха без да обелят и дума.

Това е книгата: [линк]

[линк]

А, м-р Андерсън е направо като шумкарин.

Туй сичкото го турни барем в бележка под линия на превода, дето е постнат на сайта, де да знам ли аз. Звучи малко като щатски протестански лексикон.

Инак, не те ли смущава това, че отричайки общата основа за дебат, де факто обезсмисляш разговора?

Направих и и труда да прочета поканата (пардон, инвайта) за семинара.

Мисля, че не съм съгласен с няколко основни, като че ли априорно поставени презумпции:

1. Академичното образование винаги създава задръстеност и непродуктивност, никога не фасилитира творческото мислене и иновацията.

2. Автоматизацията на индустриите създава огромна безработица, сиреч базовата ретро сай-фай представа, че има противопоставяне машини vs. хора.

3. Смесицата от бизнес ориентирано мислене и свързването му с религиозността, съчетано отгоре на всичко с хоум-скулинг повей.

Сиреч, ще ми е интересно да чуя транскрипт. Как са се разгърнали подире тез презумпции.

Хм интересно звучи. Но малко по-надолу, в темата за дебата Бог и Космология, поспорихме с harish_chandra. Ако искаш пробвай и ти с демонстрация на презумптивната апологетика Но harish_chandra също е много добър апологет-атеист, тъй че вероятно би завършил наравно спорът... Щото Стивън Хокинг точно това каза наскоро: "Доказахме че Бог не съществува".

Икономически многократно е доказано, че индустриализацията и високите технологии не влияят негативно на пазара на труда, при все че за все повече дейности се използват машини. Съвсем обратното е - в страните, в които машините са заменили човешката ръка, безработицата е най-ниска. Пазарът на труда не се свива, той се преструктурира.
Както писа Наско, това противопоставяне (човекът vs. машините) е от едни минали времена, според мен вече приключва някъде към времето на Чарли Чаплин). А дори и държавното академично образование е поставено в конкурентнна среда (изключвам БАН) За неперспективни специалности няма кандидати.

Неправилно сте ме разбрали. Аз съм за машините и технологиите. Просто казвам, че човек с умения много по-бързо ще се преструктурира към новата обстановка, отколкото скован човек уповаващ на старите си академични знания. Нещо подобно се случи в Източна Германия след обединението. Това което измъкна източно германските мениджъри от фалита не беше старото ноу хау и академичните им знания, но умението да търсят нови начин за преструктуриране, упорството и желанието да научат нови неща. Точно за това се отнася и конференцията, как да възпитаме тези умения в децата, как да развием умението им да разрешават проблеми, да развием дългосрочна времева рамка, упоритост, търпение, предприемчивост, и т.н.

Аз не пропагандирам разрушаването на машините, както Калин дава минали примери. Напротив, аз казвам, че всичко което човек прави като действие рано или късно ще бъде иззето от машините, но ако има качествата които съм описал в обявата, няма причина за страх.

[линк]

Даже, именно академичността е гаранция за творчество.

Сред множеството ученици на Сократ е имало двама - Диоген и Платон.

Диоген създава школата на циниците, която общо взето се занимава с производство на лафове, Платон събира своите ученици в градината на героя Академ (оттам - академия). Той държи на реда и изисква от своите последователи да притежават и развиват умения по музика, геометрия и литература. И в крайна сметка полага основите на Европейската цивилизация. Аристотел е един от учениците му.

Академичността първо е антипънкария.

Хехе, и ти си своего рода радикал, прекланящ се пред академизма.

Не, не бих казал точно, че академичността е "гарант" за творчество: и ти точно знаеш защо

Но пък да се предприеме крайната мярка за изхвърляне на академичното възпитание (навици, подходи, интелектуална дисциплина и пр.) от сферата на творчеството предполага и предлагането на достатъчно разумна и смислена алтернатива.

Не съм видял такава досега. Даже и от нашего брата евангелистаго българского, ни американского.

Това е най-честата апологетика срещана сред християните в българските църкви. Неин виден представител е Джош Макдауел.

скарали се кой да води бащината си дружина!