когато има проблем

здравейте
имам следното питане
защо се налага човек да се кара с родителите си и как може да се избегне това.
Възпитавана съм от властна майка от типа "Сбъдници"- т.е каквото каже трябва да е на нейната.
Опитвам се да не съм като нея, но в момента 6 годишния си син го възпитавам май по същия начин-една секунда не го отделям от сбе си. Свекитата и с тях съм в конфликт, защото не им давам детето да го погледат.
А аз съм на принципа(за разлика от съпруга ми), че детето трябва да се отглежда от родителите и при баби и дядовци да ходи за кратко.
Наложи се -останах без работа и направих компромис-нека си казах малко да поседи в далечния град, далеч от мен и при нашите родители.
И пишман станах-защо съм ги контролирала, трябвало да го гледат както те преценяли и т.н и т.н. А техните преценки е да му контролират действията и постоянно да го напътстват.Като добавка 0хранят го с най различни колбаси, гледа всяка вечер екшъни-защото свекъра без тях неможе кротко да заспи, по цял ден отделно на компютъра и каквото и да решат-нямат нагласата да ни информират.
За мъжа ми не е проблем, за него е по важно да е в мир с всики и да не се кара с никой. А понеже аз имам определени изисквания-и се сещате - в момента съм враг на всички.
Кажете ми съвет. За мен решението беше-тотално отделяне на детето от баби и дядовци, но работя и се налага да го гледа някой понякога. Да не говорим, че от другата година е първокласник и още от сега се опитвам да намеря решенив за 3 -те месеца от годината, в които ще е ваканция.
Тук съм сигурна, че има много добри педагози. Моля Ви дайте ми съвет.

Ти кого искаш да промениш? Родителите си или детето си? На кого искаш да помогнеш? И какво искаш да изградиш в него?
Детето попива и вашето отношение към роднините и това на роднините към вас.

"Възпитавана съм от властна майка от типа "Сбъдници"- т.е каквото каже трябва да е на нейната."

Повярвай ми това не е властна майка, а безотговорна. Майка да не чувства какво чувстваш и от какво се нуждаеш си е безотговорност. Тоест трябва да покажеш и друг тип поведение на детето и то да избере на кого да подражава и защо. Детето се учи. А ученето идва от чувствата на околните и близките и тези които обичаш, а не от филмите и компютъра.

Браво, блъди! Така е наистина.


P.S. А ти къде беше толкоз време, ако не е тайна?
*****
"...faster if you took your clothes off. Survival 101." Jacob Black, "Eclipse"

Благодаря ти.
Ами да, така е аз трябва да науча детенцето си на отговорност.
Виждам грешките на майка си, но нали ми е родител и нямам право да я съдя. Тя ми е дала живот и ме е отгледала било и е трудно-трудно детство имах. Не, че я оправдавам, но не е човек който ще послуша и отсрешната страна какво бушува в нея. За съжаление. За това искам да изолирам детето си от родителите ни, но няма как -понякога имам нужда от помощ. Въпреки, че сме на 200 км разстояние и отделно от всички родители, пак се мешат и се опитват да налагат мнението си. Защо в нашата страна родителите не могат да разберат, че децата стават големи хора, със собствени разбирания, разсъждения и решения за живота. Вчера я заварих да ми рови в чантата.Аз съм на 33 години, кажете ми това нормално ли е. Да видела какво крия там

"Защо в нашата страна родителите не могат да разберат, че децата стават големи хора, със собствени разбирания, разсъждения и решения за живота. "

Защото са нямали достатъчно власт в социалния живот, защото са им Взимали властта в България тези които се правят на голямата работа. Властта която я упражняват върху вас е един вид компенсация на отнетите права от ние знаем кои, демек богатите.

Нормално е да е такава Комунизма я е зомбирал а после от Демокрацията е луднала. Така са голяма част от възрастните. Тя упражнява власт защото много преди години е била пренебрегвана и все не са и давали и давали. Сега на стари години иска само власт, а може да я получи само от роднина.

Именно политиците и политиката и цялата тази сбирщина от хора искащи прекалено власт направиха хората такива.

Докато продължи така да се държи властта, майка ти и многото българи няма да се оправят защото те следят и възприемат Информационните вълни на силните на деня, демек политиците и журналистите и им подражават.

Вината не е в нея, а в това че обществото не дава лично пространство на хората поради факта, че където и да се създаде такова веднага е заемано от мошенници и жадни за власт а някои ги наричат паразити.

Ами -значи съм права. След като не мога да реша проблема, ще си седя на 200 км далече от тях и това е

Аз съм напълно съгласен - децата е по-добре да стоят далеч от баби и дядовци... Но съвременното общество нали се еманципира, тръгна кариери да гради, и както във всичко, по-слабата страна губи... Пак по-добре баби, отколкото възпитание от улицата... Но разбира се да ти кажат, че като стои при тях, щели да се отнасят с него както искат... това си е наистина мания за контролиране. В крайна сметка си възрастен човек, и детето е твое...
Това, че детето на 6 години щяло да избира и да се учи са глупостите на блъд... В каквато среда живее тия начални години, тя ще го оформи, така че като човек който му пука, разбираш че става дума за борба, като всичко в живота. И както всичко в живота, стои въпросът - а откъде може да си сигурен, че точно ти си правият? Изводът който аз си правя е, че най-близо до истината, винаги е този който най-много го е грижа. Защото той влага най-много. Така че и едно дете ще е готово да направи истински избор когато е готово и да се грижи за себе си. До тогава просто трябва да следва модела на родителите си, дори и той да не е перфектен. Алтернативата е, да му стане учител улицата и хаосът, които не могат да бъдат смлени и разбрани правилно на ранна възраст. Просто това са фактите - винаги има модел. Не можеш да бъдеш себе си, ако не знаеш какво е изобщо да бъдеш. Когато хората вземе да ги е грижа повече за децата им, предаваният модел ще бъде по-добър. Възпитанието не е само форма на контрол, то може да бъде всичко, стига да е някаква форма на грижа.

"В каквато среда живее тия начални години, тя ще го оформи."

Голяма работа. Нали всички Психолози се хвалят че средата не е важна, а само вътрешните усещания и че чрез Психологията лекували всички Депресии причинени от детството. Има ли досега един Психолог и Психотерапевт дето е казал че не може да корегира лоши спомени или погрешни реакции на близки към някой някога?

Нали на това ни учи Западния модел? Не мога да съм толкова краен като теб, защото Западния модел е друг, от този който пишеш. А ние знаем че са прекалено силни и властни тея дето ни го прилагат Погрешния модел и не можем да им се противопоставим успешно.

Първо, трябва да направиш всичко възможно и да се сдобриш с бабите и дядовците, а също да осигуриш редовен контакт на детето си с тях. Не е нужно да им го оставяш да го възпитават по цели ваканции и пр. Но всяка седмица трябва да има време за баба и дядо. Те дават на детето нещо, което Ти не можеш. Действат му успокоително, защото носят чувството че принадлежи към някаква общност наречена род, семейство. Освен това то разбира, че има и други възможности и други мирогледи и други начини да се постъпи в определена ситуация. За едно 6 годишно детет това носи жизнен опит, обогатява го социално и духовно и го развива.
Второ смятам, че трябва малко по малко да позволиш на детето си да "диша", т.е да не го прилепяш към себе си с кламер. Рабери, че така удобвлетворяваш твоя егоизъм, и не му правиш никаква добра услуга. Всяка майка иска да направи за детето си най-доброто, да го предпази, да го нахрани, да го удостои с максимално внимание. Но от една възраст нататък - от 5 г - е време малко по малко да му оставяш и на него собствено пространство, за да може после да порасне силен, самоуверен и самостоятелен. Трябва да се вслушваш в мнението му и в рамките на разумното да му поволяваш и той да има избор. Иначе ще расте прилепен към фустта ти и в един момент ща се окаже, като стане на 35 например, че без мама не може даже да си купи аспирин от аптеката.
По отношение на съпруга си ... струва ми се че имаш нереалистични очаквания от него. Човек когато се обвързва с някого и създава семейство трябва да изхожда от принципа, че е готов да служи на този човек - особено ако е жена , и да не очаква в замяна нищо за това. Семейството не е пазарно стопанство - ти на мене аз на тебе. Този принцип неминеумо води до конфликти и недоразумения. Освен това много хора си мислят, че бракът е нещо, което трябва да носи полза, наслаждение, удобства, престиж и когато очакванията не се оправдават се започва разочарованието, гнева караниците и цупениците. Много по-добре и за теб и за него и цялото семество е да се опиташ да видиш положителното, да му се зарадваш, да го изтъкваш, да си благодарна за него...А не да циклиш на това какво няма, не се е сбъднало или не се е получило. Нямане винаги ще има в някаква степен. Но ако не акцентираш на него то няма да ти е така болезнено. Надявам се да извлечеш някаква полза от това което написах. Желая успех!.

Мислила ли си да наемеш жена, която да се грижи за детето ти, когато си на работа. Донякъде ще бъдеш по-спокойна.

Благодаря ти мило човече за хубавия отговор. Така е.
Аз искам когато се прибера от работа да е до мен детенцето, да усетя мириса на главицата му, да го гушна. И аз страдам понякога от мисълта-дали наистина му давам всичко от което наистина има нужда. Е прищявките ги контролирам-признавам си. Исками се в по стойностни неща да вярва и да има. Не е лишен от играчки, но е лишен от това да дам 300 лв . или повече в някой детски кът, защото видиш ли немога да му направя рожденния ден и в къщи с дечица и пак да е доволен.
Колкото до бабата и дядото-те просто смятат, че ние не гледаме детето достатъчно добе, че те най доброто могат да направят за него и естествено там всички прищявки са изпълнени, защото това е един от начините да си спечелим любовта в сърцето на малкото човече. Един вид-ние сме младите, работещите, не обръщащи достатъчно внимание. И реално се хващам в този капан на съдбата-че са прави. Да те са пенсионерите, по свободните, определено много го обичат, защото мъжа ми и аз сме едно дете и той е един внук. До тук описвах родителите на мъжа си.
Зная, че големия град е по мръсен и няма да научи -може би толкова неща колкото ако е в провинциалния град(това са думи на свекитата)- където въздуха е по чист и ще се храни с домашни плодове и зеленчуци.
Но аз не харесвам родителите на мъжа ми, не харесвам маниера им, не харесвам разсъжденията им, не харесвам лицемерието и отночението . Когато се обадя през деня за да чуя детето-съм ги следяла, започват се едни обяснения излишни и т.н.
Но пък в същия момент ми е неприятно , че трябва да ги лишавам от детето. И как така става, че дето започна да иска да стои повече при тях отколкото при нас с баща си. Ето това ме изкарва извин нормалното ми състояние. Мъжа ми нищо няма против, дори смята, че 3 месеца трябва лятото да стои детето при родителите му, защото било полезно
Колото и да е трудно на един родител да си гледа децата-те са негови и единствено само негови, поне до пълнолетие. Защото кой по добре от мен ще знае нуждите на детенцето. Наясно съм, че то един ден отлита от гнездото и така трябва, но искам аз и само аз и баща му да имаме вина ако нещо в характера му куца и не е както трябва. Защото силно безпощаден е човек когато търси и намира вината и отговорността за нещо, в друг човек, или други хора които реално имат намесата за извършеното.
И основното, просто искам детенцето да си е при мен, аз един ден не се чувствам добре без присъствието ми. Самички си го отгледахме, защото и преди 6 години така мислех и сега така мисля-че изцяло ние трябва да си го гледаме.
Естествено те не спират да се обаждат на мъжа ми и да дават нарежданията си. Естествено, се досещате, че от това си имаме дразги, защото мъжа ми иска всички да са щастливи и да сме едно общо семейство. Той е на принципа-аяз ще изслушам мнението на всички, защото всеки има право на мнение и накрая решението трябва да го взема аз. Просто защото той не обича да взема решениа. А след това ние с родителите му се хващаме за гушите и се сещате кой е най лошия и черния и така.
Прростете аако съм ви натоварила с проблемите си.
Благодаря още веднъж

Милсила съм, и най вероятно ще го направя, ако не намеря друго решение. Имам впредвид за 3 те месеца лятото. Това още от сега мисля. Защото товва лято реших да се доверя на родителите на мъжа ми, но ме разочароваха. Те просто не зачитат мнението ми като майка. За което най вероятно аз така съм си постлала.

Аз като ти чета темата:

[линк]

ще те попитам... без лоши чувстава - а ти какво си направила с твоя избор, при все че си на 40? И какво представлява изборът, когато не знаеш между какво избираш? Когато опита и елементарната логика често отстъпват на първичната емоция... Което е характерно за така наречените зрели хора, а какво остава за децата? А Земята е един свят пълен с капани които често са пагубни... От гледна точка на опита, след това и да роптаеш и да искаш да отмъщаваш, проблемът си е в теб, и ти ще си сърбаш попарата...

Изборът е възможен, само когато имаш достатъчно опит и си зрял да поемеш отговорността за себе си. И хората много отдавна са го определили кое е това време. Разбира се всеки иска повече свобода... което преведено значи - да си прави каквото иска, и после друг да поема последиците... И на мен като дете са ми налагали какви ли не неща. Най-глупавите и остарелите - точно от баба и дядо... Родителите поне живеят наистина във времето което отглеждат децата си, и дори да постъпят неправилно (което до голяма степен е неизбежно), те са тези които ще свържат първоначално детето със света, такъв какъвто е той в момента, не преди 50 години... Рода е хубаво нещо, но той в днешно време практически задушава, защото времената се менят бързо и това което е важало вчера, днес не важи. Според дядо ми да се занимавам с компютри било игрички, истинската мъжка работа била на нивата... И това при положение, че той самия чак на пенсионна възраст се върна на село... Не казвам, че те не могат да предадат и някакъв ценен опит, относно именно рода, семейството и ценностите които са се развали преди днешната техническа ера. Но той практически е трудно приложим, във формата която те го знаят и разбират, и по-скоро родителите трябва да го оценят и да го приложат към времето в което живеем. Разбира се много от тях с грешното си разбиране за свобода, на свой ред отричат и качествените неща които техните родители пък са им дали. Нещата са доста сложни, и щом самите възрастни хора не могат да се оправят с тях, и продължават конфликта, какво остава за децата?

Изобщо съвремието е още белязано от многовековните ограничения, и си мисля, че свободата е решение на всичко, точно както навремето са мислели, че ограниченията са решението на всичко... И двете в крайна сметка са силно погрешни... И ако човек разгледа какво става в абсолютно всички човешки сфери, където ограниченията са махнати, уж да не се спира равитието, може да види че следва разруха. Това са икономиката, законодателството, медиите и т.н. и т.н... Не може без ограничения, не може всички да правят каквото си искат. Това не е свобода, а свободия.... Единственият начин човек да е свободен е, да може да поеме отговорността и следствията за действията си. Докато той не може или не иска да поеме тези последици, то на него не бива да му се дава свободата на избор. Днешното време за съжаление е още по-трудно от предишните, защото докато навремето всички са можели да се оправдават, че просто им е било наложено, сега хората трябва да се справят с хаоса на свободията която е на път да разруши из основи човешкото общество... Така че ако трябва да научим наистина нещо от баба и дядо, това са жертвите които те са дали да просъществува стабилно рода и семейството... Защото дори и да са с остаряло и закостеняло мислене, те ще са може би последните които са били готови на правят нещата които не са им по-вкуса и... свободната воля, в името на това да запазят това което са си представяли като семейство. Те са тези които са пределно наясно, че това не става в името на идеята - всички да са щастливи и доволни, а с цената на много компромиси и със себе си, и с другите.

Разбирам те.И имаш право.
Аз също виждам последствията всекидневно от слободията. И всеки ден за това разговаряме с 6 годишния човек. Също така си давам сметка, че това дете не бива да е ограничавано от различни хора с различни характери-тъкмо това ще е и причината само да прави изводи.
Но тук става въпрос и за това, че родителя, непрекъснато се намесва, контролира , дава мнения и дори взема решения -а ние сме на по 35 -40 години вече.
И един вид- аз да си се изкажа пък вие си знаете.
Наблюдавах-имах възможност едно известно време и наблдавах баба му на моя мъж -т.е майката на моя свекър и отношенията им. Че тя беше бабе на 80 години и се налагаше. Живееха в една къща от 40 години. Свекър ми не веднъж е избеснявал, до полуда от това бабе, а сега не се усеща ние как избесняваме от неговите команди.
За това иде на въпрос.
Да ние до някъде с моя мъж си извоювахме свободата-на 200 километра сме от родителите му-но уви те не са достатъчни, защото може 4 пъти да се скараме с моя мъж за 12 месеца, но основната причина за скандала и 4-те пъти е намесата на навременно и непременно решилите решили проблемите ни-без наше съгласие, скъпи негови родители.
И другото-просто той не намира правилните изрешения и думи за да им покаже, че не бива да се намесват. Аз не позволявам на майка ми това и за това съм в непрекъснати спорове.
При това аз от 14 годишна се научих да живея само с майка и с нея трудности и проблеми да решавам-т.е научих се на трудностите от рано. Докато при мъжа ми-не е така. Там мама и тати за били за всичко. Ами то нали така трябва-за това е семейството, за да те подкрепя. Но тази непрекъсната подкрепа дали води до научаването да се вземат решения

С колкото повече хора общува детето, колкото повече роднини има - толкова по-добре. Ще се чувства по-спокойно, ще му е по-интересно. Ще попие само това, което иска. Аз на 5-6 години е имало неща около мен, които не са ми харесвали и изобщо не съм ги попила от околните. Няма как да го ограничиш - ще го лишиш от това да познава баба си и дядо си, после ще се чуди какви са били, как така другите деца говорят за техните, а той не е имал този шанс.... А от телевизията, от улицата, други неща ще научи, може би по-несимпатични ти от тях.
Също нещо беше писала за грешките на майка ти и т.н. Колкото повече хора се грижат за едно дете, толкова по има възможност от тях то избирателно да приеме хубавото. Защото ако се грижи само един човек всичките му грешки ще са фатални. Ако са много - един ще компенсира едно, друг друго.


Колкото до мъжа ти - няма как да изискваш от него да е груб с родителите си и различен от това, което е бил толкова много години. Поставяш го в невъзможна позиция, точно на това му се казва - между чука и наковалнята.


За грешки в характера в бъдеще пишеше - няма такова нещо като грешка в характера. Сина ти ще стане такъв, какъвто ще стане. И ти ще го обичаш безусловно какъвто и да е, както той теб каквато и да си. Идеални деца няма, както няма и идеални родители. Ако има нещо грешно, то е именно да се разсъждава в понятия като "грешки".


Лятната ваканция - най-добре е да смени мястото, но да е някъде, където има приятели или има и други деца, с които ще може да излизат и да се забавляват. Не е нужно цялото лято на едно място. Може две седмици при баба и дядо, две на планина, две на море, две вкъщи, ако има приятели и с тях да се види. Най-добрата почивка обаче е в игра с други деца.

..rude & not ginger...

Спекулариус...Ваша милост май бяхте тръгнал да ми опонирате, но в края на текста си май се съгласихте с мен. Бабите и дядовците са важен компонент за детето. Не го подценявайте. А още по-ценно е да има и прабаби или прадядовци... Това е стара информация, която младото човешко създание има възможността да почерпи на живо..., да усети , да съпреживее. Човек по време на живота си, ако успее да го доживее до късно има възможност да се "засече"по време на земня си път със седем (nota bene!) поколения - на прабабите, на бабите, на родтелите, своето собствено, на децата, на внуците, на правнуците.... Като се сметне, както в Омировя епос, всяко покоение по трдесет гоини... това означава, че можеш да се докоснеш до информацята, която тече в ефра в продължение на 200 години. Това е невероятно...фантастично, направо шеметно разкрите...
Не знам какво Ви е обезпокоила темата ми от подадения линк...Съдби човешки, всякакви... Наивно е да си мислите, че всичко държите под контрол и зависи само от Вас и Вашия разум.. Освен това не съм на 40, а скоро ще стана на 45. Все едно да кажете на едно 5 годшно момиченце, че е новородено бебе на 0 плюс. Много ще ви се обиди!!

Според мен е невъзможно да предвидиш реакцията на едно още развиващо се дете спрямо дадена ситуация и да... "изфабрикуваш" най-добрия модел за него. Това което е факт от живота е, че абсолютно всяка външна намеса цели да постигне рекация и някакъв вид власт над човека. Това се случва дори приемрно като влезеш в магазина и видиш щанда със сладолед :). Всичко в живота иска да има някаква власт над теб, така че това което реално е свобода е всъщност нещо много трудно постижимо, и е много по-различно от това да си правиш каквото искаш (каквото е съвременното разбиране). В моемнта това е просто преминаването на властта от едно място на друго. Това е важен проблем който всеки зрял човек трябва да се замисли и едно дете няма как да разбере...
Това са неща с които всички искат или не се сблъскват и е въпрос на индивидуалност как ще реагират на тях. Няма правилен модел на поведение, и ми се струва, че много родители правят грешки опитвайки се да намерят такъв, обслужвайки реално собственото си его... т.е. лице на родител пред себе си и другите. Никой родител с поведението си, директно не може да заложи някакъв модел у детето си. Модела който предоставя минава през индивидуалността и тя реагира на него по собствен начини. По-добре недей да правиш директна връзка на мъжа си с родителите му, защото той самият има основната роля за това което е. Оправдания от тоя род с родителите обикновено са много коварни... Всеки е имал достатъчно основания да се бунтува срещу тях, защото няма перфектни родители, друг е въпросът дали му е изнасяло... А детето тръгне ли на училище, просто няма как да избяга от всичко обществени модели навън... Освен ако нямаш пари да го пратиш на някакво отбрано място. При това тези обществени модели ще се окажат дори по-силни от теб като родител. И тогава няма да се чудиш как да му даваш повече свобода, а как да го накараш да те чуе :)...

Родителя трябва да го е грижа за детето му - това му е функцията и това е единственото което недвусмислено може да направи. Ако поведението ти е продиктувано от грижа за детето (а не егоизъм и преследване на собствени цели), то значи това е правилният път, пък бил той и далеч от перфектния (както за съжаление винаги се оказва на практика....)