Комплименти, комплименти

Обичате ли ги? Как реагирате като ги чуете по ваш адрес? Приемате ли ги? Усещате ли, ако са искрени или просто от любезност?

Омаловажавате ли комплимента от (криворазбрана!) скромност или гордо го приемате, знаейки, че е напълно заслужен?

Аз бях от първата група, но преди няколко години минах към втората.

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

Казвам просто "Благодаря". Заслужен или не, смятам, че човек трябва да благодари за комплиментите. Не е хубаво да се омаловажават. Това е неправилно възпитание и както много-точно си казала "криворазбрана скромност".

Когато получавам комплименти за нещо, от което и аз самата съм доволна, се радвам, защото така преценявам дали самооценката ми е била правилна, сверявам часовника си.
Ако обаче получавам незаслужени (по мое мнение) похвали, не ги възприемам сериозно.

А изчервяваш ли се?

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

Ами ако са незаслужени само според теб? Ако няколко човека ти кажат, че имаш разкошна коса, макар че ти самата не мислиш така ... ще го повярваш ли?

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

Нямах предвид комплиментите, свързани с физическа характеристика- за тях благодаря, но все пак знам какво е моето собствено мнение.

Боже, отдавна трудно нещо може да ме накара да се изчервявам. Макар че хората ме имат за много свенлива, но това е заблуда, защото просто не обичам пошлостите. Но всъщност не се изчервявам сигурно вече 20 години.

Коя жена не обичам комплименти? :)
Аз поне не се сещам за такава и да... обичам да ми правят комплименти, било то и от престорена любезност :)

Обичам ги.

Като бях млада, не им вярвах, смятах, че хората ми се подиграват. Виж ми акъла.


Сега обаче им се наслаждавам.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Абе, нормалните хора не би трябвало да се подиграват по такъв начин, но пък много често се правят пресилени комплименти от любезност. Което не е лошо, само не трябва да им вярваме много.
Аз какво правя, не знам (сигурно рядко се случва ) - на теория знам, че трябва да се благодари, на практика май понякога ги, както казвате, "омаловажавам".

I am a mirror

Аз много обичам комплиментите- и да правя, и да получавам. Но понеже хората често съдят за околните по себе си, не би ми хрумнало, че направеният ми комплимент е неискрен. Както не би ми хрумнало да направя неискрен комплимент.

*****
"...faster if you took your clothes off. Survival 101." Jacob Black, "Eclipse"

Ми не знам, аз по принцип съм много искрен и честен човек и винаги си казвам каквото ми е на душа. Ако кажа на някоя жена, че е много симпатична, красива, интелигентна, свястна, или каквото и да е, то просто си казвам каквото ми е на душа.

Иначе с неприятни хора дори не общувам, пък камо ли да им правя лъжливи комплименти.

------------------------------------------

сега как ще приемеш за искрен комплимент от сорта:
излизам от една административна сграда слънцето изгрява зад облака и отсреща ми един левент вика "Еййй и слънцето изгря когато ви видя"
освен, че ме напуши смях дуго не стана и му казах "Все още го тенирам тоя номер със слънцето, но не винаги ми се получава"

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Не бих казала, че обичам комплиментите, освен ако идват от хора, на чието мнение държа, а те не са хич много. Казани от такъв човек, не може да не ме радват.
Не ги омаловажавам, а просто благодаря - така и трябва, не както правим в България от лицемерие или криворазбрана скромност. Кажеш на някоя жена, че й е хубава роклята или че хубаво й стои новата прическа и тя почва: "А, ама тя е стара рокля, аз я извадих от архива .... " или "Бе тя не ме направи фризьорката, както исках ..." В такива случаи казвам да се научат да приемат комплимента с благодарност и толкоз.

Винаги усещам кога е искрен един комплимент и кога - не, но и за неискрените благодаря.
Когато пък ми правят комплименти за нещо, което, според мен, не съм свършила много добре, или за вида ми, който в момента не харесвам особено, просто напомням на себе си, че хората лесно харесват, а аз много трудно, преди да съм си помислила, че ми се подиграват.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Приемам ги, но ме изчервяват понякога. После като се сетя за тях обаче ми е приятно. Абе реагирам на тях като пън

Чак да ги обичам... не бих казала. Когато самата аз съм наясно, че изглеждам добре, че съм много добра в това, което правя, трудно мога да приема отсрещна оценка като комплимент и да се полаская. Да, приятно е, но толкова.
Най-честата ми реакция е усмивка, но когато усетя, че тъй комплиментът е отправен просто защото някой се намира на приказка - е тогава рога ми поникват.
Просто не си падам по оня тип ласкателство, който цели аз непременно да се ухиля глуповато, или да сведа кокетно изчервеното си лице и да.... "ох, нямам думи".

Да не говорим, че преди години бях някакъв ужас. Получавам искрен комплимент без какъвто и да е намек за задна мисъл, а аз с вирнатия си нос казвах "Знам!".

"В живота, за разлика от шахмата, не всяка дама е царица."

радвам им се когато са искрени и тогава по правило и аз съм съгласна с тях. Примерно ако ми кажат Много хубава блуза имаш, ще се зарадвам, защото самата аз си я харесвам, при положение, че съм я облякла и се радвам, че и на др им харесва.
Ако комплиментът е от учтивост, което винаги си личи ми е напълно безразличен.
Ако се оплача, че не мога да отслабна и ми кажат Ама ти си си супер, нямаш нужда...
си мисля: Това е щото така съм си подбрала подрала дрехите, че да не се набиват много на очи грозотиите ми. Хората просто не са ги видели, от което всъщност ми става малко тъжно, все едно съм ги измамила, че изглеждам по слаба отколкото всъщност съм. Не че не съм го искала де ама ако ми направят комплимент за това ми става дори малко гадно. Хубавото е, че явно поне дрехите съм си подбрала точно да скрият грозното, ама в това не съм се и съмнявала, имам добър вкус за обличане и правилна преценка кое ми стои добре и кое не.

Ако се оплача, че не мога да отслабна и ми кажат Ама ти си си супер, нямаш нужда...
си мисля: Това е щото така съм си подбрала подрала дрехите, че да не се набиват много на очи грозотиите ми.
Аз не си го мисля, ами направо казвам, че просто се обличам подходящо и понеже по природа съм пропорционална, та не личи много.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Аз пък го разбирам като "къде се буташ да ставаш фина мацка, ма - тая работа не е за теб".

I am a mirror