Семейството

— Веднъж ти казах, че нашата участ като хора е да учим, за добро или за лошо — каза той. — Аз съм се научил да виждам и ти казвам, че наистина нищо няма значение. Сега е твой ред. Може би някой ден ти ще виждаш и тогава ще узнаеш дали нещата имат значение или не. За мен нищо няма значение, но за тебе може да е обратното. Трябва досега да си разбрал, че един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действането, нито пък мислейки какво ще мисли, когато. приключи действието. Човек на знанието избира път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее. Тогава вижда и знае. Той знае, че изобщо животът му ще свърши твърде скоро. Той знае, че както всеки друг. не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно от нещо друго. С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот, който се живее, и при тези обстоятелства неговата единствена връзка с ближните му е неговото контролирано безумие.

Това е един от любимите ми цитати. Как действаме спрямо най-близките си? Когато те не са това, което очакваме, но не са и кои да е, за да не им обръщаме внимание. Как се оправяте със семействата си?

Виж какво се случва!

В отговор на:

---

Как се оправяте със семействата си?

---

както със всичко останало, няма разлика.

Силата е нищо без контрол.

Наистина ли няма разлика?! Някак, не мога да ги пратя по пътя им.

Виж какво се случва!

...приеми ги като живи същества, които вървят своя път. Виж какво правите заедно и го прави от сърце. Не им се натрапвай, уважавай ги, помагай им и понеже си воин, пази свободата си. С какво това ще ги отличи от другите хора? Ами и те са хора, не знам :) Може би лоялността към тях.

Into the fire with your soul!

А, ако са поели назад, какво правим?

Виж какво се случва!

Гледам да не им стоварвам ежесекундно огромнейшите си очаквания относно тях, техния път и най-вече начина, по който трябва да се държат с МЕН!!!

Не, че баш ми се получава, ама се старая... понякога даже ги оставям да се нахранят на спокойствие...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

И кой е казал кое е назад и напред в тяхната координатна система??

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

много ги обичам. всичките си сродници. особено когато ни делят континент-два-три. и чувствата са взаимни. всеки от нас си живее живота както го разбира и докато никой не се бърка на никого, цари мир и щастие. поне мен ме устройва идеално.

никога не съм била особено привързана дори към майка ми и баща ми. не съм сигурна дали тва е плюс или минус в цялата работа. но е факт, че когато са около мен не ми пречат, а когато са надалеч - не ми липсват. в никакъв случай не сме в лоши отношения - и с двамата се чувам по телефона веднъж седмично - в неделя. баща ми разказва за работата си и кво е сготвил (и най-вече как), майка ми разказва кви бели е свършил брат ми; аз им разказвам майтапи от изтеклата седмица. после затваряме телефона и всеки продължава да се занимава с неговите си неща.

Когато виждаш, че си отиват, а това се вижда, когато си идваш веднъж в месеца... Както и да е, нещата ще се случат, въпроса е за ролята ни...

Виж какво се случва!

Човек се чувства добре, когато му е широко около врата. Нещата се променят, хубаво е да имаме всички отговори...

Виж какво се случва!

Проумяването на фактът, че близките ни са смъртни, не са вечни и не можем просто да ги залепим тук-таме и да ги поставим на най-високата етажерка, за да не се ползват, е трудна работа.

Каква е твоята роля в отношенията ти с тях аз не знам и никой не знае. Нито пък може да ти каже каква би трябвало да бъде.

За себе си ... независимо от това каква помощ съм в състояние да им предложа в случай на нужда, независимо колко може да е минимална, поне се старая да им покажа, че ги обичам по приемлив за тях начин... че съм им благодарна за дните, прекарани с тях,... че не ги държа отговорни, не им се сърдя за някакви въображаеми или не техни прегрешения... такива неща...

А колкото до личната свобода.... само сърцето и вътрешното чувство могат да сложат границата, отвъд която няма неразчистени сметки...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Имаме всички отговори...в сърцето. Само то освобождава, защото човек е свободен само, когато е с леко сърце.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

като не е у ред, дай да се тръшкаме що не е у ред, па като е у ред, дай да го мислим кога и как ша са прецака. айде нема нуждa

Някъде бях чел, че воинът активно подпомага близките си в начинанията им, освен в случаите когато си вредят.

Виж какво се случва!

Трябва ли да го прочетеш някъде, че да действаш по най-естествения начин?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Това не ми е най-естествения начин, да се седя безучастно, когато някой потъва. Още повече близък такъв.

Виж какво се случва!

Брей че воини се извъдихме бре
отвсякъде лъха дистанцираност и необвързаност
и произтичащата от тях безпределна воинска любов
мале

Тогава направи, каквото ти е естествено. Виж го така: независимо какво ти казваме ние или какво пише в книжките, човекът си отива и ти трябва да вземеш решение. Няма принципни положения, няма рецепти, а от (само)съжаление няма полза. Така, че вземай решение и действай според това, което ти е естествено на теб, а не чакай някой друг да ти дава акъл, защото после да няма "олеле кой ми наака гащите" и "ама, аз нам как си го мислех, пък ти така ми каза, а аз много сбърках, че те послушах и нивгаш няма да си го простя".

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Говорим си само, говорим си. Не сме воини, не се тревожи.

Виж какво се случва!

Що си мислиш, че чакам някой тук да ми каже какво да правя?! Питам как бихте реагирали вие и сравнявам, кого да питам?! И да, зная за любопитството къде да го завра.

Виж какво се случва!