Женска тема

Темата е за утробата и усещането за сигурност.

Преди години, когато започнах да се занимавам с тенсегрити и преглед, друго нещо, което бях включила беше заспиването с тежест на корема. Дълго време това ми помагаше да запазвам внимание в съня и да сънувам осъзнато сравнително често. После дойде период на промени в живота ми и в някакъв момент установих, че тежестта ми създава проблеми, като болка и дискомфорт, вместо обратното и вече не мога да я слагам. Съответно и честотата на осъзнатите сънища доста намаля. След още някакво време отново започнах да имам по-голямо внимание в съня, дори и без тежест... Питах се защо така стана?
И ето какво открих с помощта на прегледа: (Америка на картата)
Открих на практика нещо, което дон Хуан казва на Ла Горда някъде из книгите, а именно, че тялото й трябва да има чувство на сигурност по време на сънуване (и за тази цел тя си намираше и привързваше камъче на пъпа).
В периода на промени, бях загубила всяко чувство на сигурност и защитеност до степен, че тежестта на корема не можеше да ми го върне, а само влошаваше нещата.
Усещах несигурността, като спазъм в утробата и корема, който беше почти перманентен. В същото време, обаче, не осъзнавах колко съм стегната.
А за да има сънуване, трябва да има отпускане + увереност и чувство на защитеност.
Когато с течение на времето и практиките възвърнах поне до някъде това си чувство, се върна и вниманието в съня.

Изводът за мен беше нещо, като: "насила хубост не става". Или с други думи не проявя ли разбиране, нежно отношение и внимание към самата себе си - няма сънуване - ни заедно, ни никак. И това трябва да бъде на всички нива: емоции, идеи, тяло...

..Утробата ми трябва да се чувства сигурна и защитена, за да пробуди вторичната си функция по същия начин, по който трябва да се чувства и за зачеване и износване на дете (т.е. за първичната).

Мдааааа......

Не е, като да казвам нещо нечуто и невиждано, то даже звучи супер елементарно. Но винаги се удивлявам с каква лекота успявам да забравя такива елементарни неща, които инак са ясни, като бял ден.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

хубаво го зачекна тоз въпрос. и аз все забравям, че има значение дали човек има всички условия да спи като хората или дреме както и където му падне.

от друга страна - промените, несигурността и разни неудобства неведнъж са предизвиквали проблясъци на осъзнатост и наситеност на сънищата ми. но, колкото и ярки и причудливи изживявания да носят, става въпрос за инцидентни явления, не за трайни резултати.

има и нещо друго относно сънуването, което считам за среден вариант между двете: в спането, също както в будуването, трява да има разнообразие и идейност. често сменям мястото, на което спя, позата, посоката и разположението в пространството. дори размествам мебели и предмети (действа много освежаващо като цяло). превръзката на очите напоследък ползвам неизменно - с нея заспивам почти веднага и спя по-дълбоко. упражнението с тежест на корема не ми се получава особено, тъй като предпочитам да спя по корем. често спя с 50кг куче на гърба/кръста. не ми пречи, даже зимно време го ползвам вместо печка. не съм забелязала да има ефект върху сънуването, но определено се чувствам спокойна и защитена

всички тези неща улавят и насочват вниманието, но не са ключови.

Още един много съществен момент е освобождаването от излишни неща. Като се започне от мебели и се свърши с отношения и навици. И по някакъв начин двете неща - чувството на сигурност и освобождаването от излишното - са свързани.
На мен и двете не са ми лесни.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Много се радвам, като се засекат нещата от различни посоки, дори и мъничко да е :)))


Извинявай, че се включвам без да е точно по темата /нямам опит в сънуването/, но при мен преди известно време, при едно брутално разминаване с реалността /пак се глезя : )/, засякох подобно положение - именно, нямам ли усещане за сигурност и защитеност, голяма част от практиката ми /извън йога/ рухва. Неща, които съм правила с лекота преди, в следващият момент просто не ми се получават, колкото и на напъвам, по всякакви начини.

При анализ видях, че се случва, защото тези практики искат много енергия и много самоувереност, а в момента, в който изгубя усещане за базова сигурност - губя самоувереност като цяло; паралелно с това енергията ми почва да изтича към неползотворни канали и не ми остава достатъчно, за да си движа другите неща.

Решението, което намерих за себе си май е много близко до това, до което достигаш и ти:

'...Не проявя ли разбиране, нежно отношение и внимание към самата себе си - няма сънуване...'

Тогава започнах все по-целенасочено да работя върху изграждането и разгръщането на един втори център на личността ми /първият е от йога/, а именно 'Любов към себе си', мисля че някои му казват 'Киа'. Това за мен е да поставя в центъра на всичките си действия именно грижата за себе си. Не става въпрос за някакво чревоугодничество/глезотия, не знам как да го опиша, но примерно често си причинявам болка именно от любов към себе си /при изхвърляне на излишното, към което съм прострастена и не искам да пусна/, просто търся винаги онова, което във възможно най-голяма тишина усещам дълбоко като най-доброто за мен. И същевременно, тук като че ли ми е много важно да прегърна Смъртта, защото тя ми дава сила чрез известна непоколебимост.

Това, което последва, е че във външен план голяма част от нещата в живота ми започнаха да се подреждат като че ли от само себе си, сякаш нещо свише започна да се грижи за мен и все по-често ми отключва късмета. На вътрешен план е чувство, че Вселената ме обича и че мога все по-смело да й се доверявам и дори че често е вариант за предпочитане, защото не рядко тя по-добре от мен знае какво именно ми е нужно, за да се движа напред. И аз не знам накъде е това напред, но чувството е за нещо по-смислено и пълноценно, и мисля, че си струва. Готино е : )))

Coach Carter

И аз се радвам, когато има различни гледни точки, а специално теб пък, винаги те чета с интерес, понеже никога не се знае какъв "заек" си "хванала"!
Мерси за споделянето и този път!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Усещането за несигурност е благословено. Само тогава човек може да е максимално бдителен, ако го използва прагматично това чувство, демек ако не потъне в самосъжаления. И само от него се получават израствания и натрупвания.
така мисля.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...