III. Неправене

Надявам са, че добре си отдъхнахте и вече сте са успокоили, утешили, доволни сте от живота и си мислите, че сичко ни са е разминало. Само дето тоя път съвсем не сте познали, щот оттук нататък йЕптен ни са стъжнява ситуацията: следва едно безкрайно преглеждане, препитване и преслушване по всяко най-неочаквано време на денонощието и годината. Има път да се върви; и щом сме тръгнали по него и сме са събрали тука, или ша ставаме на ора, или ша фащаме гората!



И тъй, продължаваме с точка 3 от плана: ъ, кво беше ся... а, да: Неправене.

Как ви идва идеята да не харесвате любимия си филм (който сте гледали над 100 пъти и с удоволствие бихте гледали още 200)? Или да си ядете лещата с нож/ пицата с лъжица? Нарочно да паднете на дарц пред цялата компания, когато се очаква да си счупите ръцете да впечатлите всички? Да извършите нещо мегадосадно и ултранеприятно с най-голямо вдъхновение и отдаденост? Как се изразяват в ежедневието ви смирението и безупречността? И въобще – по какви начини се отучвате да бъдете това, което винаги сте били (без да броим самозалъгването)?

Желая да припомня, че упражнението няма за цел да се сочим с пръсти или да се успокояваме, че някой друг е по-зле, нито да се състезаваме и да сравняваме резултати. Иска ми се да разменим опит и идеи; и да си дадем сметка къде точно се намираме и чий следва да го дирим оттук нататък. Поне мен ме вълнуват разни такива въпроси тея дни.

За всички, които сега безидейно ша са сврат по ъглите: казвайте какъв е проблема, ще го решим заедно! Останалите, дето имат някакъв, какъвто и да е опит: няма нужда да са надувате кат панаирджийски свирки – споделете какво можете и как сте го постигнали; къде сте се препъвали и какво сте срещнали по пътя. Все пак за тва сме тука – за да се учим един от друг. Доколкото тва въобще е осъществимо.

Прибираме се, преди години, с един посред нощите. Отбиваме се да пуснем по една вода в изоставен строеж. Три входа, няколко основни помещения с недовършени стени, тъмница и купчини разхвърляни тухли. Вече се закопчавам, когато чувам как отвън приближават с вой глутница кучета, лаещи очевидно по нас (явно сме им завзели и препикали владенията). Нямах какво да отстоявам, вече се бях приготвила да обърна гръб и да си плюя на подметките през противоположния изход.

Мъжката нагласа обаче е друга. Вече бях отстъпила назад, когато го усетих как пристъпи отляво до мен, може би половин сантиметър по-напред, пое въздух и застина. Не го видях, не го чух – знаех, че е там. Почти едновременно с това знаех и какво ще последва. Приготвих се. Секунда след това, кучетата налетяха вътре. Едновременно изтропахме с крачка напред и излаяхме оглушително срещу тях. После кучета нямаше. Изхвърчаха навън на прескочи-кобила и се разтвориха в тъмнината.

Горното е един от многото възможни примери, който иде да покаже, че тва, хората, не сме нищо друго освен вид животни. Без значение, че живеем зад огради и ключалки и сме забравили какво е да си "част от цялото". Без значение колко ни е префинено менюто или колко ни е резултата от айкю теста. Животинското в нас никога не е изчезвало или отстъпвало, то е само подтискано и преиначавано. Освен това е осъвършенствано и еволюирало по такъв начин, че вече и то само не може да се познае.

Защо го разправям тва. Да е "свободен" един човек, означава да осъзнае какво го кара да действа по един или друг начин и да престане да бъде подвластен на тези няколко основни улея (и разклоненията им). Означава да започне да избира сам, чрез онази плахата и недоразвита част от ума си, която рядко някой от нас въобще е забелязвал, че притежава.

Сега ша рече някой от вази – едно е да се каже, петнайсто е да се направи. И ще бъде съвсем прав. Дори осъзнавайки горното, всеки ден продължавам да се хлъзгам по старите улеи, само за да открия, че те вече съвсем не водят на същото място. Дори и да успея да се излъжа и да си изфабрикувам някакво удоволствие от цялата работа, то е краткотрайно и изисква много да си вярвам. После се чудя за какво ми е било всичкото театро. А следващия път пак ми се приисква да усетя вкуса на постигната цел, заложена в животинската ми същност откакто тя съществува. И въртележката пак набира скорост.

Знам и друго – че освен животинската ни природа, във всички нас се прокрадва и още една, по-различна: природата на осъзнатостта. И че това всички го знаем и усещаме, кой повече, кой по-малко. Но предочитаме да се правим, че го няма и да караме нататък с приятната и уютна заблуда, че нищо не се е променило. Отгоре на тва, знаем, че се заблуждаваме, но си вярваме с всички сили и се стискаме здраво за старите си тарикатлъци и илюзиите, с които ги поддържаме. Защото без тях не знаем нито кои сме, нито за какво живеем, нито как да живеем в новата си реалност.

Неправенето е патерицата, която ни помага да излезем от ограниченията на досегашното си "аз" и да открием красотата на избора; да осъзнаем, че сме животни, които са на нов етап в съществуването си. Трудно ми е да си изясня какво точно значи това и как следва да действам, защото никога преди не съм съществувала в такава реалност; само отвреме-навреме усещам вкуса й.

В момента знам само, че тоя преход много често хич не ми харесва; също, че ще ми трябва време да свикна с новите настройки, през което време ще продължа да се чувствам неадекватна. И че ще се пързалям по старите улеи, отново и отново, още много пъти, докато свикна с това, в което се превръщам.

Тази тема е винаги на почит
Никой не пише по нея, всички са респектирани
но пък може да се опита
по добре е да се каже
неправене на вниманието
или неправене на работата на вниманието ще бъде по точно

непревене на лигавенето е също някакъв вид неправене но не касае работата на възприятието и затова не е толкова интересно

вниманието работи по специфичен начин заучен от нас по социални и биологични причини и затова цялата енергия която нашето същество генерира отива за изпълнението на тези заучености

неправенето на вниманието представлява прекъсване на този процес на работа на вниманието

например: най класическото упражнение ходенето назад с глава обърната настрани прекъсва обичайната работа на тялото по няколко канала едновременно по визуалния, по кинестатичния и по слуховия, погледа гледа настрани и визуални канал е форсирана да следи нещо настрани от него а не обичайто петно фронтално от погледа ни, тялкото работи по начин по който никога не работи обичайно всяка стъпка е нещо различно за него и накрая слуха е насочен назад а както обичайно напред

и когато сме походили достатъчно назад и се чустваме комфортно тоест тялкото ни е придобило нови заучености може просто да се обърнем пак напред и на това му викат неправене на непревенето

я дългичко се получи
няма как темата е важна от тук идва енергията а как ще я запазим това е друга тема

ти ходиш ли назад?

аз губя и равновесие. все едно не са моите крака. и главата ми все иска да се обърне, за да видят очите.

п.п.
явно всички са решили в тая тема да практикуват неправене на клубна тема

а какво е гротескният ми опит да си отрежа един косъм от тила , като при нещастният опит държах ножица, огледало за обратно виждане и се хилех като идиот ?



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

е тук все пак става въпрос за съзнателно нарушаване на обичайния начин на работа на вниманието

но с доста уговорки ще приемем този опит за неправене ако става въпрос за отрязване на цял кичур косъс по косъм

чудя се какво е неправене

да не е нещо като да изглежда че вършиш няква работа а всъщност да си почиваш

нееее, неправене е когато не правиш



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Ама как? Това хич не ми е ясно.

Скромността изразява точния баланс между крайностите.

Не-правенето, противно на много щуротии, които съм чел, НЕ Е свързано с това да се правят глупости. Същото е като с прикриването - липсва ли "вътрешната работа", странното поведение си остава шутовщина, така и неправенето става поредната тъпотия-заместител.

Не-правенето е свързано със спирането на света. Елемент, който, подобно на дзен коан да спре потока от мисли. Лично аз смятам, че въпреки, че изглежда лесно, не-правенето е метод, за който трябва много енергия. В противен случай, след толкова години неправения, някой да е спрял света?

___________

Неправенето е цяло изкуство. Може да се каже че това е нещо като несвойствена за нас дейност.
Нещо което не сме, нещо което не сме правили никога до сега. Ако повторите едно неправене няколко пъти то вече няма да има същата сила, то става правене. Затова е нужно да се дебнете и да си измисляте всякакви неправения. Неправенията не са насочени към натрупване на материални придобивки, просто с тях живота ви става доста интересен.
Почти всяка дейност от правене може да се превърне в неправене. Не е задължително неправенето да бъде обратната на правенето дейност. То може да бъде просто украсено правене, което пак си има своята сила. Забелязал съм че при всяко неправене ме напушва много на смях, като цяло неправенето води до едно особено чувство че правиш нещо смешно и трудно. Това което става е че се присмивате над себе си докато го правите, забавно е много.
Ако стоите на някой тротоар в 8-9 часа вечерта и спирате хората и ги питате къде има денонощен магазин за обувки или нещо от сорта и сте попитали вече 30 човека, като повечето са ви оствирили, а някои са ви отговорили с огромно замисляне и сериозност, това което става вътре във вас е че почвате да светите в червено. Този цвят се появява когато вършим всякакви непривични, несвойствени за нас дейности.
С помощта на повечко въображение може да си измислите доста добри неправения. И да не ги практикувате само понякога ами по цял ден в живота като нещо естествено. Много енергия дава, кара ви да сте осъзнати, без навици.

копи пейст


е това неправех аз , като се опитвах да си отрежа нещо от тила, и при това се хилех като идиот, щот си бях такъв
ама на третия опит, като му хванах цаката и се отказах, щот вече си беше правене



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

но с доста уговорки ще приемем този опит за неправене

нещо като жури ли има тук , или пак не съм разбрал че сме на състезание ?

освен това, има лек, бърз и 100 % ефикасен пас за това
ако те интересува, ще ти го пратя на лична

поздрави


"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Аааабе, мани! Остави се! Вчера за малко, така тамааааан да го спра - върху специално подбран алпинеум от чийто връх, освен околните сгради, улици и вход към метрото се примерцваше и хоризонтът (ако човек си отпусне въображението повечко) - и - оооо, погледът ми попадна върху купчина остатъци от сандвичи и найлонови опаковки и ми се нае*а романтичното спиране на света.
Тюх, тез обстоятелства кааак ме спряха, само - на крачка от целта!

(за всички)

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

това което описваш не може ли да е и прикриване?

кое е прикриване, кое неправене и кое просто разрушаване на ежедневните навици ?

кое е прикриване, кое неправене и кое просто разрушаване на ежедневните навици ?

а защо е нуждо такова класифициране и разделяне? И дон Хуан казва че всяко нещо води към друго, че нещата са много свърдани и комплексни.

всичко което води до повишаване на бдителността и будността, си е неправене. щото иначе пак щеше да е правене на автоматизмите на събирането на този свят.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

щирлиц е праф: тука няколко идиота сме седнали и си приказваме сами. а останалите са греят и замезват.

добре, че вече не съм воин, че инак те сега щях да са отчаям.

маняна.........

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

май се повтарям
неправене е спиране на обичайния начин на работа на вниманието

за това спирането на вътрешни диалог е пълно неправене
то прекъсва изцяло работа на вниманието в първото внимание

и по тази причина мисловните еквилибристики не представляват интерес от гледна точка на непревенето тъй като спирането на мисловния процес е първата стъпка към спирането на вътрешния диалог

Да се влюбите в грозник и да откажете свалка на богат и снажен хубавец.

Иначе обективно погледнато, българите сме точно такива. Правим от мухата слон и от слона муха, пък после се чудим защо не лети.