Босилеград

Миналият месец бях за няколко часа в Босилеград, минах и през Българския Културно-информационен център на Демократичния съюз на Българите (който между другото се намира на улица - да, познахте! - пак Великият маршал Тито).

Подариха ми един брой от тяхното месечно списание, наречено Бюлетин (цели 60 страници):



Понеже доста ме впечатли, го сканирах, за да го направя на пдф, но малко преди да го завърша проверих дали имат сайт и видях, че хората са си качили всички броеве на бюлетина. Така, че този, който аз четох е тук:

[линк]

Най-малкото, ви препоръчвам да видите статията "Изложение върху Македония" на стр. 44, която проследява как се е променила във времето Сръбската позиция за Македония.

Макар, че според мен има още много ценни материали.

Много,много вересии имаме да събираме и от Сърбия и от Гърция.

Благодаря за постинга.

"Завидливите люде се хранят со твоята несрека
Биди Срекен!
Нека умрат од глад!"

Браво за постнато и сканирано!Извънредно интересно списание и благодаря за труд които си посветил, за да ни информираш!

Изложение върху Македония

Тук ще публикувам без съкращения един от документите по договора, представен на 24. X. 1919 год. в Ньой на Сена на т. нар. Председател на Конференцията на Мира – Клемансо; министър председател на Франция .

I Сръбска теза

Гледището на официалните и учените сръбски кръгове по македонския въпрос в XIX век е преминало през две фази . Първата приключва с Берлинския конгрес (1878 г.) а втората започва от тоя конгрес насам .

През първата фаза сръбската държава, сръбските политически мъже и учени, както и сръбската преса , единодушно признаха, че територията на Македонската област се простира от Шар до Егейско море и че славянското население на тая област съставя част от българския народ както по произхождение и минало, така и по език и народно чувство. Прочутият сръбски етнограф Вук Караджич пръв публикува в 1815 г. народни песни записани в Македония, които той нарече „Български песни”. Според Вук Караджича, Разлогът и Кратово в северна Македония, са български .

От друга страна етнографическите карти (картата на Давидович), съставена в 1848 г., картата на професор Дежарден, съставена през 1853 год., и картата на Фр. Зах директор на Военната академия в Белград , съставена през 1858 г. изключват всички от сръбската етническа област Македония от Скопие до Егейско море, като я посочват като българска област. В 1850 год. Стефан Веркович, член на сръбското дружество на учените, което по-късно стана Академия на науките, биде натоварен от сръбското правителство с научна мисия в Македония. След като направи там изследвания, които траяха около 10 години, той публикува в Белград един сборник наречен „Народни песни на македонските българи”. Тоя сборник се напечата в сръбската държавна печатница на разноските на правителството; той бе посветен на княгиня Юлия Обренович. Една година покъсно, в 1861 г., Задгеб, главен град на Хърватско, братя Миладинови, родом от Струга (Македония), публикуваха тяхното капитално съчинение, под название”Български народни песни”, което съдържа предимно песни записани в Македония. Този сборник биде отпечатан под попечителството и на разноските на хърватския архиеписков Йосиф Щросмайер, основател на юго-славянската академия на науките. Ф. Рачки, виден хърватски учен и председател на юго-славянската Академия на науките, говорейки в 1862 г. за бъдеща Югославия, означаваше територията простираща се от Дунава до Егейско море, като населена с българи. Словенският учен Фр. Миклошич, основател на славянската филология, признава във всички свои съчинения, че Македония е българска земя и че македонските наречия принадлежат на българския език. Друг езиковед Д-р В. Облак, който особено се отличи със своите учени изследвания на македонските наречия, установява неоспоримо българския характер на тези наречия .

Цялата сръбска преса, официална и неофициална, от епохата предшествующа Берлинския конгрес, беше единодушна в твърдението си, че Македония носи Български характер. В. „Сръбски Дневник” който излизаше под редакцията на секретаря на сръбския крал Милош, често поместваше статии върху македонските българи и върху тяхното българско национално чувство, което се проявяваше в градовете Щип, Велес, Битоля, Охрид, Кукуш Дойран, Драма, и пр. (Виж броевете от 4 юни 1858 г., от 13 март 1860 г., от 14 април 1860 г., от 20 април 1860 г., от 26 юни 1860 г., от 3 юни 1860 г. и пр.). И другите сръбски вестници пишеха в същия дух: „Србске Народне Новине” от 1841 до 1844 г., сръбският официален вестник „Сръбске Новине” (1850 и следующите години), „Видовдан” (1862 и следующите години), „Йединство” ( 1871 следующите години) и пр. и пр .

Така, през третата четвърт на XIX век, когато идеята за една югославянска федерация, заедно с България, почна да се очертава повече и повече ясно, сръбското правителство, начело с министъра на външните работи Гарашанин прие с най-голямо задоволство проекта от 5 април 1867 г. досежно образуването на една сръбско – българска конфедерация, проект чл. 2 на който гласеше: „Юго-славянското кралство ще се състои от Сърбия и България; в България влиза Тракия и Македония”. По това време, официална Сърбия, както и цветът на сръбската интелигенция, не бяха проникнати от юго-славянската идея и не мислеха никак да предявяват претенции върху Македонската българска област. Светозар Маркович, виден публицист и пръв ратник на социализма в Сърбия, говорейки за сръбско – българското споразумение, пишеше в 1871 г.: „Нашата обща цел е освобождението на сръбския и българския народи и никога ние няма да почнем спор по въпроса, дали границата между Сърбия и България ше бъде българска Морава или сръбска Морава. Накрая освободеният народ сам ще реши в случай че има нужда от някаква граница” .

По – късно през 1870 г., когато българският народ в Мизия, Тракия и Македония, след 40 годишна борба против гръцкото духовенство, успя да се сдобие с автономна национална църква, сърбите посрешнаха с нескриваща радост тоя успех на българите. Следующата година, 1871 се събра в Цариград български народен събор, който имаше за цел да изработи устава на българската църква.На тоя събор вземаха участие представители на българските епархии в Македония: Охридска, Велешка, Скопска, Битолска, Воденска, Костурска, Кюстендил-Щипска, Неврокопска и пр. По тоя случай сръбския вестник „Единство” в броя си от 19 май, поздравяваше духовното освобождение на македонските българи със следующите много симпатични думи: „Интересно е да се знаят имената на тези представители, които след 450 години (алюзия на пропадането на българското царство в XIV век ), се събра на 15 март 1871 год. в столицата на старата византийска слава и на стария византийски блясък, за да разискват братски върху начина, по който трябва да се уреди тяхната църква, която преди 10 години беше подчинена на развратните фанаристи и която в настоящия момент страдае от тях в нещастна Македония ...” Берлинския договор (1878 г.), злополучен акт на европейската дипломация, който доведе толкова нещастия на балканските народи и даже за по-отдалечените държави хвърли семето на съперничество между българи и сърби и породи кървави войни. Отнемайки от сърбите чисто сръбските провинции Босна и Херцеговина, за да ги даде на силната Австро – унгарска империя, този договор попречи на сръбската държава да се развие и я подчини на икономическия гнет на нейната голяма съседка. За да отдалечи от Адриатическото крайбрежие погледите на Сърбия, Австро – Унгария й показа пътя към Солун, където в близко бъдеще предстоеше да се извърши победата на наследството на „болния човек” и където сърбите не можеха да срещнат много сериозна съпротива. Сръбската династия на Обреновичите, която в тази епоха беше напълно в услуга на Австро – Унгария, не закъсня да даде на сръбската политика направление към Македония .

В 1882 г. г.Миятович отиде във Виена и уговори съюз с Австро – Унгария, съюз, който се сключи върху следующата база: сърбите се отказаха да поддържат агитации в Босна и Херцеговина; от своя страна Австро – Унгария се задължаваше да поддържа сръбските претенции в Македония. По такъв начин австро – унгарския империализъм в Босна и Херцеговина породи сръбски империализъм в Македония .

За да оправдае този план на завоевания към юга пред своя народ и пред очите на чужденците, сръбското правителство се постара, посредством пресата и чрез полунаучни издания, да се убеди то самото и да убеди другите че славянското население в македония е толкова сръбско колкото и българско, че то няма народно съзнание и че следователно, то може много добре да се подели между България и Сърбия. Обладано от тази мисъл, сръбското правителство създаде при Министерството на външните работи едно специално отделение, което натовари с воденето на сръбската пропаганда чрез училища, църкви и комитаджии. Същевременно то направи няколко опита за споразумение с Българското правителство върху една евентуална подялба на тая страна .

Македонските българи продължаваха да пъшкат под турците, да въстават против тяхното владичество и да мрат в затворите и на бесилките, когато в 1912 г., в самия момент, в който България с безподобен устрем, рискувайки и съществуването си даже, се стараеше да сломи в Тракия заплашителната сила на Отоманската империя, сръбската войска се установи в Македония и, въпреки сръбско – българския договор от 29 февруари 1912 г., прокламира окупираната територия като неразделна част от сръбската земя. За да осигури завладяването на Македония, Сърбия сключи на 19 май (1 юний) 1913 г. тайна конвенция с Гърция, която бе насочена против съюзника им България чиито войски продължаваха да отблъскват многобройните атаки на турските орди на чаталджанската линия. Сръбското и гръцкото правителство докара, след един месец втора балканска война, война между доскорошните съюзници и, след това, Букурешкия мир, който предаваше Македония на новата коалиция. В 1915 г. по-голямата част от Македония се зае от България. Три години по-късно съгласно сключеното между България и Висшето командуване на източните войски примирие от 29 септември 1918 г., България трябваше да се повърне в границите си от преди войната и да опразни Македония. Разрешението на териториалните въпроси в Балканите се предоставяше на Конференцията на мира .

Ние отбелязваме вече, че след Берлинския конгрес Сърбия, при царуването на крал Милан, почна сериозно да мисли да си присвои , ако не цяла Македония, то поне част от тази провинция. Тя се отказа от всички свои стари проекти и опити за съгласие с България, като и от идеята за една юго – славянска конфедерация с България, която беше призната вече за наследница на българска Македония .

Съединението на Източна Румелия с България през 1885 г., се посрешна много зле от Сърбия, която под претекст, че ще възстанови равновесието в Балканите, обяви война на България. Тази война създаде нови зародиши на омраза между двата народа. Сърбия не се стесняваше вече да оспорва българския характер на Македония и да претендира, че македонското население носи сръбски характер или поне славяно – македонски. С тая цел се основа в Белград дружеството „Св. Сава”, което имаше за програма да защитава и разпространява сръбската идея. Това дружество изработи устава си в 1886 г. и след една година започна издаването на органа си ”Братство” , в който се поместваха прекалено патриотически статии върху сръбските земи и сръбския народ. Прицелната точка на тези статии беше българската Македония. Две години по-късно, в !899 г., се публикува във Виена известното съчинение на сръбския шовинист Сп. Гопчевич, под название: „ Македония и Стара - Сърбия”. Това съчинение се преведе на сръбски и отпечати в Белград през 1890 г. Всички учени дружества и всички академии на славянските страни, както и всички специалисти по славянска етнография осъдиха тоя смел памфлет. За тая авантюра на перото не съществуваха български македонци; те всички бяха преобърнати в „прави сърби” .

Същевременно сръбското правителство усили дейността на своите консулски агенти в Македония и учреди сръбски консулства даже в местности, дето нямаше нито една сръбска душа и не съществуваше никакъв сръбски иконо- мически интерес. То се споразумя с гръцката патриаршия за назначаването на сръбски владици на мястото на гръцките и това в ущърб на българските църковни интереси .

Най-сетне то помага на турските власти при потушаването на българското революционно движение. Тази пропаганда на сръбското правителство бе подкрепена и от много сръбски учени. Ст. Новакович, председател на Сръбската Академия на науките, преструвайки се, че е забравил какво беше писал и разпространявал за българския характер на Македония, написа двусмислени статии, с претенцията, че доказва сръбското влияние в българските македонски наречия, които той почва да нарича „славянски”. Но най – типичният поддържател на сръбската политика по отношение на Македония беше безсъмнено г. Йован Цвиич, професор по география в Белградския университет. Г .

Цвиич публикува цяла редица съчинения и карти досежно Македония – издадени главно на чужди езици – с които той се мъчеше да докаже, че в границите на Македония не влизало Скопско, което би трябвало да се отнесе към „Стара – Сърбия”, че не би трябвало да се отдава никакво етнографическо значение на факта, че македонското население само се нарича българско и че най-сетне македонските славяни нямали добре определено национално съзнание .

( Виж съчиненията му: „Бележки върху етнографията на Македония”. Париж 1907 г., второ издание – „Балкански въпроси”. Париж - Ньошатель, 1918. – „Балкански полуостров”. Париж, 1918 г.) Други сръбски публицисти и учени надминаха в смелостта си и г. Цвиича, съперничейки в желанието си да представят Македония като сръбска провинция. Още в 1905 г. проф. И. Андонович, тиква границата на Стара – Сърбия до Беласица и до Островското езеро, оставяйки на Македония само една ивица земя на юг. ( „Сръбска етнографическа карта с означени южните граници на Стара – Сърбия и ония на Сърбия от Душаново време”. Белград 1905 г.) През 1918 г., един друг сърбин, П.М. Никетич заличи напълно в неговата карта името на Македония, като простря Стара – Сърбия до Солун. ( Карта на сръбските земи – Белград 1908 г. / на сръбски /). Тези географски деформации, предназначени да възпитават Сръбската младеж и да осветляват общественото мнение в Сърбия и в странство, имаха някои успехи. Известни публицисти, и даже няколко картографи от чужбина, малко запознати с Балканите, възприеха името Стара – Сърбия за една част от Северна Македония. Но истината не може да се укрие и до днес това се поправя. Самият г. Цвиич се принуди да направи една концесия от старите си твърдения. В новото си съчинение „Балкански въпроси” (Париж – Ньошатель 1918 г., стр. 40 ), Македония си възвръща старите северни граници до Рила и Осогово! Други сръбски учени се постараха да докажат, че езикът на македонските славяни не е нищо друго, освен един „сръбски диалект” или най-малко „славяно – македонски диалект”. На първо място трябва да се цитира. А. Белчев професор от българския университет (Сърби и българи – Белград 1913 г. / това съчинение е издадено още на руски и французки /), който признава българската народност само на македонците от източните и южните местности, отчасти съгласен с това с гледището на сръбското правителство което, със съюзния договор с България от 29 февруари 1912 г., призна българския характер на централна и южна Македония .

* * * Ясно е следователно, доколко двете сръбски гледища по македонския въпрос, старото и новото, са противоположни и доколкото второто, основано на политическите въжделения на сръбското правителство за присъединение на цяла Македония или на част от нея, не отговаря на истинското положение на нещата .

Най- видни учени и специалисти чужденци, които издигат своя глас в полза на истината, особено откато македонския въпрос взе застрашителен характер за балканския мир, признават единодушно българския характер на македонските славяни .

Следователно, държавните и политически мъже, ако искат да постигнат толкова дълго очакваното омиротворение на Балканите, трябва да последват внушенията на специалисти .

1. Лабор Нидерле, най-видния видния съвременен славянски етнограф, професор в Парижкия университет; член – експерт на чехословашката делегация на Конференцията за мира, се е изказал на няколко пъти, във високо учените му трудове, върху сръбско – българския спор за Македония. В заключение на специалната му статия „Македонския въпрос” (Прага 1901 г. – второ издание през 1903 г.) г. Нидерле заявява: „ Ако може въпросът за бъдещата участ на Македония да се постави на почвата на естественото право, Македония трябва да се отдаде на България” (стр. 36). Пак в съшото заключение, високият учен се изразява в следующите пророчески думи, които се реализираха вече: „Ако съдим по миналото, македонският спор не може да се изглади по приятелски ... Той ще свърши с една война между Сърбия България и може би Гърция и в която ще вземат участие великите сили, на първо място Австрия” (стр. 37). А в съчинението си „Славянско племе” (стр. 214), на второ френско издание, г. Нидерле каза: „Македонските славяни ... Няма никакво съмнение, че най-голямата част от този тоя род се чувства и се прокламира български, че той е под ведомството на автокефалната църква, глава на която е екзархът, със седалище на Орта – кьой. От друга страна фактът е, в тия области името българи е историческо име и че то не си пробило път чрез религиозната пропаганда от последните години. При все че тези области са били присъединени някога от сръбската държава, името сърбин не е намерило почва в народа” .

Предизвикан от някои политици, на 4 юни 1914 г. ученият чех публикува в Пражкия в. „Народни листи” едно писмо, от което извличаме следните пасажи: „Длъжен съм отново да повторя, че според постигнатите резултати от досега направените научни изследвания, Македония се явява като българска земя и сръбската политика щеше да е по-добре вдъхновена, ако въобще се въздържаше да си служи с етногафически аргументи за да оправдае най-новите си претенции... Предпочитам следователно, да ми се каже откровено, че мотиви от държавен характер повеляват на сърбите да искат централна Македония. Ако държавните нужди налагат завладяването на тази провинция, при все че тя е, тъй да се каже, българското сърце, тия нужди именно решават. Не трябва, следователно, да се възпроизвеждат съмнителни аргументи, или най-вече фалшиви аргументи, в полза на тезата, която не може да се поддържа, че Македония не е била българска.” 2. Руската академия на науките изпрати през 1900 г, в македония една мисия от специалисти, натоварени да изучат на мястото Македонския въпрос, с цел да се спомогне се спомогне за справедливото му разрешение и с това да се възстанови спокойствието на Балканите. На чело на мисията стоеше академик Н. П. Кондаков, който публикува резултати от изследванията си в изданията на Академията под заглавие „Македония”, Петроград 1909 г. От историческа и етнографическа гледна точка, г. Кондаков е дошъл да следующите категорични заключения: Всички си дават сметка, че като се има пред вид мъчнотията и даже възможността да се докаже, че македонското население е сръбско по народност, правят се усилия да се затрудни целия въпрос, за да може да се представи македонското население не като принадлежаще на една само национална група, а като смес от разнородни племена, един своего рода хаос ... От друга страна, една малка екскурзия в страната е достатъчна, за да се дойде до пълното убеждение, че македонските славяни съставят една определена национална група, съответствуваща по много ясен начин на населението , което живее в самата България. Във всичките земи, върху, които ние хвърлихме поглед, от Охрид до Скопие и Куманово, живее само един и същ народ, които се нарича български още в IX век, когото гърците са наричали със същото име и когото първите европейски пътешественници са нарекли също български” (стр. стр. 293, 294) .

3. По препоръка на най-известните славянски филолози от днешно време, г. Ягич, които е хърватин, Виенската академия на науките изпрати в Македония, със същата мисия, прочутият славист В. Облак от словенска народност .

Този виден специалист по македонска диалектология публикува в 1896 г. своето класическо съчинение „Македонски студии” в „ Отчети на Виенската академия на науките”, № 134, след като беше публикувал през предидущите години изследвания върху езика на македонските славяни. В тези студии, г. В. Облак счита македонските наречия като безспорно български . Той прави подобни изследвания върху системата на гласните и съгласните букви в македонските наречия и констатира, че тази система, която се различава от сръбската отговаря по фонология на другите български наречия. Той констатира също, че чрез изчезването на неопределено време и чрез употреблението на члена, македонските наречия и наречията от България съставят едно цяло , което се различава от всички други славянски езици и преди всичко от сръбско – хърватския .

4. До същото заключение е дошла и научната мисия изпратена в Македония от Факултета по литература при Казанския руски университет. Професорът при същия факултет г. А. Селищев, натоварен с тази мисия, посети през 1914 г. северна Македония, тогава под сръбско управление, и изучи на мястото наречията от Скопско и Тетовско. В своя „Рапорт”, Г. Селищев установява, че северно-македонските наречия притежават всичките характерни особености на българския език, особености, които го различават от сръбското и другите славянски наречия напр., употреблението на члена, отсъствието на склонения на неопределеното време и пр. И в своето „ Въведение към сравнителната граматика на славянските езици” (Казан 1914 г.), същият учен специалист се изразява както следва: „Безпристрастните изследвания върху съществующите диалектически данни позволяват да се твърди,че северната част на Македония, заедно с Тетовско, Скопско и Кратовско, принадлежат, според говоримите в тия местностни наречия, към областта на българския език”. (стр. 24) .

5. Славянското благотворително общество в Петроград, което в миналото играе голяма роля при освобождението и възраждането на южните славяни е винаги съжалявало злополучните разпри между сърби и българи досежно Македония. Братоубийственната война от 1913 г. между едноплеменните народи принуди учените членове на това общество да отправят апел към споразумение между сърби и българи. „Мнението на славянското общество досежно македонския въпрос” се публикува в „Славянски бюлетин”, орган на обществото, януарски брой от 1915 г. Ето какво извличаме от тоя апел: „Отдавна Славянското благотворително общество в Петроград е дошло до убеждение, че в областта на политиката всички усилия на славяните трябва да се насочи към национални държави в естествените граници на всяка народност взета отделно ... Затова необходими е да се предизвика в Белград и София една промяна на политическата психологияна двата народа, по начин, щото българите да приемат доброволно идеята за присъединяването на адриатическия бряг към Сърбия, а сърбите да се убедят найсетне, в същата степен, че Македония е българска земя по болшинството на населението” .

6. Г. Луи Леже, член на института, професор в Колеж де Франс, е може би най-добре окачествуван между всички французи чрез неговите трудове върху славянските народи и чрез пътешествията му в Балканите, за да ни посочи истината върху етническото напрежение на щжните славяни. Ще цитираме няколко извадки от последните му съчинения: „Цялостта на България изисква известни излази на Егейско море и притежанието на Македония, страна чисто българска”. (Вековните борби между германци и славяни.– Париж 1916 г., стр.стр. 22 – 23) .

„Лишена от Босна и Херцеговина, Сърбия се задушаваше в своите граници. Убедиха я, че имала други братя, които чакали свободата си, че по-голямата част от Македония била сръбска – когато в същност тя е българска - и така се пося отново семето на раздора между двата народа”. (същото съчинение стр. 35) .

„Повръщам се към българите. Те се поставиха между нашите неприятели и ние нямаме никаква причина, за да бъдем особено благосклонни спрямо тях. Но длъжност на учените е, преди всичко, да издирват и прокламират истината. Македония въпреки противните твърдения на гърци и сърби, е почти изцяло населена от българи. Гръцките и сръбските претенции не могат да се считат за по-силни отколкото ясните заключения на безпристрастните етнографи, като Льожан, Киперт, Ритиш, Григорович, Хилфендирг, Макензи. В същност планината Шар означава границата между българската и сръбската народности. Македонските славяни говорят българско наречие .

„Едвам след Берлинския договор, когато Сърбия видя че й се отнемат окончателно Босна и Херцеговина, някои от нейните държавни мъже имаха идеята да подирят компенсация към Македония и да видят сърби в места населени с българи”. (Панславизмът и френския интерес, Париж 1917 г., стр 12) .

7. Леон Ламуш е най-новият френски учен, който благодарение на дългото му стоене в Македония и на познанията му по балканските езици, е в положение да изкаже компетентното мнение по македонския въпрос. Ето някои от неговите преценки: „Най – голямата група от българското население, извън границите на княжеството, е македонската група” .

(България през миналото и настоящето. Париж, 1892 г. стр. 140) .

„... Македония, чиято вътрешност е изключително населена от българи, но, като се изключи град Солун, в който, впрочем, те са много малочислени, тия българи не достигат никъде до брега на морето. Южната граница на тяхното племе минава през Воден, Солун, Серес, Драма и после се изкачва към Родопите”. (Същото съчинение, стр .

114) .

„Впрочем, турските власти признават също, че жителите на Солунския и Битолския вилаети и на Скопския санджак са в болшинство българи”. (Балканския полуостров, Париж, 1899 г., стр.стр 21-22) .

„За който познава горе – долу етнографическото културно и политическо положение на западната част на Балканския полуостров, невъзможно е да помисли, че създаденото чрез Букурешкия мир (1913 г.) положение може да бъде окончателно и даже трайно. Човек не може да си представи по-голямо презрение към логиката и справедливостта. Съществува един първостепенен факт, признат от всички независими свидетели , от турските чиновници, както и от европейските консули, или италианските руските, френските офицери и пр. , които са работили от 1904 г. насам за преобразуването на жандармерията в тази област; тоя факт, че въпреки етнографическата си прошареност, Македония е всъщност българска страна ...” „Не само болшинството от македонците са българи по език и по нрави, но също и народното съзнание, на което гърците отдават толкова значение, когато се се касае да се обосноват гръцките искания, е по-развито, може би, между тях, отколкото между която и да е друга фракция на балканските народи. Може да се каже, че ето повече от 50 години, откак македонците не са престанали да се борят за българската идея, по-рано против гръцкото духовенство, за да се сдобият с автономията на тяхната църква и на техните училища, после против турците за политическа автономия на Македония”. („Журнал де Женев” от 17 октомври 1913 г.) .

8. Най – сетне на македонския въпрос е посветен труда на г. Н.С. Державин, професор в Петроградския университет: „ Българо – сръбските сношения и македонския въпрос”. (Френският текст е публикуван в Лозана през 1918 г.). Въодушевен от идеята за единство на цивилизацията на славянските народи и изпитвайки дълбока горест пред борботе между братските народи, като ония, които разделят сърби и българи, г. Державин, в качеството си на етнограф специалист и на славянски филолог, и след като посети на няколко пъти южните славянски страни издигна гласа си в полза на споразумение между сърби и българи. В своята историческа, лингвистическа и етнографическа студия, той дохожда до заключението, че македонските славяни са българи и че техният език е български диалект” .

Той е убеден, че само една политическа искреност, основана върху националното право на народите да разполагат със себе си, е в положение да премахне преградите, които са поставени от заинтересованите и да донесе щастие на всички. „Дано, казва той на края на своето съчинение героичният сръбски народ да намери у себе си достатъчно морална сила – и тая морална сила той я има, тя съществува у него – за да признае спонтанно това, което отдавна и единодушно са признали историята , науката и народното чувство на самото македонско население, което вижда у българите братя по език и по кръв и което се бори ръка за ръка за религията, за живота и за свободата” .

Материалът подбра – инж. А. Пелтеков .

В 1882 г. г.Миятович отиде във Виена и уговори съюз с Австро – Унгария, съюз, който се сключи върху следующата база: сърбите се отказаха да поддържат агитации в Босна и Херцеговина; от своя страна Австро – Унгария се задължаваше да поддържа сръбските претенции в Македония. По такъв начин австро – унгарския империализъм в Босна и Херцеговина породи сръбски империализъм в Македония .


Mdaaa i tova ne e edinstvenija greh na Habsburgite spriamo Balgarija....da ne zabraviame i izrichnoto vzimane na strana vav srabsko-balgarskata vojna. Zashto li ni e triabvalo vav 1914 da tarsime pak sajuz sas teh e vapros kojto istoricite se opitvat da obiasnat, no vsepak ostava edna emocionalna praznota.....

Naskoro pochina posledija Habsburg (Otto VON Hbsburg) kojto imashe shto gode nekakvi makar i tajni pretencii kam carski prestol - ne vizhdam neobhodimosta ot prenaduvkata okolo traura kojto se razdu vav nemskogovoreshtija svet okolo tova. A pak ne si spomniam i vidno da e napravil neshto mnogo jako za evrointegracijata na Balkanite. (izkljuchenie tuk pravi samo Ungarija)

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

[линк]

за това, което трябва да помните - за свети Павел и македонеца, който му се явява, за да го помоли да дойде в Европа. A Македония е България. Това са вашите корени - в тези истории трябва да търсите отговора на въпроса за принадлежността на България към европейското семейство."

след дъжд качулка май му се казваше това или може би фурнаджийска лопата кой знае...

"Нито един българин не може да бъде добър европеец, ако първо не е добър българин..."

Просто, точно, ясно и истинно.

В крайна сметка, каквото зло е било сторено на България, било е сторено чрез войни. И единствено нови войни, но спечелени, ще могат да поправят стореното зло. Приказки, призиви, примолвания към "световна съвест" и подобни интелектуалщини са загуба на време.

И за да няма нова война да поправи злините от предишните войни, ЕС как ли не се напъва да подтиска национализма в онеправданите държави (България, Унгария, Германия). И ето го новото усукване на термина "демокрация": насока начуквана от високо по главите на управляваните; предишната демокрация, зачитаща желанието на управляваните, вече е заклеймена като "популизъм".

Майката му е ядрена глазура върху Гърция, Сърбия, Франция, Англия, и Турция, в който ред е най-удобно, според метереологичните условия. Нищо друго няма да работи.

Много си краен бре! Не им требе на гърчолята такова спасение от моментното им бедствиеАнглия и Франция няма какво ние да ги мислиме, има си германци за тая работа, а турчолята ако не се държат с нас, нема с кой друг. Нали са цъфнали и вързали отвътре не, ми отвсекъде (то още малко бъдещ икономически колос ги изкараха)! Русите са им голем геополитически партнер, както и китайците и арабеските... нема що.
А на сърболята мъките скоро няма да свършат, та искаш и тех да ги отървеш!
Де наблюдавай тая шагренова кожа, може да видиш ако не ти и сина ти, то внука ти, българско знаме на българската крепост известна днес като Белград.

на едно место собрано се а и убаво срочено. Благодрја ти. Ќе ми се најде ова, а и Илијца веднага помогна. Благодарја и на Илијца.

[линк] + Пекинг + Приштина(во сенка)

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]


[линк]


Како беше онаа поговорката ? .. Русин гас да ти дава, а Кинез технологија? илиии....
Турчин да те гали а Кинез да те храни ? или Шиптар жената да ти ја чува а евреин парите ?