За китовете

Та, днес ще гледам китове. Предният ден видях, че лодката която ми хареса за тази работа тръгва в 12 по обед. Имах цяла сутрин да се натуткам.
Започнах денят както обикновено – кафе и портокалов сок. Пуснах машинката да погледна новините – борсата, времето, кой какво що. Нищо особено. Качих се горе да си тегля един „бръснич” и да се издУша. Бавна процедура! Няма за къде да бързам. Ако бързах – двадесет минути и съм готов.
Слизам долу. Мисля си, че няма да е зле да си подложа. Вадя хляб „чибата”. Може и „сибата” да се прозинася ама като не знам със сигурност, произнасям си го както искам. Този хляб се води италиански и е най-близък по вкус до нашия. Доста е по-плосък от нашия, с по-малко среда от нашия, но какво от това. Вкусът ми е по-важен. Отрязах си един краещник, срязах го на две, мазнах масълце на долната половинка, натоварих я с тънко нарязано прошуто и го затворих. Нарязах си и три домата, солчица, малко зехтин, малко магданоз отгоре им и салатата готова. Изядох си сандвича и салата на крак. Свърших и гледам станало време да вървя.

Облякох се топло, нищо че не беше студено. Имах опит отпреди години. Флорида. Бях си купил билет за „deep sea fishing”. Беше горещо и се качих на корабчето леко облечен. Станах на шушулка. Втори път нямаше така да се излъжа.
Трябваше и шапка да си взема ама я забравих. Вече за повече от едно нещо едновременно не мога да мисля. Да му мисли кой може. Иначе, все още с готовност поемам ангажимент. Особено ако трябва да напомня на някой за нещо. Ако ме подсетят, че съм забравил да напомня, имам затрудение да се сетя за какво става дума. Навремето четох статия по този въпрос. Живеем с мисълта, че всичко ни е наред и помним, но виж, точно това за което трябва да се сетим в момента, само него сме забравили. Тюх да се невиди! Иначе всичко друго помним, нали.

Сядам в колата. Вкарвам в навигатора къде да ме отведе. Паля и тръгвам. Пристигам съвсем навреме за 12 часът, но то не било в 12 а в един и половина. От 12 било само в събота и неделя. Че вчера не беше нито събота, нито неделя. Вчера било изключение. Имали цял автобус туристи и направили екстра курс.
Ето ми час и половина екстра време, което трябваше да похарча. Върнах се до колата, евентуално да й намеря по-сенчесто място за паркиране. Обиколих навсякъде. Няма и няма! Няколкото места, които бях забелязал отивайки пеша към кея, бяха запазени за месечни абонаменти. Паркирах къде да е и тръгнах да се разхождам озъртайки се за нещо, което не съм видял предния ден. Нямаше кой знае какво. Седнах на една сенчеста пейка, че е по-хубаво да съм седнал отколкото прав. Някакво черно птиче ходеше наблзо и веднага се вторачих в него. За първи път виждах птиче, като ходи да куца. Куцаше също като човек, който има нещо на ходилото и го боли като ходи. Ходи и се криви, щото бързо премества здравия крак напред да поеме тежестта. Като се вгледах в птичето забелязах, че „ходилото” на единия му крак липсва изцяло. Частта от „глезена” надолу я няма. Това прави и кракът му да е по-къс от другия. То затова и куца. Като застане на едно място, сакатия крак го прибира нагоре и стои само на един крак. Извадих фотоапарата и го щракнах. От този вид пилета има много наоколо. Не ги знам как се казват. Ако някой знае, нека каже.
Какво ли е станало, да си загуби ходилото?! Уж живеем заедно на този свят, но не си обръщаме внимание един на друг. Не се познаваме. Колко жалко.
куцото птиче

Веднага продължавам нататък докато не съм забравил.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Много хубаво разказваш... Топло, истински. Изреченията, две-три, преди снимката просто... те хващат. И ми напомни ето за това...


Присмяха се на куцата
не можела да им танцува

а тя

куцук-куцук
във ритъма на отчаянието...

///
Горкото птиче...

Омръзна ми...

Отрязах си един краещник, срязах го на две, мазнах масълце на долната половинка, натоварих я с тънко нарязано прошуто и го затворих.

Това не е ли вариант на т.нар. "мече"?

Птичето не е ли свраче?

Птичето го оставих да живее живота си а аз тръгнах да доизживявам моя. Трябваше отново да прекося целия кей по дължина. От двете страни на пътеката наредени ресторантчета и магазини за сувенири. Ресторантчетата, за да те подкукоросат да влезнеш, предлагат по глътка от супата, в малка хартиена чашка, изкарали са отпред по няколко чинии с порциите на предлаганото меню за деня. С купуването на билет за корабчето, с билета ти пробутват пет-шест купончета от разните ресторанти наоколо за безплатен аперитив с поръчката за обед. Прави впечатление, че повечето хора по кея са туристи от други държави. Българи между тях нямаше. Евентуално Джес като дойде насам ще се чуе и българска реч, освен ако не говори български само на конете си. Кой я знае какви навици е придобила в германията.

Дойде време да се качваме на лодката. Биоложката, която щеше да ръководи тура ни събра около нея да ни казва какво трябва и какво не трябва, както и какво може и какво не може. За мен на тази жена й имаше нещо. За първи път чувах смях да звучи както продължително кудкудякане. Чак изнервящо. Често се шегуваше, че децата от групата щяла да ги хвърля през борда, за стръв на китовете и започваше да кудкудяка продължително. Гласът й беше от кресливите, дето те нерви само като ти говори. Изтърпях я! За другите не знам.

Лодката беше с две палуби – горна и долна. На горната беше кабинката на капитана. На стълбата за горе беше сложена табела, че е само за персонала. От 9/11 била тази наредба. Страх лозе пази. Други препятствия освен табелата нямаше. Малко не ми се връзват такива забрани ама нейсе.
На долната палуба заехме места от двете страни на салона и лодката тръгна бавно, бавно докато бяхме в пределите на вълнолома. След него дадоха газ и отпрашихме навътре. Температурата на водата беше 12 градуса. Наоколо нямаше затоплен асфалт, напечени от слънцето сгради, нямаше нищо, което да топли. И слънцето го нямаше. Ниски облаци, студена вода и смразяващ вятър. Вятърът уж хладен само ама след време отвява топлината на тялото и остава усещането за студ.

Първите китове видяхме на около осем километра от брега, все още на плиткото. Дъното беше 100 метра под нас и на това му викат плитко. Видяхме гърбави и сини китове. Гърбавите били нещо обикновено и ги виждали всеки път. Сините били рядкост и сме имали късмет. Те са и по-големи. Като вдишвали въздух през този малък отвор на темето им отгоре, въздухът, по пътя към дробовете им се движил с 500 километра на час. За кратко време трябвало да напълнят дробовете и да се гмурнат. Можели да изкарат до 15-20 минути под вода, преди пак да си поемат въздух. Не било необичайно китовете да се спуснат на дълбочина повече от триста метра. Толкова били силни и бързо плуващи, че им отнемало секунди да изплуват от такава дълбочина до повърхността.

По правило корабчето, след като бъде забелязан кит, трябва да спре и да не го приближава на дистанция по-малка от 100 метра. Ако китът реши на своя глава да се приближи, не му пречат и не се отдалечават. Да се приближи обаче е рядък късмет. Много рядко би могло да се направи хубава и ясна снимка. Цветът на водата и на китовете е приблизително един и същ. Вижда се малко от гърба над водата и нищо повече. Снимката с половината кит изкочил над водата я направих случайно. Държах апарата насочен в тази посока и щракнах в момента в който се появи. Нямаше време за автоматично фокусиране. Това беше и единствения път в който това се случи. Издишваници и вдишваници се случваха по-често, но и те бяха трудни за снимане. Докато се случи и свърши. Нула време!
Видяхме и гърбовете на двойка китове с малко китче покрай тях. Горе-долу това беше. Добре че салонът на корабчето беше добре затоплен, човек да поеме малко топлина, да не се вкочани съвсем. На връщане всичко живо се прибра вътре. Някои дремеха, други си спяха. Аз също се чуствах много уморен. То не било само кеф!
[линк]

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Горкото птиче...

Недей така. Птичето не е горко. Животните по друг начина възприемат природата. Те не могат да правят разлика, не могат да съжляват. Приемат каквото им е дадено от природата и се приспособяват. Изглеждаше здраво физически, даже може би по-силно заради недъга си. Охранено. Приспособило се отдавна. Само дето понакуцва. Може самО да си е изкълвало крака, да се освободи от нещо в което се е омотало.

Майка ми, докато излежавала време в сливенския затвор, разправяше за една гугутка дето й кацала на прозореца. И тя така, с единият крак вече освободен, без ходило, но другия все още омотан в монтьорски конци, дето ги използват да си бършат ръцете с тях. Примамили я с храна да влезне в стаята и затворили прозореца докато я хванат и освободят от конците. Имали си няколко гугутки - абонати за трохи. Носили хляб от столовата и трошат на перваза да ги хранят. Зимата ставали повече.
Била в една килия с циганка, която убила мъжа си наръгвайки го с нож. Майка ми я приучила на хигиена и я научила да плете дантели.
Та да ти разказва истории от затвора!
После изкара още двадесет години при нас в Хюстън. Със сестра ми й купихме нова къща, да си има, да се усети човек. Къща, двор и куче. Моята и нейната бяха залепени една за друга - дуплекс. Другата си къща дадох под наем. За дуплекса споменах пред колега в Саудитска Арабия, че търся. Той пък тъкмо се беше върнал на работа от отпуска. И той гледал, други къщи, но видял и тези. Веднага като се върнах и купихме дуплекса. До тогава живееше със сестра ми. Двете щяха да се изколят. Като ги разделих настана мир и тишина и много се заобичаха.
Живот!

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Това не е ли вариант на т.нар. "мече"?

Птичето не е ли свраче?

Да, може да се каже мече, но някакси е много плосък за мече. Мечешкото му се губи.
Може и да е свраче. Не ги разпознавам.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

ей, че хубаво....пиши повечко така, моля

пп. на хляба аз му казвам "чабата", не знам дали е правилно.
малко ми е клисав на мен, повече харесвам багетите.


Everything is a mirror...

И на мен чебатата ми е киселяв, ама става много добре за капрезе сандвич - с домати и моцарела.
Аз харесвам френски хляб.
А за китовете - Опти е извадил късмет. Аз колкото пъти съм ходил - вижда се само фонтана, който правят при дишане.

а сега де, четвърти вариант - чебата...
точно с по-прясна моцарела и домат е супер.


Everything is a mirror...

И на мен чебатата ми е киселяв
Килеляв и клисав са две различни по значение думи.
Нямам идея как може да е клисав освен булката да е улучила недопечен хляб. А киселяв също ми е непонятно как може да бъде, но всеки с вкуса си.
Френските багети, не всички са добри. Някои ги правят пухкави отвътре. Гледаш го - нещо, хапнеш го - нищо!

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

хвана ме, не съм напълно сигурна какво е клисав,
исках да кажа, че е едни такъв....абе малко гумен, дето не прави трохи.


Everything is a mirror...

Утре отивам до Рино, Невада. Отивам, взимам кучето, преспивам и на другия ден се връщам. Може и от това да стана хем галерия, хем разказ.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Много ми беше интересно да го прочета. Отсега съзирам огромна опасност да си останем само по крайбрежието, имайки предвид, че съпругът ми е вманячен на тема море и всичко свързано с морето - животни, лодки, гмуркане и т.н. А аз искам да видя и каньоните, секвоите и т.н., няма да седим само в Калифорния я. (ти знаеш какво имам предвид). Онези ресторантчета по кея ги мернах още в другата ти тема, даже си набелязах едни скариди . Та ако на някой му се гледат китове, то аз ще се занимавам с планктона, поради невъзможността ми да пътувам по море (нма да казвам защо ).
За българската реч - май си прав, на български говоря само с домашните "животни" (нямам предвид коне ). Но ще се чуе българска реч в Монтерей, живот и здраве.

Не съм прочел правилно, но имах предвид "кИселяв". Кисел е от лактобактериите, които се използват заедно с маята, ако не се бъркам.

чабатаПоне това чувам

Тук на италианския хляб му казват "чиабата". Хубав е, когато е топъл. Ние купуваме предимно едни турски питки, които са най-близо до нашия хляб. Интересно е, че за всички българи по чужбината, темата хляб е особено важна. Който е свикнал на бял топъл ръчен хляб от фурната на ъгъла, трудно намира заместител в чужбина

благодаря
така чувам и аз.


Everything is a mirror...

Наздраве за теб!

Не знам за Монтерей, но аз хубава морска храна досега не съм ял в ресторантчета на кея. Може би с едно изключение - в Сан Клементе - на юг от Лос Анжелис.
Но като цяло - по-добре някъде, където хигиената е на по-добро ниво.

дааа, хлябът е важен
вече втора година си търся заместител на заводски хляб "Добруджа".


Everything is a mirror...