Сладкопение

Божието благоволение е нещо съвсем различно от Божията воля.
Има много неща, които са угодни на Бога и влизат в Божията воля, но има и много неща в Божията воля, които не са угодни на Бога, но трябва да станат.
Защото Божието глупаво е по-мъдро от човешкото умно.

+++

Преди може да си мислил по един начин, но когато имаш среща с Бога мислите ти вече не са същите.
Може много пъти да си чел един и същи пасаж от Библията и да си мислил върху него, и да си му сложил едно значение.
Но идва един момент в живота на човека, когато той не е обмислял, нито е подготвял мислите си.
И съвсем ненедаейно, и съвсем неочаквано, по един естествено спокоен начин, в който ума не се отдава на високо, но се отдава на Бога, Който стои на високо.
И Бог му отваря ума да разбере Писанието под значението, с което Бог е искал да докосне сърцето му.
Може да мине доста време, когато Бог пак реши, по един подобно чудесен начин, да му разкрие върху този пасаж друго значение или върху друг пасаж продължение на първото значение.
И така накрая да се образува едно голямо Откровение, което Бог ще докаже със Себе си в обстоятелства не само на хартия, но и на дело и в действителност.

+++

Отговорът на това, което търсиш, е през цялото време пред очите ти, но Той няма да дойде когато се напъваш със свои сили. Когато човек се напъва идва безпокойство и в безпокойството ума на човека се опира на това, което вижда, а сърцето на това, в което вярва.
Защото вярата не е вече вяра, ако се вижда - ние ходим не с виждане, а с вяра.
Затова и човек, когато се моли, затваря очите си. Просто защото вътрешната стаичка на сърцето му не се вижда, но се усеща.
Има много пасажи, които казват много неща - но кой от всички тях е за теб в определения момент?
Този, който разчувства сърцето ти и ти припомни взаимоотношенията ти с Бога, които ти си забравил. Тогава човек може да се разплаче.
И тогава човека знае, че Бог е този, който му говори с това.
Ако не изживяваш това, което казваш на Бога, празни са думите ти.
Добре е човек да излива сърцето си пред Бога.
Защото Бог говори в сърцето, а по късно ума осъзнава това, което сърцето винаги е знаело, но ума няма доказателства и идва безпокойството.

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него

Свидетелството на двама човеци е истинно, но не всички човеци свидетелстват истина, защото не обичат истината.
Но Бог, който знае всичко, дава на всекиму според наградата му.

+++

И нито веднъж Бог няма да се повтори, защото Бог е многообразен и никога не се повтаря.
Той идва по различен начин, но с една и съща сила, защото Неговата сила е в съвършен мир. Бог идва с мир и в мир е Неговия отговор.
И когато дойде отговора човек може да се стресне, защото отговора винаги го е знаел, но в този момент не го е мислил.
Като че ли скрити са нещата от нас до момента, в който Бог не ни ги разкрие, когато дойде с мир и ние приемем Неговия мир, като го задържаме в себе си, подчинавайки всяка мисъл в нас на Него.
Да се примири човек с Христос е да се отдаде изцяло на Бога, като му се довери. Защото Бог е промислил най-доброто, в най-доброто време, по най-добрия начин.

+++

Слава на Бога, в благодарението има голяма сила.
Благодарението е съвършеното изпълнение на благословението, в което не може да правиш нищо друго освен да благодариш.
Колкото твоят глас става по-тих, толкова по-силен става гласът на Бога в теб.
Колкото повече Господ говори в човека, толкова по-малко човека ще говори в себе си.
Защото Божият мир е над човека.

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него

Какво цитираш?

[линк]

Чутото от моя дядо :)
Ако това, което пиша, не изисква необходимото внимание или се съзира някаква уклончивост, то споделете навременно - нека се науча, моля :)

Не зная как се е учил, но помня какво обича да повтаря - "Отворете ушите си. Ако са малки, те ще задържат малко истина; ако са големи, в тях ще влязат много глупости. Внимавайте."
Това, което така шегувито приемах тогава, се оказа, че си трябват сериозни размишления :)

Радвам се, че ме забелязахте, Kaлoмaин :)

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него

В такъв случай бих искала да знам повече за дядото. Какво е работил, какво е чел и т.н.

[линк]

Обикновен човек :)
Дядо постоянно работи, винаги нещо е ангажирало вниманието му;
Той знае откъде се е учил :)

Понякога даже не може да опише това, което разбира, така, както го разбира - тогава аз започвам да мисля и да разбирам какво той е разбрал (това обаче най-много ме плаши) :)

От него знам, че Православната църква - това не са просто тухли...Тялото на Христос се състои от души, а не от тухли. Частите на Тялото са взаимносвързани и между тях има любов, и тя е Божията любов, която ги е съединила чрез Светия Дух (много църкви, но малко християни с любов - едва доловимо споделя той, сякаш го е страх).

За него "чувствата в Духа, които показват това, което очите не са виждали, то е усещане, то е живот" -
и още "почнеш ли да умуваш и да мислиш със своя си ум нещата и да оправдаваш със слова от Библията постъпките на хората(т.е. словото понякога в нас не се движи от Светия Дух, а от нашите мотиви в сърцето, които изкривяват истината), които вместо да бъдат изобличени, те биват насърчавани". Това те прави автоматично "закоравен и безчувствен към Истината, а загубиш ли чувствителността си в Духа, губиш Истината".

Разбрах какво означава "да си служиш със словото, както дявола с Евангелието".
Когато Господ те докосва да говориш, ти не мислиш какво казваш, но каквото ти дойде в момента, това говориш. А много често ние си служим с дадени стихове и дадени места, които не ни идват по инерция, но са обмисляни, за да се кажат, като оправдава това постъпките ни.

Дядо вярва ...макар понякога и той да прави същото, когато го онеправдават и говорят всякакво лъжливо зло за него. Но в детската си ревност да защити правдата в Бога, като не оставя Той да го защити...греши :)

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него

Браво на дядо ти! Ако не грешеше щеше да бъде светец. Важното е, че говори правилно.

Правилно е и е казано по един прост и хубав начин. За мен.

А какво работи? Това те питах. Дядо ти може да говори хубаво, но ти не отговаряш конкретно. Очевидно е, че много чете, и ми е интересно какво.

[линк]

Увлякох се. Съжалявам.
Нека опитам тогава да доуточня с това, което знам :)

Самодеен е. Действа със собствени сили, отглеждайки и развивайки всичко онова, което му е необходимо да оцелява.
Отглежда и пчели, обича да отглежда пчели.

Преди, колко, какво и как е чел, аз не мога да кажа. Но една е книгата, която виждам у него - Библия, не знае друго, не иска и да знае за друго :)

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него

Зли и неспособни сме да вършим добро от само себе си.
Но тези простичките неща избра Бог в човека, за да го доведе до Себе си.
Простосърдечие без предразсъдък и възприятие в сърцето довеждат в човека истина :)

любещият не губи себе си в любимия, а забравя себе си в него