I. Рекапитулация

... в продължение на темата на Мо за практиките и личния опит. Нека тя остане за свободното творчество.

С присъщата си ""търпеливост"" (да, с два чифта кавички) минавам към втора точка – преглед. Който, когато е готов, нека разкаже: как го разбирате като техника, имате ли списък и как върви работата по него, системен или спонтанен преглед предпочитате, как го изпълнявате, къде, кога; с какво ви е помогнал, защо го практикувате или не, какво очаквате, къде според вас му е мястото в цялата система; и всичко друго по темата, което ви вълнува или за което се сетите. Личният опит е основен приоритет.

За мен си определям три основни момента, на които следва да се спра:
1. кратко описание и цел на практиката
2. наблюдавана полза и цялостен ефект от практиката (положителен и отрицателен)
3. техническо изпълнение; място на практиката в ежедневието.

_______
One Love

1. списък;
2. техника: удобно разполагане на подходящо място, "подреждане" на сцената, начало на "филма";
3. прибиране на собствената енергия и връщане на чуждата чрез "ветрилообразно" помитащо дишане;
4. завършване със задържане на дъха.

Основната цел на рекапитулацията е да се изтегли оставената в миналото ни енергия и да се създаде "кухо копие" на всичкия ни опит и осъзнаване през живота ни дотук. Това копие се ползва като разменна монета, за да запазим действителната си съзнателност след срещата с Пуяка. Като допълнение, в процеса се разкриват (при което – и разрушават) заучените шаблони и схеми на мислене и поведение, т.е. постигаме истинска свобода. Отървавайки се от миналото си (личната си история), се разделяме и с ЧСЗ, като последното предотвратява бъдещ преразход на енергия.

_______
One Love

По стар харамийски навик ще започна малко издалече

Спомням си, като малка – много малка, още преди да тръгна на училище, как са ми се искали разни неща: да ида някъде, да правя нещо, да намеря някого. Отговорът на "големите" често беше от типа на "не може сега", "не може там", "не става тъй", "много е далече", "много е скъпо", "много е сложно" и т.н. Нямаше какво да направя, та в някакъв момент мирясвах и млъквах (след като са ми обяснили, че през декември не се ходи на море (и защо), че толкоз късно вечерта на люлките няма никой (защо), или че Уругвай не е до Умаревци (къде еее?!)).

Сядах, нацупотена до пръсване, и си мислех: "Ех, само да порасна, само да порасна, само да порасна...". Представях си как ще ходя където си поискам, когато си искам, ще правя каквото ми хрумне и никой няма да може да ме спре. Никой няма да заключи вратата и да скрие ключа, никой няма да ме кара да лягам, да ставам, да ям, да се обличам и т.н.

Е, после пораснах. И вече никой не можеше да ме спре. И до сега най-редовно се случва да ме цапардоса от нищото някоя идея по тиквата и да хукна нанякъде – без значение дали е декември или август, дали е 2 следобяд или през нощта, дали е на 200 километра или на 2 пресечки.

Да, амЪ! Оказа се, че не е същото. Нито го исках по същия начин, нито ми носеше същото усещане. И много ме беше яд. Основно на мен си, за това, че сега, когато мога да правя каквото си искам, вече не ги искам повечето от ония неща. А исках да ги искам. И то така, както ги исках някога. И не се получаваше. И... само как ме беше яд!...

Исках да зная защо не е същото. Кое липсва и къде е.

После разбрах за начините, по които всеки от нас оставя и заключва огромни количества енергия по пътя си. Звучеше доста правдоподобно, но всъщност нищо особено не се случи, докато не открих прегледа.

В началото беше трудно, шашаригаво и много приличаше като да няма особен смисъл. Правех го хаотично, т. нар. "спонтанен преглед", без изготвен списък; просто пробвах. На моменти усещането, че се "разделям" с хора и събития беше меко казано непоносимо. Но от друга страна, много ми хареса усещането за "помиряване" и "пускане" на хора и ситуации. Даваше ми нова и неизпитвана дотогава лекота, идваща от осъзнаването за минало свършено време, от разбирането на онези хора и ситуации, до което човек може да достигне само когато излезе от картинката и погледне отстрани. Разбирах какво липсва и го виждах точно къде е. И защо е там.

После, един ден си дадох сметка, че нещо се променя. Аз се променях. Наблюдавах се как реагирам кротко и обмислено, дори с хумор, в ситуации, в които по принцип бих обърнала масата (имам дълга история на нервачка и хипертоничка). Променяше се не само поведението ми, а и мисленето също. Гледах и разсъждавах много по-трезво и разбирах по-добре това, което се случваше.

След това започнах списъка. Няма се лъжем, все още съм на светлинни години от завършването му – имам разни спънки и хич не е голямо забавление. Но поне покрай списъка започнах да правя преглед по-систематично – не всеки ден или под определен час/времетраене, а като последователност на самите преглеждани отрязъци.

След всяка практика, колкото и кратка да беше тя, започнах да усещам, понякога едва доловимо, онова чувство на лекота и енергичност – както някога, много отдавна: усещане за неизчерпаем заряд и възможности, когато човек даже не се замисля за съществуването на тези неща, просто се ползва от тях. Точно както в детските години, когато всяко нещо беше чудо. Само докосването до това усещане, макар и за кратко, ми е достатъчно, за да знам, че го има. И че има начин да живея с него сега, както тогава.

следва...

_______
One Love

Списъка съм го разделила на 9 части: 1. сексуални партньори 2. роднини 3. детство 4. училище 5. работа 6. курсове, тренировки, сбирки 7. ваканции, кратки пътувания 8. географски точки (места без хора) 9. интернет. Има и подточки. Хора, на които не съм запомнила/знаела имената, записвам по признак, с който са ми направили впечатление, примерно "хлапето със светлосинята тениска" или "възрастният мъж, който беше пред мен на опашката в магазина за..." и т.н.

Понякога сядам, понякога лягам. зависи от моментното ми желание. Понякога сменям позицията на тялото в течение на самата практика, случвало се е и по няколко пъти. В легнало положение по-лесно се отпускам и навлизам в практиката, освен тва ми харесва как главата ми не се върти, а по-скоро се търкаля от едната на другата страна. Липсата на напрежение във врата по-скоро помага за общото усещане за релаксация. Има обаче по-напрегнати прегледи, когато едва се удържам да седя, та да лежа е невъзможно.

Също от моментното ми желание и настроение зависи къде ще се разположа – седнала на пода, свряна под масата, легнала в градината – където и както се чувствам удобно. Няколко пъти съм лягала в празен и гътнат на пода единичен гардероб, имитиращ ковчег (планирам да се обзаведа с истински). Препоръчвам да се пробва, за мен ефектът беше поразяващ;

Давам си няколко минути за подготовка – поправям дишане, пулс и т.н.; "премитам" си главата от текущите занимания;

Съсредоточавам се върху това, което ще рекапитулирам и започвам сглобяване на спомените. "Превъртам" ситуацията няколко пъти, за да си припомня евентуално повече детайли. Най-често липсват части, тъй че карам нататък с колкото има. След време може да го повторя, ако имам съмнения или се присетя за допълнителни неща;

"Пускам филма" и заставам (или започвам да се движа) зад "себе си", на около крачка разстояние. Следя развитието и правя помитащо дишане, събирайки и връщайки енергия. В картинката тя е като фин лъскав прах, полепнал по хора и предмети. Друг такъв прах (с различен цвят) има по мен. Вдишвайки, събирам праха около мен, а издишвайки, издухвам наоколо полепналият по мен.
(Друг вариант: там, където има останала енергия, цветът е по-ярък и по-наситен; в течение на практиката цветовете избледняват, докато картината стане напълно прозрачна и се изгуби.)
(Има и трети вариант, напоследък ми е особено любим: прахът с моята енергия всъщност придава цвят и плътност на обектите, докато "чуждият" обезцветява мен. Всичко приключва, когато събера всичкия прах от картината, докато тя изчезне и върна в нея този, който обезцветява мен.)

Обикновено в началото визуализирам, а в последствие, в зависимост от нивото, до което успея да "навляза" във филма, визуализацията преминава в дърпащо усещане в корема. Все едно там се намира машината, която прожектира това, което се случва.

На места забързявам или забавям "лентата";

Главата въртя дясно-ляво-дясно. Не помня дали тва беше оригиналната посока, но помня, че някъде се казваше, че дори и това няма значение.

Продължавам докато тялото ми каже, че съм приключила. Това съобщение се появява под формата на просто усещане, че нямам какво повече да търся там. Понякога повтарям. Ако усещането за завършена практика не се появи и се разнервнича, спирам и започвам всичко отначало, или оставям за следващият път. (Ако отсвиря практиката, гледам да не се хокам повече от санитарния минимум.);

Заключвам с въртене на главата и задържане на дъха;

След практика обикновено се усещам много енергична, но не е задължително да ми се иска да стана веднага и да хукна нанякъде. Често оставам на място, лежа/седя без да шавам и се кефя. Не винаги е на нещо конкретно. По-скоро на нищо. Или на всичко едновременно.

Към настоящия момент рекапитулацията не е в списъка на ежедневните ми практики. Преглеждам средно 3-4 пъти в седмицата, между 15 и 40 минути.

_______
One Love

"Който, когато е готов, нека разкаже"

ей ся на, веднага ша изтичам да разказвам, а

сички, под строй, да са запишат и да минад след тебе да си разкажат прегледите, капитулациите, без ре и режима на дефекация...

къде, кога, как, сичко и майчиното си мляко да додете и да разкажете под егидата на модераторката, но споко, а

сичко ша мине под графа "споделяне на личен опит"

ти верно си мръднала, ма нищо.. често са случва.. ща държи до 33... до тогаз ще си мислиш, че нещата за другите стават, както ти ги мислиш...

сийке

аз съм намислила нещо и ша си го направя.

ти, ко не щеш да помагаш - не ми са пречкай у краката.

_______
One Love

извадки от интервютата на тема преглед

активен за 120 часа

_______
One Love

това разбира се е само гледна точка:
прегледа е нещо което помага на ежемоментната практика на безупречността
и като такава главната му цел е да отркива бутона старт на стререотипните програми на поведение които изразходват енергията ни ежедневно
колкото и да му се придава фундаментална стойност прегледа е само откривател но не и изпълнител
така че колкото и бутона старт да откриете правейки преглед няма гаранция че веднага след това няма дори да забележите и да реагирате по начина който сте реагирали незнайно колко пъти и енергийката да си отлети

В отговор на:

---

колкото и бутона старт да откриете правейки преглед няма гаранция че веднага след това няма дори да забележите и да реагирате по начина който сте реагирали незнайно колко пъти и енергийката да си отлети

---

това е вярно, но не задълго.

има един период, в който човек знае точно къде е проблема и какво трява да направи, за да го реши; но част от него се съпротивлява, а той се чувства нерешителен, малък и безгръбначен, щото не е свикнал да се чувства по друг начин без помощта на самомнението си. в някакъв момент обаче, му писва да седи и да се гледа как прави глупости, вади отнякъде малко силица и прави нещо друго. най-често - някоя друга глупост. но началната стъпка е направена и връщане оттам няма.

_______
One Love

така че колкото и бутона старт да откриете правейки преглед няма гаранция че веднага след това няма дори да забележите и да реагирате по начина който сте реагирали незнайно колко пъти и енергийката да си отлети

това съвършено не е вярно.

прегледа, а и всяка друга техника, дават оня минимален миг време, който е необходим за променяне на обичайната посока.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

как го разбирате като техника
В случая ме интересуваше как се изпълнява като техника и механика на тялото. После ме интересуваше дишането и насочването на вниманието в пъпната област, от където се връща енергията.

имате ли списък и как върви работата по него
Имам, повечето е на хартия. Един бележник и няколко хвърчащи листа. Преди време почнах да го прехвърлям в електронен вариант, че хартията е нетрайна, ама обстоятелствата ме насочиха другаде и така си и остана. Преди постоянно го допълвах.

системен или спонтанен преглед предпочитате
Пише, че се започва с формален и се минава към спонтанен. Заповах по списъка и след това оставях да видя къде ще ме отведе.

как го изпълнявате, къде, кога
Изпълнявах го с въртене на главата и помитащо дишане, седнал на земята с кръстосани крака и изправен гръб. Правел съм го докато пътувах за работа или докато вървя по улицата, но без въртенето на главата. Предпочитах да го правя по здрач или по тъмно, така се съсредоточавах по-лесно. Не съм си правил сандък и прочие.

с какво ви е помогнал, защо го практикувате или не, какво очаквате, къде според вас му е мястото в цялата система;

Казват, че с преглед трябва да се започне или поне да е в началото. За мен това е най-добрата практика за вадене на кирливи ризи, която съм пробвал. Ако има кастанедска практика, която трябва да посоча за пример за простота на изпълнението, яснота на обяснението и резултати, то това е прегледът. Пробвал съм няколко други практики, от други системи, но са неясни и са далеч от прагматичността на Прегледа.
Резултатите ги свързвам най-вече с изкарването на подтиснатите проблеми. Както казах, в това отношение нямам забележки, нещата работят.

___________

Като техника, за мен най-важните елементи, които се стремя да включвам са правият гръбнак (не скован, обаче) и помитащото дишане по време на спомнянето.

Вначалото направих списък и тръгнах по него. Впоследствие го оставих и карам със случки, които сами "чукат на вратата".

Предпочитам спонтанен преглед, съчетан с преглед на деня вечер. Ако изобщо мога да използвам думата "предпочитам" за нещо, което ми вади червата.
Изпълнявам го, където сваря или ме свари, често права, защото, като седна имам тенденция да заспивам (вид съпротива).

Винаги ми помага, когато го правя, колкото и малко да е. Помага ми да се откъсна от собствените си сериали, поне за момент да видя живота си от една по-обширна перспектива. Изключително много ми е помагал в трудни моменти да се освободя от това, което ме мъчи. В самото начало ми помогна да приключа с отношения, които ми тежаха, като камък на шията. На практика даде съвсем нова посока на живота ми. Всъщност винаги, когато имам дисциплината да го правя редовно и достатъчно дълго, резултатът е нова посока.

От около две години не го правя редовно. Приината е сблъсъкът ми с различна система и желанието ми да я изследвам такава, каквато е, без примеси. Исках да разбера практиките от нея дали са самодостатъчни и изобщо да мога да сравня действието на двете системи или енергийни потока. Изводите са, че в другата система не свършвам нищо без учител - просто не ми иде отвътре да правя нещата и ако не е учителя да знам, че има на кого да "давам отчет" нищо не правя. Иначе, нещата си действат. Докато тенсегрити и прегледа си ги почнах сама, на собствен ресурс и с ясното съзнание, че няма кой да ме ръчка или подкрепя в това. Затова там съм "наляла" много повече намерение, отколкото където и да е другаде.

Мятото на прегледа е основно. Това, според мен, в системата на толтеките е онова, което е алхимията в системата на дао. Т.е., свързващият елемент или алфата и омегата. Като дишането, всъщност прегледът Е вид дишане. Дишане с цялото същество на всички нива.

Мястото на практиката в ежедневието... е, който колкото може и както може... какво е мястото на правилното дишане в ежедневието?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

е и при вен е така
като си завърща прегледа на един човек, и съм прикрючил с него. После и да си то спомня и са го срещна на улицата , нямам никакви чувства
просто е, като че ли съм гледал някакъв филм, много отдавна

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

нема как

не те ли препъва човек на сяка крачка, не ти ли подлива вода, не ти ли слага прът в колелото и не ти подлага динена кора,

нищо не са получава

от мене такова нещо, като да та оставям на воля да си прайш глупостите, няма да дочакаш... поне да знайш, че крушата си има опашка

няма да гледам как си разиграваш коня и как разиграваш тъпия народ, койт ей ся на, ша доде да са развика и да каже, че не бил тъп, ма щи козирува и ша са нареди да са изповядва под строй..

и за къф народ говорим тука.. в тоз заключен клуб, къф народ е останал... пройдохи някаккви начело с най-голямата пройдоха

Да споделя и моят скромен опит от прегледа.
Наскоро загубих човека, който считах за най - близък. Знаете през какви емоции се преминава, този човек е първия, който се захванах да чистя, заедно с всички хубави и лоши емоции, които ми остави.
И какво - отначало - рев и мъка, че вече го няма. После подскачащи насам - натам хаотични и аморфни видения, които будят усмивка или мъка у мен. Докато изведнъж видях, нещо като лъч у този човек...къде - в областта на пъпа. Оттам тече обменът на енергия между нас явно, а и все още се усещам вкопчена в него, въпреки лошия край.
Дишах, дишах...По едно време ми се зави свят, доспа ми се, заболя ме гърба, сякаш имах тежест отгоре. И никаква енергия не усещам, напротив, умората и желанието за сън е огромно.
Майка ми казва, времето лекува всичко. В моят случай изживяването е отвратително, иска ми се да умра понякога. Признавам го днес, макар че дълги години съм считала себе си за воин

Много категорично и убедено мнение,
а дали е така кой ще ни каже,
и дали ще успеем да забележим че сме променили обичайната посока

отговорих на ето това мнение


това разбира се е само гледна точка:
прегледа е нещо което помага на ежемоментната практика на безупречността
и като такава главната му цел е да отркива бутона старт на стререотипните програми на поведение които изразходват енергията ни ежедневно
колкото и да му се придава фундаментална стойност прегледа е само откривател но не и изпълнител
така че колкото и бутона старт да откриете правейки преглед няма гаранция че веднага след това няма дори да забележите и да реагирате по начина който сте реагирали незнайно колко пъти и енергийката да си отлети



и като казах че с преглед или нещо друго променяме обичайната посока, имах предвид именно че променяме обичайната посока на реакциите си. тъкмо защото прегледа ни дава оня миг който ни е необходим за да не реагираме обичайно и да направим нещо различно. тъй че няма как да не го забележим, щом сами го правим.
ако сме будни разбира се, ако се дебнем и ако сме бдителни.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Radvai se, zhiva si - mozhesh da chuvstvash, imash emozii, istinsko prezhiviavane, istoria, sykrovishte, trofei, podaryk ot Zhivota. Mozhesh da go priemesh s blagodarnost i uvazhenie i da prodylzhish. Nevedomi sa pytishtata...

Алис,
най трудно е да се прави преглед на много близки хора. Не започвай с това, изчакай няколко години . Спомените ти ще се избистрят и прегледа ти няма да ти носи това тягостно чувство. Казвам ти го от личен опит.
Освен това, при мен много добре действа и метода с писането. Вземаш един голям тефтер и започваш да пишеш всичко, което ти дойде на ум , свързано с този човек, аз поне не чета никога, какво съм написал предния ден, просто отварям нова страница и продължавам да пиша. Винаги излизат и други спомени, свързани с този човек, нови хора, нови случки и така.. пиша, пиша и не чета, какво съм написал.
после, когато стигнеш до момента, да седнеш и да няма какво повече да напишеш, има няколко варианта- да накъсаш написаното на малки парченца и да го оставиш на вятъра да го отнесе, да го изгориш или пък някакъв си твой личен вариант, ти сама ще разбереш какво да направиш с тези листи.
вярвай си повече, каквото и да ти мине през ума, е правилно. Силата не греши..

Да умреш е най лесното нещо, но пък живота те предизвиква да го изживееш ..
Може да има специални планове за теб, кой знае ??
поздрави

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

хе хе
още едно твърдо и категорично мнение,
нищо по "пътя на воина" не е еднозначно и категорично,

нещо което е работило за теб днес може да не реаботи утре а пък кой знае за след време