за избора

въпроса който ме терзае напоследък,и сам нямам еднозначен отговор ,е следния:ако сега се върнем,към момента преди да пробваме дрога,и знаем всички последствия,дали пак ще опитаме. надявам се да ми отговорите,и така да ми помогнете да разбера себеси,и дали наркоманията е била предопределена за мен.

Аз лично знаех за всички последствия, но просто не вярвах, че на мен ще ми се случи. Преди да започна тренирах футбол, лека атлетика и не си спомням точно кой треньор но ни разясняваха, колко са опасни наркотиците. Ходех и ги виждах наркоманите, и виках да еба и боклуците, аз никога няма да стана, като тях. Те ти..... Стигнах и по далеч

Да, пак щях.

Никога!

да бе. съмнява ме, че някои не е знаел за възможните последствия преди да започне. да не сте живели под похлупак?!

Лично аз като се запознах с стафа,беше зората на демокрацията 90-91,и нямаше инфо по темата.Да бях чувал за хероина,по филмите,но до там,какво става после не беше много ясно(по времето като почнах повечето се знаехме,и не бяхме изпаднали още). Такаче да,не знаех какво следва,а и на 14-15 г.не мислиш много по въпроса.От страна на медий,и общество,не се говорвше,наркотик звучеше нещо капиталистическо,нещо Американско можеби,и така нямахме инфо ,което го има сега,и там е моя проблем,че въпреки цялата информираност сега,пак бих опитал,затова и питам,дали само аз мисля така,дали наркоманското е един вид заложено в мен(отделен е въпроса,какво е наркоманско,един вид търсене на нови усещания,нови хоризонти,или нещо друго,по тривиално,или по първично,незнам...)

дали наркоманското е един вид заложено в мен
.......................

Да, заложено е.
Чисто физиологично, най-добре би могъл да ни го обясни Диаморф. В човешкия мозък има рецептори за морфин.

Има хора, които са друсали десетина пъти и спират.
Има и хора, които още след първия опит си казават: "Да, това е точно за мен!" и после цял живот не могат да се откачат.

some men change the world more in defeat than other in victory...

Да така е,но това,че търсим различното,и новото(довело ни до наркотиците) прави ли ни по "калпави"от останалите ,който въпреки,желанието си за нови иживявания не продрусват? Защото аз съм стигнал до този извод,че повечето почваме в търсене на нови усещания(или притъпяване на стари такива,което е пак същото един вид).

прави ли ни по "калпави"от останалите
........................

СЗО класифицира наркоманията като тежко хронично заболяване.

Това, че си болен, прави ли те "по-калпав" от някой, който е здрав?
Ти как мислиш?

some men change the world more in defeat than other in victory...

Аз мисля ,че не ,но все пак хубаво ще е да чуем и други мнения. Нали знаеш разни хора,разни материали.

хахаха че то от мойта гледна точка всички хора които виждам по улиците са болни в душите си. И са ебати боклуците и лицемерите. Само се чуда що никой лекар все още не е класифицирал, морала, кариеризма, семейството и децата като болест?????? Яко заразно, приковава те на едно място, чувстваш се изморен и не можеш да си пълноценен.... накрая дори умираш. Май тва е определението за болестно състояние и отговаря напълно на споменатите три "добродетела" ....

И са ебати боклуците и лицемерите. Само се чуда що никой лекар все още не е класифицирал, морала, кариеризма, семейството и децата като болест. Имено,самоче нали знаеш,че обществото определя гореспоменатото ,като идеали,за постигане и подражание,и всяко отконение,различно от предписаното за "добро"осъжда ,и сочи назидателно с пръст,като ненормално,без да отчете обективно индивидуалните различия,и цености.Мъчейки се отчаяно ,да ти наложи "общоприетите"критерий.Това и мен ме нерви,трябва индивидуален подход към всеки,съобразен,с духовните щения,и обеждения.Това е мое лично виждане по темата.

Emi znam, ama mainata mu na obshtestvoto. Pulen draifo4.

и аз доста добре знаех какво правя и накъде отивам.
със сигурност бих пробвал пак, въпреки всичко.
но може би, щях твърдо да спра до фазата "веднъж месечно".
но да живееш и умреш без да си пробвал всичко, до което можеш да се докопаш си е пълна идиотщина. наистина не мога да разбера тия хора, които никога не са опитвали наркотик, твърдо против са и ще умрат без да опитат...
винаги съм имал нужда да видя повече, да усетя повече, да знам, че има и друг свят под повърхността на този, който виждаме.
така че, пак щях да опитам, но щях да опитам и да не се закача.

Ами най малкото представи си, че един ден влизаш в магазина, но....там няма нищо, защо ли ами да кажем, че хлебаря е решил днеска да си почине като си прасне една доза (и вече не му пука за обществото), а овчаря е заспал под дървото и вълците са оправили стадото. И така теглим една майна на всичко, даже може да изгорим житните ниви и да си засеем мак и тревица (каква добра идея нали)

blablabla.

няма предопределености, няма нищо.

всичко е квот си е.

друса ти се, друса ти се.

би го направил пак, да и аз бих.

so?

какво, до някакви екзеситенциални метафизични търсения ли опираме?

you're the all singing all dancing crap of the world. престани да си обръщаш толкова внимание, суета пред прикритие.

ashes to ashes, накрая ще си храна за червейте, тор за земята, и накрая и това ще те утешава сигурно, че все пак си of any use.

друсай, или недей. одинаковый хуйня. ама ми спести "предопределеностите".

he who packs your capsules controls your destiny.

Човек,опитвам се да разбера по добре себеси,защо при определени обстоятелства се хващам за помпата,а друг за шишето,трети ходи на мачове ,ако може там да се сбие,в унисон с обществено-социалните си представи за интегрираност,а някъде съм чувал ,че бият жените , и децата си.Това най общо ме интересуваше,и питах за други мнения

ми трудно няма при определени обстоятелства да се хванеш пак за помпата.

важи за всеки който е бил там.

всички "излекувани" са на ръба, и всичко е въпрос на обстоятелства.

манипулираш обстоятелствата за да се държиш ОК.

или си измисляш схема да си се друсаш пак, със safety net.

пък ако имаш късмет, ще ти се отвори парашута с обстоятелства дето въобще няма да ти и минава през ума помпата.

c'est la vie.

няма нищо сложно, и ти го знаеш, щото си го чувстваш.

не че имам против дискусия по въпроса.

само дето all is said.

остава само шибаното ръбещо чувство, депресията и дисоциацията от хората.

и всеки се оправя с това според... обстоятелствата си. :)

he who packs your capsules controls your destiny.

Тодор то за това си има един лаф " за всеки влак си има пътници". Има такива където копат, орат ниви и намират СМИСЪЛ и РАДОСТ в това. Има и такива, които не ги кефи тая подредба на живота . Не може всички да копаме или всички да сме социопати.

В такъв случай не е редно да изискваш каквото и да е било от това общество.