Тичанка?

Навремето сека божа събота и неделя баща ми ме юркаше да тичаме от стената на панчарево, през некви пътеки и поляни над пътя до кокаляне (тъпотията настрана - жестока гледка!). Понякога и по пътя - имаше много забавни 'кученца' около гребната база

Това мада нейча е батшит ненормална. А да, имаше ненормално яки банички малко след лебеда посока у фкъщи :)

Just because you have a direction doesn't mean you can get there quickly -- sca4

чеки бре, гребната база е от едната страна, лебеда и баничките от другата
как сте го тичали тфа, да не сте обикаляли езерото, за това ли си се научил да пишеш така?

Бе то навремето колко неща бяха ...

Баничката по 6 стотинки и вафлата "Мура"?

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Е, ти много скромно го раздаваш! Ама примерно тогава можех да ям банички, а сега не е желателно, щото ми се лепи на рибици
Нас бащата лятото ни караше на язовир "Васил Коларов", не го знам сега как се казва, с известно количество провизии. Акустирахме на някой от островите, разпъвахме палатките и карахме докато свършат провизиите и ми се струваше цяла вечност. Хич не ми беше кеф, не ми беше кеф, че трябва да спя на земята, че пием водата като древните гърци - язовираска разредена с вино, че трябва да се къпя със студена вода, а след това ме нападаха конските мухи, че трябва че трябва да си копая дупки, за да ида до тоалетна, а не се копаеха лесно, някакви такива битовизми ... И сега като се замисля след толкова време колко романтични спомени имам и си викам - брех, че то трябва да в било готино, а аз изобщо не съм разбрала. Имам моменти, в които ми се иска "да хвана гората" и точно това си представям - язовира.

Плувал съм у езерото, ако ше те успокои, че си комуникираш с кретен :) Ако ти се наложи да арбитрираш на спор коя е по-добра - js1200 или js2400 - кенди епълката е дефинитивно по-пънчи (и по-drop dead gorgeous) - беличката е значително по-топла

Just because you have a direction doesn't mean you can get there quickly -- sca4

тогава нямаше вафла Мура бре :)
Само обикновенни фафли и дъвка идеал

имаше морени

Не помня как се казваха вафлите, но определено бяха тунквани.
Обикновените отделно.

П.П. Мен баща ми ме водеше на Джендем тепе, ама не знам защо там няма банички. Има само един празен басейн (!) на върха.

I am a mirror

е тука що говорите само в минало време? сега по колко тичате?

мойто е друго - аз още не съм влезнал в тукашния ритъм на живот съвсем (предвид че скоро имигрирах), но в БГ преди година и малко от работа през ден си се прибирах на бегом - София Ленд -> пазара на Красна Поляна (почти 5км) средно 42 минути, включва висенето по светофарите и чат пат слалом между пешеходци по тесните тротроари. също включва леко нанагорнище от Ленда до болницата след американското (началото на парка), после бясно нанадолнище, приятно количество стълби еднакво нагоре и надолу в подлеза на бул.България при тоя офис на ПИБ дето прилича на кубче, после леко нанагорнище и пак яко нанадолнище до излизането срещу парка Боримечков, с една дума приятен терен. тичал съм и на близки до нулата температури и яко тъмници, докато да си купя челник.

иначе всяка неделя следобед - 10км минимум. бях стигнал до 17.

колкото до кучетата, понеже дишам по шумно при бягане а и в мрака с челник с 4 яки ЛЕД-а, всичко живо бягаше, даже не съм виждал по уплашени животни

да му се невиди липсва ми тръпката да бягам в мрак. тука по всяко време на нощта всичко свети...

Аз изкачвам стълбите от нас до тавана. Девет стъпала пет пъти с подтичване и пет до 7-8 пъти с ходене, цялата серия се повтаря пет до 10-тина пъти, обикновено пет (5х5х5), защото закъснявам за работа. Това - напълно сериозно. Засега съседите или майка ми не са ме питали какво правя там (смеят ли!), макар че не може да не са се усетили, че правя нещо. А стълбите са си наистина много добро и лесно регулируемо натоварване. Чак се замислям дали да не си построя едни тренировъчни вътре в стаята, за зимата.
Навън никогаш няма да изляза да бягам, защото мъ й срам. Като се знам с какво невъзпитано любопитство разглеждам бегачите по улиците, съм сигурна, че и мен ще ме гледат с такова.
За близките до нулата температури - май не винаги е приложимо, ако са много близки. Номера със стълбите го пробвах през зимата при подобни температури - средно на 2-3 опита веднъж се разболявах, въпреки "профилактиката" непосредствено след това със Стрепсилс.

I am a mirror

стълбите са добри , да. а за срам на вънка и мен в началото ми беше неудобно ама мина. иначе че мен ме разглеждат разглеждат ме. в БГ бегачите са рядкост, а такива дето да тичат по улицата съвсем. тия дето тичат и вечер и светят - само аз

всичкото народ от Ленда то нас ме гледаше и ме обсъждаше ма какво от това. като казвам че светя, имам предвид че имах челник с 4 мощни ЛЕДа и на лявата ръка винаги слагах 2 малки лампички до лакътя - червена и бяла - в режим на мигане та картинката пълна. в мрака просто е нямало такова.

в интерес на истината в БГ хората не са свикнали че това може да е начин на живот щото много народ като тичах по улиците (по тротроарите къде коли къде разбити плочки, та често бях на асфалта) ми бибиткаха ама какво от това аз нали си тренирах. въпроса е да не се връзваш

просто у нас е по-консервативно. друг пример - преди някъде 5 години като си купих първите ролери и това беше рядкост, почти никой не караше по центъра, камо ли възрастен (демек над 20 ). после се престрашиха и други да излезат. имаше един приятен тип - Лъки - караше из НДК и Витошка и виждах други мъже да го спират да му се подиграват. говорихме си с него той ги бори с "абе вие ски не карате ли" а те "не е същото". същото е. тук жена ми разправя видяла един дядка в парка към 70г и по шорти с ролери ама се учи. и вика абе мъчи се яко но не се предава. народа го гледа а него не му пука. така трябва. сутрин рано пък китайските пенсионери играят тай-чи в парка - на никой не му дреме че го гледат. мен даже ми е кеф да ги видя

а колкото до нулевите температури - всичко е приложимо и винаги. само леда е опасен да не паднеш. иначе ако направиш загрявка на вън и внимателно няма проблем. при тренировка също дишането трабва да е по плитко поне в началото и най-важното - температурно регулиране - като ти е топло разкопчаваш циповете леко, като стане студено закопчаваш. но за тая цел трябва да си облечена по трипластовия модел

тук междудругото ме изритаха от класацията - има един ентусиаст, засичал съм го да тича в 4:00 сутринта. вече немога да се класирам за ненормалник

В моето село летвата за ненормалник е вдигната много високо. Има един тип, който кара велосипед с едно колело до работа и обратно.

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

Падал съм само веднъж на лед и то защото се разсеях на една спирка. Важното е никога да не вдигаш поглед и да гледаш на метър и половина - два пред теб, предпазва и от змии и стъпване накриво, а и няма нужда от LED наочник, дори и да е тъмно по пресечен терен. През зимата винаги дишам и издишвам през носа - в началото е трудно, но се свиква - не вкарваш студен въздух директно в дробовете. Като се замисля, май бягам повече от 30 години.


... for a brief moment it seemed that rock 'n roll would inherit the earth.

>> тук междудругото ме изритаха от класацията - има един ентусиаст, засичал съм
>>го да тича в 4:00 сутринта. вече немога да се класирам за ненормалник

А, срещат се всякакви ненормалници. Когато бягах втория маратон в Софето по соц. време още ме бяха сложили с едно чиче горе-долу на моите години сега, който ми разправяше, че най-голям кеф му правело да си обуе късите кожени гащи и да хукне през гората - чувствувал се като индианец. Веднъж пък в наше село се засякох по баирите с един пич който бягаше с две гири - по една във всяка ръка. Тоя пък ми разправяше, че бил като тежко въоръжен римски пехотинец. Имах един познат - даскал по немски, който беше леко луднал и сам достигнал до идеята, че бягането може да го спаси да не полудее напълно. Издържа така 10 години бягайки всеки ден, но изведнъж се срина и се наложи да го пенсионират по болест. С тоя какви разговори сме водили докато бягахме ...


... for a brief moment it seemed that rock 'n roll would inherit the earth.

Това с гирите е често срещана практика, жълтите и жените особено си падат

5 километра на гребната база в пловдив :) по възможност в най-голямата жега... чак да ти пада главата правил съм го и всеки ден... преди айкидо даже... но вече годинките си казват думата :) не мога като преди - сега сме на по-рядко , по-сладко... дори на айкидо не мога да ходя всеки ден, да не говорим че съм от месеци вече с контузия на рамото, и контузиите вече не минават така бързо като преди :)

Revolution, the only solution,
The armed response of an entire nation
System of a Down P.L.U.C.K.

Еее, евала! Какво значение има как реагират другите. То на сганта, дето вика бащата, дай й да лежи и да се налива. Бащата тича. Поради тази причина аз упорито отказвах да го правя. До миналата година, когато за идеята реших да пробвам колко мога да тичам на един крос тренажор, някъде след 300 метра ми "излязоха ангелите" и се уплаших, че нещо не ми е наред. След това започнах да упорствам и подозренията, че имам сърдечна недостатъчност започнаха да се задълбочават, когато брат ми ме попита дали чувствам, че умирам, когато плувам повечко(мога да плувам доста повече, отколкото да тичам, се оказа) и това ме накара да се замисля, явно опасенията ми били неоснователни. След 5-6 месеца вече тичак по 4-5 км. за половин час, което никак не е много, но за мен си беше постижение. И после спрях да ходя в залата, щото така се случи, нямах време. Сега от известно време ходя да тичам сутрин с кучето, но както ми се струва, отново никак не съм във форма. Смених си и работата, с друга, до която не мога да ходя нито с такси, нито с градски транспорт, нито съвсем близо, нито прекалено далеч, че лошо ... човек не се усеща как сам се скапва просто. А четох пак неотдавна за някакви индианци, които можели да протичват някакви чудовищни за моите представи дистанции и за тях това било естествен начин да се справят със стреса и дори с доста здравословни проблеми, имали ли проблеми - тичали. По принцип си тичали по много - това 1000 км. за нищо го нямали. Ако намеря статията ще я постна. А наскоро обсъждахеме с колегите, че примерно по Африка, където най-близкото училище е отдалечено от селището на 15-20 км., най-добрите ученици, се оказват и най-добрите атлети. По този повод се сетих и за старците ми, дядо ми навремето е ходил на работа и се е връщал пеш и го е приемал за съвсем нормално, а това са някакви над 60 км. на ден, разказваше колко много се е радвал, когато се е снабдил с велосипед (без скорости, само с верига и педали) и как вече имал повече свободно време. А баба ми се чудеше как като деца, зиме-лете са ходили от село до града на училище и дори не им е правило впечатление - това са пак някакви поне 30-тина км. всеки ден ... Всичко това ме кара да се замисля колко сме разглезени и изнежени всъщност. И не съм напълно сигурна дали е за добро или не ...

Смени го с тай-чи! Не е същото, ама ... Дядо Його разправяше, че контузиите и специално разтеженията минавали за толкова месеци на колкото години си.

>> ... - това 1000 км. за нищо го нямали.
Ехей, а посмали малко! И аз съм го гледал този филм по Дискавъри или Хистори, ставаше дума за някакви мексикански индианци които редовно печелеха супермаратоните. Филмът бе за един от тях, който на 100 км. дистанция даже не можел да си развие пълните способности - малка му била дистанцията, но 1000 км. ... Най ме учуди, че пича по едно време си запали цигара, докато обясняваше нещо си, но те са тренирани от малки, напук на всички наши правила, че деца до 20 години а даже и повече не трябва да бягат маратонски дистанции. Преди мноого години имаше едно австрийско момиче на 11 г. което пробяга маратонската дистанция, но след това имаше проблеми със сърцето и се отказа от бягането. Всичко е до нагласата, когато доставя радост - няма никакъв проблем. Бягането си е ескейпизъм в чист вид, нещо като йога в движение.


... for a brief moment it seemed that rock 'n roll would inherit the earth.