До къде стигаме с компромисите
4 отговора
0 прегледа
До къде стигаме с компромисите
Много ми хареса една психоложка как се изказа по темата. Компромиси трябва да се правят в името на семейството, но с нуждите компромиси не трябва да се правят. Правят се компромиси с желанията и предпочитанията.
И като се замисля е много права. Ако правя компромиси с нуждите си това значи че няма да ги задоволявам, все нещо ще ми лиспва и няма как да съм щастлива. А на нещастие се издържа известно време, кой по дълго кой по кратно ама едва ли някой би издържал вечно. А и защо му е да го прави.
Товва дълбоко ми се запечати в съзнанието и понеже се хващам, че често правя компромиси с нуждите си съм решила да стана по голям егоист в това отношение. Пък да видим какво ще стане със семейството. Ако се запази значи си струва да го имам. Ако мъжът ми ме зареже защото не му пука за моите нужди значи просто не ме заслужава
.
Кво ще кажете
И като се замисля е много права. Ако правя компромиси с нуждите си това значи че няма да ги задоволявам, все нещо ще ми лиспва и няма как да съм щастлива. А на нещастие се издържа известно време, кой по дълго кой по кратно ама едва ли някой би издържал вечно. А и защо му е да го прави.
Товва дълбоко ми се запечати в съзнанието и понеже се хващам, че често правя компромиси с нуждите си съм решила да стана по голям егоист в това отношение. Пък да видим какво ще стане със семейството. Ако се запази значи си струва да го имам. Ако мъжът ми ме зареже защото не му пука за моите нужди значи просто не ме заслужава
.
Кво ще кажете
в отговор на jensen-110062
#2
Re: До къде стигаме с компромисите
Който не ме харесва, няма вкус.
Който ме харесва, не ме заслужава.
Това на майтап.
На сериозно - нямам опит, не знам
[линк]
Който ме харесва, не ме заслужава.
Това на майтап.
На сериозно - нямам опит, не знам
[линк]
в отговор на jensen-110062
#3
Re: До къде стигаме с компромисите
Въпросът е да определиш правилно кое е нужда, кое желание и кое - предпочитание.
Защото може да вярваш, че имаш жизненоважна нужда от тоалет на Версаче. Или да си убедена, че мисълта за малко лично време е просто твой каприз. Личната гледна точка е хлъзгава територия.
Защото може да вярваш, че имаш жизненоважна нужда от тоалет на Версаче. Или да си убедена, че мисълта за малко лично време е просто твой каприз. Личната гледна точка е хлъзгава територия.
в отговор на jensen-110062
#4
Re: До къде стигаме с компромисите
Ако мъжът ми ме зареже защото не му пука за моите нужди значи просто не ме заслужава
А ако задоволяването на ТВОИТЕ нужди някак се конфронтира със задоволяването на НЕГОВИТЕ нужди?
Мен ако питаш - някак нещата трябва да са така нагласени, че нуждите ви да са в една посока. Другият вариант е на никого да не му пука за нуждите на другия.
(Присъединявам се към тези, които съветват да се направи рязка граница между нужда и желание)
"""Винаги има поне още една гледна точка... """
А ако задоволяването на ТВОИТЕ нужди някак се конфронтира със задоволяването на НЕГОВИТЕ нужди?
Мен ако питаш - някак нещата трябва да са така нагласени, че нуждите ви да са в една посока. Другият вариант е на никого да не му пука за нуждите на другия.
(Присъединявам се към тези, които съветват да се направи рязка граница между нужда и желание)
"""Винаги има поне още една гледна точка... """
в отговор на jensen-110062
#5
Re: До къде стигаме с компромисите
Мери с кантар. Може да имаш нужда от ботуши, пък съпругът ти да трябва да се лекува. Нали затова имаш глава - да мисли! Понякога се налага да правиш компромиси със себе си в името на оня, който ти е гръб и те подкрепя.