лъжа ли е, ако...

казваш нещо, което не е истина, но ти не знаеш това и си убеден, че е вярно.
например папа сикст №5 вероятно твърдо е вярвал, че Слънцето се върти около земята, не му е и хрумвало друго. поне 30% мислят, че свирката не е изневяра (поне от тази страна погледнато), джени онзи ден твърдеше, че отдавна не са били говорени простотии в клуба, а пък лили иванова мисли, че изглежда на двадесет и шест. и т.н.
лъжеш ли когато наистина нямаш представа, че лъжеш.

Интересно, тези дни се чудех по същия въпрос, както и дали чувството за хумор е вродено или придобито.

След дълги размисли отсъдих: НЕ е лъжа, ако си убеден напр., че слънцето изгрява от запад, защото при лъжата, за да стане тя нещо негативно е важно НАМЕРЕНИЕТО.

По тази причина може и чиста лъжа да не е за лошо, каквото и да приказват моралистите. Отново ключът е НАМЕРЕНИЕТО.

Лъжеш.... ама себе си. Поне в случаите за лили и за свирката.

Инак на това му се вика "незнание". В случая с папта - невежество.

Ако на мен ми направят свирка - не е изневяра.
Всяко твърдение което не е истина е лъжа. Лъжата може да се дължи на много причини, ама пак си е лъжа. Щото не е истина. Ако не е лъжа, начи е истина.
Като изричаш лъжи, начи лъжеш. Най-добрите лъжци на този и онзи свят са онези които успяват да убедят себе си в лъжата.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Инак на това му се вика "незнание". В случая с папта - невежество.

Поручик, невежество е от днешна гледна точка. За тогава си е било съвсем стандартно "знание".

джени онзи ден твърдеше, че отдавна не са били говорени простотии в клуба

Оф, забравих да отговоря на най-важното.
Вр., това беше "художествен похват". Нали писах и в темата - сложих това и заглавие, че да влязат да прочетат нещо друго, което ми е дошло на ума.

Ами не е било "знание". Коперник е преди него, а Бруно му е съвременник.

Ами не, защото то няма истина дори и да казваш такава.
Хикс, на когото ти говориш смята, че жълтото е лилаво. Ти обаче казваш, че е синьо, а Игрек твърди, че е на точки.
Истина е само това, за което всички се уговорим...
Ако няма сечение между участниците - договорка, нагласа или от сорта, каква ти тук истина.
И без това няма значение какво казваме ние, защото каквото си казваме важи само тук.

Омръзна ми...

С твоя въпрос ми припомни един случай от преди доста години. Аз все още млада и зелена и решена, че щом съм права за нещо ще го докажа. Спорим с една колежка вече не си спомням дори за какво, но беше нещо, което може да се докаже с текст черно на бяло. Не помня книга ли беше, автор ли някой. Спорът се води пред поне 5-6 души свидетели, които не вземат страна защото не знаеха отговора. На следващия ден аз нося въпросното доказателство и за да не унижавам опонентката си и го показах насаме . И не можеш да познаеш какво ми отговори тя! Каза: " Ами, да! Аз точно това казах , а ти твърдеше обратното!" Онемях!!!! Минута не можех да се окопитя и да асимилирам ситуацията. Тогава отидох при останалите колеги и ги питам какво съм казала аз и какво тя и след като се убедих, че все още съм с всичкия си им разказах за нейната реакция. Отговорът им беше " А ти защо и се впрягаш. Тя си е такава. На черното бяло ще каже, но няма да признае, че нещо не е знаела и не била права." Е, от тоя ден нататък аз никога не споря дори и да знам, че съм права. Няма смисъл да отваряш очите на глупаците. Та мисълта ми беше, че отначало мислех че се е заблудила , но после вече си беше опашата лъжа.

на сичкото матматика + дребната аритметика , е така, с лекота, както си дишаш
начи, викаш, да се уговорим 2+2 четири ли е, или някъде към 3,14 и къде да важи най-вече
ама в лиретатуриите може и да е така както казваш : )

Ами не е било "знание". Коперник е преди него, а Бруно му е съвременник.

Веднага ти давам аналогична ситуация: момента също имаме съвременници, които твърдят разни "шантави" неща за нашите енергии, за телепатията, левитацията и какво ли не, за което не пише в учебниците по физика.

Че ние не сме се уговорили, че две и две е четири ли? Или някъде греша?
Това ли питаш?

Омръзна ми...

винаги се води с доказателства.

За удобство бих разграничил неистината от лъжата. При лъжата има умисъл, знаеш вярното и нарочно говориш невярното. Няма значение как, напр. чрез непълнота. А при неистината няма умисъл, знаеш вярното (вярваш) и говориш вярното.

Това е очевидно, следователно е вярно.

Далай Лама: Man good – computer good. Man bad – computer bad

Е, и к'во от туй. Аз като го водих с доказателства , пък да не би да успях нещо да и докажа. Иначе урокът, който получих беше добър!

: ) онази приказка, дето жената била опака и лъжлива и много, ама много нагла.
и твърдяла, че тревата се стриже, а не се коси.
толкова дълго повтаряла това, че мъжът й просто побеснял, метнал я на рамо и я занесъл, та я цопнал в реката.
бльок-блъб-блъб - потънала и запускала мехурчета тя, а после повърхността на реката се успокоила. и тъкмо горкият нещастник на брега почувствал приток на угризения, че за една глупост удавил цяла жена, от реката се подала ръка и зашавала с два изпружени пръста като с ножица.
е, ми, плюл човекът на брега, обърнал се и си отишъл

Да не е била тъщата? Тя е баш така. Винаги напред. Може да има кръгом и пак напред, ама винаги напред.
Като има нещо да не пасва на тезите и - то не е вярно, няма го и несъществува.

Bеer? Mоre?
Плацебото

не бе, питам дали да не се уговорим нещо друго, различно от 4, че 4 вече доскуча, егаси клишето е

и закони си прокарват. В някой от щатите на САЩ има закон че пи е равно на 4.

Bеer? Mоre?
Плацебото

джени, такава грамадна ухилена палачинка съм сложила, че просто няма как да не се види, че се пошегувах : )