ДНЕС

нес е петнадесети юни денят в който много от учениците се връщат с бележници в къщи. Чакам и моя син да се прибере, да ми донесе да видя. Тайно се надявам да се гордея с оценките му , но всъщност надеждите ми знам, че ще останат напразни, защото все пак знам какво е било през цялата учебна година и знам през сроковете оценките, забележките, наказанията и др. такива. Даже и училището ще сменяме сега.
Та днес днес ми се е свил стомаха на топка в очакване. Преди малко идва приятелката ми има страхотно дете, послушно, учи се добре носи му бележника милото завършва с пълен отличен и какво направих аз - виждам сълзи от радост в очите на приятелката си, а не мога да и се зарадвам, не мога защото пак съм обсебена с моите си неща и изпитвам завист , завист към това което има тя а аз нямам. Болни амбиции за детето си имам нищо друго. Не знам защо съм решила че то трябва да следва пътя който аз му чератя, защото уж аз като майка трябва да знам кое е най - добро за него, само дето забравям една малка подробност - аз не съм господ и няма как да чертая живота на друго човешко същество. Това прави болестта с мен, кара ме да изпадам в самосъжаления , да треперя, води ме до тормоз и вътреушен дискомфорт и ако се потдам само умирам Трябва да приема спокойно това което не мога да променя, трябва да приема спокойно, че сина ми не е отличник но все пак завършва училище и вместо да се отчайвам и вместо да страдам от това да съм благодарна. Благодаря ти Господи от цялото си сърце, че ме дари с дете. Благодаря ти, че има на кой да се зарадвам, за кой да се грижа така както ти прецениш и до толкова колкото мога. Благодаря ти, че това е най - голямата ми радост в живота и смисъла. Бог отново се е погрижил за мен да имам дете , да е здраво, да играе, да му се радвам. Онзи ден се прибра с букет в ръката - за мен, бях щастлива от постъпката му. Един малък жест от него стопли дуата ми. За това трябва да мисля днес и да му се радвам а не да завиждам на приятелките си, да искам да променя изцяло сина си, да страдам от това, че не постига нещата които аз искам защото неговия път само бог знае какъв е и какво му е предопределено и кака.
Господи, моля те в днешния ден - пази детенцето ми така както пазиш мен от всички беди и несгоди. Помогни ми и на мен да приема волята ти. Помогни ми и ме избави от недостатъците на характера ми които ми пречат да бъда полезна на детето си и които ме докарват до лудост и до вътрешно напрежение.
Благодаря ти господи за всичко което ми донесе в живота и благодаря за това, че ме направи майка.

Не мисля, че трябва да се изпада и в двете крайности.
Ако детето ти има възможности и просто е мързеливо, не му се учи, не можеш да го оставиш така и просто Бог си знае работата.
Ако горното не е на лице, то съответно не можеш и не трябва да го насилваш. Последствията са по-лоши.
Но просто бог си знае работата за това и онова, не е начин нито за нещата, касаещи децата, нито за нещо друго.
Хората са казали и друга поговорка "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" и "Господ дава но в кошара не вкарва".
Мисля, че започнахме много неща да мислим, че са предначертани и от нас се иска само да дишаме.
Явно, ако пием, Бог ще се наложи да си промени плана за нас.

И аз имам ученик който днес даже и навършва 7 години.Днес му е рожденния ден.Още преди два месеца от когато не съм близнал дори реших че съм морално длъжен на живот и смуърт дори да му подаря един живот без пиян баща и алкохол в къщи.Да му дам нещо различно от това да гледа вечно пияния си или омаян баща.Дължа му го на детето ни.Единственно ни е .Заради него най-вече и заради жена ми направих големия завой във живота си.Компаниите и тийн живота свърши.Сега и днес в тези години съм длъжен да бъда пример за подражание.Сина ми също е много буен,доста темпераментен и с характер.Хич не е лесн на моменти,но не бива да насилваме децата си и да ги правим жертва на болните си амбиции дори понякога.Детето е човешко същество със собственни чуства и емоции.Ние сме длъжни да го накараме наистина да почуствува човека до себе си,да види че има опора.Това аз през моя съзнателен живот на ученик не видях и не усетих.Хиляди пъти съм съжалявал и съм клел съдбата и господ преди,че не ми даде един нормален непиещ баща.Ама явно господ е имал план за мен.Всеки път когато се заигравах с чашките повече в последните години(имам предвид преди 2,3 години),лявото око най-вече ми трепереше страшно много.И всеки път след време скандали,резили и срам.Накрая спирайки алкохола качественно,това усещане спря.Не е било само нервна реакция,а предупреждение от онзи отгоре.Имам предчуствия и много остър нюх да надушвам нещата по принцип,обаче спрямо напиванията ми като гръм от ясно небе нямам нюх.Разбрах че вярата е най-важното и ценното нещо което ми е липсвала.Не вярвам конкретно в никой месия и не съм религиозен по принцип,обаче разбрах че вяра и религия са две коренно различни неща.По скоро станах духовен и вярващ в доброто и позитивното като цяло.По принцип винаги съм бил съмнителен и черноглед.На моменти чак се плашех от себе си как не намирах едно светло и красиво нещо на което да се зарадвам.ЗА ДЕЦАТА Е ВСИЧКО!И с тази мисъл спрях да пия.Имам да изкупвам цял един живот в който бях безразсъден,егоистичен,песимист,нервак и несправедлив.Както и почти през повечето време пиян или пиещ.Радвам се че господ чрез болестите ме спря и отказа от пиенето.Явно само от това разбирам,когато ножа опре до кокала.Следвайте пътя на АА,но най -вече следвайте себе си,разума и собственния си път.И знайте че винаги има изход и утро.Tomorrow never dies!

.....and the grass grows by itself-Basho