Раждане

Полека и бавно се влюбвам в теб,
все повече с всеки изминал ден,
откакто те няма. Не че преди
не съм те обичала. Исках те

да си някъде там, да ме пазиш,
но всъщност обичах единствено себе си.
Днес си в спомени и мечти, а любовта
чак сега се роди, но отдавна зачената.

"Раждане" на какво?

Абе хора, дори елементарни препинателни знаци не слагате!
Правите едно изречение - върховно умотворение, насичате го
на 10 и си мислите, че това е стихотворение!
Не, това е ПОВЕЧЕ плод на пиянски, душевен онанизъм!
Може да се хареса на някой от 4 "б" клас, но е срамно дори да го представяш за някаква ПОЕЗИЯ!

Не мога да разбера:
1. Това не е стихотворение.
2. Това не е бял стих.
3. В това творение защо няма последователна логика?
4. В това творение, всъщност, кое е "раждането"?

Ако е раждане по естествен път ще е добре! Но тук наблюдавам
доста тежка операция и не ми е много ясно дали не е Мозъчна
операция на автора?

Ето ти супер логика.



Мушица еднодневка


Родих се вчера,а сега?
Сега пък искам да умра.

BLOOD,
Твоите неща са свободни - няма какво да кажа за тях!
"Раждането" при теб "минава" нормално и гладко.
При теб личи остроумие и липса на клишираност!

3. В това творение защо няма последователна логика?
4. В това творение, всъщност, кое е "раждането"?

Ако искаш пак го прочети. Точки 1 и две не коментирам.

Логика, последователност, ако щеш и до болка познато клише има.
Но е представено с болка и самообвинения. С отчаяние.

Наистина не те разбирам. Друго ако не - логика и последователност има. Парадоксалност дори. Нещо като "Аз умирам и светло се раждам...", но този път изречени по друг повод, с различен товар. Виновно и безнадеждно помислени само; дори не прошепнати. Този път не от поета и лирическия герой в "човешката" си, материална форма, а от някаква странна метаморфоза на Егото и гордостта. На вчерашното високомерие. Носталгия по дефазираната страст и отчаян вопъл на осъзнат и каещ се грешник, чиито грях няма да бъде опростен. Защото животът не е изповедалня. А миговете, които сънливо сме проспали и пропуснали да уловим - ще се отдалечават все повече и повече. И ще отглеждаме, и ще расте и крепне в нас; родената наскоро , но никому не нужна замръзваща от хладнокръвие мъдрост.

Прав или изправян.

Не, това е ПОВЕЧЕ плод на пиянски, душевен онанизъм!

Онанизъм

Моя приключила любов, тялото ми е твое.
По него още има целувки, а рана в сърцето.
Друг мъж никога няма да го докосне.
Ще съм ти вярна в раздялата, невернико.

За теб бях желана и специална в миналото
и се мислех за красива, ненаситнико.
Сега през нощта спя, през деня онанирам
и си мисля коя е щастливката.