Как стигнах до тук?!

Как стигнах до тук?!
Може би както повечето.
"Едни пият от мъка, други от радост..." Накрая...
Трябва да се измъкна.
Чета форума и накрая и аз трябва да се включа.
Стигнах дъното. Колко трудно се осъзнава това и колко лесно.
Време за отлагане няма.

Осъзнаването на проблема е половината решение.Аз също пиех.Стигах до половинка концентрат на ден.Започвах от сутринта.
Алкохола уврежда организма тотално.Имах увреден черен дроб,липса на апетит,загуба на памет.
Разведен съм с двама сина.Единият живее в щатите,а другият тук.Историята е доста дълга.Имам спестени пари,но синът ми, ми открадна личната карта и наличната валута от няколко хиляди долара. Гладувах,просех пари.
Взех се в ръце.Спрях алкохола.Върнах си личната карта и вече разполагам с парите си.
Сега черният ми дроб е добре.Борбата продължи половин година.Трябва воля .


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!

Винаги съм имала непоносимост към алкохола. Може би защото баща ми беше алкохолик и от това почина.
Когато прекалих малко със алкохола, просто повръщах и веднага се възстановявах.
След време, започнах да пия обаче вино и бира, което ме хващаше много по-бавно. Това не ми действаше особено, до преди година, ако изключим подуването. Започнах да увеличавам количеството алкохол, дори да ходя до нощния магазин.
От една година, обаче започнах да забравям, особено обикновенни неща, които върша ежедневно.
Последното напиване, обаче ще го помня за цял живот. Дори и аз не вярвах, че съм толкова зле.
Не знаех за 24 програма, нито, че повече не трябва да близвам алкохол, въпреки, че додето не посегна към първата глътка, не ми се пие.

Днес ще стане 2 ден както не пия и не трябва.

Мисля, че днес ще ми бъде третия ден.
Чувствам се ужасно, но се държа.
Спими се, но не мога да спя и се потя, а когато заспя, сънувам кошмари.
Тази сутрин ми се схвана единия крак.
Пия газирано.
Ще успея. Трябва да успея.
Колко време ще продължи това?

Може би ще продължи още ден, може би два. Колкото и да продължи, все в един момент ще мине. Не изведнъж, но постепенно ще започне да те отпуска.
Това минава.

Благодаря!
Днес ми е 5 ден.
Няма да пия, нали още 24 часа.
Ако знаех, че мога да стана зависима от алкохола, мисля, че никога не бих пила.

Да, и аз се надявам силно, че днес не пиеш и няма да пиеш. Предполагам, че абститенцията ти вече не е толкова силна.

Не не пих, въпреки, че вечерта имах много тежко време, не с алкохола.
Ще прегледам темата, която си пуснал.
Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо. Поне, да си умра като човек.
Достатъчно се борех, да променя нещата, не успях, но поне се опитах.
Сега просто трябва да ги приема. Мисля, че ги приех, не още, но това е.
Мисълта "да промениш нещата , които можеш и приемеш тези, които не можеш и мъдростта да правиш разликата между двете" ми харесва, но аз не съм била никога човек на примирението.
Поне се опитах да се боря, но трябва да приема нещата, които не мога да променя, в противен случай края е известен.

Смирение и примирение много често се бъркат и между тях се поставя знак на равенство. Но това са две различни неща.
На сбирките много пъти сме говорили за това и често се чуват подобни на твоето изказване.

За мен примирение е да се предадеш и да се оставиш на течението. Смирение е да гониш целите си, но да приемеш спокойно крайния резултат, независимо дали той ти харесва или на ти харесва. И да повярваш, че макар и да не ти харесва, резултатът в крайна сметка пак е за твое добро.

А за да прецизираме целите си, ни помага молитвата "дай ми смирение да приема нещата, които не мога да променя, смелост (в някои варианти "сила") да променя нещата, които мога да променя и мъдрост да направя разликата между едните и другите."

Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо.

Оптимистично ще ти кажа, че има и по-лошо от това "най-лошо", да което си стигнала снощи

Прав си, че има и по-лошо и най-лошо.
Просто разбрах, че силите ми не са неизчерпаеми и е лудост да се бориш да промениш невъзможни неща.
Мисля, че нито смирението го мога, нито примирението.
Просто стигнах да крайната точка- живота или смърта.
Аз избах живота/за сега/. В него все пак има някаква надежда.
От другия свят никой не се е върнал да каже как е. Може и да е по-лошо.

Просто стигнах да крайната точка- живота или смърта.

И аз бях стигнал до тази точка. Даже бях надникнал и зад нея.
Обикновено, докато не достигне до собственото си дъно, алкохоликът трудно предприема нещо за своето спасение.

Здравей, не се чуди как си стигнала до тук. Аз имам обяснение, но то едва ли ще ти помогне. Истината е, че преди две години аз също стигнах до тук. Никога не съм ежала в болница. Давам вид на човек, който се справя с всичко. Докато балонът не се спука. На 27.06.2009 г. спрях да пия. Не вярвах, че е възможно. Не вярвах, че нещо ще се промени. Не вярвах, че аз ще се променя. Не вярвах, че съм психологически и най-вече психиатрически годна за оцеляване биологична единица. Чудото се случи на мен. Може да се случи и на теб. Стига да го пожелаеш. Аз не се справих сама. Помогнаха ми. Ако искаш направи го като мен.
Един приятел - алкохолик, който срещнах - ми каза - ще бутаме една стена. Ще я бутаме цяла година ако трябва. Няма да бутнем стената. Но ти ще заякнеш. Аз не му вярвах. Просто се доверих. Всъщност - имах два варианта - или да му повярвам, или да вляза в лудница, за да ме вържат. АЗ - дето си мислех, че няма друг господ, освен АЗ. Доверих се на някакви си там, дето се наричаха алкохолици и, за мое голямо очудване, бяха хем трезви, хем не приличаха на клошари.
Бъди благословена и ПРОСТО ГО НАПРАВИ, БЕЗ ДА ГО МИСЛИШ. НАЙ ТЪМНО Е ПРЕДИ ИЗГРЕВА - НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕШ. ТОВА Е НАЙ ТЪМНАТА ЧАСТ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО. ПОСЛЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ...
Оставила съм ти лична бележка със скайп.

Благодаря ви Приятели!
Не очаквах да получа разбиране и подкрепа!
Имах друга престава за АА.
Мислех, че всеки се оплаква от съдбата, а отсреща разбираемо му клатят с глава.
Имах и друга представа за алкохолизма.

Имай вяра и ще се справиш!!!

.....and the grass grows by itself-Basho

Вчера бях на сбирка на АА.
То не било толкова страшно.
Хората са много мили и любезни.
Поздравявам ги и малко поздрави за моята смелост.
Мисля, че ще "я бъде".

Поздравления за смелостта ALONE911,

"Единствените ограничения при реализарането на утрешния ден могат да бъдат нашите съмнения за днешния ден. Така че нека вървим напред със силна и действаща вяра.”
- Франклин Рузвелт

Не спирай наистина стават чудеса :)

Поздравявам те за новото начало!
Видя ли, че на зъболекар е много по-страшно отколкото на първа сбирка на АА

Е, да, но на зъболекар, поне не се излагаш. Беше ме срам.
Започвам да ям като за световното. Одавна бях загубила вкуса на храната.
Дори, като бременна нищо не ми се дояждало.
Постоянно ям и най-вече сладко. Сладко не бях яла от Коледа.
Трябва да измисля някъде да си изразходвам енергията, защото ще заприличам на търкаляща се топка, а не мисля, че отславането е много по-лесно, особено като наблюдавам тези, които са на диета.

Поздрави и от мен.И продължавай да се връщаш.На мен ми беше необходимо време за да ми "светне" поне малко за какво иде реч.В АА имаме следната приказка:Довлечи си краката на сбирка и продължавай да ходиш ,умът сам ще дойде.

Първата година след спирането на алкохола и аз имах голям апетит и напълнях. Но пък се отдух. Защото от алкохола бях подпухнал. Но след това и килограмите ми понамаляха и влязоха в нормална граница.

Не е приятно, особено за жена, но не е чак болка за умиране.
Както пишеше някъде в книгата Живот в трезвеност - Да познавате някой, който е бил глобен, защото е карал колата си дебел