Чат ...

Изгубих си едната обица в събота.. . Толкова ми е криво - подарък са от мъжа ми!
Мами, интернет е голяма сила, помогнете, ако можете!
Някой да е намирал в Аутлет център в събота вечер една обица - бял метал с кристали??
Знам, че е абсурдно да се надявам, но толкова много ми се иска!

Ти ме уби шанса е ......... кой аутлет, за кой град говориш. Намери в нета снимка и потърси дали неможеш да си ги купиш или поръчаш отново. Върна ли се да питаш продавачки, чистачки, охрана, да потърсиш .....

Момичета, в събота се прибрах от тридневно пътуване до Стокхолм по работа. Толкова добре си изкарах, че нямам думи. Първо, града страшно ми хареса. Някак пръснат, без високи сгради, поне това, което успях да видя. Има си хубава атмосфера, което в крайна сметка е по-важно от всичките му забележителности.
Професионално също всичко мина доста добре. Бях се спекла, представях си изключително сериозна атмосфера, все пак адвокати хора... Нищо подобно. Деловите срещи минаха ок, по-скоро в приятелска атмосфера. По вечерните мероприятия атмосферата също беше страхотна. Беше ме страх, че няма да съм в състояние да създам кой знае какви контакти, но се оказа, че след две чаши вино ставам изключително общителна Нещото, което ме учуди, беше, че повечето хора бяха сравнително млади, между 35 и 40, все важни хора, шефове и пр. Всъщност, явно продължавам да не осъзнавам, че остарявам и че е нормално на 35 да си на някаква висока позиция. И не на последно място, не очаквах да обера толкова мъжко внимание Оказа се, че флиртуването е (голяма) част от правенето на бизнес Така че и на женското самочувствие ми подейства изключително добре... Толкова много хубави мъже (и умни) на едно място... Направо се събудих от зимен сън И цялото суетене, прическа, грим, вечерен тоалет... като Пепеляшка се чувствах.
Единственото, което не ми хареса, беше храната.
И най-най-странното - нещо като бели нощи са в момента там, вечер в 12 все още не е напълно тъмно, в 2:30 е вече светло.
Снимки няма Ако някой вземе да ми прати, ще показвам...

Явно ти е трябвало разнообразие - звучиш много впечатлена и доволна Дано да имаш и други поводи за пътуване.

с две думи живнала си И нямам съмнения, че нашето чаровно момиче се е представило на ниво

е, удавника и за сламка се хваща. За София става въпрос.
Питах, разбира се, навсякъде, където съм била.
Потресе ме отговора на охраната - "Бъдете сигурна, че никой няма да я върне. Гаранция!"

Така им е по-лесно да кажат, за да не си мърдат пръста въобще. Нямам такива впечатления от всички. Дано я намериш. Сигурна съм, че си проверила в дрехите, в колата, но все пак - пожелавам да е там, за да те чака да си я откриеш.

Неприятно!
Но стават и чудеса! На Коледа си забравих чантата в едно такси...с неща около 400 лв вътре...е, върнаха ми я след 1 час! Непокътната!
Желая ти късмет!

Много се радвам за теб! Случили са ти се все хубави неща! И аз искам в Стокхолм...

В групата на Ани има едно момче...невероятно агресивно! Вече две години всички пищят от него и деца и учителки. Нещо страшно е, Ани не го споменава особено, но знам от родители за какво става въпрос. Не за обикновена агресивност, а за жестокост! Виждала съм и родителите и бабата и дядото - изглеждат хора от сой. Особено майката - като невинна капчица...не знам какъв е случаят там...ген ли, характер, някаква патология в семейството или...
И аз не желая да давам тон в живота на Никифин, и аз не съм перфектната майка, но също мисля, че Давид иска повече персонално внимание.

кво иска не знам, аз давам квото мога. Ако иска повече сори, нема. В този живот никой не поилучава всичко, което иска. Не е и нужно. Аз проблем с детето си нямам. Имам проблем с лудите, дето се месят в личния ни живот и не ме оставят да направя най доброто за всички и най вече за децата си. По датската система ще станат оище по големи лайна

какво точно прави дете, което визираш за да бъде окачествено като жестоко

и аз си изгубих златна обеца с диаманти подарък от мъжа ми преди година. Айде, голема работа, вие да сте живи и здрави

аз така мислех, че съм си загубила обеца по едно време, но случайно я открих в калъфката на възглавницата

Браво, много се радвам за теб. Най хубавото е, че си си вдигнала самочувствието, което непонятно защо не е достатъчно високо

Бие! Нарочно...по опасни места! Хвърля камък по глава, бърка с острото на молив в окото, хапе до кръв...дете на 5 години. За това съм чулава от потърпевши.
Виждала съм и майка му и баща му като го взимат как лежи по земята и крещи като заклан, че иска баба и деди! Не знам какъв е случаят, но определено майчицата му му и е симпатична и ми е кофти за нея...

това с лежането и пищенето ми прилича на поговорката много баби, хилаво бебе. Отглеждането на децата от цялата фамилия, ако няма строги правила за всички възрастни как да се държат с детето и да следват една линия относно отглеждането му според мен води до това.

повечето деца не изпадат ли в такива истерични пристъпи. На моите поне им се случва непрекъсанто и го мислех за нормално

Не вярвам, че ще се намери. Аз също миналата година на плажа изгубих обеца от първият комплект, който ми подари съпругът ми. Много криво ми беше, но в крайна сметка дадох втората да ми я направят на пръстен - изрязаха горната част и я сложиха върху халкичка. Стана много хубаво бижу и поне за мен си носи същата сантиментална стойност. Помисли, ако искаш да ти я преправят на нещо - пръстен, висулка за верижка или евентуално да ти изработят по модел втора...Има много възможности.

Люляка ли ти замириса, Флорче?


п.п. Радвам се, че си се заредила така позитивно в този северен край. Стокхолм е наистина хубав град.