Малко помощ

Здравейте,
Дойде моментът и аз да споделя моята история. Всъщност, не съм сигурна, че търся съвет, защото мисля че знам какво трябва да направя- да отида на сбирка. Но въпреки това, чувствам че имам нужда от малко подкрепа, разговор.. Да започна с това,че майка ми беше или е зависима, не съм сигурна към какво точно , лекарства, алкохол..Всички си затрваряхме очите пред това. Обикновенно го правеше веднъж или два пъти в месеца, мисля че и досега така продължава, но се крие зад болести и болежки.
Преди няколко години , все още бях студентка, започнах често да си пийвам. Големи компании, добро настроение - нищо лошо. След това започнах всяка вечер и особенно , когато съм сама(напрегната работа, динамичен живот, ей така за отпускане). Така продължава и до днес. Чувствам,че това е проблем, чувствам,че съм доста безсилна, като се прибера вечер си мисля единствено за приятното омайване от виното или бирата. За съжаление, всичко това прави впечатление и на съпруга ми. Като за начало, мисля днес да не пия, само тези 24 часа. По-натам ще видим, иска ми се да събера и смелост за сбирка, защото едва ли има друг начин дистанционно :). Също ме тревожи, че понякога не пия по цяла седмица, но дойде ли петък....Ще съм ви благодарна за всякакви мнения, думи, дори споделени чувства.
Благодаря

Онзи ден на сбирката си говорехме кой как е дошъл в АА, с какви очаквания и с какви притеснения. И почти всички казаха колко приятно останали изненадани, защото очаквали да видят какво ли не, пък ги посрещнали едни съвсем нормални и дружелюбни хора.

Освен това съм чувал от немалко хора в АА да казват, че са знаели от доста време за сбирките, но не са намирали смелост в себе си да дойдат. И сега съжаляват, че не са дошли по-рано.

Аз не мисля, че трябва да се съжалява в такива случаи. Всеки идва, когато дойде неговият момент.
Ти сама си усещаш, че твоят момент е дошъл. Не отлагай

И?? Какво стана, като реши за начало само днес, на 8 май да не пиеш?

Здрасти, извинявам се че не писах досега. Днес е 11ти , вече четвърти ден не съм пила нито капка, много съм горда от себе си, но се страхувам да се похваля, за да не се издъня. Чувствам се невероятно- най-прекрасните неща мис е случват. Мисля и днес да не пия. Довечера ще пиша повече. Чудя се , какво да обяснявам на събирания и партита(не ходя много често, но все пак).

Браво за четирите ти дни

Няколко дни трезвеност са чудесно нещо, но те са само началото на пътя. Колкото до това, че уточняваш, че не си пила нито капка, това е истинското непиене.
Защото, ако пиеш няколко капки, вече не ти се брои
Не че отняколко капки ще се напиеш или ще ти стане нещо, но пиенето на тези капки показва... абе хайде да не го измислям какво точно показва...

Но ще ти дам един пример. Преди около месец се бях амбицирал уж сериозно да откажа цигарите.
Купих си никотинова дъвка, сутринта не пуших. Към 11 ми се допуши силно, ама по метода на отлагането си викам: добре де, ще запаля, ама не сега а в 14 часа.
Към 14 часа се сетих, ама си казах: добре де, ще запаля, ама не сега, а към 16.
До 17 не пуших. В 17 не ми се пушеше особено много, но отидох и поисках цигара от един колега и я изпуших. Мина ми през ума нещо от сорта, че мога да се възнаградя за това, че цял ден не пуших.
Вечерта продължих да пуша и си дадох сметка, че към 17 ме е хванало нещо като страх, че мога да изкарам целия ден без цигара. Защото това щеше да означава, че и на другия ден не трябва да пуша.

С две думи - явно не бях достатъчно готов за отказването. И до днес си пуша като кебапчийница.

Цигарите и алкохола са различни зависимости, но разказах това толкова обстойно, защото понякога съм пил, само защото знам, че щом пия всеки ден, значи трябва и днес да пия.

И аз понякога пиех без да ми се пие, защото смятах че трябва да си взема дозата. Такова ми е било мисленето.

Здравейте отново. Днес малко трудничко удържах, заради колегите,който ме поканиха на биричка след работа . Поръчах си айрян и понесох доста подигравки, но минах с номера с диетата. По-сигурна съм от всякога,че не искам да пия повече(но да не се изхвърлям , защото наближава петък).
Сериозно размишлявам по въпроса как да се измъквам от поводите за пиене .Засега съм ок с извинението-с диетата, но понякога се чудя, колко по-лесно би ми било, чисто и просто да кажа- алкохоличка съм. Обикновенно в такива ситуации хората проявяват разбиране и може би така ще бъде доста по-спокойно. Вие как се измъквате? Понякога - както днес е супер изкушаващо, не само заради самия алкохол, ами заради самата приказка.

вярно,че цигарите са друга зависимост, обаче мисля че точно същото, което описа ми се е случвало с алкохола. Имаш ли хоби?

Знам, че това как ще се измъкваме от поводите за пиене изглежда голямо проблем. Ама впоследствие се оказва не чак толкова голям.

Поне за България да се казва "не пия, защото съм алкохолик" не е най-добрият вариант. От опит го знам, че хората се стряскат и започват самите те да се чувстват неудобно, защото у нас това се смята за срамно.
Преди време един АА англичанин, който имаше имот в Родопите, ми разказа, че местните били много любезни с него, ама все го канели да пие. И когато той им обяснявал, че е алкохолик, те му казвали "ми щом си алкохолик пий тогава де, какъв алкохолик си пък не пиеш"

Аз обикновено казвам нещо от сорта "не пия, защото алкохолът започна да ми пречи и реших да го оставя". Хората, дори и да им е любопитно как точно ми е пречел алкохолът, обикновено не намират смелост да зададат този въпрос.
Разбира се, на по-близките може да се каже цялата истина, ама нищо чудно от неразбиране те да започнат да те убеждават, че не си алкохоличка. Пък това може да се окаже добре дошло за теб, като претекст да хванеш чашата.

Тези с които сядаш по-често на маса, сравнително бързо приемат, че "алкохолът ти пречи" и престават да те канят, свикват, че ти не пиеш. Говоря за нормални умерени пиячи, "състезателите" обаче се дразнят, ако някой край тях не пие. Затова пътищата ми с подобни хора се разделиха. Пък и някак не ми е интересно с тях. Като изпият две-три и започват да се държат глупашки и виждам аз какъв съм бил, че и много по-лош от тях дори.

Когато ми се налага да ходя на места, където служебно се пие, казвам наздраве с някаква вода или фанта в чашата и никой не се вълнува какво точно имам в чашата. Защото обикновено на тези места пиенето е част от церемонията, хората там не се събират, за да се наливат и напиват.

Общо казано - хората се вълнуват много по-малко от това дали пием или не пием, отколкото на нас ни изглежда.

Големият проблем обаче е, ако си намериш начини да отказваш пиенето сред хора, но се чувстваш ощетена от това, непълноценна, пиенето ти липсва и т.н.

В такива случаи, ако някой се колебае дали да отиде на сбирка на АА, най-добре е да престане да се колебае

Поздравления за петте дена!
Това е линк към много полезна книга, която ми беше наръчник в първата година. Дава отговори на най-спешните въпроси при спирането на пиенето.
[линк]
А колкото до моя опит - и аз измислях някакви неща в началото - пия антибиотици, получих алергия, с колата съм, но nekoi е прав, че в суматохата на купона едва ли някой наблюдава зорко какво има в чашата ти. На по-късен етап, когато разказах на най-важните хора в живота ми за заболяването си, изобщо отпадна необходимостта да се обяснявам.
Но в началото, в първите дни, важното е изобщо да останеш сух - от минута на минута, от час на час, от денонощие на денонощие. Изобщо не можеше да става въпрос за излизане с колеги, еле пък за сядане на маса, на която се пие и да се обяснява защо не поръчвам. Не е за препоръчване ходенето по заведения, по гости, по купони. Това са супер сериозни рискове за човек, който наистина е решил да спира пиенето.

Днес е някакъв ад.сърцебиене и напрежение.дано издържа-само тази вечер,за утре ша мисля друг път

Това състояние си е в реда на нещата. Но то минава. Правилно си се ориентирала само за тази вечер да мислиш. Валидол, течности, но не газирани, шоколад или друго сладко.
Хайде, you can do it

Току-що се връщам от рожден ден. Абсолютно си прав,за това,че никой не обърна внимание на портокаловия сок, който пиех. Тръгнах си по-рано от съпруга ми- не можах повече да издържа, но през цялото време се опитвах да говоря доста и да се отпусна, нещо което е абсурд да ми се случи, без да съм си пийнала поне мъничко. Сега, все още имам сърцебиене и вътрешно напрежение, но съм щастлива,че издържах. Мисля,че за мен броенето започва едва сега, защото идва петък. Тук имам мента-глог и валериан, ще взема поне едничко сега. Благодаря, че ви има.
П.С май си избрах и сбирка- католическата църква ми е доста удобна.

Браво, че си издържала на рождения ден!
По принцип съвсем в началото подобни изпитания е добре да се избягват, но това все пак е въпрос на личен избор. Затова пък сега си получила доказателство, че може и на портокалов сок и си добила малко повече увереност. И си щастлива, че издържа.

Валериан глог и мента, ако е на хапчета, е много добре в такива моменти. Ако е тинктура, не е добре, защото е на спиртна основа.

Сбирката в католическата черква също е много добър избор.
Най-близката е в събота, 16 часа.
Щом пък уикендът ти е критичният момент, значи е още по-добре.
Утре вечер можеш да се залисаш с нещо, да пишеш тук и да си кажеш: Няма да пия тази вечер, защото утре ще ходя на първата си сбирка на АА.
You can do it

Само днес да издържа :). Няма да мога през уиикенда да отида на сбирка, но през следващата седмица, много ми се иска.

Само днес може да издържиш. Стига да внимаваш малко повече. Едва ли има алкохолик, който да не може да не пие поне един ден. Всъщност, не казвам, че си алкохоличка. В АА не лепим етикети на другите, всеки сам за себе си решава какъв е. Но казвам, че съм сигурен, че днес можеш да издържиш.
Хайде, you can do it

Здравей, Христа,
чета откакто започна да пишеш, сега реших и аз да се включа. Знам колко е трудно в началото, направо ужасно, но минава, ден след ден, лека полека. Аз опитвах като теб да спирам около две години, най-много издържах до 2 седмици, успокоявах се, че всъщност чак толкова голям проблем нямам и хайде пак опити за контролирано пиене, за само вечерно, за веднъж в седмицата, за бира, за вино само... врели-некипели за нашите мозъци, ама... Ето, вече три месеца не пия, като имам отпреди десетина дни един пробив, ей така реших за проба да глътна две глътки уиски, може пък да ми било минало, веднага мозъкът ми ги абсорбира и здравият разум излетя от главата ми, та продължих да си пия до края на деня. С тези двегодишни опити успях да нараня много хора, да разберат родителите ми, което за мен беше най-неприемливото и ужасното, но дори след като това стана пак продължих; да съм на крачка от това да загубя съпругът си и детето си просто да загубя нормалния си живот и в крайна сметка да продължа да си пия до смърт, която нямаше да е далече за мен, сигурна съм.
Сърцебиенето е гадно много, имала съм и леки и тежки абстиненции, като леките винаги са само сърцебиене. И проблемът е, че като пийнем ни минава всичко. И от това самолекуване и успокояване се завърта порочният кръг.
Хубавото е, че минава. Карай в началото минута за минута, час по час. Аз бях изгубила съня си, сега спя като бебе - лягам с кокошките, ставам рано отпочинала и свежа, пия кафенце, а не треперя трескаво да се наливам още сънена с първите глътки, просто за да преживея деня.
Ужасно се притеснявах и аз за непиенето и компаниите - ама как сега няма да пия, какво ще кажа, какво ще си помислят... по-близките ми знаят вече, на другите просто казвам - не, мерси и толкоз. Не дължа обяснения, пък всеки е свободен да си мисли каквото си иска. За себе си съм си решила по-натам, ако има по-настоятелно разпитващи да кажа, че от алкохола съм започнала много да пълнея (което си беше факт, бях качила цели 20кг) и като съм спряла да пия съм ги свалила (което също си е факт) и понеже се харесвам по-слаба няма да пия и толкоз.
Пиши за всичко, което те вълнува. Дори да пиеш пак пиши, всички сме минали и минаваме от там. Много те прегръщам, с теб сме, много сме, ще успееш!

Започвам малко да се повтарям,но наистина ви благодаря,че ви има.Доста ме плаши мисълта,че мога да се предам и всичко да започне отначало.Засега,единственото,което ме успокоява е,че не искам да го мисля,никой не може да знае какво ще се случи утре или след две седмици,по-важно ми е днес да не пия. Останах много приятно изненадана снощи-найстина на никого не направи впечатление ,че пия сок от портокал:). Имам един въпрос,но се надявам да не прозвучи нагло и самонадеяно-възможно ли е да се ориентирам в някакъв срок,колко би могла да бъде физическата абстиненция? Днес се чувствам добре,може би съм малко напрегната,но не е кой знае какво-за довечера се притеснявам,но така или иначе ми се иска само тази вечер да не пия. Относно близките ми,засега предпочитам да не споменавам нищо.Все пак това е болест и не ми се иска,накой да ме убеждава или разубеждава в нещо. В този момент само аз мога да (не)реша да си извървя пътя. Много съм благодарна,че мога да споделя с вас,нещата, кото ме тревожат,също ми харесва ,че споделяте с мен и научавам супер полезни неща(включително иза шоколада).с ваше позволение,искам да поблагодаря още малко: Благодаря,че светът е толкова красив. Благодаря,че съм такава,каквато съм. Благодаря,че днес е вече 5ти ден,откакто не съм близвала алкохол.

Веднъж бях в болница заради пиенето, имах ужасна абстиненция, главоболие, сърцебиене, на моменти имах чувство, че стените се люлеят... абе все познати хубавини.
Минава докторката на визитация и аз я питам, колко ще трае това ужасно състояние? Толкова, колкото трябва, отговори ми тя.
И беше съвсем права.
Макар че симптомите на абстиненцията са сходни и еднакви, тя преминава за различно време при различните хора. Това се обуславя от много неща - възраст, продължителност на алкохолния стаж, общо състояние на организма, килограми, обмяна на веществата, какво си пил (дали не си го смесвал с лекарства примерно) колко време е продължил запоят ти и т.н.

Така че въпросът ти не е изобщо нагъл, но просто трудно може някой да ти отговори. Според информацията, която си дала за себе си в този форум, би трябвало абстиненцията ти да не е тежка и продължителна.

Макар че не може да се каже за колко точно време ще отшуми конкретната абстиненция, може да се обобщи едно желязно правило, което ще ти потвърди всеки алкохолик с повече "стаж" и повече прекарани абстиненции.

Всяка следваща абстиненция е по-тежка от предишната. Със задълбочаването на болестта, логично и абстиненциите ставата по-ужасни. И после се стига да една точка, при която без лекарска помощ вече е много трудно или направо невъзможно да избиеш абстиненцията си.

Повярва ли си вече сама, че тази вечер можеш да не пиеш ?

Здравейте, само минавам да се обадя :) Беше малко труден уийкенд, но пък доста приятен. Карах през цялото време и гледах хората как си пийваха. Сега разбирам, колко нелепо е било с мен. Хората се черпеха по съвсем малко, абсолютно си бяха на себе си. Сещам се, че при мен това е невъзможно, дори и да пиехме по малко преди,аз винаги си допивах след това, да не говорим ,че в никакъв случай не ми беше комфортно, докато не се замотаех съвсем. За тежките сутрини, даже не искам да си спомням. И така, надявам се, че това е началото и ще продължавам да следвам този път.Засега се надявам и утре да не пия. Благодааря :)