Искрено и лично

През годините откакто пребивавам в този клуб, не знам колко пъти съм чела писания как събитията идват с причина, промените се случват когато сме готови за тях и как изобщо нищо в този живот не е случайно. Толкова пъти съм си мислила "дрън-дрън, нема такова животно" и други подобни.
Обаче ... обаче!!!
Преди година и половина-две май някъде, взех да си мирясвам на задника, да приемам факта, че живота ми за момента е такъв какъвто е и това е положението Минке. Почнах да оценявам това което имам и най-важното да съм доволна от себе си. Е, ма това нямам, ма онова ми липсва ... е няма някой дето да има всичко, нали така. И взе да ми харесва живота ми, успокои се нещо в мен и един камък ми се вдигна от гърдите и започнах да дишам спокойно. Абе ... усмивките ми станаха редовни и искрени, щастливи.
Дотук добре, докато не почнаха да се промъкват едни нечестиви мисли и фантазии. Май първите бяха когато Парвати изрева, че иска да се махне, да не е в тази лудница вече. Няколко месеца по-късно една дружка ми подпали други фитили и взех съвсем целенасочено да обмислям идеята и да се информирам. И така, докато се блъсках в чуденки е ли канадската зима твърде студена за моята зиморничава натура и откъде аджеба бих могла да събера нужния капитал за едно преселение в онази посока, така изневиделица от шведския офис на фирмата ми направиха предложение което не можех да откажа. Признавам си, че половин ден имах някакви колебания дали да се наема с такова приключение, после се треснах в тъпата глава и си казах абе моме, ти кво обмисляш всъщност??? И така, няколко месеца по-късно, с уредено каквото трябва, с подписан договор, багажа натоварен и изпратен, преди точно шест месеца аз и синковеца оставихме подсмърчащата рода и една дружка (която се държа мъжки до последно и ми помогна с много инфо, съвети и текст на оназ прословута деклация) в залата на летището и се качихме на самолета към нашия нов живот.
Пристигнахме в началото на студовете, живяхме един месец в чужд апартамент докато се освободи този, който ми бяха намерили колегите. Тогава си мислех, че не преживяваме никакъв стрес от промяната, но сега осъзнавам, че не е било така. Най-странно ми беше когато не можех да измисля какво да сготвя - пълен блокаж. Но, едно по едно се нареди всичко, аз си влязох в ритъма на работата, детето тръгна на училище в клас за емигранти където предимно учат езика, сприятели се с децата, намерихме карате клуб и вече минава града по диагонал и ходи сам на тренировки. Аз се забавлявам да си садя градинката пред входа и тази в задния двор. Абе... скука, ама ми е кеф.
Тъй като много пъти съм ревала за проблемите покрай и на сина, та да кажа и за това. Значи, само за месец това не беше вече мойто дете. Така както го погват пуберските опаки настроения, така е и много спокоен, усмихнат, весел. Като кажа да направи нещо, мрънкоти колкото за идеята но става и го прави. Като поискам помощ - помага, като искам тишина - пази. Нито помен няма от онова изнервено дете, което се мяташе от една крайност в друга, от една потиснатост към пореден изблик на агресия. Винаги съм мислила, че сме близки и се разбираме добре, но сега сякаш станахме наистина екип. Е, вярно нямаме и много избор, но дори и това да е само, пак съм доволна. Знам, че каквото и да стане, сега градим нещо което ще е важно цял живот.
Та такива ми ти работи занимават Мама Мърморана и затова се губи чат-пат от хоризонта. Ако някой ми е звънял, не е било от грубост да не се обадя, просто от третия ден тук българския ми телефон е изключен. Но картата си пазя и номера си е мой, та като си дойда след три месеца ще съм достъпна пак
И накрая искам да отбележа, че от зор и на фонетика се научих да пиша, дето се заричах това аз никога Но ако някой ме светне къде на фонетиката са ч ю ш щ много ще съм благодарна, че ми писна да сменям този кредор
Пролетни и слънчеви поздрави от моята градинка и залязващото слънце

[линк]

Това, което си написала е страхотно! Браво на теб и детето, че се адпатирате толкова бързо!
успех!

Изкушението дълго ще звъни на вратата ви, а златния шанс само ще почука.

Ч - ` най горе вляво...от 1 вляво :) апострофа
ю - \ му бекспейс и ентер /по принцип/
ш- [ - през клавиш вляво от "ю"
щ - ] ...ми м/у ю и ш :)
Ако си с немско подредена клавиатура...там ми е по- сложно :)
И да донесеш една бонбона на детето :))))

А това което описваш е нормално. Аз го наблюдавам непрекъснато.....
Усети ли се някой не особено сигурен .... става екипност :)
А и все пак и децата по- отговороно приемат нещата.
Моя, дето е пайтак, че го прави - ко остава за...
Момчетата стават по- отговорни ако се наложии -споко :)

Да й се не види и клавиатура, не са там :(
Цъкала съм всяко копче, нема ги бе **** им

[линк]

Ако си с нормална клавиатура ги има.
Погледни във форума да ти свети Енглиша горе на не BP

p.p: da се доизясня - дира има кредор....гледай да свети на инглиш, ако свети червено или жълто, т,е, фонетик или БДС...не хваща на някои фонетики, а може би и на всички.
Все пак кажи подредбата и виндоуса какви са

Браво!

Щоми се поизгуби си рекох, че с някой момък ти е излязъл късмета, но и тази новина е супер!

Хайде дано ти върви по вода, да сте доволни и спокойни!

Браво значи, много ти се зарадвах!

П. С. рИ най-важното няма да те мисля, каталогче на ИКЕА кой да ти донесе!

Радвам се за теб, мила... приятно ме изненада!
Ето на - стана точно, както обича да казва една клубарка: предполагам... пък то - представи си...
Мислех, че Лира ще вдига котва окончателно, пък в това време - ти вече не само си я изпреварила, преплувала си океана, но и ново пристанище си намерила...Стискам ти палци и се моля да получиш от Съдбата накуп всички, несбъднати досега, шансове!

[линк]

Не искайте много, за да може да платите цената.

Чудесно. Все повече така ще става, като се отваря България към Европа и това е много хубаво. Ти обаче не разчитай много на това, ами виж каква е процедурата за получаване на разрешение за работа в ЕС (знам, че все още има ограничения за българи). Това ще ти отвори нови хоризонти и ще ти даде далеч по-големи възможности и най-важното - няма да си зависима от 1 работодател.
Швеция е хубава страна - пожелавам ви да се задържите докато сина ти завърши поне, а на теб ти пожелавам един хубав швед.

И се радвай на сина ти, щото това няма да продължава дълго - хормоните са си хормони, ама пък не е толкова страшно, де.

Много късмет на теб и на малкия войник! Радвам ви се и ви се възхищавам!

Моето "ю" е в ляво на 1-ицата
"ч" то ми е всъщност английското "q" - под 1-цата в дясно
"я"то ми е където е лявата скоба
"ю" е вляво от 1-цата
"щ" е дясната скоба
Това е лаптоп без никакви бъзикни и екстри, както си е дошъл. Много ми е трудно, защото на работа пиша с различна кирилица, но се свиква. А и иска да се хванеш да го нагласиш в един момент - пусти мързел.

Кой клас е малкия? Беше ли те страх с училището, че няма да смогне?

Като каза, че трябва да си готова, как стои въпросът с готовността ти относно мъжете? Те, вярно шведите са малко бозавки, но пък са високи, та...
Много е хубаво всичко и да продължава така! Малкият, според мен, просто е доказал, че когато намериш достатъчно занимания и чанч за едно дете, то не си мисли за глупости. То и за възрастните е така като се замисли човек.

Най обичам да чета, ама не мога.

Страхотно ми хареса са изчета темата ти! А защо трябва да се връщаш? Няма ли как да останеш там?!? Или ще си дойдеш само за малко, и пак ще се върнеш обратно?!? Тук Живота няма да стане добър скоро, повярвай ми! Малко преди да забременея през 2005-та се бях записала в НБУ, по-скоро във Евразия, която се помещаваше там, да изкарам една магистратура по финанси! Просто бях установила, че познанията в тази материя са ми малко! Платих си таксата за първия семестър, и посещавах (когато можех) лекциите - много занимателни бяха! Имахме 6 изпита първия семестър, в т.ч. по "Международни икономически отношения". Преподавателят - някакъв професор от УНСС-то, не го помня, но той много добре знаеше, че аз имам първа магистратура от това ВУЗ, не знам от къде! Та, с него си хортувахме по време на лекциите, защото той много сладък и ерудиран мъж, и занятията не бяха точно лекции, а по-скоро дискусии! Както си говорим за най-голямата ни мечта като икономисти, и аз казвам "Да ме поканят на форума в Давос!" , той задава въпрос "А сега, колеги, кажете - след колко години, по Ваша преценка, икономическата ситуация в България и нивата на доходи, БВП и икономика ще стигне нивото на Европейския съюз СЕГА (т.е. каквото е през 2005-та!)?" Колегите започват - 5 години, 10 години, 15 години, аз казвам 50, всички казват "не говори глупости!", а той казва "Съжалявам, че ще Ви разочаровам, обаче единствено колежката на първия ред позна (и ми се усмихна!)" След това сподели какви анализи са правили и т.н.! А това беше ПРЕДИ икономическата криза - сложи още 5-7 години заради нея... и смятай! Та, стой си там, опитай се да направиш така, че да останеш! Айде, за теб - както и да е, ама детето ти няма нужда да е бял роб на 20-на властимащи в БГ!

хехехе:)))...сега дерзай , знаеш какво да правиш...нали?

Я разхвърляй малко снимки де...аааа

Ех, Канада, ех Канада, ще продам червената си Лада, ще продам и сетната си риза, за един билет до там и виза...Фнимание, фнимание:влакът за Канада тръгва от 3-ти коловоз на 5 и 15

Ай разправяй-слушам те

Ех, Канада, ех Канада, ще продам червената си Лада, ще продам и сетната си риза, за един билет до там и виза

голяма работа си ти!

Мдааа: Предполагам , предпочитам, а то представи си!...беше лаф на баба ми

Лира няма да вдига котва окончателно за сега...просто се забавлява да си прави и разиграва различни постановки и етюди...пък то не се знае, ако е писано...

Както се казва: Имаме новина!

Ех, Канада...

готино шоу правеха тез момци!

Мдаам... и днес е актуална таз песньовка!

Мърморанич, опичай си акълЯ, за да не пееш след време таз песен:

Ех, защо не емигрирах....

Сега да питам:В Канада ли е Мамето или в Швеция? Щото аз разбрах- Канада, а други- Швеция?!

Резонен въпрос...чак сега се усетих, че всъщност и аз не разбрах къде точно...

...ако каже , че е у Шведско...считай, че я почвам с поръчките за шведите

не е точно моята страна, щото аз не си падам по руси и синеоки мъже... Обаче, това не е важно - ще преглътне русата коса, Мамето... Важно е да намери място в бяла държава!