а вие как

Я да ви попитам- като мъдри и духовити хора - как се справяте с домашните "сблъсъци" по служебни въпроси? Как разрешавате споровете си по такива теми?

Абе лош ден имах днес....още от вчера

У дома често се вихрят спорове с половинката, и все заради работата. Ей го сега, нацупен, недоволен, не ми говори.Тази работа определено ни скапва отношенията.

Има ли тук клубари, които работят заедно с половинката си?
КАК, за бога, се справяте??? Да няма някакъв наръчник по темата, който не съм прочела?

пропусна да кажеш какъв му е проблема. какво заради работата?

Как какво!
Тя е виновна!
У дома редовно се вихрят разправии на лична основа, щом излезне някой нов данъчен закон или нова такса. Като че ли аз ги съчинявам!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Побързай да се сдобрите, преди да сте си легнали. Не бива да заспивате скарани.

Споровете ви зависят от сто неща, тъй че е безпредметно да давам акъл. По принцип е странно за 40-50, по-приляга на 20-30.
Ако фирмата ви е семейна и поради това сте заедно в нея, може би е по-различно от това, ако сте колеги в нечия фирма. Вторият случай е съвсем лесен.

Мога само да допусна, че бихте могли да подходите математически, "дай да видим първо какво търсим да докажем" или "какво печелим ние двамата при този и при онзи вариант", нещо от сорта. Първо обаче - "я дай по една ракия", това е за преглъщане на казани реплики.

Далай Лама: Man good – computer good. Man bad – computer bad

Фирмата е семейна, и колкото и да не ни отива,на 40-50 разправиите са станали част от живота ни.

По принцип, споровете се отнасят до организацията на работа, баланса между ангажименти и права, такива работи...Най-гръмотевични са "разговорите", когато предложа - независимо как - друг вариант на негово решение. Понякога виждам подробност, която той е изпуснал. Нормално, варианти много, въпрос на избор. Е, той се придържа към избора си, та ако ще и губещ да е. Ми вбесявам се.

Та затова питам тук - как хората успяват да работят в малка собствена фирма, без да се изядат с парцалите?!?

Конкретния повод за спора не е от значение, въпросът е че не успяваме да държим служебния живот само в офиса. И аз се изнервям понякога, не съм най-кротката жена, която сте виждали , но пък ми идва в повече семеен скандал на фирмена тема.

Ааа, виновна съм я -и най-често за нещо, което дори не подозирам, че се е случило.. И се почва една...да, стига се до лична основа, пък след ден-два разбирам, че причината е бил външен фактор.

Да ти кажа, тоз моя мъж не може да излиза от роля!Като се вживял в началническата роля,едва го приземявам у дома. Ама ми е криво де...

Всичко може да изиграе ролята на фитил, щом се отнася до работата.

Но съм забелязала, че ако си замълча, буря няма.
И често съм изправена пред идиотския избор -или да си замълча, и на другия ден да настане една приятна каша,на моята глава де, или да кажа кое смятам за евентуален (разбирай - сигурен) проблем, и да се чуе гръм от тътен, защо не съм го подкрепяла и т.н.
Аз пък си мислех, че когато подкрепяш някой, в обща работа, ще му посочиш евентуален проблем, който той в момента на вижда -точно защото го подкрепям, искам да бъде избегнат....
Е това сме ние.

Абе, я си свиркай!

Отдавна съм установила, че всеки поединично се пържи в собствения си ад!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Няма начин.
Един колега уреди жена си. Ходеше като луд. Докато накрая не съкратха целия отдел в който беше жена му. То поради липса на работа де.
Аз - като особено много тъп, уредих жената в същата сграда. Е разбрах колко тъп съм бил. Ама съм много тъп. Ама ужас.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Значи.
1. Шефа винаги е прав.
2. Когато шефа греши - виж точка едно.
Като имам разногласия с шефа - имам една опция, смяна на шефа.

Bеer? Mоre?
Плацебото

да, обаче поне пътувате заедно до работата, та можете да си поприказвате малко!

Хе хе, имате си постоянно действащо Общо събрание, значи И гласувате според дяловете или имуществото...
Може би по-деликатно трябва да подхождаш, като към външен човек. Не знам, нещо ново може да опиташ, примерно някаква рутина след работа, "business after hours" от типа след работа задължителен половин час в сладкарница (нещо сладичко, антистрес, без кафе) или на по бира. Там ще си кажете - уф, айде стига за днес, или ако има продължаващ спор - той ще е хем извън офиса, хем извън дома. В крайна сметка нали се сещаш, че отговорността за дома е твоя, а ако се дърпате семейно, после и работата ще куца.
Take it easy, животът е кратък, а и самото споделяне май е важно..

Далай Лама: Man good – computer good. Man bad – computer bad

а кой е виновен? имаме съпруг, който е нов началник, пълен с надежда, иска да се докаже, да получи признание, но вместо това влизаме в конкуренция с него и вероятно сме тръгнали като министерша да му даваме акъл и да му ходим по нервите. да обяснявам ли повече? "съпруга" не е политическо назначение, нито специалност съотвестваща на уровена на съпруга. за успешен брак е необходима желязна диспиплина. което означава - боси и бременни в кухнята.

аха. а кой е казал, че изобщо трябва да му посочваш каквото и да било? това не е толкова лесно, колкото си мислиш. на министерша ли си играеш? необходимо е да опознаеш психологията на началника първо. знаеш ли как се прави кариера, как се взема власт, как се държи.

... :)) абсолютно точно попадение:)) явно е, че не знае:)) да помогнем малко , все пак ни пита жената:))

...къде го чукаш, къде се пука...

Това не е за всеки.Разбрах го още в доста младата си възраст и се отдръпнах от професионалната сфера на съпруга ми. Така де -айде сега за едната работа да си разваляме семейството.
И добре направих.

кво душа! Като си се съгласила той да е шефа, ограничи си умностите до оперативките.Ако не можеш - просто се хвани нейде другаде на работа. Малко са мъжете, които могат да понесат непрекъснато критикуване (а и що за шеф си, като мнението ти винаги се подлага на преглед с лупа и тотален разбор).Един шеф за да си гледа работата, трябва да е спокоен , а ако бъде притесняван и знае,че решенията му са обект на 24 часов мониторинг с право на глас -амииии, кво искаш от него!Що за самочувствие на шеф може да има такъв човек,м?! Я се тури на негово място...
Правила трябва да има душа,правила. Иначе няма как да вървят нещата.

Двама равностойно овластени началници са, като две домакини в една кухня - не става...
Аз бих те посъветвала да се оттеглиш от мераците за кариера в общата фирма и да оставиш мъжа си да кара влака там.
Така ще бъде по-добре и за двамата - той ще трупа самочувствие, а ти ще се наслаждаваш на мъж със самочувствие, защото няма по-кошмарно нещо от мъж-момплексар.
А кариера можеш да градиш на друго място, защото в момента се заблуждаваш, че си му партньор.
Той те възмприема, като конкурент можеш да си сигурна.

Ами не го приземявай пък ти, щом му харесва началническата роля. Аз лично я предпочитам пред съпруг, който в един момент се хлъзва по инерцията да прехвърля върху мен всичките си отговорни решения. А и някоя и друга грешка в общия ви бизнес по- лесно ще се преживее и ще има по- малко последствия, отколкото смачканото мъжко самочувствие. Така че остави началникът в него да си вилнее, какво пък...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

за успешен брак е необходима желязна диспиплина. което означава - боси и бременни в кухнята.




Може ли нещо да кажа? :) Аз, ако съм началник, и мъжът ми все се дърля на тема данъци, професионално израстване и т.н. нови измислици в ежедневието, ще си помисля сериозно дали да го вземам за съпруг или да си го отглеждам до израстване в духовното пространство.