Обич

Петък преди Великден. Въодушевено съм напазарувала,нагласила багажа, натоварили сме се на колата с мъжа ми,малкия син и приятелката му и ще я водим при мама на гости.При моята мама. Татко почина миналата година и мама се съвзема много трудно. Истински няма да се съвземе никога, но прави каквото може,а ние се стремим поне малко да я разсейваме и разсмиваме. Говорим си какво ще покаже синчето на приятелката си в моя град, къде ще я заведе и обсъждаме как ще я посрещне Динго - кучето на мама и татко, кавказки вълк. Много е привързан към семейството и започва да се вълнува и радва още като завием с колата на горното кръстовище...как усеща - за мен си остава пълна мистерия. Когато сменихме колата помислих,че ще се заблуди, но на него не му направи никакво впечатление. Мама казва- абе гледам идва някаква кола,а Динго се дърпа и скимти все едно вие си идете и се чудя какво става,а то спира тази кола и вие слизате...Когато си тръгваме,още като започнем да товарим багажа, Динго започва да скимти и плаче. Много е добър. И е страшен пазач.
Спираме пред нас и предупреждаваме децата внимателно да стоят по - назад че да хвана Динго. Отварям вратата към гаража,откъм къщичката на Динго не се усеща движение. Много остаря откак татко си отиде.Той не е и млад вече,на 11 години е, но това ,че любимият му човек отиде някъде и не се върна го съсипа. Излиза мама,а синът ми представя приятелката си и вика-бабо абе Динго много мързелив е станал...
Няма го вече Динго бабо...казва мама, сяда на пейката и заплаква. Няма го,отиде си на рождения си ден, угасна за един ден тихо като свещичка...
Сядам до нея,прегръщам я,а сълзите ми се изливат като летен порой...сърцето ми се накъсва на малки, тъжни парченца...
Цял ден плака - казва мама и ме гледа в очите, сигурно ми се извиняваше,че ме оставя сама, но сърцето му не можеше повече да издържи,искаше да иде при татко ти...
Боже...колко много любов си отиде Боже...колко голяма празнина се отвори в душите ни

Домашните ни любимци стават част от семейството ни. Трудно ни е да се разделим с тях.
Много ми стана мъчно от написаното от теб.
Помислих си, че и нашето куче е на 13 години почти.

Да.Ако беше жив татко и Динго можеше да поживее повече, беше едно щастливо, обичано куче,но... Аз мислех,че и толкова няма да преживее.В началото даде рязко назад, после сякаш се опита да се съвземе и даже повярвах,че ще успее да преживее,но е било само ремисия

Разплака ме.

Сега ме разсмя. От къде го намери този пират?

От един литературен руски форум, много ми хареса.

интересно се получи. Когато прочетох какво си написала за посещението ти при мама, не го видях. А след това му обърнах внимание и се развеселих. Това ми доказва, че човек вижда това, което иска.

Ето още един вид домашен любимец:

[линк]

Любов е това, което им даваме, а и те ни се отплащат със същото!

И аз искам такъв приятел...

Абе страховит вид има, ама е невероятен, нали?

Да, много е сладък. И като знам как тихо плачат животните - представих си го.

Тъжно

Боже!
СТрахотно е.Много красиво.Направо...много хубаво!

Радвам се, че ти хареса!

Дръпна тъжни струни от сърцето!Жал ми е за майка ти, за татко ти, за вас и за Динго!И ние имахме подобна история...

Една вечер малкият ми син се прибра с кученце. На 2-3 месеца видима възраст. Осиновил го и взел за баба си (единият родител бил безпороден и бъдещето му-много неясно). Занесохме го,а душата ми се беше стегнала в претиснение -дали ще го приеме мама,какво ще каже...все пак...
Прегърна го с любов и сама го свали от колата. На всяко негово проскимучване го прегръщаше и галеше. Още ми е притеснено, но вече имам надежда.Когато и звънна тя така жизнерадостно ми обяснява всяко негово движение и действие,че ми се иска да вярвам,че едно животинче е намерило своя човек...и един човек е намерил своята НАДЕЖДА...

Радвам се за майка ти. Има другарче.

Бъди сигурна, и двамата са намерили това което им е липсвало!Сега и майкати, и палето са доволни

Дано. Много силно се надявам,че е така.
Много е трудно да направиш възрастен човек щастлив. Но с всяка изминала година ,все по-добре разбирам защо е така