Всичко ли има граници?

Здравейте,

Отдавна не съм писала тук, но явно не мога без вас и реших да ви позанимавам малко
От няколко дни насам се опитвам да си отговоря на въпроса до каква степен трябва да се правят компромиси в една връзка? Ясно е, че без тях не може, но ако ги правиш само и само да спрете да спорите, а вътрешно все още си на друго мнение? Трябва да се примириш, че не можеш да „спечелиш” в тази ситуация и да го забравиш? Хубаво, но ако това е нещо, което се налага да приемаш в ежедневието си? Напрежението се трупа малко по малко и в някой хубав слънчев ден... какво ще стане...
Какво мислите? Струва ли си да настояваш човека до теб да направи компромис с възгледите си след като това може да навреди на връзката ви?

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Не си струва! Настояването в един момент се превръща в изнудване и това е много по-неприятно за връзката.
Компромисите се правят от двете страни и трябва да стават по вътрешното убеждение на човека, който ги прави, а не по натякването на партньора.
Да не говорим, че в един момент се стига до сметки и бакалщини кой какви компромиси бил или не бил направил...

Колко точно са неприемливи и напрягащи нещата, с които трябва да се примиряваш у партньора си- също е нещо, което всеки сам за себе си би трябвало да реши.

Акцентирането върху позитивното в една връзка винаги е много по-добро от това да се вторачваш в недостатъците. Почнеш ли да се вторачваш прекалено- връзката е бегала, въпрос на време е да се скапе.

Това с компромисите - е много шибана работа. Съвет от мен - в мига, в който ти се наложи да премълчаваш и/или скриваш едно или друго нещо, или пък - да лъжеш - значи границите на компромисите са достигнати. Не че гореказаното го спазвам, но съм 100% убеден, че това е истината. За съжаление, във всеки един момент, се подвеждаме от чувства и емоции, и приемаме неприемливи компромиси.

аз съм си

Права си, човек винаги трябва да гледа в позитивно, а не да търси недостатъци.
Минала съм по „аз колко компромиси съм направила за теб, а ти... „ и т.н. и края не беше приятен и за това си обещах да не допускам това да се повтаря.
Много е неприятно, когато всичко върви добре и изведнъж някаква, на пръв поглед.. простотия.. разваля всичко.
Нооо както някой беше казал „и това ще премине”, явно просто трябва да си припомниш приоритетите.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Да, лесно се подвеждаме по емоциите и чувствата си.. и мисля, че в такива случай не е зле леко да се отдръпнеш, и както вече казах, да си припомниш приоритетите.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Много зависи от двете партньорки и от самата ситуация. Имаш пълно право да държиш на принципите си. Ако отстъпването в определена ситуация ще доведе до силно или продължително недоволство (спомена, че става въпрос за промяна в начина на живот), то не е разумно да се прави. Подобно премълчаване и натрупване на напрежение от едната страна неминуемо води до последващи проблеми. И при всеки нов спор ще се изкарват старите неразбирателства - "Тогава ти ме накара да... и аз се съобразих, въпреки че ми беше неприятно, и сега пак се инатиш да е на твоето! Виж се каква си егоистка!" и ще стане много грозен скандал. Затова и двете жени във връзката трябва да обърнат внимание една на друга, да общуват достатъчно искрено, да си споделят всичко, което трябва да знаят една за друга. Тогава и споровете биха били по-малко - всяка ще знае какво може да очаква от другата и няма да има изненадани и разочаровани.
Твое право, дори задължение, е да държиш на принципите си. Но при това положение твоя отговорност към приятелката ти е да й помогнеш да разбере защо няма да отстъпиш в тази ситуация, да й обясниш мотивите си. Не за друго, просто ако тя не разбира достатъчно добре защо държиш на нещо, най-вероятно ще приеме това като инат от твоя страна и несъобразяване с нея. И ще дойде тук в клуба да пита "Доколко трябва да търпим да ни се налагат в една връзка?"...
Така че не се сърдете, не се цупете, не трупайте негативи и напрежение, а общувайте с партньорките си. Позволете им да разберат не само че държите на нещо, но и защо държите на него. И ако след това не проявят разбиране... или зле обяснявате, или партньорката не е човекът за вас :-) Грубо казано... Има много нюанси.

И какви са ти приоритетите, ако не е топ секретно?

Ребята, давайте жить дружно!

Т'ва за "лекоотдръпването" - можеш ли да ме светнеш как точно става?!
Когато (и ако) обичаш някого - как точно го реализираш това?!

аз съм си

Сигурно изобщо няма да те удостои с отговор
Тая е от вясващите се съвсем за малко..

Ребята, давайте жить дружно!

"Тая" има работа и понякога не може да отговяра навреме!
На твоят въпрос... Не е топ секретно.
Мисля, че всеки иска да е щастлив с човека с когото е. Хората често сме егоисти и за да постигнем това, което искаме не се замисляме какво причиняваме на другите. Достатъчно е да се замислиш кого поставяш на първо място и в какви ситуации. Не знам дали това отговаря на въпроса ти.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Не го приемай в най-прекия смисъл. Не става дума за отдръпване от рода на... не искам да те виждам, не искам да те чувам.
Може би не използвах точната дума. Идеята ми беше да погледнеш на нещата отстрани.. /за това и писах тук, за което в момента малко съжалявам/ и тогава да си прецениш. Ако спориш с партньора и виждаш, че няма лесно да се стигне до решение... какво правиш? Продължаваш да спориш или казваш... стига толкова... даваш си малко време и мислиш на „трезва глава”.?

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Това за приемане на мотивите е голям проблем. Понякога мотивите ти изглеждат смешни и несериозни за другия и тук идва това, което каза за ината.
За споделянето е така, явно до момента не е било достатъчно. Общуването му е м**..общуването е ключа.
За коментара ти, че след време и тя може да пита "Доколко трябва да търпим да ни се налагат в една връзка?"... не се притеснявай, няма да стане. По принцип не бих му обърнала внимание, но като виждам какво „топло отношение” продължава има тук... нямаше как.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Не съм сигурна дали разбра добре какво имах предвид, особено след като спомена за "топлото отношение". Идеята ми беше, че приятелката ти ще се почувства сякаш й се налагат, макар и не съвсем основателно - просто защото не е разбрала мотивите ти. Тя ще мисли, че е в правото си, ти също ще го мислиш за себе си и оттам тръгват недоразуменията и проблемите :-) Така че права си - общуване му е майката (думата "майка" няма нужда от цензура в случая :D).

Мисля, че те разбрах, а това за „топлото отношение не беше персонално към теб, извинявам се.
За цензурата много внимавам, защото в добрите стари са ми трили постове и за много по-малко

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Спирам с поредиците компромиси,когато усетя,че това всъщност осакатява ежедневието ми,принципите ми,разбиранията ми и ме превръща в друг човек.Стигна ли етапа да не се чувствам АЗ във връзката значи е дошъл краят.
В един единствен случай направих много,много голям единичен компромис,последван от подробно обяснение как се чувствам,какво не ми стига и какво искам да дам,но и да получа;последвано от това да се махна временно от общата къща,защото тя не пожела да говори повече.Бях решила,че е края,сметнах,че съм направила всичко възможно и просто реших да се оттегля и да й дам време.На третия ден се обади с думите-Ела си у дома.Това беше преди доста време и слава Богу още сме заедно.
Компромиса има място,но не на всяка цена и не за дълги периоди от време,през които уж заради общото благо ти да се обезличаваш и страдаш хронично.
p.s.Извинявам се за многословието и дългите изречения.

Радвам се, че нещата са се развили добре.
Едва ли бих оставила нещата да стигнат до фаза обезличаване, едва ли някой би го допуснал.
„Стигна ли етапа да не се чувствам АЗ във връзката значи е дошъл краят.” е много точно.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Да бе, всички работим и нямаме време..

Отговаряш уклончиво и недостатъчно, по правде говоря.
Това с егоизма важи в най-пълна степен за теб, предполагам? Колкото и силно да си въобразяваш ,че обичаш??

Ребята, давайте жить дружно!

Уоу.. Никъде не съм казала, че никой друг не работи, нооо коментара ти.. не знам с какво го предизвиках.
Мисля, че егоизма важи за всички, ДОРИ и за мен в определени случай, но ти може да си изключение, знам ли.
Въобразявам си, че обичам? Познаваш ли ме, че си правиш такива изводи? Изобщо знаеш ли нещо за мен? Не мисля да ти давам обяснения... дали, защо и колко. Има човек, който трябва да знае това.. и го знае! Спирам по темата!
В природата ли ти е да се заяждаш или има друга причина?

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Хе, ДОРИ и теб те е споходила мисълта, че може да има и друга причина?? Явно постигаме напредък в комуникацията
Отговорът ми е драматичен и едносричен: ДА!
Разбира се, няма да се обяснявам как се казва и защо изобщо е така..

Ребята, давайте жить дружно!

Пилета.... не правете компромиси със себе си .. нито със живота си .. нито със чувствата си .. никой неслужава това ...