Споделете малко опит!

Здравейте,
имам нужда то помощ от хора, минали вече през раздяла след дълга връзка.
Сигурна съм, че тук има доста такива теми....
Наскоро приключих 12 годишна връзка- без брак, но с две деца, която агонизира от 4 години насам и въпреки, че знам , че това е трябваше да се случи още преди 4 години и че въпреки всички опити, условия, обещания и прочие, нищо не се промени... сърцето ми понякога отказва да го приеме и още страда за човека, който беше мъжът ми преди да изперка окончателно и да реши, че вече се е уморил да е семеен мъж. Дори не се касае за друга жена- въпреки че много ще кажат- от къде си сигурна- поне не се касае за конкретна жена, в която е влюбен или иска да прекарва дните и нощите си с нея. Просто човека реши, че не си е поживял и това никак не се вмества в концепцията ми за дом, семейство и отглеждане на децата.
Веднага казвам, че за подобна ситуация виновните са винаги двама, но както прочетох в една книга, всичко зависи от моето ниво на търпимост и непримиримост. Склонна бях да приема, че човекът има нужда от глътка свеж въздух, но когато установиш, че 1/3 от времето, в което сте били заедно, сте имали проблеми, всичко губи смисъла си.
Страх ме е и това е нормално, не бях подготвена за тази коренна промяна в поведението му, не бях подготвена за всичко това, което следва- общи деца, общо имущество, общи приятели....
Страх ме е,че вече нямам доверие на мъжете,страх ме еда не бъда наранена отново, страх ме е как ще се разпилеят децата в страничните ни връзки, страх ме е как ще се съвзема от нестабилното си психическо състояние, в което изпадам- от еуфория в депресия.....
Имам работа, не съм и без покрив, имам всички предпоставки да се взема в ръце, а някак не успявам- много се изтощих емоционално през последните 4 години и не мога да намеря почва, на която да стъпя- въпреки децата.
Защото не мисля, че човек може и трябва да живее само заради децата си, които обожавам, разбира се, смятам, че те заслужават една щастлива и стабилна майка, а не руината, в която се превръщам....
Благодаря за разбирането!

Умри веднъж, но от сърце!

А защо пък трябва да има двама виновни? Ми - ако единия е решил да си "гледа живота", пък другия е заел и неговото място в семейния хомот - от къде на къде ще са виновни двамата?

Като оставим това настрана - какво е сегашното ви положение? Разделени ли сте - как живеете, какво означава "да си поживее" и изобщо - дай малко повече подробности, де.

Виж, това за двамата виновни го пиша не от куртоазия, не страдам от излишна такава, просто има моменти, в които съм ескалирала разговора, но не може да се очаква от мен да бъда желязна....
Колкото до сегашното положение- разделени сме от почти два месеца, като през това време се оптиваме да създадем някакви правила, но е трудно, когато имаш насреща си човек, който единствената му цел е да те види рухнала. Бяхме дори съдружници във фирмата ми, но преди няколко дни си прехвърли дяловете и то само защото така са го посъветвали, че се гласи да ходи в чужбина....преди това дума не даваше да се издума :)
Да си поживее означава, че от 4 години започна да излиза почти всяка вечер- приятели, карти, дискотеки, изгради си нов кръг от познати, които нямат нищо общо с нас и започна да си чеше самолюбието с десетки "приятелки" като това дали спи с тях или не за мен няма значение- вече.Коренно промени визията си като за пръв път в живота си започна да спортува и свали 27 кила, започна да изпитва носталгия по миналото си и да се дразни от лудницата у дома с децата, започна да не се интересува от това има ли пари ,няма ли, прзе вечер пуска СМС-и ще закъснея или няма да се прибирам... абе типична криза на средната възраст, само дето не е на средна възраст... само че бих приела криза за година- две, но след 4 години просто установих, че този начин на живот го устройва, а аз трябва да си гледам децата и няма как да го приема. :)

Умри веднъж, но от сърце!

Ами - това звучи сякаш той вече си има друга среда. Щом заминава и за чужбина - това ще реши нещата съвсем - далеч от очите - далеч от сърцето. За теб сега е важно да мислиш за живота си без него. Ако имаш време - не е лошо и ти да свалиш кила и да почнеш да спортуваш, пък другото - изглежда, че нямаш друг избор, освен да се оправиш.
Когато ти е тежко - пиши тук, а още по-добре си намери някой нов приятел, с който да споделяш - от опит знам, че със стари приятели (особено общи) е трудно да се споделят такива неща и - няма страшно. И след развода има живот.

Спокойно, всички сме минали през тази фаза "А сега накъде?"
Както казва Ком, опитвай се да мислиш за " напред". Загърби миналото и започни да мислиш за бъдещето си без него. Още ти е много прясно, само 2 месеца са минали, но е очевидно от разказа ти, че човека се е изнесал духовно още преди 4 години. За да имат децата ти стабилна и щастлива майка, започни да гариш живот за себе си и тях без щастието ти да се върти около баща им. Той и без това явно то доста време не те прави щастлива. Горе главата, винаги може да пишеш и да поплачеш на нечие рамо тук

Аз отдавна спорувам- още от миналата година ходя три пъти седмично на тае-бо,това ме разтоварва психически, имам тонус и се срещам с хора, чиято цел е не само да свалят килограми, но и да се чувстват добре в кожата си. Външността никога не ме е притеснявала- не съм като на 20, но не лежа на страната,че съм родила три деца и вече няма за какво да се поддържам.
Аз за това реших да пиша тук, защото определено никой, който не е минал през това не може да те разбере напълно.
А и не съм спраля да споделям с приятели, защото в началото, когато мълчах, къде от нежелание да натоварвам хората с проблемите ни, къде с мисълта, че е временно и ще премине, видях, че с това не си помагам.
Наистина той духовно се изнесе още преди 4 години, но това с което не можах да се примиря сега и това доведе до решението ми да го помоля да се изнесе- защото той нямаше никакво желание- беше, че още преди 4 години му казах да се разделим и като се наживее, ако има къде- да се върне.
Разбирам го, че това положение го устройваше- нахранен, изпран, има къде да спи, ако не намери другаде, има кой да се грижи за децата, има кой да работи, а той само да дава експертни съвети когато има нужда, но това на мен ми дойде до гуша вече и най-вече това, че каквото и да се разберем, винаги има нещо ново, с което да ми лази по нервите....
Всичко е въпрос на комплекси и борба за надмощие, но ако това, че съм оправна и пробивна, някога му е харесвало, сега вече му пречи да блесне и затова създаде среда, в окято не ме познават, за да може да мрънка и да се оплаква колко чепата съм...
з за това казвам, че виновни сме идвамата- но аз няма как да бъда друга, при положение, че винаги съм била до него през всичко, което сме минали- а не ни е било леко.
Жалкото е че точно когато децата порастват и беше време ние да си обърнем внимание един на друг... стана всичко.
Колкото до чужбината- не ми се вярва да успее, но му желая много късмет, защото знам, че докато е тук няма да престане да се вглежда в живота ми и да ми пречи да започна отначало- той е като кучето, дето хем не иска кокала, хем не го пуска....

Умри веднъж, но от сърце!

Ееее, тия работи - ако си ги натяквала и на него - не е на добре - ще знаеш. Успелите хора няма нужда да се хвалят колко са велики, пробивни, умни и успели - то се вижда. Също така няма нужда да обясняват с това всичко - колкото и да са успели - света не се върти около тях. Та - избягвай тази линия на конфронтация, ако искаш съвет, де. От друга страна - не виждам защо си приписваш вина - ако не си го натяквала - нищо лошо не си направила, че си умна и пробивна.
За другото - хубаво правиш, че си се взела в ръце. А за споделянето - избягвай да го правиш с хора, които ви познават. Всички имат някакъв интерес - понякога и най-доброто намерение може да доведе до големи неприятности.

Благодаря ти, аз да ти кажа толкова вече ревах, че ми се ще някак да спра... Истината е,че и зимата беше тежка и това допълнително натегна нещата около мен- когато чувстваш нестабилност за бъдещето нещата винаги изглеждат по-трагични....

Умри веднъж, но от сърце!

Не съм натяквала нищо- той сам го знае и това го торомози, той също не е глупав или неуспял, просто винаги е искал да живея в неговата сянка, вместо да се радва, че не съм мрънкаща и оплакваща се, а се боря с живота наравно с него. Това беше нещото, което му харесваше преди- просто сега отрича всичко хубаво и вади на показ само лошото...
А тези, които ни познават отдавна са си казали мнението... затова избягвам да говоря с тях, защото трудно мога да им обясня, че изчаквах, за да знам, че съм направила всичко възможно....

Умри веднъж, но от сърце!

Е, вече няма какво да делите, нали?
Отричането на хубавото и ваденето на лошото на показ са твърде чести похвати по време на раздялата. Донякъде може да е полезно и ти да го правиш, ако си такъв човек - защото то е въпрос на характер.
Тези, които ви познават - гледат на вас с любопитство и нищо повече - едва ли харчат повече от няколко минути да се замислят. Казвам го, защото в твоята ситуация - собствения ти проблем изглежда толкова голям, че се чувстваш все едно са те поставили под лупа, а това не е така. Проблема е голям само за теб - за другите хора е просто една от многото новини.

че всеки мъж, който оставя една жена с тяхните ТРИ деца ДА СЕ ОПРАВЯ САМА, заслужава да бъде обесен за пишката на първия възможен висок и по-централно разположен стълб! Друг коментар нямам! Направо излизам извън кожата си, като прочета нещо такова!!! Хубавец мамин!!! И, какви са тия жени, които ходят със женени мъже с ТРИ деца - не знам!!!

И, какви са тия жени, които ходят със женени мъже с ТРИ деца - не знам!!!

малоумни, какви други

той също не е глупав или неуспял, просто винаги е искал да живея в неговата сянка, вместо да се радва, че не съм мрънкаща и оплакваща се, а се боря с живота наравно с него. Това беше нещото, което му харесваше преди- просто сега отрича всичко хубаво и вади на показ само лошото...


Най вероятно демонстрира негативизма си не за друго, ами защото въпреки понадутото си самочувствие през последните години, дълбоко в себе си знае че не се е справил с някои отговорности и има чувство на вина.

Като си била толкоз "лоша" за него - сега нали се е отървал?!
Ми, да благоволи тогава да престане с мърморенето и да си почисти сам душевните мазета...

Приятелите ви какво казват? Как коментират НЕГОВИЯ начин на живот?
Ти ли излезе лошата в техните очи, че си го "изгонила"?!

Не искайте много, за да може да платите цената.

Звучиш доста притеснено от поведението на бившия?
Има ли някакви конкретни причини за това - причини свързани с бъдещето?

Уточнихте ли вече елементарните неща около раздялата?
- изнасяне на личния багаж
- разделяне на общо имущество
- информация, която да се даде на децата, на роднините и приятелите.
- времето за срещи с децата

Има ли вероятност той наистина да иска да се върне след като си "поживее" 2-3 години на свобода?

Не искайте много, за да може да платите цената.

... чак пък "ходят" - едва ли някоя го взема насериозно. Мъж с три деца става само за еб*** и разводач по заведения и почивки, за негова сметка.

------------
На колко години беше той, Пипи, че не разбрах?
Защо казваш, че не е криза на средната възраст - да не би да е по-млад от теб?

Не искайте много, за да може да платите цената.

те г еб*т щото плаща сметките, а той си мисли, че е велик, че даже в един момент си и вярва на това!!!

Права си за това, което казваш, но процесът е неумолим. Той трябва да си изживее отклонението. Иначе никог аняма да разбере какво губи...къде бърка и за какво става дума изобщо
Лошото е, че други го отнасят най-вече.
Но както казах, това е процес, който трябва да се развие докрай и когато започне да затихва, ще му се светне евентуално картинката, но това нищо не значи за някаква облага към нея или децата...просто той тепърва ще има "разговор" със съвестта си...но до тогава има много време, а и не се знае доколко ясно ще му е съзнанието, когато реши да поразмисли за преди...защото такъв го виждам в алкохол за потушаване на емоциите .
И това в случай, че положението е такова, каквото го описва Пипи, защото все пак не знаем мислите на другата страна!

Сега обаче положението е неспасяемо.
Просто майката да се мобилизира и да няма никакви излишни надежди!

Положението е-ИЛИ-ИЛИ! И в най-драматичната си фаза.

Така е... гадното е че в случая сметките са се плащали от нещо като семейна фирма, аз поне така разбрах. Дано сега фирмата да е окончателно разделена и Пипи да е на чисто - без дългове и ипотеки.

Не искайте много, за да може да платите цената.

...сърцето ми понякога отказва да го приеме и още страда за човека, който беше мъжът ми преди да изперка окончателно и да реши, че вече се е уморил да е семеен мъж.

Всъщност де факто и де юре вие никога не сте били официално семейство-без брак сте, какъв семеен мъж/това с лек шеговит уклон, извини ме/...не знам причините ппоради което не е сключен брак и то след 2 деца. Предполагам първата ти голяма дъщеря е от друг брак.
Ти ли не искаше официален брак или той е отклонявал все въпроса, или просто и двамата не сте искали?-това е важно да споделиш, поне за мен:)
Въпреки, че то с брак или без...пак същата картинка...но има все пак един тънък момент на вътрешната потребност за семейство и официално обвързване, което при вас не се е случило...явно някой се е презастраховал! Кой е бил той?

Дори не се касае за друга жена- въпреки че много ще кажат- от къде си сигурна- поне не се касае за конкретна жена, в която е влюбен или иска да прекарва дните и нощите си с нея. Просто човека реши, че не си е поживял и това никак не се вмества в концепцията ми за дом, семейство и отглеждане на децата.

Обикновено човек не решава ей така изведнъж да си поживее:)...или си такъв по натура и си те влече, а временният пристан вече го задушава...или си домшар или поне по-обран откъм разпиляване извън семейството. Така, че припомни си все пак що за натура е бил той по-принцип още от началото. Ти знаеш най-добре кой е тоз човек!

Веднага казвам, че за подобна ситуация виновните са винаги двама, но както прочетох в една книга, всичко зависи от моетониво на търпимост и непримиримост. Склонна бях да приема, че човекът има нужда от глътка свеж въздух, но когато установиш, че 1/3 от времето, в което сте били заедно, сте имали проблеми, всичко губи смисъла си.

Прочетох какво си писала във визитника за скорпионската си природа-"Нещо, което искам да знаят всички за мен: Зодия Скорпион в целият й блясък"/знаем за какво иде реч:)))/, гледам и тук наблягаш на думичката "моето"...склонна си била да приемеш...хм, сякаш от теб зависи или според желанията ти кой как ще се развива и какви потребности има и как иска да живее...твърде грубо и едностранчиво ми звучи това: "склонна съм да приема"! Наблюдавам и други твои така доста авторитарни изказвания по негов адрес...а когато е така, у читателя винаги светва една лампичка!...малко ме потресе сигурността ти, че той няма да успее в чужбина...не знам, не знам...нещо ме смущава и в твоето поведение през годините ви заедно! Но, ти знаеш по-добре за какво става дума, ако може да се видиш отстрани.

Страх ме е и това е нормално, не бях подготвена за тази коренна промяна в поведението му, не бях подготвена за всичко това, което следва- общи деца, общо имущество, общи приятели....

Никой никога не е подготвен за каквото и да било...просто се научаваме, когато сме в ситуация. Е, за после ще знаеш:)))
За имуществото определено ще ви трябва външна съдебна помощ, ако не се разберете като бели хора. Ти си знаеш най-добре на какво си склонна да отстъпиш и на какво не...но не забравяй, че той няма да се даде лесно! Този човек ти е гневен за нещо...дълбоко у себе си ти може би знаеш защо и тепърва ще го усетиш в целия му разкош:)!
Общите приятели...ами едни ще се оттеглят , други не...тепърва ще разбереш. Бъди готова да приемаш промените.

Страх ме е,че вече нямам доверие на мъжете,страх ме е да не бъда наранена отново, страх ме е как ще се разпилеят децата в страничните ни връзки, страх ме е как ще се съвзема от нестабилното си психическо състояние, в което изпадам- от еуфория в депресия.....

Проблемът е твърде пресен, болката също...предстои ти дълъг период на събиране и размисъл, падения и ставания. Опитай се максимално да се контролираш и да не изпадаш психически...ако трябва се свържи и с психоаналитик. Нямаш право на лукса-депресия...знаеш защо!

Имам работа, не съм и без покрив, имам всички предпоставки да се взема в ръце, а някак не успявам- много се изтощих емоционално през последните 4 години и не мога да намеря почва, на която да стъпя- въпреки децата.
Защото не мисля, че човек може и трябва да живее само заради децата си, които обожавам, разбира се, смятам, че те заслужават една щастлива и стабилна майка, а не руината, в която се превръщам....
Благодаря за разбирането!

...Това последното го приемам като болезнено изокване, емоциално и драматично, което не подлежи на особен анализ...имаш право на моментни такива отприщвания...колкото да потънеш в себе си и да да поемеш пак въздух за ежедневието си!...защото само ТО е реалното в случая!
Просто за сега карай ДЕН за ДЕН...това е истината и други ще го потвърдят, доста изпатили има тук...има майки също с по 3 деца и в ситуация като теб. Ще се запознаете.
Животът продължава и си иска своето докато мърдаш!

Позволи ми да се присъединя към написаното от теб...
Въпросите, които задаваш може да са болезнени, но са уместни предвид ситуацията... На мен Пипи-Скорпионката ми създава впечатление на силна, жизнена, борбена и любвеобилна жена, която е попаднала на доста по-слаб по характер и възможности от нея мъж, неподходящ поначало за нея и без да се усети е влязла / или е била излъгана да влезе/ в ролята на насилника, тъмничаря, строгата госпожа у дома, която изисква и настоява... Докато, презполагам, на нея и се иска просто да е обичана и галена от едни по-силен и по-лоялен мъж, който да я оцени.
Наличието на продължителни спорове и караници относто статута, кой е водещият в семейството е признак за неподходящ избор.
Не е редно и съпругата да има желание да си мери..."п" с "п"на съпруга...
А това, за съжелание, явно е била ситуацията на един етап от представения ни казус...Някой от двамата се е взел прекалено насериозно, а може би и двамата.. Мъжът като - новобогаташ, сексманиак и плейбой, жената - като бизнесдама, борец с три деца...
За да се получи баланс - всеки трябва да се откаже от илюзиите си, колкото и спасителни да са били те до момента за егото му. Който се откаже пръв от илюзията за себе си - той ще е печеливш в дълготраен план!

П.С.Радвам се, че остана в този клуб - защото имаш, какво да кажеш на новодошлите!

Не искайте много, за да може да платите цената.