Съвети за изпит

Обръщам се към всичките колеги от България с молба за помощ в подготвянето към изпита по преводачество. След няколко седмици ще имам изпит по превод между норвежки и български в Университета на Осло. Преди години взех същия изпит по превод между руски и норвежки и затова знам колко е сложен. Повече от 90 на сто от кандидатите не успяват да го вземат. Освен това български не ми е роден език. Ще бъда много благодарна за всички съвети и подсещания.

Знам, че на всяка цена ще има много медицинска и юридическа терминология, названия на най-различни институции, а също така и най-обикновенни, най-разговорни изрази. Скъпи колеги, ако имате какво да ми посъветвате, ако се сетите за някакви полезни интернет-страници, българско-английски тематични онлайн-речници или подобно, моля ви се да го споделите с мен.

Редовно гледам "По света и у нас", за да следя новините, но явно общественният живот в България е много по-богат, от колкото тележурналистите успяват да го покажат. Какви други предавания бихте ли ми препоръчали?

С пожелание за успех на всички, Фроъдис

Не ни става ясно кой език ви е матерният? Ако може да поясните.
По-скоро ми се виждате доста притеснени, а знайно е притеснението не е добър помощник. Отпуснете се първо. Опитайте се да систематизирате знанията си в дните за подготовка. По мое време изучавахме словесно-изпълнителско изкуство и прилагахме един добър начин за отпускане преди изпит (този метод касае отпускане на актьор пред публика, но е приложим и по време на изпит). Вдишваш дълбоко два-три-четири пъти и издишваш и така се отпускаш.
Уточнено ли е какъв ще бъде форматът на изпита - видовете задачи.
Примерно писането на преразказ/есе/съчинение изисква от вас да съставите кратък план, по който да работите. Всеки вид писмена работа си има определена структура, която трябва да се знае и спази!
В тема Речници на хакерхакер във форума (най-горе застопорена) има богат избор от онлайн терминологични речници.
Повярвайте в себе си, ще се справите! Успех пожелавам и ще чакаме след време да се похвалите и да почерпите виртуално за успешно представяне!

Ако текстът на този въпрос е написан от вас, нямате никакво основание да се притеснявате (имате две излишни тирета, един неправилен предлог и само една правописна грешка в него, която би била допусната от доста българи, вкл. журналисти - поправям се, две грешки). Що се отнася до специалната терминология, вижте темата по-горе за речниците (тя май е постоянна).
Уверен съм, че ще издържите изпита и съм приятно изненадан, че има чужденци с такова ниво на писмен български.
Успех и пишете какво е станало.

"Let's have some new cliches"
Samuel Goldwyn

Предполагам, че руският е родният Ви език. Думичката "обикновенни" ми го подсказа.
Мисля, че няма как човек да се подготви с всички възможни термини по медицина, право и т.н. Затова остава да разчитате на общата си култура. Все пак имате голямо предимство - вече сте минали през това изпитание веднъж и знаете какво да очаквате.
А що се отнася до предаванията, бих Ви препоръчала сутрешните блокове.

Благодаря на всички, откликнали досега!

Улучихте го, Березка :). Руски ми е майчин език. Следвах българската филология в Осло, но нямам среда където да редовно да практикувам езика.

Трябваше да напиша "най-обичайни", а не "най-обикновенни изрази", нали?
Точно това е проблемът - имам интерференции от руски. Това особено се забелязва по членуването. Доколкото разбрах, няма точно обяснение в кои случаи трябва да се сложи членуваната форма. Българите, които познавам, ми дават най-различни съвети, които според мен не важат в 100% от случаите. Например, че подлог винаги се членува или да го правя по аналогия с английски.
Ако можете да споделите от наблюденията ви, какви са най-типичните грешки на руснаци, говорещи български, мисля, че това ще ми помогне.

Иначе съм съгласна, че терминологията се учи лесно.

Здравейте!
"Разконспирирах" Ви, защото вместо "обикновеННи" трябваше да напишете думата с едно Н - обикновени. Това е типична грешка, допускана от руснаци. Също и
особенно рус. - особено бълг.
Аз съм завършила руска филология в България. Дипломната ми работа беше посветена точно на тази тема - типичните грешки, допускани от етническите руснаци. Написана е на пишеща машина и затова не мога да Ви я изпратя. Нямам я на цифров носител.
Самата аз имам един такъв жив руснак вкъщи и ми беше много интересно да пиша по този въпрос.
После ще Ви напиша някои типични грешки, а сега ще Ви кажа как разпознавам безпогрешно руския акцент. Дори ми се е случвало да ми се обидят хора, които живеят дълго в България и смятат, че говорят перфектен български, а аз пак успявам да уловя руското им произношение.
Например предлогът "в" в руски език остава звучен пред сонори и гласни - произнася се /в мае/, /в офисе/. Съответно като чуя някой да ми произнася на български нещо от рода на /в офиса/ веднага заподозирам руски произход. На български трябва да се произнесе /ф офиса/.
Българите пък допускат обратната грешка - да произнасят на руски /ф мае/ и /ф офисе/.
И да не забравя да Ви поздравя за чудесния български.

В отговор на:

---

Ако можете да споделите от наблюденията ви, какви са най-типичните грешки на руснаци, говорещи български, мосиля, че това ще ми помогне.

---

Привет, и на мен руският ми е майчин. Българска филология нямам, но живея тук вече почти 18 години, имам завършени два ВУЗ-а в България.
Дотук съм с впечатление, че най-много грешки се допускат именно в членуването, а често и в глаголните времена. В началото най-много ме затрудняваше употребата на минало разказвателно, минало предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото. От училищната руска граматика имам спомен за доста по-малко на брой глаголни времена, та българските ми идват малко в повече, но с течение на времето се научих кога и как да ги използвам, този усет (както и за членуваната форма) се придобива постепенно, но е нужно да има общуване с носители на езика.

В тази връзка се сетих за много нелепа грешка, допусната навремето от една моя колежка с руска филология, беше превела буквално българска идиома на руски. Работех в една туристическа агенция тогава, а тя беше главен представител. Отиваме на варненското летище в 4 сутринта да правим трасфер-изпращане на група млади подпийнали руски немци. И филоложката сътворява най-големия бисер, който някога бях чувала - "Пожалуйста, успокойте мИач" (с произнасяне на руското "я" по типичния български начин), буквален превод на "Успокойте топката". Туристите започват да се оглеждат недоумяващо ("Где мяч?").

А това ме подсети за някои типични грешки в произношението, които допускат повечето рускоговорящи в България - българското "я" го произнасят с отворена сричка, а "ч" го казват много по-меко (напр. ако казваме "чувал", звучи "чЮвал"). Има и други характерни особености, но в момента не се сещам...

Конкретно за руския - не беше толкова сложно да се сети човек, след като каза, че си полагала изпит руски-норвежки. А на български двойно "н" се пише значително по-рядко, отколкото на руски, и правилото е едно и съвсем просто. На български е "обикновени", "общественият", за разлика от руския.

Трудно ми е да кажа кои са типичните грешки, понеже не съм си общувал толкова с чужденци, говорещи български. Все пак наистина съм забелязал затруднения с членуването у хората, в чиито езици няма такова или е доста по-различно (руски, полски (?)). Трудно е да се даде правило.
"Правилото" да се ползва като при английския е подвеждащо. Донякъде приликата е, че ако на английски се ползва неопределителен член, и на български с голяма вероятност няма да има членуване. Само че ако на английски няма никакъв член, не може да се даде универсална рецепта как би било на български.
Също така изобщо не е вярно, че подлогът винаги се членува. Например "Първият човек полетя в космоса" и "Човек лети в космоса" са изречения с практически една и съща структура от синтактична гледна точка, но виждаме, че членуването е различно поради различния смисъл, който се влага.

Бих казал, че българският има сравнително логичен набор от правила. Има и нелогични елементи, но те са сравнително малко. Съжалявам само, че не мога да посоча правила за членуването.

Една евентуална помощ при членуването би могла да е следната. Задпоставеният член на български идва от едни определителни местоимения в старобългарския. Затова мисля, че ако на руски в съответното изречение може да се каже "тот человек", "та женщина" (в съответните падежи), тогава и на български може да се членува. Но това е само предположение, не съм го анализирал внимателно.

които не са толкова очевидни като произнасянето на "о" без ударение като /а/ вместо като /у/

В българския език умалителните сменят рода си, за разлика от руския. Та затова често може да чуеш нещо такова:
Какъв малък краче имаш! и Дайте ми този химикалче.
При употребата на минало време руснаците предпочитат да използват минало неопределено време, защото окончанието -л им се струва верен показател за минало време. Един руснак ще преведе изречението "Той беше на кино." най-вероятно така: "Той е бил на кино" или буквално "Той бил на кино" вместо "Той беше на кино".
При образуването на повелително наклонение също често се допуска следната грешка:
ГоворИте по-високо вместо ГоворЕте по-високо
ИзвинИте ме вместо ИзвинЕте ме

Слято произношение на прилагателни в сравнителна и превъзходна степен:
по-хубав руснаците произносят като /похУбав/

Запетаите също се поставят по различни правила. Само ще дам един пример от Пришвин, който ако се преведе на български няма да има нито една запетая: "Я ползу, как зверь, и только слышу, как больно и громко стучит мое сердце." Обикновено руснаците пишат с много повече от необходимото запетаи.

Да не забравим и за прословутите жы, шы и цы в употребата на някои български думи от рускоговорящи.

Пак само ми остава да благодаря за тези много ценни за мен подсещания.

Този изпит състои от четири стъпала и на всяко от тях могат да те срежат. През април ще имаме писмен изпит, който състои от две части. Трябва да отговоря въпросите и на двете, но ако имам по-малко от 75 процента верни отговори в първата част, няма да ми проверяват втората. Тогава съм до тук. Ако не набирам 75 на сто верни отговори във втората част, пак не минавам по-нататък.

Ако успея да издържа писменната част, през есента ще имам устен изпит, който пак е от две части - преводи на диалог и на монолог (реч).

Тези, които ще справят с всичко това, ще могат да подадат молба за лиценз към съответното министерство. Лицензът важи само за устен превод. За писмен се полага отделен изпит. В норвежки дори има две отделни думи за писмени и устни преводачи. Засега в цялата страна има само един лицензиран писмен преводач и нито един устен (защото такъв изпит по български още не се е провеждал досега).

"В норвежки дори има две отделни думи за писмени и устни преводачи."

Мисля, че и в немския имаше две думи за преводач (ако не ме лъже паметта) - Dolmetscher (извършващ устни преводи) и Uebersetzer (извършващ писмени преводи). Първото е аналог на руския "толмач" - дума, която в съвременния език рядко се използва, понякога така ме проверяват някои рускоговорящи клиенти като ходя по устни преводи ("Вы - толмач?"). Дума, която не се знае от всеки, и познаването й издава произхода.

"Този изпит състои..."

Доста време ми отне и на мен, докато се науча да казвам "състои се" на български за разлика от руското "состоит". На български това е възвратен глагол. Казвам ти го, за да ти помогне да си вземеш изпита, а не защото ми се правят забележки.

Едно правило, Froydis, защото ми направи впечатление, че правиш два пъти един и същи тип грешка:

Прилагателни, окончаващи на -ен (обикновен, писмен, рожден и т.н.), се пишат с едно "н" в мн.ч.: обикновени, писмени, рождени. А прилагателни, окончаващи на -нен, се пишат с двойно "н" (т.е. "нн") в мн.ч., например странен - странни, ценен - ценни, есенен - есенни. Разбира се, при изговор често се чува дълго "н" и при първите /обикновенни, рожденни, писменни/, което може да те обърка, ако не знаеш правилото.

Поздравления и от мен за завидно високото ниво на владеене на българския, което си постигнала!

Страхотно правило! Благодаря много

Поздравления за доброто владеене на български и успех на изпита.
За съжаление малко българи са така грамотни на родния си език...
Не видях дали колегите са го споменали, но обърнете внимание на пълния и краткия член при съществителните от мъжки род и двойственото множествено число - '2 хлябА', но 'много хлябОВЕ'.
П.С. и на български обикновено се казва 'скъсвам' на изпит, не 'срязвам', но не надявам да не ви се случи!

Извинявам се за спама.
Лили, би ли погледнала дали си получила бележка, че не съм сигурна къде я засилих

извинявам се още веднъж на автора на темата за спама.

Да добавя нещо още:
"а също така и най-обикновенни, "най-разговорни изрази"
Само качествените прилагателни имена образуват сравнителна степен със сричка -по и превъзходна степен със сричка -най. Примери: добър, хубав, богат, красив, приятен, весел, мълчалив, смел, страхлив, зъл, грозен, мръсен - всички тези са качествени прилагателни, изразяващи качества на хора, герои. Могат да образуват сравнителна степен с частица -по и превъзходна степен с частица -най. По-добър, най-добър; по-хубав, най-хубав; по-богат, най-богат; по-приятен, най-приятен, по-смел, най-смел и т. н.
Относителните прилагателни НЕ ОБРАЗУВАТ степени (означават признак, или материал, от който е изработен предметът) , т. е. грешно е ДА КАЖЕМ железен, по-железен или най-железен,
оловен, по-оловен, най-оловен, разговорен, по-разговорен, най-разговорен, златен, по-златен, най-златен. Казваме директно РАЗГОВОРНИ ИЗРАЗИ, железни тръби, оловни пломби, златни бижута/пръстени, черни облаци, жълти моливи, пластмасови предмети, метални кутии, шоколадови вафли и т. н.

Колегите са дали много ценни съвети. Да добавя (преглеждайки написаното от теб) - 'отговоря на въпросите', а не 'отговоря въпросите', е правилния израз. Също така трябва да членуваш 'норвежки', като 'в норвежкия дори има...'

Поздравления за добрия български!

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it. Tallulah Bankhead