баси филма

важно: значи събират се много идеи и мисля че имаме силно начало за сценарии на нов български филм. щом комшиите от лево могат да направят черна котка, бел котак, защо ние да не можем. почвам аз.

начало

главания герои е стара лелка, с очевидно прошарена коса и набръчкано от злоба лице. първа сцена започва от летище софия, терминал 2 (от евтинити билети много ясно). слиза от такси, 1280, очевидно старо деу. от вътре се чува яко AC/DC, което се припява на много развален англииски, но за сметка на това с голяма гордост. с излизането от вратата на таксито се плуе на земята, след което с отвръщение се плаща точната сума и се цъка с език как може да струва толкова много. шофиора, очевидно умен човек, пожелава приятно пътуване и с влизането в колата казва сам на себе - а дано е еднопосочен.

главния герои, ще я кръстим рохи (всички лица за исмислени), изучава около 5мин въртящата се врата и след три неуспешни опита успява да влезе в терминала. засилва се директно към информация и настоява да седне до прозореца. жената, очевидно учена жена, се опитва да разбере за къде иска да пътува. рохи, учудена че има и други полети освен неиния, казва достатъчно силно че да я чуят всики на поне 50м около нея, "ми как къде, ук". жената зад гишето културно я препраща кам съответния номер и на третия път успява да я убеди че тя не дава билети. рохи, след като се наслажвада на хората изяън терминала около 30мин (тука трябва да има кадъри на часовника преди и след), се запътва уверено към въпросния номер. след като разбира че няма запазен номер до прозореца, тя тича към вратата с надеждата да е първа на опашката и да може да седне до прозорец. подминава с усмивка скъпото кафе и само за да се заяде, пита в един магазин може ли да купи нещо с паундове. искрено се учудва че може и казва с усмивка на уста че е забравила протмонето в другата чанта и ще се върне след малко. след около 3 часа чакане пред вратата (номера с часовника пак), рохи тича към самолета и запъхтяна сяда на наи-задната седалка.

следва...

сцени за двд-то:
1. разправия с буркани в багажа.
2. скандал за полупразен парфум босс в ръчния багаж и настояване да и се плати целия.
3. на въпроса дали има лаптоп, силен смях и шумен отговор - ми да, нали съм програмистка.

четях единствено този форум , преди да се появи червения трол, няма ли модератор да я банне, че нарушава градивната естетика на клуба

след като и последния пътник се качи, рохи осъзнава че всички хора седят на предните седалки. вдига шумен скандал на стуардесата че няма свободни места до прозорец на предните седалки и се успокоява едва когато и донесът безплатно кафе. вижда едно красиво момиче да се запътва към тоалетната и след около 5мин момче да влиза в другата. от опашката на самолета се вижда като да влизат в една и съща тоалетна. на всичкото отгоре момчето купува алкохол от стуардесата на много по-скъпи цени от тия в корекома. очевидно е проститутка. плуе силно посока предните седалки и вдига пореден скандал на стуардесите защо качват такава паплач на самолета. успокоява се едва когато и донесът безплатен чаи.

след кратък, но пълен с преживявания полет, рохи разбира че самолета се подготвя за кацане. вади се фотоапарата и започва да се снима всяко англииско облаче и къщичка. кацаики, някои хора пляскат а рохи цъка с език - какво нещо са това англииските полоти. преди да е стигнал самолета до чорапа, рохи вече е пуснала телефона и очаква да и се обадят. с нежелание осъзнава че никои не и звъни веднага и прежалваики парите, звъни на позната и вика силно - да бе току що кацнах в англия съм къде да съм ти къде си. след като стуардесата и прави забелжка, рохи цъка на силен глас - аиде ма ти какво нали кацнахме вече. казва едно бързо - аиде муцка ще ти звънна от замака после, ха ха - и затваря телефона демонстративно. вдига последен скандал осъзнаваики че напитките са били безплатни за всички и обеснява на всички как това в англииска авиолиния никога няма да се случи. само самолет пълен с български персонал може да се държи така неевропеиски.

следва...

чакаи да завършим филма па ти. има достатъчно материал ама това с циганите и голямото хале (което ще е част от филма със сигурност) нема как да го измислиш

Сценарият трябва да е оригинален за да спечели критиката. Покани Hans Zimmer за музиката.Трябва ти поне 80% на rottentomatoes.com.

и Uwe Boll реж. все пак филмите му се спонсорират с Нацистко злато

Мога ли с нещо да помогна на монтажистите, ако мога де, така, от добро сърце?


Флиза Джефи, и шмърка кокаин още пред гейта. Бърза да изшмърка сичкия, защото не е сигурен на Хийтроу кой ще разрови задните му бузи ...

После, сервират чая и кафето след бързата храна (това не се случва така или иначе на бг самолет, но да приемем, че се случва на БА) и героя си поръчва коняк. След такова шмъркане, нужна му е серьозна доза лифт, да си слезне на краката и да си намери изхода....


После, голямото усилие е кой да го посрещне с голямата табела на правилния изход и той е спасен...от полицията, за пренасяне на канабис и незаконни проститутки ....в багажното са намерени 15 момичета, сгънати на осем, изглеждат като препечени кифли, стояли са близо до машинното....но какво от това, кой ще ги гледа в Лондон, нема да ги гледат, ще ги ебът за пари



Докато героя се опитва да си застане на краката, пилота вече е извикал полиция от летището. Една от бг проститутките се е опитала да го изнасили, в опит да избяга легално от България и наркобоса и сутеньора си....
, който пристига в УК с медицинско образование и се надява да го земат на легална работа, докога ше бачка наркобос и сутеньор, възмущава се той, сички имаме право на легално щастие....


И пенсия...

Щото мафията пенсия не дава....




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Следва предполагам дългото пътуване от Лутън до Хакни ехех :)

EOF

мисля да викнем зорка към края да го редактира. сцената от social network къде онова келеме викаше - you know what's cool, 1 billion dollars - рохи ще викне - 100к паунда, чисти!

след около 3 часа скитане из, очевидно, наи-голямото летище на света, рохи успява да се добере до граничен контрол. на въпрос за личен документ от страна на митничар, рохи силно вика - много ясно че съм с легална работа да не съм проститутка не виждаш ли лаптопа. учуден, митничарят само се усмихва и я отпраща. рохи веднага се усмихва победоностно към чакащите зад нея проститутки и бърза да си вземе куфара с буркани преди да го е откраднал някои цигански паплач. стигаики до колана, рохи чака около 3 часа но неиния куфар не излиза. прави луд скандал че са и загубили багажа с дрехите на версаче и настоява за пълно обезщетение от 100к паунда. културно и обесняват че куфара и се съхранява и ще и го донесът след 15мин. рохи само казва троснато че няма време да ги чака да побързат защото има легална работа да върши.

на изхода я чака стара позната на рохи, с която са били много близки преди рохи да се омъжи. след това обаче рохи я е изритала от живота си и се е съсредоточила върху пиянските скандали с мъжа си (това всичко е flashbacks). след като осъзнава че мъжа и няма да стане програмист а ще си остане шофиор на маршрутка, рохи си спомня за тази стара позната и и пише много прочуствено писмо как е сгрешила и дали може да я прибере за 1-2 дена, докато си купи замък. срещата е странна и за двете страни, но рохи е убедена че лутеницата в багажа ще разчупи миналото.

рохи излиза от летището и се качва в не по-старата от 5 години кола на прятелката си. цъка с език и отказва да си сложи колан защото тия шофиори не са като българските, паплач. след настояване от страна на познатата си с неохота го прави защото е европеика вече. след около час пътуване рохи стига до къщата на прятелката си. веднага се учудва че има градинка (не че на село няма 500 квадрата ама кои в софията има градинка) и че крановете в банята са два. също така прозорите се отварят само нагоре и комшиите не гледат прасета или дори краставици в очевидно по-голямата си градина. всички тия чувства се разказват в разговор проведен от домашния телефон на познатата, защото е искала да се обади да каже че всичко е наред.

следва...

първата нощт бе трудна за рохи. превъзбудена от новото място и странните миризми тя не мигва цялa вечер. дори не се сеща за малкия си син които е оставила зад нея - някои ден тои ще и благодари за пропуснатото време, мисли тя. мисли единствено как е избягала далеко от тази кочина бълхария и никога повече няма да се върне. дори и премиера боико борисов лично да я моли да се върне и възроди бълхарската ит индустрия.

никога...

никога отново, спомня си тя за онова лято далечната 89. голямото хале, пълно с миризливи цигани. всичките цъкащи мръсни парички само рохи се опитва безпомощтно да програмира банковите сървъри. всеки въпрос които задате към "форума" на своя страна бива посрещнат със сексуални нападки и постоянния въпрос дали гълта. какво да гълта, не разбира тя - на село всичко се гълта. шовинистични прасета са тия българските мъше само за храна мислят. партнерите настояват продукта да е завършен или заплашват с остри брадви и ножове. паника цари навсякаде и манагерите не могът да се справят с все по-често случващите се сбивания между работници. първия смъртен случаи от преумора обезмисля тържествата по случаи новия рекорд на minesweeper. мрачно настроение цари в цялото хале. единственото което крепи рохи е мисалта за онази картичка която е видяла. картичка с голям часовник и надпис "ук". някои ден, някои ден казва си тя и мощо забелва още един мрежови кабел.

да се върне тя към това...никога! дори и за 1к на месец няма да го направи. 1к ли, и за 2к дори няма да го направи. точно сега когато е стигнала до "ук" и от утре ще взима 100к на година чисто. и няма да има хале пълно с цигани които само цъкат. престави си тя погледа на премиера боико борисов и самодоволно заспа към 5 сутринта. това, значи, е jet leg, беше последната и мисъл преди да заспи в странно чистите чаршафи.

сутринта се събуди от шумно говорене на чужд език. а рохи беше убедена че говори чуждия език. погледна през прозореца и видя араби, които с всичката си наглост говореха на арабски. паплач, заплу тя силно към прозореца и побърза да го забърше с ръкав. нелегална паплач, каза тя после по-спокоино защото знаеше че ук системата не позволява такива да седят дълго и ще бъдат изритани като мръсни котета със следващия полет. усмихна се широко тя и злорадо ги заплу като за последно, смъмряики едно довиждане. приятелката рязко и падна в очите - в какъв квартал живееш ти бълхарска паплач. трябваше бързо да си купи замъка и да се изнесе преди да разбере полицията че живее с нелегална емигрантка. но за сега само реши да мълчи защото беше виждала цените на хотелите - по-скъпи от замък.

следва...

за двд-то:
1. романтична авантура с млад циганин програмист в халето, последвана от побои от страна на циганския барон. след което младия циганин се влубва в по-млада и по-красива циганка тестерка. от там рохи намразва циганите за цял живот (сцени на плач и блъскане по банкови сървъри).
2. сцени на отчаяние и призиви от страна на боико борисов към рохи. молби и обещания за по-голяма заплата от на асистент на заместник министър не скланят решението и.

след като хвърля една шепа вода на очи, рохи слиза към долния етаж където познатата и я очаква. без дори да е питала, рохи съобщава че няма да стои много само да намери замък. познатата я пита дали иска да излезнат на закуска и рохи с нежелание склонява. не иска да харчи грешни пари но пък от срам не може да откаже.

след мълчаливо шофиране се стига до място което познатата избира. рохи поглежда към менуто и злобно прецежда - ама то много скъпу тука ма. познатата и не коментира а само се усмихва сконфузено. на въпроса дали иска да потърсят друго заведение, рохи отговаря троснато - не не, аз само се учудвам дали навсякъде е така скъпо защото в бълхария за тия пари знаеш ли колко храна ша купиш. познатата само кима отново сконфузено. сервитиора се появява с вода за двете и рохи дига скандал че не е поръчвала вода и няма да я плати. след като и обесняват че е безплатна, рохи се изхилва и казва че вода не пие много и за това. храната се носи и рохи е доволна - англииска закуска, кои като нея сега, никои нали, никои не е ял англииска закуска в булхария нали, никои! само тя и я снима с фотоапарата преди да я развали. на края със зле прикрито задоволство се съгласява да бъде почерпена. вътрешно обаче все повече намразва познатата си, нелегална паплач.

следват туристически обиколки и много снимки. пред парламента, пред часовника (като на картичката), пред такси...много снимки без да се изхарчи един паунд. доволна и уморена се прибират. предлага да сготви вечеря за да се отблагодари и доволно вади лутеница от куфара. кога е яла познатата такава лутеница като неината, никога нали, никога.

тази вечер се заспива още по-трудно. много емоции и много планове. стига да се махне по-бързо от тази нелегална паплач и почне да печели поне 100к на година чисти. от планове едва заспива на сутринта. все пак е неделя и познатата и я оставя да се наспи.

следва...

Абе ти си готов сценарист...

не забравяш ли и : аУди А6 или голф 6 и ВИП място в ложата на Локо Мездра

събужда се отново от шума на чужд език. е този път вече няма да ви се размине, нелегална паплач, мисли си рохи. слиза и казва на познатата си че трябва да се обади на полицията и да каже за нелегалната паплач. познатата се опитва да обесни че хората живеат там от години, но рохи е убедена че тая паплач никога не може да си намери легална работа защото никога не е завършила англииска магистратура. никога ама никога няма шанс да е така. решава че познатата и е комбина с другата нелегална паплач и решава че ще ги издаде когато си купи замък. за сега трябва да се примири обаче което вътрешно много я тормози и се появява още една бръчка на измъченото и лице. остатака от деня вали и е прекаран пред телевизора, гледаики турски сериял. но никои не гледа турски сериял в англия нали никои освен нея никои.

на следващия ден рохи тръгва да си търси легална работа. влиза в първата агенция за подбор на кадри и казва гордо че е програмист и има лаптоп. настоява за легална работа защото е работила достатачно нелегално в бълхария с тия некадърни шефове паплач такава. обижда над един час всичките си минали работодатели и обеснява през сълзи как е била малтретирана защото е жена и е имала лаптоп. и всички са я мразели и постоянно са я карали да работи наи-трудните работи. историята с халето и младия циганин тя спестява, защото все още има силни чувства към младия циганин. жената от трудовата агенция през цялото време я слуша усърдно и записва всичко на компутара а на края казва че нямa нищо подходящо за нея. рохи е бясна, защото жената е определено от азиадски произход. рохи вдига лут скандал и казва че тази нелегална паплач няма да и говори така и ще я изкаже на полицията. тя англииската система знае как да се отърве от такива като тебе, нелегална паплач такава. на края доволна си тръгва с високо вдигната глава знаеики че е поставила една нелегална паплач на мястото си и никога повече няма да работи нелегална работа.

историята се повтаря на още няколко подобни агенции. рохи е убедена че всички са нелегална паплач и са наели индиици в голямо хале да цъкат. сигурна е, защото никои не може да е по-добър нея никои ама никои. на шестото място рохи вече се е уморила да разказва истории как е била малтретирана и говори само за детето си. жената от агенцята изпитва съчувствие и и предлага работа за 33к на година. рохи е фрапирана - това на месец ли е. не, на година, казва жената от агенцията но това е наи-доброто което мога да направя, защото не си завършила университет в англия. рохи е бясна но решава че заплатата е само начална и ще стане 100к след изпитателния срок. хората просто искат да се убедят че има право да работи легална работа, с пенсия. не като другата нелегална паплач, заради която рохи трябва да се доказва.

останалото време от деня прекарва търсеики си квартира. решава че ще отложи покупката на замък засега защото иска първо да вземе 100к на година, чисти. затова се оглежда за квартира но за съжеление наи-доброто което може да намери за тези пари които ще взима стигат само за наземен етаж, едностаен. без градина за прасета. нищо, казва си рохи, така ще спестя пари за замък по-бързо. за съжеление и това не е толкова лесно - някои от хората не искат да и повярват че има легална работа. тя, рохи, дали има легална работа. че тя ако няма кои. все пак намира едно място в квартал пълен с нелегална паплач. нищо, казва си рохи, тъкмо ще помогна на полицията. остава само да си вземе багажа от познатата.

следва...

...къде заряза лаптопа, не влезе ли поне 1 път в Дир-а?

Божееее....ти явно си си паднал по мене, как си бърсал сълзи по мене тука ден след ден, ох на кака горкичкото, а кака ти Роксана, да не ти обърне фнимание с дни, ох,ох, ох.....горкичкото.....

Баси, какво писане е паднало с дни тука, леле - леле .....и Роксана ти е била в мокрите сънища горкичкото недоклатенко....




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Хехе, явно много съм наранил твоята и на Арончо нежна душевност, не можете да ме забравите :)

Не се притеснявай за моето общуване с американци :)

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.