Домашно уиски
3 отговора
0 прегледа
Re: Домашно уиски
Домашно уиски се е правило векове наред, преди да се появят познатите марки. И в наши, дни в различни държави, домашното приготвяне на уиски е приятно хоби за много хора. Какво по-хубаво от това, да почерпиш приятели и да коментирате аромата, вкуса и цвета на напитката. С малки изключения, дестилацията на концентрирани напитки е нелегална в повечето страни. Това е довело до създаване на малки дестилатори, подходящи за употреба в кухните на жилищата. Суровините и технологията позволяват направа на малки дози ферментация (най-често 20 л.), което дава около 2-4 л. домашно уиски. Който иска да си направи собствено уиски, трябва да е наясно, че не трябва да се стреми да копира известна марка, а трябва да създаде напитка по свой собствен вкус.
Основните суровини (ечемик, царевица, ръж, овес, жито и др.) използвани самостоятелно или в комбинация, могат да дадат широк диапазон от вкусове. 90% от основният вкус се пада на дъбовото дърво. Използват се дъбови бурета или дъбов чипс от американски или френски дъб, обгорени или печени при различна температура. Американският дъб има по-пореста структура и се счита, че внася повече танини, докато френският е по-компактен като дървесина и докато първият е характерен с нюанси на ванилия, кокос, кафе и индийско орехче, френският дъб обикновено развива по-пикантни нотки на кедър, карамфил, пипер, шоколад и други. Понякога се смесват двата вида дъб, ако се търси по-комплексен аромат. Количеството дървесина, времето на накисване и вида на зърнената храна, както и начина на дестилиране дават най– различни нюанси на напитката.
Да си направиш домашно уиски е повече въпрос на желание, отколкото на възможности. Поради малките размери на ферментатора (бидона) и дестилатора, направен обикновено от тенджера под налягане, може да се прави един път месечно по една доза и да се експерементира с различни рецепти. Опитът и резултата ще дойдат много скоро.
Основните суровини (ечемик, царевица, ръж, овес, жито и др.) използвани самостоятелно или в комбинация, могат да дадат широк диапазон от вкусове. 90% от основният вкус се пада на дъбовото дърво. Използват се дъбови бурета или дъбов чипс от американски или френски дъб, обгорени или печени при различна температура. Американският дъб има по-пореста структура и се счита, че внася повече танини, докато френският е по-компактен като дървесина и докато първият е характерен с нюанси на ванилия, кокос, кафе и индийско орехче, френският дъб обикновено развива по-пикантни нотки на кедър, карамфил, пипер, шоколад и други. Понякога се смесват двата вида дъб, ако се търси по-комплексен аромат. Количеството дървесина, времето на накисване и вида на зърнената храна, както и начина на дестилиране дават най– различни нюанси на напитката.
Да си направиш домашно уиски е повече въпрос на желание, отколкото на възможности. Поради малките размери на ферментатора (бидона) и дестилатора, направен обикновено от тенджера под налягане, може да се прави един път месечно по една доза и да се експерементира с различни рецепти. Опитът и резултата ще дойдат много скоро.
