Женска тема

Напоследък се замислям как бих приела външните белези на остаряванео, когато станат по-видими. Не изглеждам вече на 20... Забелязвам, че изглеждам някак по-уморена, леко недоспала, по-лесно ми излизат черни кръгове около очите. Замислям се за фон-дьо-тен, дето никого през живота си не съм ползвала и за козметични процедури за "придаване на свежест и изравняване на тена" . Понякога ми се струва, че съм се облякла като лелка... Рядко, но все пак ми идва музата да облека нещо различно от дънки, примерно панталон и сако, дето винаги съм си мислила, че освен ако не ми се наложи, такова нещо няма да облека доброволно... Като видя жена на моята възраст забелязвам, че наистина изглежда като лелка и се чудя и аз ли така изглеждам...
На Тоби баща му стана преди няколко дни на 45, хем знам прекрасно на колко е години, хем изведнъж ми се видяха толкова много... Друго си е вече да е по-близо до 50 отколкото до 40. Та при мен май 45 се очертава като критическата възраст, 40 вече не ми изглежда толкова страшно.
Май се плаша повече от това, че някои части от тялото ми може да виснат, отколкото от някоя друга бръчка...
Как е при вас? Страх ли ви е от промените, които настъпват с възрастта или приемате нещата нормално и философски и че чувствате добре в кожата си? Имате ли си определена възраст, от която ви е страх? Такива неща...

Както казвам напоследък: След 40 всички ставаме еднакво красиви.
Никой не се е подмладил, но на нашата възраст обръщаме повече внимание на други неща, отколкото на външността.
Аз ако съм дебела ще отслабна, но на моя мъж коса няма да му поникне.
Забелязах две кафеви петна на лявата си ръка и сега се мажа с крем за избелване. Като че ли има напредък.

При мен първата критическа възраст беше 35. Цяла година преди да ги навърша ги "преболедувах". Сега наближавайки 40-те хич не ми пука. Вярно малко стряскащо ми звучи, но какво да се прави, времето не може да се забави. Изглеждам по-уморена, с по сбръчкана кожа, с тъмни петънца по скулите, но някак съм ги приела. Слагам лек грим и спя повече, но то самия организъм си ми го иска. Стилът ми на обличане не се е променил много. Никога не ме е влечала модата, а винаги съм си избирала определен тип дрехи. Мен по ме плашат болежките, които ми се появяват и почвам да си мисля всякакви глупости.

А най-ми е мъчно, че дечицата ми растат, растат и лека полека си тръгват по пътя. Това ми е болката, а другото, че съм поостаряла...голяма работа. Само искам да се радвам на щастливо семейство

флори, уцели най-подходящия ден да пуснеш тази тема...

да ви кажа, за сега гледам да не се замислям много много, но от вр. на вр. ми се случва да попадна на предаването на Гала сутрин, и като гледам на какви процедури се подлагат тия хора за да изглеждат горе-долу добре, направо ми призлява... мисля за близките няколко години да се задоволя със спа и маски, когато имам възможност това за лицето...

а за тялото съм решила да си направя лека корекция на корема - в ужасно състояние ми е след двете бременности и никакви коремни преси не помагат... единствения ми проблем е, че изпитвам ужас от скалпели и не зная кога точно ще се престраша...

а според мен най-важно за добрия външен вид във всяка възраст е здравето - само да сме здрави и ще сме си хубави

Болезнена тема ми е това... Уж гледам да се настройвам философски, но не винаги ми се получава. Най-голямата ми грижа е, че ми се забавя метаболизма и лека-полека започвам да трупам килца. Особено на талията. За една година почти не съм яла хляб, доста съм намалила всякаква храна и въпреки това не успях да сваля дори кило. До преди 4 години никога не ми се е налагало да пазя диета. Притеснявам се, че ще трябва да се захвана със спорт, а това никак не ме влече . Не харесвам и разните отпуснати места по тялото си, които определено са признак на нарастващия брой години. Не мога да се възприема като жена на 37 - много по-близо до 40те, отколкото до 30те. Може би не съм си представяла, че ще доживея до толкова....
Напоследък все по-често се замислям, че времето си минава и остарявам, че това няма как да се промени. Не знам как да го приема. Замислям се, че един ден животът ми ще свърши - това пък съвсем не знам как да го приема. Постоянно правя сравнение между мен и жени на моята възраст - но само за статистика - нито са ми успокоение, нито стимул. Забелязвам приятелите ми от училище - всички лека-полека остаряват, имат бръчки, бели коси. Аз поне още не съм си намерила бял косъм !
Колкото до разкрасителни процедури - не ме влечат особено, не че нямам нужда, просто нямам нерви и навик за тях. И само се надявам да остарея като катедрала, а не като цървул , залагам на здравословното хранене, на повече сън, повече време на открито (това пак е в сферата на пожеланията), може би някакъв спорт след време.

Знаеш ли преди няколко дни си мислех същото. Станах сутринта и като всеки ден се приближих до огледалото и там имаше неща, които не ми харесаха. Клепачите ми са почнали да натежават, т.е. една кожичка там ........ не е като преди . Кръгове под очите съм имал авинаги и нищо не помага, затова и чат пат съм на соляриум поне да не приличам на ходеща мумия защото съм много бяла и те изпъкват още повече.
Винаги съм в дънки и тениски, кецове ... лятото съм с роклички и гуменки или кецове, откъд обличането не съм се променила от пубертетските си годинки ... по обличане развитието ми е спряло на 15-16г. (не визирам фолк дивите), като грим нищо друго не използвам освен спирала и чат пат вазелин за устата, но годинките си личат ..... някакси умора, бръчки ..... няма го това излъчване от преди годинки .....
Иначе откакто станах на 30г имам чуството, че се разпадам ... почнаха едни болежки, които преди ги нямаше, като цяло тялото ми преживява метаморфози, но почвам да свиквам с тях

От една страна, вярно е, времето си минава и оставя следите си. Но от друга, си мисля, че вътрешното състояние си личи отвън. Ако си спокоен и в хармония със себе си, ако преживяваш хубави емоции, лицето ти грее, погледът е уверен, осанката младежка. Ако си депресиран и раздразнителен, колкото и да спиш, все си изглеждаш уморен и състарен. Де да знам... донякъде е и ген. Аз лично винаги съм изглеждала малка, сега като че ли майчинството ми даде по-женствено излъчване, но все още нямам и 30 де, за по-нататък не знам Аз съм и дребничка, може би това ми е плюс.
Забелязвам, че природата ми действа много тонизиращо. След седмица-две на планина или море изглеждам много по-свежа.
Друго... като гледам такиваснимки на жени 40+, се обнадеждавам. Вярно, че за тях се грижат много хора, но все пак.

Честно казано - май не ми остава време да се замислям много. И затова не изпадам в ужас от поредната бръчица. Казвам си, че са от смях и толкова.
Иначе определено не съм като на 20 - наболяват ме разни места - особено гърба и раменете....Уж се опетвам да правя разни упражнения, ама усещам, че доста непластична съм станала - това ми е ужасът на мен.
Понеже си слагам само молив и спирала на очите - там ми е виснала кожата и трудничко се справям.
За хирургична намеса - никога, нямам смерост, а и не виждам дълготрайна полза.....Мисля, че засега 40 ми е страшната възраст, ама на 40 сигурно ще е 50....

И аз така - гледам да се настройвам философски, но не винаги ми се получава... Като цяло не съм седнала да се тръшкам за един бял косъм (последната години ми излязоха сигурно 20, някак не се учудвам), но понякога си ми става кофти от дреболии.

Стига бе, Яне, как така ще се разпадаш на 30... Аз единственото, което забелязвам (освен трудното сваляне на кг), е че месечните ми неразположения са по-болезнени, никога не беше ми се случвало да ме свива корема една седмица предварително.

Да буквално, само където не са почнали да ми се откачат крайниците един по един, забочнаха едни болежки да се появяват .. сутрин имам 7-8 мин разгъване, ако скоча от кревата както преди така ще си остана сигурно ..... но пък цикъла ми стана редовен, а досега никога не е бил откакто го има

И аз да имам н-часове спокоен сън на ден, да не се чудя как ад направя денонощието поне 26 часа, за да имам време за всичко, да не се извършват до късни доби домакински задължения, защото преди това трябва да обърнеш внимание на семейството ... и за да имам прекалено пари за харчене и свободно верме да се "глезя" .... и аз ще изглеждам така на 60
Ама че какво ни е нас всъщност ......... само където фигуарата не е много така

Ох, сега ще си призная тук, че на мен идеал за женска фигура ми е Дженифър Анистън. Никак не я харесвам иначе, така и не разбрах защо се превърна в такава звезва, но фигурата й е един път - не е кльощава, стегната е, мускулчетата се виждат тамън колкото трябва, стойката й е страхотна...

Целия ти пост все едно съм го написала аз ... преди няколко годинки

Сега като чета и си мисля - имам две приятелки тук> Никол, която е на 26 г. и Сандра - 37 г.
Ники, непрекъснато нещо мърмори, намира кусури, косата и била незнам каква, дебела била след бременностите, имала вече бръчици на шията. Ходи редовно на маникюр, педикюр, козметик, коста и е топ...
Сандра е към 80 кг., самотна майка, работи като касиерка в супермаркет, ходи веднъж на 6 седмици на козметик да и позатвори малко белезите от акнето, на фризьор също е редовна - с къса коса е и бързо расте, има усмивка на кон, но е толкова отворен и лъчезарен човек, че вечер трябва да разкарам първо мъжете около нея, за да си кажем две приказки.
Общуването с нея е приятно, не те натоварва, знае кога да бъде сериозна, но има чувство за хумори и самоирония...и за това е търсена жена.

Сбабичаването е ментален, а не физически процес.

п.п. Аз съм на 22 г.

хахаха винаги е било така

Хм, темата и за мен е актуална. И аз сьм в средата на 30-те и за сьжаление не се 4увствам вьншно така свежа , както на 20. И при4еската си не намирам оптимална, и облеклото сьщо, и аз се 4удя понякога дали не заприли4вам на лелка . Имам няколко(десетина) килограма в плюс, които сьс сигурност ме правят по-зряла, но пьк и обратното > когато бях 57 кг при рьст 1,77 не се харесвах, бях прекалено кльощава. Сега, като се гледам на снимките от онова, кльощавото време намирам, 4е прили4ам на една кра4ка от анорексията... В този ред на мисли намирам, 4е е време за едно отслабване, но с мярка.
Отделно страдам от разширени вени и нося по4ти всеки ден специални 4орапогащници, които и през лятото се налага да обли4ам и покрай този проблем се отказах от кьси поли и панталони(над коляното). Ще се оперирам някой ден от тази напаст, но дьлгосро4ният ефект на тези операции не е гаранитиран, правят се само, ако ве4е много се налага.
Абе, определено не сьм доволна 100% от тялото си на тези години, но.... здраве да е, има кьде-кьде по-лоши неща на този свят.

Навьршването на 30-те години не го приех леко, още пове4е, 4е тогава изкарах една операция, но поглеждайки сега назад ми се струва необоснавана моята лека "депресийка" тогава.

Това, което ме кара да се замисля, дали ще сме живи и здрави с Половинков, когато детето стане на 20, няма да сме млади тогава , но горещо се надявам поне да сме здрави.

Интересна тема. Човек изглежда на колкото се чувства... С годините станах мъдра по този въпрос... освен това забелязах, че да определяш какъв човек стои пред теб по възрастта му е напълно безмисленно....

Иначе, на мен напоследък въобще не ми пука как изглеждам и не си търся кусури, преди бях олимпийски шампион в тази дисциплина. Сега не ми дреме, защото се оказа, че интереса към мен не намалява, от страна на мъжете, дори на жените... та за какво да се тревожа?! Имам бройки в интервала от 22 г. до 34 г... тия дето ми казват, че съм на 28 са ми най-любими ...
Иначе си правя два пъти седмично маска на лице, ходя два пъти седмично да плувам, карам велосипед и ски когато мога.
Дрехите определено си ги подбирам според случая, никота не съм се чувствала като лелка в дрехите си, но това си е така от време оно... Хвърлям суми за козметика и има резултат, особено в борбата с торбичките под очите сутрин и неравния тен... Нещото което не правех преди, а от към година започнах е - безкрайни грижи за това косата ми да е права... полудявам ако не мога да я изправя като я измия... и така... с килата никога съм нямала проблеми както повечето от вас знаят, дори по време на бременностите... шоколада и секса си вървят нонстоп... нека остарявам по този начин, да видим кога точно ще се случи





тинтири-минтири

Заирка, време беше...да се веснеш!
Ранди - ти ме хвърли в тъч, ама честно! Винаги съм си мислела, че си на 27-8 години!!!!!!!!!!!! Браво!!!!!!!!!!
За облеклото...правих няколко опита да стана "дама", но определено не ме влече и това си е! Грижи за кожата почти не полагам и вече си личи...а и какво акне ме е налегнало на челото...както като родих Ани... С килата съм бая зле и точно оттам идва вида ми на лелка...ама пък какви гърди си имааам! Кофтито е, че вървят в комплект с нещо ужасно залепено околовръст корема ми. Това е, защото вследствие на силен стрес след изумителното отслабване се успокоих и си качих в екстра! Много е трудно да ги сваля.
Имам два най-големи страхове. Първият е, като му дойде време на критическата как ще ми се отрази това. Моля се, чавка да не ми изпие акъла и да го понеса по-лекинко...шубе ме е най-вече от хормоналния щурм.
И второто, което е доста егоистично, но пък е доказателство, че остарявам май...взела съм да се вайкамм в мислите си Ани като поотрасне какво ще правя..ще има ли смисъл живота ми..представяте ли си? Ужасена съм, че дори си го мисля...И то в момент, когато съм много щастлива, имам много нови хобита и занимания, котио досега стояха на заден план....
След месец чуквам 35. Душевно в абсолютно никакъв случай не се чувствам на толкова. Абсурд!
А даже си имам и нов фен, от днес...хахахаха 70 годишен култур трегер, пряк племенник както той се изказа на бележит наш поет., пълен коцкар. Щипна ме по бузата, хвана ме подръка и мче помоли да се разходим заедно по коридорите на едно учреждение, за да се изфука с мен, защото съм била ама наистина супер готина! Найс, а?!
Лицево - пълнотата прави чертите по-меки. Лелка, ама симпатяга..

"Човек изглежда на колкото се чувства... "
Абе, не е съвсем така- някой може да се 4увства на 25, а всъщност да е на 40. Е, като вьншен наблюдател няма да мога да се сьглася с оценката на този някой. Друг е вьпросьт, духът ти да е като на 25-годишна мадама... макар 4е какво зна4и това- всеки се е 4увствал разли4но на 25(примерно).

За облеклото, дори и да тендирам кьм младежкото облекло и силно да се интересувам от мода и вьншния вид да не ми е безразли4ен, седна ли до една 18-годишна девойка, няма нужда от коментар , ние сме от разли4на генерация.

Отдавна не сьм 4увала да ми дават оценка на колко изглеждам - последно бяхме говорили с Половинков на тази тема. Неговият коментар бе "Изглеждаш на толкова, на колкото си." Ха сега де, можеше да махне поне някоя и друга годинка в името на женската суета, оба4е уви...