Кое е по-добре?

Кое е по-добре?

Сам и самотен или с половинка и зациклил ???

Мисля, че първото е за предпочитане пред второто.

Сам и щастлив. Или с гадже и щастлив.

Ако само това са възможностите - сам и самотен или с половинка и зациклил, по-добре е сам и самотен. Самотата отминава. А когато си с някой, завличаш и него в зациклянето си.

Теоретичен въпрос или реална дилема? :-)

Сам и самотен.Определено виждам повече потенциал за положително развитие в този случай,отколкото с половинка,но зациклил.Получава се непродуктивна безтегловност.А и не е честно както спрямо теб,така и спрямо половинката да живеете в изкуствено поддържана заблуда,че всичко е ок.Единия трябва да е достатъчно смел да се оттегли временно или ... за постоянно,за да видят и двамата ситуацията "отвън".

Какво добро видя в поне едно от двете???

Ребята, давайте жить дружно!

Вероятно това, че хубавите неща стават бавно, а най - хубавите - никога не стават, както казваше дядо ми...

Non bis in idem

Ся, надали ще смая света, ку кажа, че самотата...не е въпрос на семеен статус, а вътрешно състояние...ма не пречи да пробвам, де
В този ред на мисли...зациклянето обхваща в себе си самотата. Като се замисля и аз /което не е лесна задача, само по себе си/... Има наистина малко по - гадни неща от това, хем да се чувстваш вътрешно самотен, хем да си лишен от лична свобода и /евентуално/ лично пространство...хем и да си вързан за една инерция, която те води ежедневно под ръчичка...наникъде...е, да, има и по - гадни неща, но се благодаря, че точно това баш не ме е сполетявало от известно време насам вече
И изводът е, че не казах нищо различно по същество от предходните мнения
А, по - сериозният извод е, че страхът от самотата създава по - големи чудовища от самата нея.

Като цяло, човек, който е в състояние да осмисля живота си и за това не се нуждае от патерица, рядко е склонен както да се чувства самотен, когато е сам, така и да държи на командно дишане живия труп на едни отишли си отношения.

Мда. като цяло, важно е, да можеш да живееш със себе си.

Non bis in idem

В отговор на:

---

Има наистина малко по - гадни неща от това, хем да се чувстваш вътрешно самотен, хем да си лишен от лична свобода и /евентуално/ лично пространство...хем и да си вързан за една инерция, която те води ежедневно под ръчичка...наникъде...е, да, има и по - гадни неща

---

Най-гадно е да ти е скучно... всичко. Това не искам да ме сполети.

Зависи от кое те е по-страх. Мен от самотата .. не се справям там.

С хора - към лошо или към добро, ма има движение. Другото ми е смрЪт.

Back in Black

Защо ли така и никога не разбрах какво означава тази дума.... "скучно". Просто не мога да си го представя.... Мен ме е яд, че деня има само 24 часа.... и че човек все пак трябва и да спи....

Ами... не говоря за тази скука, обикновената в ежедневието, тип "свърших всичко в домакинството, гаджето спи, по телевизора не дават нищо интересно, скучно ми е". Малко по-сложно е.
Но то е до човек, има хора и хора. На някои животът се ограничава в събитията от ежедневието. Рядко им е скучно, и то в "малкия" смисъл, справят се бързо със скуката. Това е масата хора, почти всички може би.
Други, може би доста по-малко като брой, не знам... имат в живота си и нещо по-глобално, всеобхватно, дълбоко... знания, мъдрост, в тази посока... На тях никога не им е скучно в малкия смисъл и много рядко им е скучно в глобалния. Но доскучее ли им в глобалния... Става страшно. За тях де, не за някой друг. Могат да се пропият, могат да оставят всичко, могат и просто да изкарат един следобед, мислейки за смисъла... И им минава. Тази "скука" рядко наляга някого, но е много трудна. Трудна скука :-))) Трудна за преживяване, но не и за преодоляване. Та такава скука не искам да ме налегне. Не се знае дали ще ми мине...
Но има много време. Преди да доживея такъв тип скука, има да уча и да уча за живота. Има една приказка - с мъдростта идва тъгата. Преди няколко години изобщо не разбирах защо някой го е казал. Мислех си, пак някакви философски измишльотини. И веднъж взех, че се сетих за какво иде реч. Но тогава вече имах необходимия опит, за да мога да си представя смисъла. Само да си го представя, а докато го преживея има още много хляб да изям. И я го преживея, я не :-) А преди нямах и опита, и се чудех като 5-годишно дете. Също една друга мъдрост - колкото повече знаеш, толкова повече разбираш колко много още не знаеш. Трън в гащите ми е тази лично на мен.

Сам и понякога самотен, докато си оправиш собствения шит. В началото е малко кофти, но се свиква. После евентуално да заповяда новата връзка.

In for the kill.

Защото връзка, независимо хомо- или хетеросексуална, се създава от две силни, щастливи и уравновесени личности, не от една щастлива и една полу-депресирана... Втората ще бъде голям товар, който ще натежи на първата, а в началото на една връзка това е пагубно. Затова такива връзки рядко се създават и бързо приключват.
Хората търсят силни личности, силни поне колкото тях, за да имат на кого да се опрат в труден момент. Никой не търси връзка, в която да бъде психотерапевт. Аз имам едно такова "приятелство" (в кавички, сещайте се защо), в което аз съм психотерапевта - много е натоварващо. Сериозно, трябва да имаш железни нерви, за да поддържаш нормални отношения с въпросния човек след известно време. И е уморително. Но ти е жал да го изоставиш, като знаеш, че е сам и никой друг не иска да се занимава.
Не си представям да имам такава връзка.
По-добре сам, отколкото зле придружен.

Реална дилема беше. Благодаря на всички за мненията.

Тук ако прибавим и вариациите : сам и зациклил, самотен изациклил, с половинка и сам, самотен с половинка оптимистично щи кажа и по-зле може :-)))