Развод

Споко, няма такова нещо Но понеже има цели осем "Офф" теми на първа, моята нямаше как да мине без таквоз тежко заглавие

Кажете сега, от два дни ми играе външният край на горния ми ляв клепач. Понеже никога не се е случвало, питам някой знае ли суеверията, които вървят в случая.

Блогът ми

На четна или нечетна дата си родена?

Ъм? Четна, четна беше май. Твърдо - четна

Блогът ми

Не вярвам в подобни суеверия и не ги знам даже, но определено умората и напрежението по грижите около бебо си казват думата...и това е само началото, спокойно...

Да бе, не беше ли ти тази с картите на някаква Мадам?

Не е умора, а лошо усещане. Предчувствие. Имала съм няколко такива в живота си, толкова силни и интензивни (предчувствията де, не трептенето на клепачите) и никога не са ме лъгали.

Блогът ми

бее...
я! си чети книжки и стига надзъртала в наший клооб
викам аз
тиквеница

Аз знам. Да ти играе външният край на горен ляв клепач е категоричен знак, че си избързала с два дни с първоаприлските.

Смело и смахнато!

Веднъж на два-три месеца да надзърна и веднага ме обявиха за шпион
Чета си книжки, ама взех много умна да ставам и реших да поспра, да не смущавам хората с невероятния си интелект

Блогът ми

Ааа, това е добро
Аз винаги съм ги смесвала малко всичките календари, така че може. Веднъж преди години се приготвих за понеделнишките лекции в университета, нагласих се, отидох, а се оказа, че е неделя...

Блогът ми

само ше мълчиш
може да поливаш цветята, след наредба на теменужките
................
в тоя клуб нямаш работа,

освен за крякане, катоо...

дъл робата да е от Кайро, или от Мозамбик, примерно казано
казах!
кво беше?
ХАУ!

Хе-хе, щом не си си сбъркала студентския номер като мен - един път като ме късаха на съпромат и издекламирах номера на сестра си и то - ненарочно

Смело и смахнато!

...виждате ли....Някои от вас помнят, знаят, коло много бях убедена, че не искам деца, колебанията ми, че ще съм лоша майка... И тогава, един ден, когато то просто се случи изпитах невероятното, всепоглъщащо усещане, че с детето ми всичко ще е наред. И това усещане никога не ме напусна - затова и може да се струва малко странно как се шегувам с малката понякога, колко лежерно звуча, колко може би нетипично за една майка. Но при мен се дължи на това, че съм сигурна, че с нея всичко ще е наред.
О, не казвам, че няма да падне и да си счупи главата, че първата любов няма да й разбие сърцето, или че няма да има своите болки и страдания. Казвам, сигурна съм, че общо погледнато, животът на детето ми ще е добър. Тя има най-добрият баща, който можех да й дам, който ще е винаги до нея, който ще знае кога да отстъпи, за да я остави да лети и кога да е наблизо, за да я подхване, ако пада.
И изпитвам едно странно чувство на завършеност, сякаш нещо е попаднало на мястото си. Не това, че съм майка. А че една част от мен ще е щастлива.
Имам своите угризения в живота, болките, които късно вечер не ме оставят да спя. Нещата, които не съм поправила, а вече е късно. Нещата, за които още има време да поправя, но няма да го направя. Каролина уравновесява везната. Това, че съм създала нещо толкова прекрасно, което ще е щастливо ме прави малко по-лош човек. Сякаш с това дете съм се реванширала на Вселената.

Блогът ми

Ев!
излизай!
..................
Евино?
днес гледах нек`во джепън, ама не му разбрах
екстратересчъръл се вяскали над Фукушима при събитието
давай малко инфо, ако са казали повече при вас
................
котарачковааа...!!!
хехе
ника ти съвпада с истинското име на любимата ми щерка

Спокойно, няма страшно! Дори и да има суеверия те не "вървят" понеже на мен ми трепери клепача от време на време особено покрай сесия и изпити. Дължи се на преумора, а някой път просто ей така. Ще ти мина до седмица.
На мен никога нищо лошо или съществено не ми се е случвало, когато ми е треперил клепача.

За хубаво ще да е!

...доста се чудех дали да напиша тоя постинг, за да не ми се разсърдиш...
В отговор на това:
Имам своите угризения в живота, болките, които късно вечер не ме оставят да спя. Нещата, които не съм поправила, а вече е късно. Нещата, за които още има време да поправя, но няма да го направя. Каролина уравновесява везната. Това, че съм създала нещо толкова прекрасно, което ще е щастливо ме прави малко по-лош човек. Сякаш с това дете съм се реванширала на Вселената.
Ми не си... не си се реванширала. Каролина е друг, отделен човек...прекрасна или не - балансът много пъти ще бъде решаван не от теб, а от други хора...други обстоятелства...
Дъщеря ти само привидно и измамно, благодарение на нашите видови биологични стимули, те кара да си мислиш, че си изравнила везните...
Истината е, че те няма как да бъдат изравнени от друго същество... извън теб.
Ще минат години, може да не вярваш, но Каролина също ще остарее ... и това малко сладко бебче, което те изпълва с изначална и необяснима енергия, макар да остава неотделима част от живота ти ще се превърне в нещо различно...нещо спорно за определяне, на моменти смущаващо...или дори болезнено....Ако времевите граници са достатъчно дълги за твоето въображение - виж я след 20 и след 40 , дори след 60 години... когато и ти и я ще сте живи и здрави все още, с помощ на Бога.... И отсега я обичай такава...
Разликата между майка и дъщеря може да е голяма в много смисли, но не и във времето... то настига и двете поколения.
Обичай я.... като нещо отделно и само частично свързано с теб.
И ако е рекъл Господ да има връзка до живот - ще има...
Но дори и връзката помежду ви няма да изравни везните, за които намекваш...
Те тепърва ще са люшкат и тепърва ще търсиш СВОЯ баланс.
Няма кой да те отмени в това...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.

Ти можеш да ги дариш с твоята любов,
но не и с твоите мисли,
тъй като те имат собствени мисли.

Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
но не и на тяхната душа,
тъй като тяхната душа живее
в дома на утрешния ден,
който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.

Ти можеш да опиташ
да бъдеш равен на тях,
но не опитвай да правиш тях
равни на себе си,
тъй като животът не върви назад
и не остава в миналото.

Ти си лъкът, от който
твоите деца се изстрелват
като живи стрели.

Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
нека носи радост...

Из "Пророкът", Халил Джубран


Между другото, това беше възпитателното ми кредо :-))))

Ева, радвам се за теб и те обичам, знаеш го!

Joy

Не вярвам да се дължи единствено на общата ни астрологична принадлежност, но често пишеш неща, които дотолкова се припокриват с начина ми на мислене, че ме лишаваш от удоволствието да се разгърна по съответната тема. Но ще го преживея някакси.
Халил Джубран имаше красиво написани стихове в този смисъл, но нещо не мога да ги открия сега.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

... постнала. Това имах предвид и аз.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Нети, разбира се, че не ти се сърдя, как ти хрумна! Но малко ми се струва, че някак не сте ме разбрали.
За да взема метафората от края на стиха на ХейЖивот (Хей, Животче, знаеш, че и аз много те обичам!) - чувствам се като лъка, който е изтрелял лоша стрела, ранила някого и стрела, която ще направи добро. Нямам претенциите да са мои. Но аз имам заслугата тях да ги има. Каролина ще е отделен човек (разбира се, и дума да няма за друго), със своите дела един ден. Но аз имам заслугата този човек да го има.

Блогът ми