Wagner und der Kitsch:)

Най-напред: Находката намерих случайно у Брох:

Има лош, добър и дори гениален кич, и аз пак ще побогохулнича, като кажа, че засега смятам Вагнер за най-големия му връх, макар че и Чайковски не е много по-долу от него.

Някои бележки върху проблема за кича
Из "Песента на Нерон", НК 1984

Сетне: Мислейки си за "гениалния кич" у Вагнер, се сетих за това:

Der Fliegende Hollander Ouverture

Всъщност, произведението не е толкова непознато, а пък на вагнерианците вероятно е до болка познато, но въпреки това се изкушавам да предизвикам аудиторията дали ще познае кой е композиторът. Това едно на ръка.

На следващо място "парчето" ме наведе на следната малко тъжна мисъл: Този "Вагнер" май е познат на родната публика. Кажи речи половината от изпълненията на Вагнерова музика у нас през последните години се случват в условията на подчертаната екзотика и оригиналност на горната шега. Уви, с малката разлика, че в Зала България или в Националната опера шегата не разсмива, а по-скоро разплаква (разбира се, само тези, които са отишли в залата не защото са им изпаднали отнякъде две покани, защото са им били "пробутани" в службата, защото са били задължени да посетят концерта и пр. и пр. Те са щастливи и доволни и на такъв Вагнер. Страдат само онези, които не се срамуват да страдат заради любимата музика...). Поне имам такова едно бегло усещане. Ще се радвам ако бъда опроверган.

Гениален кич ли е Вагнер?

С поздрав

Не схващам добре идеята на този пост.
По принцип от всяко музикално произведение и от всеки композитор може да се направи кич.
Примерът с увертюрата "Лтящият холандец". Или пък с примера за Менделсон в един друг пост.
Съгласен съм, че постановките на Вагнер у нас стават с някаква екзотика.
Преди дни минавам покрай Софийската опера и прочитам, че предстои премиерата на "Валкюра".
А примерът ти с "пробутване" в службата може да се отнася не само до Вагнер, но и до всякакво музикално "мероприятие".
Не възприемам въпроса ти "Гениален кич ли е Вагнер"? Защо кич?
Благодаря ти, че повдигна тема за Вагнер / едно време тук имаше солидна вагнерианска група и беше удоволствие да се четят техни мнения и си мисля, защо клубът наистина не стана клуб на общуване на хора със сродни интереси и то ежедневно, защо не?/
Вагнер е велик!

Не целях нищо конкретно с поста си, той беше по-скоро едно намигване, една шега и повод да споделя пародията на Хиндемит (представена от "ужасен курортен оркестър край фонтан").

Цялата работа с кича беше инспирирана от есето на Херман Брох - един от големите теоретици на кича. Поради това пуснах и цитата, а въпросът дали Вагнер е кич произтича от него. Общо взето беше да се проблематизира върху това твърдение на Брох - че музиката на Вагнер и Чайковски е кич (не по възпроизвеждането си, а директно в сърцевината си), макар и "гениален кич". Показателно е, че той по-нататък не се заема да разтълкува собствените си думи. (Парафраза от същото есе - кичът казва "Работете красиво!", изкуството - "Работете добре") Къде е мястото на Вагнер тук?

Естествено, аз не съм съгласен с това определение, но като провокация то определено има своята стойност. И може да се види отношението на Брох срямо това на Томас Ман например ("Страдание и величие на Рихард Вагнер", да не говорим за всеизвестното отношение на късния Ницше към него ("Ницше контра Вагнер") Щеше ми се да инициирам дискусия в напоследък доста занемелия (за моя нерадост) форум, нищо повече.

Заинтересовах се от споменатите имена и статии.
Прочетох за Херман Брох и за "Страдание и величие на Рихард Вагнер ".

Попаднах и на следния текст и ми хареса сравнението, използвано от авторката.

тук



Извинявам се, че леко измествам темата.

Върху Вагнер е писано страшно много, говоря не от музиковеди и музикални историци, а от литератори, философи, културолози и пр. Препоръчвам на всеки обаче есето на Ман, публикувано в т. 2 на събраните му есета, издание на Наука и изкуство, 1978 г. - томовете ги има в почти всяка уважаваща себе си библиотека. Що се отнася до Ницше, той е още по-прелюбопитен случай - в началото върл фен на Вагнер - "Рихард Вагнер в Байрот" (публикувано в сборника "Несвоевременни размишления", УИ 1992), но след това се обръща за 360 градуса, за което е показателна късната му филипика "Ницше контра Вагнер" (в "Раждането на трагедията и други съчинения", Наука и изкуство, 1990)
Препоръчвам на всеки любител на Вагнер тези текстове. Уви, нямам скенер, иначе бих ги сканирал и споделил. Както казах обаче, има ги в библиотеките.

[линк]

Кич? Да, има, но това не е какъв да е кич. Това е кича на идеалиста, на новатора-реакционер, нещо като този на Хитлер.
Чистият кич се прави с любов и безкористно. Католическата църква също е кичозна, ама е и дълбока в стремежът си да облагороди човека,
Така че, нека да е кич Вагнер.

Как, светлината ли чувам?
Р.Вагнер - Тристан и Изолда