В страни от войната

32 отговора 0 прегледа
#1

В страни от войната

Ето нещо интересно. На таз годишният American Physical Society Meeting е представен чип за квантов компютър




Чипът е 6Х6 см, съдържа 9 квантови схеми и работи с 4 кю-бита. Разработен е от екип в университета на Санта Барбара. През тази година ще има чип с 10 кю-бита. Чиповете да бъдат вързани паралелно, така както е при днешните паралелни MPI машини, с тази разлика, че процесорите ще са от подобни квантови схеми.

Крайният резултат: компютър с мощ непостижима за нито един днешен конвенционален компютър.

"That means math, and that means science" - Obama
Отговор
в отговор на nnnlo #2

Re: В страни от войната

тоя квантов компютър стана като лекарството срещу спин - в лабораторни условия рабити, ама болните продължават да мрат.
както и да е, аз съм скептичен към квантовите компютри, но се радвам че правят опити, доста по-смислено насочени усилия от разни колайдери.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Отговор
в отговор на nnnlo #3

Re: В страни от войната

а на теб кога ще ти сменят чипът с някоя по съвременна версия
че тоя нещо хептен ти е бъгясал

Отговор
в отговор на Щиpлиц(щaндapтeнфюpepSS) #4

Re: В страни от войната

Защо имам чуството ,че ти живееш в 19 век?

Отговор
в отговор на nnnlo #5

Re: В страни от войната

Приложението? Да разбирам ли по контекста какво е?!

Отговор
в отговор на irini #6

Re: В страни от войната

Приложението за сега се вижда важно при решаване на трудни задачи, които изискват много време и ресурси. Има се в предвид научни изледвания, а не чатене по интернет.

Има известни задачи, които не можем да решим със сегашната ежедневна технология, понеже биха отнели повече време от колкото вселената ще съществува и ще им трябва повече енергия колкото има в нашето слънце, звездите в млечния път и в цялата вселена.

Решението на подобни задачи биха придвижили напред цялото ни човечество. Достатъчно е само да споменем разгадаване и моделирена на човешкия геном с приложения в медицината - за да живеем по-дълго и да се справим с ужасни болести.

---

Квантовите компютри не са просто следващата нова технология. Преди изобщо някой да почне да ги прави е имало чисто теоретични (математически) изследвания.

Имало е и преди подобни идеи, но манията, или инициативата за да се разработва такава технология започва след една статия на Peter Shor (Bell Laboratories), който доказва, че една задача която би искала експоненциално време от обикновен компютър, би се решила за полиномиално време от квантов компютър.

Който иска допълнителна информаци му предлагам два адреса където ми се вижда, че е дадено добро въведение и обяснение по въпроса:

[линк]

[линк]

Отговор
в отговор на irini #7

Re: В страни от войната

Има научни и технически изследвания, които изискват екстремна компютърна мощ. Например, мога да ти дам задачата за водородна молекула. Напръв поглед задачката е лесна. А всъщност това е задача за 4 "тела". Математически и физически дори задачата за 3 тела няма точно и универсално решение. А при водородната молекула имаш задача за 4 тела, 2 протона и 2 електрона. Ако трябва да изчислиш енергиите на водородната молекула трябва да "извъртиш" изчисления по всички възможни квантови конфигурации. Сега да усложним задачата още. Вместо една водородна молекула имаш клъстър от 100 молекули. Така имаш задача за 400 тела. И пак, за да сметнеш точно тази система, ще трябва да "извъртиш" всички възможни квантови конфигурации. И т.н.

Целта на тези изчисления е да създадат методи за инженеринг в електрониката, материалознанието, биохимията, и т.н. базирани на точното моделиране на всеки атом и електрон. Например, биохимичен процес, чрез транспорт на електрони или йони. От една страна, има биохимици, които правят експерименти свързани някаква технология. Но на тях им трябва изчислителен метод, който да им дава насока за изследванията и да им служи за интерпретация на данните от експеримента. В днешно време това се прави с големи суперкомпютри и дълги компютърни програми, които правят подобни изчисления. Суперкомпютрите в днешно време се развиват много бързо, но в бъдеще тяхната мощ ще се изчерпи.

От друга страна има голям брой задачи в различни области на физиката, химията, и биологията, които имат математически клас на сложност, отвъд възможностите на суперкомпютрите. Техният клас на сложност е такъв, че изчислителният метод за тяхното решаване може да стане само с квантов компютър, който да покрие изискванията. Един вид, квантовият компютър дава възможност на науката и техниката да прави изчисления на изключително сложни задачи, чиито клас на сложност е извън възможностите на днешните суперкомпютри.

Мога да дам още един пример науката, задачата за пълна 3D симулация на експлозия на свръхнова. Тази задача изисква решаването на изключително сложен комплекс от под-задачи. Това включва ядрена физика, плазма и магнито-хидродинамика, неутринно охлаждане, и Обща Теория на Относителността. Всичко това, се свежда до алгоритъм, който трябва да прави изчисления по 8 математически променливи.

Днешните пета-флоп суперкомпютри могат да решават тази задача само с 4 променливи. За да включиш останалите 4 променливи и да направиш пълната симулация ще ти трябва 1000 пъти по-бърз суперкомпютър. Ще ти трябва екса-флоп изчислителна машина. Таква днес няма, ще бъде направена след 5-6 години, като едно от приложенията е именно пълно и точно моделиране на астрофизични процеси. Недостъкът е, че екса-флоп компютъра ще има размерите на НДК, ще му трябва отделна електроцентрала и охлаждаща система за да работи.

Някой ще попита, дали е нужно да се моделират експлозии на свърхнови? Важно е, защото звездата Бетелгайзе например е гигант, който трябва да еволюира в свърхнова всеки момент. Когато това стане, потокът от високо-енергийни космически лъчения ще полети и към нас, което пък значи, че цялата електроснабдителна система и електроника на Земята ще е пред проблем от блокаж (black out).

Т.е. задачите, които се решават с помоща на екстремно мощни компютри касаят всички на тази планета. Дали ще става дума за биохимия или астрофизика няма значение. Квантовият компютър дава възможност да се прави това по-евтино и има много по-големи възможности от конвенционален суперкомпютър.

Все по-често ще виждаме квантови компютри в науката и технологиите. Колкото до обикновенният юзер от Интернет, квантовите алгоритми могат да се използват за пренос на информация.

"That means math, and that means science" - Obama

Редактирано от nnnlo на

Отговор
в отговор на nnnlo #8

Ей, ама голям Мозък

си значи...
Направо ти е като на Ч.Бабидж и заслужава да бъде изложен в музей ..след сто години:


Отговор
в отговор на тулса #9

Re: Ей, ама голям Мозък

Ето едно примерче, как се комбинира работата между експеримент и изчисления със суперкомпютър.

[линк]

Based on the experimental results, the team applied first-principle density functional theory calculations to determine the structure and corresponding NMR parameters.

Наблягам на това с черният шрифт. Изчисления на макро-процеси от първи принципи е изключително сложна задачка. Представи си само, как трябва да обясниш на бирата, че онова, което става на микро-ниво има огромно значение за макро-живота около него.

Най-добрите приложения на квантовите компютри са именно изчисленията от първи принципи. Може би ще попиташ, защо след като суперкомпютрите се използват за същата цел, трябва да използваме квантовите компютри?

Отговорът е тук:



Има цял клас хамилтониани от тип Quantum Merlin Arthur NP, които не могат да се решават с конвенцинален компютър.

"That means math, and that means science" - Obama

Редактирано от nnnlo на

Отговор
в отговор на nnnlo #10

Браво nnnlo ...

Наистина си компетентен. Радвам се да срещна човек който се интересува от наука.

Като чета текста ти бих предположил, че си млад човек и работиш в БАН, някой университет, или поне си докторант някъде там. Дали наистина е така, и не се обаждаш по интернет от западна европа или USA? Понеже всички знаем, че всеки по-умен и кадърен българин си намира лесно работа по-назапад.

Науката е скъпо нещо. Нашите управници май са решили, че не им е приоритет. Ясно е че нямат пари и до известна степен са прави.

Защото да има изобщо смисъл, трябват много инвстиции и то дългосрочни. С 5 лева инвсстиция нищо не става, ами трябват много повече. И този бизнес не е катко гарантирано да ти се изплати 3-месечния депозит в банката, ами по-скоро да играеш на борсата влагайки пари в рискови акции. Инвестицията в по-дълъг период се отплаща много, но няма начин да получиш отплата след 3 месеца, или след 4 г. мандат на поредната партия.

От какъв зор днес ГЕРБ да инвестира в наука, когато отплатата ще е след 10г? Така разсъждават всички партиии.

Отговор
в отговор на 3292 #11

Re: 3292

От какъв зор днес ГЕРБ да инвестира в наука, когато отплатата ще е след 10г? Така разсъждават всички партиии.

А от къде ГЕРБ или която и да е друга управляваща партия да изкопаят мангизите които да бъдат инвестирани в "наука"? Да ги напечатат ли или да вдигнат данъци и ДДС-та та червените склеротици от БАН да си играят на учени.

Трябва да си малоумен за да говориш за инвестиции в наука, когато едвам едвам се връзва бюджета, когато един работещ издържа 2 пенсионери и 10 циганина.

В наука инвестират държави които отдавна са си насмогнали на масрафа.

Отговор
в отговор на AGLER #12

Re: 3292

За да инвестираш нещо някъде, трябва да има "човеци" - хора които ще оползотворят парите по предназначение. В смисъл - дори да имахме много и излишни кинти - пак инвестиция в институция ала БАН е безмислена. Ще са кинти хвърлени на вятъра.
Има няколко места в БАН където се работи, има и из университетите места където се бачка здраво, ама са толкова малко....
Истината е че ако в момента се преразпределят парите за наука към местата на които се работи - ще са повече от достатъчно.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на AGLER #13

Re: 3292

Къв е този голям масраф, който плаща България?

И да. Ще плащаш по-голям масраф, ако нямаш наука. Пример, енергетика. Дали ще сториш слънчеви централи или ядрени централи, няма значение, защото България няма наука, няма и подготвени кадри (включително инженери), които да подпомагат подобна инфраструктура. И понеже нямаш нито наука, нито собствени технологии, ще плащаш зверски на финландци да ти контролират електроснабдяването.

Отдруга страна България е задължена да спазва технологичните стандарти на ЕС. И понеже няма български кадри, които да правят влизането на тези стандарти в България по-евтино за българския данъкоплатец, то се приготви да плащаш по-големи суми пари на западно-европейците да правят същото.

Каквото и да стане, няма да се измъкнеш без да плащаш за наука. Ако не плащаш за науката в България, ще плащаш за науката в ЕС.

От трън та на глог

"That means math, and that means science" - Obama

Редактирано от nnnlo на

Отговор
в отговор на nnnlo #14

Това което не чаткаш е

че ако плащаме за "западна наука", ще ни излезне по евтино. Не за друго, а защото в момента "науката" в България е окупирана от хора които нямат хабер понятие от наука.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на bira_more #15

Re: Това което не чаткаш е

Няма да ти излезне по-евтино, защото на запад един учен взима над 100 хиляди. А ти и сега плащаш за наука, понеже ЕС има дозина проекти с милиарден бюджет от данъчни пари.

"That means math, and that means science" - Obama

Редактирано от nnnlo на

Отговор
в отговор на bira_more #16

Re: Това което не чаткаш е

че тя науката е без пари, какво да и плащаме?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Отговор
в отговор на nnnlo #17

Re: Това което не чаткаш е

Няма значение колко взима на запад. Въпроса е че върши работа. Докато тук не е баш така. Второ - проектите на ЕС за които ЕС плаща, са реални проекти. И има смисъл да се плаща за тях. За феодалните старци в БАН и 100 кинта да им плащаш - много са им.

Bеer? Mоre?
Плацебото
Отговор
в отговор на zaphod #18

Re: Това което не чаткаш е

С пари е науката, много пари. Ето тук: [линк]

"That means math, and that means science" - Obama
Отговор
в отговор на nnnlo #19

Re: Това което не чаткаш е

това исках да чуя от тебе




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Отговор
в отговор на bira_more #20

Re: Това което не чаткаш е

Второ - проектите на ЕС за които ЕС плаща, са реални проекти. И има смисъл да се плаща за тях.

Да де, но в БАН има хора с дебели връзки в ЕС. Когато споменаваш наука в България, имай впредвид, че тя се толерира от запада. Например онази магнито-оптична уловка. Българските учени, които седят зад проекта работят с топ учени от запад.

И когато казваш, "няма да толерираме науката в България", това стига до ушите на топ учените от запад, които имат проекти с участието на България. Така се затваря веригата. Ако твърдиш, че си против науката в България, това се интерпретира като "ти си против науката и иновациите на ЕС".

Обяснявам ти го за сетен път. Не си мисли, че живееш в изолирана държава. Избий си го от главата. Науката у нас е свързана с науката на запад. Българи ръководят някои от приоритетните научните проекти в ЕС и те никак няма да харесат твоето мнение.

"That means math, and that means science" - Obama

Редактирано от nnnlo на

Отговор