Размисли....
8 отговора
0 прегледа
Размисли....
И 20-0 да бием Черноморец, това няма да изтрие срама от лицето ми. Унижението беше тотално. Наистина на всеки се случва да загуби, но в нашия случай си беше направо позор. Най-лошо е, че от едно известно време, още преди загубата, от миналия полусезон ходя на мачове ей така просто защото трябва да се ходи, заради името, заради синята идея, заради покойния ми дядо, заради баща ми, които са ме завели преди много години за първи път на мач. Заради нетърпението, с което съм очаквал всеки мач на отбора, заради сините шалчета в сектора, в който съм израснал. Но в никакъв случай не ходя вече заради този отбор, който е сега, или пък заради тези в този сектор, в който отдавна не стъпвам....
Ей това ме притеснява, нищо не е както преди, всичко е само задължение и спомени. Дано нещата се променят....
Ще кажете не се ли радва на мачовете срещу Гент, Спортинг?
Радвах се, но не е същото което беше преди години. Още си спомням 8 май 1993 година, най-великият мач на който съм присъствал. Поведоха ни 2-0, но ние играехме, играехме футбол и ги обърнахме до 3-2. Или пък 13 май 1998 година, когато честваха някакъв юбилей, ама ги зарадвахме с петица. Имаше и един друг мач, на армията се играеше, ама не си спомням точно датата. Поведоха ни 2-0, но им се случи случка. Изпуснаха и дузпа, един Георги Георгиев я изпусна и оттам се започна. Вкарахме им цели четири. Славни години бяха, имаше отбор, имаше публика, имаше настроение....
Дали просто остарявам, или нещо наистина не е наред, но това не е моят Левски, отбора, с който съм израснал и който ме е радвал истински...
Ей така, просто разсъждавам....
Ей това ме притеснява, нищо не е както преди, всичко е само задължение и спомени. Дано нещата се променят....
Ще кажете не се ли радва на мачовете срещу Гент, Спортинг?
Радвах се, но не е същото което беше преди години. Още си спомням 8 май 1993 година, най-великият мач на който съм присъствал. Поведоха ни 2-0, но ние играехме, играехме футбол и ги обърнахме до 3-2. Или пък 13 май 1998 година, когато честваха някакъв юбилей, ама ги зарадвахме с петица. Имаше и един друг мач, на армията се играеше, ама не си спомням точно датата. Поведоха ни 2-0, но им се случи случка. Изпуснаха и дузпа, един Георги Георгиев я изпусна и оттам се започна. Вкарахме им цели четири. Славни години бяха, имаше отбор, имаше публика, имаше настроение....
Дали просто остарявам, или нещо наистина не е наред, но това не е моят Левски, отбора, с който съм израснал и който ме е радвал истински...
Ей така, просто разсъждавам....
в отговор на goro_levskara
#2
Re: Размисли....
Хвана ме носталгията, какви футболисти, какъв футбол имаше.. Сега футболът е за стари мазохисти от едното време, които ще си останат фенове цял живот. Останалото е млада пъпчива паплач и хулигани.
в отговор на goro_levskara
#3
Re: Размисли....
Няма я магията. Ако искаш ми вярвай, но този път дори не се ядосах на загубата. Не ми пукаше, нищо не е същото вече и няма да бъде.
в отговор на goro_levskara
#5
Re: Размисли....
Oстаряваш 
Времето е друго и футбола е друг - по-слаб и с по-малко заряд и фенове.
Времето е друго и футбола е друг - по-слаб и с по-малко заряд и фенове.
в отговор на goro_levskara
#6
Re: Размисли....
А носталгията по отминалите времена 
. Да помня ги тези маЧове, имаше играчи като Сираков, Гиби, Пламен Гетов, Ники Илиев, Жужето, и играчи най-вече с блясък в очите и хъс са игра и за победа. С изкл. на С. Грийн аз това, макар и на 3000 км от дома не видях.
Да футболът беше друг и никога няма да бъде романтичен като през 1982 (Бразилия), интелигентен (Франция 1984) тотален (Холандия 1974 не ги помня не съм толкова дърт, 1988 и Германия 1990).
Ами публиката, пълните стадиони. Помня 1 полувреме на мача от 1994 пролетта като ги бихме 4-1 закъснях и го гледах под чадъра на един случаен стар чорбар между А и Г. Без обиди без закачки (малко де
) с лафове и спомени за мачове. После се преместих и ги бихме като маче у дувар.
Сега това дали е възможно? Как да заведа най-малкото левскарче като
1. Не е ясно дали ще биеме и най-слабия отбор (миналата година)
2. Пълно е с лумпени, които може да ме пребият
3. Стадионът е мръсен и няма нищо общо с модерно спортно съоръжение, а мачът е псувни и простотия, а не празник.
Та така и аз си мисля
ПС Като колега по баирбудалене и планините и хижите бяха други предиу 20г.
«Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!»
. Да помня ги тези маЧове, имаше играчи като Сираков, Гиби, Пламен Гетов, Ники Илиев, Жужето, и играчи най-вече с блясък в очите и хъс са игра и за победа. С изкл. на С. Грийн аз това, макар и на 3000 км от дома не видях.
Да футболът беше друг и никога няма да бъде романтичен като през 1982 (Бразилия), интелигентен (Франция 1984) тотален (Холандия 1974 не ги помня не съм толкова дърт, 1988 и Германия 1990).
Ами публиката, пълните стадиони. Помня 1 полувреме на мача от 1994 пролетта като ги бихме 4-1 закъснях и го гледах под чадъра на един случаен стар чорбар между А и Г. Без обиди без закачки (малко де
) с лафове и спомени за мачове. После се преместих и ги бихме като маче у дувар.
Сега това дали е възможно? Как да заведа най-малкото левскарче като
1. Не е ясно дали ще биеме и най-слабия отбор (миналата година)
2. Пълно е с лумпени, които може да ме пребият
3. Стадионът е мръсен и няма нищо общо с модерно спортно съоръжение, а мачът е псувни и простотия, а не празник.
Та така и аз си мисля
ПС Като колега по баирбудалене и планините и хижите бяха други предиу 20г.
«Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!»
в отговор на goro_levskara
#7
Re: Размисли....
А бе обърна се палачинката, някой го бе писал във футбол. Сега чорбата излизат срещу нас много нахъсани, а ние - в евромачовете...
А не трябва да се разделя мач с мач - нали са профита, с това си изкарват хляба...
А не трябва да се разделя мач с мач - нали са профита, с това си изкарват хляба...
Re: Размисли....
E то това е проблема, че напоследък излизаме в тия мачове с чорбата като профита и гледаме да спечелим с тактическа дисципина и изчакване, а не се хвърляме на битка.
Иначе главното е, че няма вече такива изпълнители като на времето. Днешните звезди не могат да се сравнят като качества и темперамент нито с Наско, нито с Гиби, нито с Боримитов и Златко Янков ако щеш. Както и при чорбарите е същото. Едва ли Делев, Галчев, Маркиньос и т.н могат да се срванят с Ицо, Пенев, Костадинов, Лечков. Няма качество, няма стадиони, няма публика - логично няма и такава емоция. Едно е с Наско и Гиби да биеш цска на Стичков и Пенев и друго е в сегашно време със сегашните играчи. Няма лидери с харизма.
Иначе главното е, че няма вече такива изпълнители като на времето. Днешните звезди не могат да се сравнят като качества и темперамент нито с Наско, нито с Гиби, нито с Боримитов и Златко Янков ако щеш. Както и при чорбарите е същото. Едва ли Делев, Галчев, Маркиньос и т.н могат да се срванят с Ицо, Пенев, Костадинов, Лечков. Няма качество, няма стадиони, няма публика - логично няма и такава емоция. Едно е с Наско и Гиби да биеш цска на Стичков и Пенев и друго е в сегашно време със сегашните играчи. Няма лидери с харизма.