пица....

традиционната българска пица,как я правите?
И все пак,в различните държави,различно се приготвя.Може би не съм прав,пицата си е пица,и все пак в България сигорно с нещо е по различна,даже и тестото.

Тестото го правя за 2 големи пици от 500 гр. брашно, 300 мл. вода, 2 чаени лъжици готварска сода, 2 ч.л. сол и захар, супена лъжица олио. Слагам първо течностите, после брашното и другото. Бия с миксера. Оставям да се успокои. Чакам малко да 'шупне' и пак бия с миксера, но със спиралите, а не с бъркалките.

Зарязвам да втаса малко.

Нарязвам 1 шпеков салам на кубчета.

Нарязвам 1 голям домат на шайби.

Нарязвам 1-2 печруки на шайби.

Настъргвам един калъп пършевица на едро.

Пускам фурната да се загрява на макс.

До това време тестото е станало почти готово (1.5 - 2 пъти оригиналният си обем)

Деля тестото на две с намаслени ръце и започвам да го натискам/мачкам/разстилам/придърпвам в 2 леко намаслени тави, докато в краищата опре стените.

Подреждам гъбите, подреждам доматите, нахвърлям салама, нахвърлям кашкавала, чуквам по 1 яице в центъра и обилно поръсвам с чубрица.

Връщам фурната на 180 градуса и пъхам тавите.

След 15-20 мнути им сменям местата.

Отварям бутилка шардоне и пренасям приборите.

След 5-10 минути са готови и пиците.

Бързо и просто. Може да нахрани 4-ма изгладняли като мечки мъже без проблем.

И за протокола, в България и викаме "Гарнирана Пита"

Благодаря ти много,интересна и вкусна изглежда пицата ти!С яйцето ме изненада?Гарнирана пита,защо?

Ха-ха-ха, защото в някои крайща на България "пица" се казвало на женски полов орган... И това, колкото и идиотско да изглежда, е съвсем сериозно.
Този идиотизъм според мене възникна някъде около или след 75-та година.
Та, оттам и "гарнирана пита"...

Моят кулинарен блог

Не знам, дали е традиционна, на ето как я правя:

Тесто:

Не се отличава много от варианта на Martyr.
За две дози.
500гр. бяло брашно
1ч.л. сол
1ч.л. захар
2с.л. зехтин
2ч.ч. вода /или топло мляко/
40гр. мая.

Предварително загряваме фурната на най-ниската степен. Разбъркваме внимателно маята в 1/2ч.ч. топла вода около 5мин. ,после я слагаме във фурната да набъбне леко.Смесваме брашното с останалата вода и зехтина, като го бъркаме няколко минути. Прибавяме маята, солта, захарта и още една с.л. брашно. Месим докато получим тесто. Може към него да се добавят още 2 с.л. зехтин. Слагаме тестото в дълбок съд, покриваме го с кърпа и го оставяме във фурната или някъде на топло място за два часа да бухне.

Намазваш с помощта на четка разточеното тесто с доматено пюре или кетчуп. Отгоре – рязани мариновани гъби, рязани маслини, сирене, колбас,пет-шест малки топчета краве масло, след 7-8мин. отгоре настърган кашкавал и счупваш едно яйце , печеш още 10 мин. на 230градуса и готово.

Една малка галерия. В дома обожават пиците.



Да станеш човек е изкуство.

Да поясня. Слягаме във фурната, предварително загрята на 230 градуса, вадим след 7-8 мин., ръсим настъргания кашкавал, счупваме едно яйце и печем още
10мин.

Да станеш човек е изкуство.

"Традиционна българска пица" не е ли нещо като "традиционно италианско гравче на тавче"?

О, както винаги, прекрасни снимки...
Но твоята рецепта, колкото и да си прилича с на Марти, за мене е съществено различна...
Имам предвид, че Марти използва като набухвател само натриев бикарбонат, а ти използваш мая. Добавката на прясно мляко пък дава друга консистенция на втасващото тесто - прави го с по-ситни мехурчета.
Според мене, маята прави съвсем различно на вкус и вид тестото.
Не можах да разбера с какво ще реагира содата в рецептата на Марти, обаче, не видях нищо с някакъв кисел характер, примерно кисело мляко, оцет или нещо подобно...
А, пак според мене, най-важното в една пица е тестото, то прави хубавата пица, всичко "отгоре" има стотици варианти и не е проблем да се комбинира и направи богато и вкусно, но ако тестото е жилаво и трудно се реже и дъвче, това вече не е пица, а мъка...Да не споменавам колко жилави пици съм ял в пицариите в България...
Според мене, хубавото тесто за пица трябва да е пухкаво, но не прекалено и в никакъв случай жилаво, хрупкаво по крайщата, а не твърдо.
Затова истинските пицари задължително мажат с разтопено масло крайщата на току-що извадената от пещта пица.
Имам някъде 100% оригинална професионална рецепта за тесто за пица, но не мога да я намеря...

Моят кулинарен блог

Сапи, тази рецепта за тестото ми е от един приятел,собственик на пицария. Той е бил 7 години в Италия и е работил в тяхна верига пицарии. За толкова години, няма начин да не е усвоил тънкостите на занаята.

Да станеш човек е изкуство.

да питам, дали някой има впечатления от онези електрически уреди за печене на пица, които са напускали по магазините. Отдолу е цяла плоча, а отгоре е стъклен капак.
Освен това, дали някой е пробвал да пече пица върху предварително загрята във фурната плоча, защо вкуса е съвсем различен от тази в тава. Аз имам идея да пробвам, но се чудя, дали например мрамора е удачния материал.

Carpe diem! Deo volente!

Май мрамор не е добра идея.
Той е слоест материал и не знам дали от топлината няма да почне да се цепи.
Мога да ти кагжа, че мрамор не се препоръчва за кухненски плотове например, защото се поврежда от топлите съдове, стават петна от попаднала мазнина и т. н.

Дали да не пробваш с керамична плоча?
Доколкото знам и оригиналните сачове са керамични.

Аз по-вече от година ползвам това за печене на пици, поне два-три пъти седмично. Диаметърът е 32см.,с тефлоново покритие. Много леко и удобно.



Сачът също е добра идея според мен.

Да станеш човек е изкуство.

Мрамора е калциев карбонат, който е изключително чувствителен по отношение на киселините - като започнете от оцет, вино и т.н. Колкото и добре да е полиран се поврежда от тях, за разлика от гжранита, който е съвсем друга ракия...

Try not. Do or do not. There is no try.

Да,каммена плоча е задалжително. Не мраморна,с мраморна не съм ползвал,а и не се продават относно приготвенето на пици.Нагорещява се,камменната плоча на висока температура,след което се изважда внимателно, а отделно пиценото тесто се разтила на плоска тавичка,и след това внимателно се слага върху каммената плоча,намазва се с доматения сос,и тогава се нареждат останалите зеленчуци,шпековия салам,и всичко останало.Накрая върху всичките неща се изръства,чииза или кашкавала по избор.

Да не спамим темата.

Само да кажа, че има разни видове поддръжка и на двата материала, на английски е seal, за мраморът се препоръчва поне на 6 месеца да се прави, за гранита поне веднъж годишно.

Но доколкото си спомням едно време паветата по българските улици бяха от гранит и не се повреждаха лесно, но за кухненски плотове ни се иска да изглеждат блестящо и красиво.

Боби, сигурно е така, но аз не мога да намеря моята оригинална рецепта, за да ги сравним...
А по памет - абсурд да си спомня рецепта от преди 10 години поне... Но със сигурност беше с мая.

Моят кулинарен блог

Ха-ха-ха, баш така си е, ако го погледнеш от гледна точка на националната принадлежност...

Моят кулинарен блог

Оригиналните сачове са от неизпечена глина, само изсушена на слънцето и са доста трошливи...

Моят кулинарен блог

Аз имам такъв уред от петнадесетина години, с доста голям диаметър, от първите, които пуснаха в България.
Отдолу е просто алуминиева тефлонирана плоча, по-скоро тавичка, със запресован вграден нагревател и устройство за регулиране на температурата към кабела.
Не зная да са рекламирани специално за пица.
Рекламите бяха основно за паейя или подобен вид яденета с ориз на голяма площ. Принципно става и за яхнии.
Става идеално за скара тип "плоча", но трудно се мие огромния стъклен капак - тежък е. Без капак става идеално за скара.
С капак, за вид плоска тенджера.
Температурата идеално се регулира безстепенно.

Моят кулинарен блог

В едно от готварските списания видях само плоча за пица на картинка, която беше като подарък за спечелилите някакъв конкурс.
Изглеждаше като голям сач, но беше тъмносив почти черен на цвят като каменните хаванчета.