Прошка

Днес е ден за прошка. Иска се и се дава прошка. (хм, много ми е странна думата). Та и аз искам да ми простите. И все пак темата е за друго. Защо ми е толкова трудно да поискам прошка, от човек, когото наистина нараних незаслужено. Пуснах и смс, но ... не намирам сили да и се обадя и да поискам извинение в директен разговор. Защо - срам, страх или друго чувство?

Illusion is the first of all pleasures!

Защото си боец. Военно мислещите не прощават на никого, дори и на себе си.

Моля всички за прошка.

"Умиране няма и задачата има решение."

"The rest is silence."

Разбира се, отговорът ми е от моята си гледна точка, не мога да ти кажа ти защо се чувстваш така. Моят опит ми показва, че за мен прошката е някакво имагинерно понятие. Ако съм наранила някого, не знам на него с какво ще му помогне това да му поискам прошка - то ще е за лично успокоение. Т.е. за да си направя този подарък да поискам прошка, би означало, че аз съм си простила и съм продължила напред. Но тогава отново защо да замесвам и човека? Защото така ще ми изглежда по-достойно отстрани погледнато - сякаш започвам начисто. Значи пак заради мен и за мое удовлетворение. А ако човек чувства вина, той си забравява това удовлетворение. Казва си - стореното, сторено, ще трябва да живея с него.

Обаче обикновено има малко по-прозаично обяснение. Просто контактите с човека са снижени до минимум и няма подходящ случай, в който да го направиш. Осъзнаваш, че е минало времето, в което е можело... и може би ще дойде друго време, в което ще се отдаде такава възможност, но този случай не е сега...
А и има известна доза фалш, когато е Ден за Нещо си... значи го правим. По-искрено е, когато е спонтанно. И когато има реален повод и наистина го чувстваш фалшът те бие през пръстите. Всъщност всичко, което човек наистина чувства е по-трудно да бъде изречено от това, което е просто обичай, възпитание и куртоазия. Прошка може да се поиска с действие - като се направи нещо хубаво за другия, нещо, от което се нуждае.

Та, може би според мен това е интуитивното ти усещане за момента, което те спира. Но може да оправдавам моя страх в такива случаи по този начин. Кой знае.



...rude and not ginger...
Meditate on this I will

Аз ти прощавам, но с тотално отрицание и държание като дете прекланящо се само пред родителите си, трудно ще задържиш мъж.

Да, днес според ортодоксалните християни е ден за прошка. Според мен това е един от най - смислените християнски празници, не като символично изричане на "Искам и давам прошка", а като значението на самият акт. Даването - съотв. искането на прошка е изключително помагащо / най - вече в личен план/. Никак не е лесно да простим за всички нанесени ни обиди, неща наранили по - някакъв начен егото ни и самолюбието ни. Даването на прошка /действителното, а не изреченото/, освобождава от огромен товар. Доста олекотява и егото ни..
Говоря само теоретично. Не съм го постигнала, но искам...


Защо - срам, страх или друго чувство?

Вероятно и трите по - малко. Не е лесно да се самобичуваш пред някого на глас. Някак си влиза в разрез с усещането ни за гордост...
Иначе съм съгласна с Доктор Ху, че самият ден не е толкова важен...Дали ще поискаш и дадеш прошка днес или някой обикновен делник, дали ще използваш "Моля за прошка" или ще го покажеш по - различен начин, не е от съществено значение...още повече, че ако хората се познават наистина добре, дългите обяснения не са и необходими.

И аз, мили другарчета

А до Noblesse oblige- просто вземи девиза на Nike: "Just do it!"

Желая ти успех!

*****
"And let's face it- I am hotter than you!" Jacob Black, "Eclipse"