Магическа лавина

Онова, което ни възхищава, също ни води и закриля. Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов – независимо дали това са платноходки, самолети, идеи – магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия смисъл и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. Без силата на тази любов…

В продължение на Перспектива

... без - ясно. А със...?
Имам предвид труповете от лавината броиш ли?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

говори ми, говори ми още за това

ще ми казват те че съм била вманиачена

а аз просто обичам цветята и искам да си направя розова градина.
повечето от тези ги имам вече
дали ги обичам?- аз ги обожавам









********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Блазе ти, че цветята са ти страст.

Че с хората е сложно.
Не щат да виреят на едно място пущините и не щат... кво да ги правя и аз не знам....

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

същото е като при цветята- мястото трябва да е подходящо за вида, грижите да са редовни и да не се форсират.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Добреее.... мъдър съвет ми даде, ама друг и не съм очаквала от теб!

Благодаря!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

няма такова нещо като "просто обичам". за да прави човек магически неща, трява по законите на матрицата да е изтрещял, т.е. да живее в реалност, която по правилата на системата не съществува. за равновесие си има "контролирано безумие" - да не ни усетят че ходим по тавана

п.п. чбм на сички. бели и червени! и с малко синьо против уроки



п.п.п.
аз пък си умирам за кокичета!

_______
One Love

А после идва моментът в който прозираш, че колкото и да е било забавно возенето, лавината е свършила по някое време, като всеки процес, който си има начало, кулминация и завършек. И като резултат те е преместила от този храст в онзи.
И тогава започва истинската веселбаааа... особено, ако има и мъгла...

п.п. Доста напомня - [линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Не трябва да свършва нали затова е непреклонното намерение

Ето това вече е притеснително...

Нали знаеш кое няма начало и край? Вселената, мислиш? Не - кръгът.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

..сетих се за Микроорбитата..

Разбрах къде е проблемът - не знаех, че онова, готиното с червените, рошави плодчета е рицин и е силно отровен. А като разбрах не исках да го приема.

Ама ще взема да зарежа органиката и да си направя дзен... аааа ма ха! Де' го, братче и претенциите!





...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

А пък аз - за колелото на самсара.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...