писания

бре, зачудих се, някой от потребителите занимава ли се с писане и би ли се престрашил да сподели.
ако има такива, нека това е literature tread.

forget your life. it's nothing.

Само за поезия става въпрос, така ли?
Някаква есеистика, проза?

мда, добре че ме подсети.
и проза, разбира се.

forget your life. it's nothing.

Със сигурност има.

be happy

е има, не е като да няма.

::On Sleepless road the Sleepless Go::

Аз.
[линк]

Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.

Вече не. Не ми е по силите да се меря с великите, а обикновени има в изобилие.

Най-важното е невидимо за очите.

а нужно ли е да се 'мериш' с някого? ако имаш такава потребност, примерно, не е ли по-добре да я задоволяваш без оглед на някакви високи критерии за 'качество'? като във всяко едно словоизлияние накрая се оказва, че има кой да се припознае или съпреживее, което придава някакъв смисъл, ако непременно търсиш такъв.

forget your life. it's nothing.

ставаше дума за неща с някаква естетическа стойност.
инак, това място съм го посещавал. единствено ме убиват декларациите за аноркесия и несъответствието им пълно със снимките ти.

forget your life. it's nothing.

АБСТРАКТНИ МИСЛИ
Абстрактни мисли в главата ми говорят,с хората мразят да спорят.
Преливат от бяло в черно,не проумяват защо да си жив е още модерно,
А моите очи пречупват ги през призмата на своите мечти,
Надяващи се в други животи да имат по-красиви съдби.
Уморени очи затварям,на по-красив свят вратите отварям.
Там виждам,че всички сме свои и не гъмжи от измислени герои.
В живота ни всичко мило изчезва като магическо мастило,
A ние сме се вкопчили в материята не осъзнавайки,че скоро ще ни спре батерията.
Д.МО

С мисълта си говоря, че мразя да споря
И всичко се чупи, а няма хралупи
да скокнеш внезапно, така необятно
в мастилото мътно...но всичко е пътно:-)

Отвреме на време и с писане се занимавам, а преди мн. години /когато бях в гимназия/ пишех и нещо като поеезия, но тук не мисля, че ще е удобно да "цитирам" която и да е част от стиховете си, не че се притеснявам от цензурата, но и автоцензурата ми ме възпира - честно то такива ги пишех, че и Хиподил - "ряпа да ядат", а и какви кавъри и римейкове само пишех по някои класически произведения - да ме прощават класиците; Последните ми рими са от клиниката, но и те не ми навяват твърде романтични спомени, а иначи и от по-късен етап имам разни писания, докато укрепвах психиката си на село и по почивки, а и понеже тогава не че съм искал да се надрусам, но изобщо не можех дори и да задремя, но и тези писания /макар и вече не вулгарни/ са също доста мрачни и брутални, със заглавия като "Абстинентна зора", " "Цветето" в спринцовката", "Шибаният ми живот - сянката на дрогата" и т.н., макар и не - единствено и само в този дух, но по-добре е като че ли моите точно писания да не стават достъпни за масова аудитория, не че биха били чак толкова въздействащи, но мн. от тях са твърде лични, а нали сме тук за взаимопомощ, а не за да се излагаме. Иначе - поздравления за темата, наистина е съдържателна и интересна. С Уважение:
Д/р кой

"Цветето в спринцовката" звучи обещаващо....
Напиши го тук,моля те...кво ти пречи?
То qrj си го е написал/а:"...за тези,които се престрашат да си постнат нещата тук"
То,в тоя клуб сме споделяли толкова лични неща,за краткото време откакто си тук-и ти го направи,нали?
Така че една или две лирики в повече...?!

::On Sleepless road the Sleepless Go::

Не става дума само за качество. В литературата важни са новите идеи. Ако трябва да определя кой е най-великият писател - без да се замисля бих казал:
-Лем!
Преди години щях да твърдя, че е Егзюпери, а още по-отдавна - някой друг. Всичко зависи от гледната точка, така че всяко произведение и всеки автор биват оценявани строго индивидуално въз основа на субективни критерии.

Най-важното е невидимо за очите.

Така започна и така ще свърши

НА МОЕТО МОМИЧЕ С ЛЮБОВ

Една сълза блести на моето лице,

душата ми тъжи и иска те до мен.

В тялото ми пусто тупти едно сърце

и много нежно пази любовния мехлем.

Обича силно,страстно една жена красива

и никога не ще поиска от него тя да си отива.

Живота си за тебе давам,за тебе,миличка,любима

без твойта нежност съм обречен,

без твоята любов умирам

be happy

Пак клишета.

Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.

за твое сведение лили, за "про-ана" и "анорексичка" си доста дебела.

Това е вече 4ти път в който виждам някой да говори на Лили, че била дебела за анорексичка. Или че някой си бил по-слаб и без да е анорексик. Aко има един начин да я подтикне човек към това наистина да се видят физически проблеми, този е! Аз ли намирам за абсурдно само да се говори на човек по този начин?

Anorexia nervosa is an eating disorder characterized by unrealistic fear of weight gain, self-starvation, and conspicuous distortion of body image.

Това е дефиниция на The medical dictionary. Така че от някакви снимки, със сигурност не може да се каже дали е или не е. А и да е, намирам странно в точно този форум, в който зависими се оплакват редовно от неразбиране, да се показва такова отношение.

Трикстер, не е само за теб това. Ами е и за другите 3-4 пъти в които се е случвало, просто се закачам за последния "случай". Дори Лили да си представя че е анорексичка, а да не е, си има причина, въпреки че това звучи като оксиморон. Дори да е само търсене на внимание, това е еквивалентно на това да кажеш на някой, който още се кефи на имиджа да е наркоман: "Ти не си достатъчно наркоман. Не ти личи". Какво ще последва?

Лили е много по-осъзната от доста хора пишещи тук според мен, но това си е лично мое мнение.

---------------------
евтино я давам

о, заеби. и аз и qrj сме достатъчно в позиция да го твърдим това.
пък и аз никога не съм се оплаквал от неразбиране, и съм толерантен само в определени случаи, особено пък тука.

лили ако си е анорексичка тя няма да чака да мене аз да я сдухам че е дебела, ами ше налива лаксативи на поразия.

бе не ми се обяснява. оправяйте се.