Свичкова

От моята колекция, раздел "Чехският клуб"
(Чешкият клуб - попр. от Чавдарче)

Продукти: 600 г телешко филе, 50 г сланина, сол, смлян чер пипер, 40 мл олио, 1 глава кромид лук, 150 г парченца целина и морковчета, бульон от сварени кокали, 1 дафинов лист, 2 зрънца бахар, 40 г брашно, 250 мл течна неподсладена сметана, захар, лимонов сок

Приготовление:
Месото се почиства от ципите и се поръсва със сол и чер пипер.
В тенджера на котлона в олио се слага нарязаната на парченца сланина, когато се загрее мазнината се слага и телешкото да се позапържи до зачервяване (да се запечатат соковете му) и се изважда в друг съд. В тенджерата с мазнината се добавят наситнения лук, парченцата целина и морковчета. Като поомекнат се заливат с бульона и когато той заври се връща месото и се слагат даф. лист и бахара. Тенджерата се похлупва, месото се оставя да се задушава и когато е готово - пак се изважда в другия съд, а сосът в тенджерата се сгъстява с брашното и ври още 20 мин. Готовият сос се пасира през сито и се разбърква със сметаната и лимонов сок на вкус.
Задушеното месо се нарязва на филийки, залива се със соса( или сосът отделно в сосиера), и се сервира се с гарнитура (кнедли или салата или само топъл бял хляб:) .

Форти, поправи само, моля те най-сърдечно, на "чеШки"

така ми е записан оригинала...от чехкиня

Която не е знаела български вероятно чАхкини да искаш!!

Прилагателното е "чешки", а яденето е ... мъррррр

П.П. Там най-често го сервират с варени картофи, но не мога да съм 100% сигурна.

А, поназнайваше и български:)
Ако си поръчаш - и с кнедли сервираха.

Ей тва нещо - кнедлите - така и не се научих да го ям Опитах ги къде ли не /в стола, в кварталната кръчма, в скъп ресторант.../, тцъ... Както и зелена салата със сладък дресинг. Направо си мислех, че освен историческа памет, има и кулинарна такава А правех искрени опити!!! Или съм си консерва...
Но!!! Научих цял етаж чехкини да ядат таратор и пълнени чушки

Най-лесното е да научиш чужденци /дали тук или при тях/ да ядат таратор, пълнени чушки, са/ъ/рми и баница.
Единственият отпор съм получавала по времето на соца от едни готини баби западни германки, "видни" външнотърговки, които неистово се противяха първия път на студената супа и напираха да им бъде стоплена.
И това на официален обяд на Пловдивския панаир......
А относно кнедлите, единствено едни с канела и сини сливи ми бяха доста.....хайде да не уточняваме

Ха-ха-ха, прекрасно си спомням ужасените физиономии на група германци и казаното с отвращение в гласа: "О-о-о, вайсе зупе..."

My blog