Притеснително ли е?

единствената ми допирна точка с теб е..Моската градина..

хм,ти дам един лаптоп с у-ес-би,ма Лиро?
Щ'си гепиш нет от комшийките фрий

И не е притеснително,
ако не е много мър-мор-
ително.......

Първо "добър ден" кажи и какво ново?
Още ли си по гурбет, жената, децата как са?

Здрасти Мърморанке,
Имали сме такива истории и по-тежички сме имали. И аз си мисля, че тия изказвания са пубертетска работа. Другите са ти написали как се действа – гушкане, любов, показваш му че е важен.
Стягай коланите и пий витамин В за здрави нерви, щото тепърва ще започват едни истории … мани-мани… Репертоарите общо взето са повтаряеми -
5 мин преди тръгване рано сутринта ти се казва: С тая пъпка на носа как искаш да ходя на училище?
Аз: Маме, нищо ти няма, не се забелязва
Той: Виж колко е голяма, всички нея ще гледат
Аз: Как бе мамо, не се притеснявай, само ти си я виждаш…
Той: На теб не ти пука нито как изглеждам, нито как се чувствам
Аз: Защо така говориш бе маме … разбира се, че ми пука как изглеждаш и как се чувстваш .... Следва продължение на диалога

Ако не е за пъпка, ще е за панталона, който му виси (точно днес видиш ли) или за "егати и тъпото яке" (което носи вече 2 месеца и досега не му се е струвало тъпо)
Е, те такива работи. Дано съм успяла да те усмихна

Не мога да ти кажа нищо от личен опит, но се опитвам да си го обясня.
То сега за пубертета, ясно, но по бих разбрала, ако ставаше дума поне за конкуренция между повече деца и едното да се почуствало неглижирано, спрямо другите, за да избие мисли натам. В твоя случай не е така. Но, каквото и да е, ти тази мисъл не можеш да я изтриеш автоматично, щом вече се появила, докато самото дете не я пусне.

Но самата аз, бих била много будна за евентуалните завои след това, защото както не знам, от къде се се е появила, така и не знам, накъде ще избие.

Carpe diem! Deo volente!

Най-лесното е да се каже "абе пуберче, кво да го прайш".
Бъди нащрек, наблюдавай го с голямо внимание.
Когато видиш, че вече се е освободил от тези мисли, тогава вече с чиста съвест можеш да си кажеш "абе, пуберче, кво да го прайш".

вярно имаме си едни уговорки кога ще му купя еди какво си, тъй като нали финансови съображения, но не мислех да е голяма драма това.

Да, не е драма, но е начин за "подсещане", да не кажа "изнудване. Опитван плахо и от моите сладурчета. И то точно за изгъзици. Те нямат нашето мислене за жизненоважни неща.

Сигурно му е и терсене, че седи в скайпа, а от баща му - ни вест, ни кост. Малките имаха едно приятелче - детенце на самотна майка. Посърваше милото, като звънкаше на вратата да ги търси, и му казвах, че ги няма, с баща си са навън. Като ми направи този факт впечатление, почнах най-откровено да го лъжа - ми излезнаха, виж там на гондолите, или пред 504-ти.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

Мърморанке, сега ти започват притесненията, щото тая възраст е по-опасна с психологическите си лутания и лични драми/ "драми". Досега си го прдпазвала от физически наранявания, а сега трябва да станеш психолог (самоук).
Значи обща рецепта няма, а и това си продължава дълго.
В САЩ май си имат специални лекари, които се грижат за здравето на подрастващи (избега ми термина за този вид специалисти- некой да се сети, моля) и те не са педиатри.
Много важно детето да има самочувствие и то от постигнати лични победи. Да разбере, че е ценно, уникално, обичано. Разбери каво му харесва да прави - да спортува, рисува, или каквото му е по сърце. Създавай възможности за развитие, обучение, конкуренция (умерена), избори.
Искай и неговата гледна точка по даден проблем. Обяснявай твоята, давай варианти за решение, когато може да избира, или бъди категорична.
И аз много пъти съм казвала, че сега решението ще го взема аз, а когато стане самостоятелен ( или завършено средно образование поне) - да си мисли свое решение.
Ще се справите!

На мен също ми се вижда доста притеснително да има такива мисли в главата на едно дете, може и пубертетско да е, ама не е добре.Сещам се за един роман, няма да го казвам, че още ми нагарча като се сетя за това. . .
Моите нали бяха три, и на никоя не и мина през ум , че ще ми реши финансовите проблеми като я няма.Може би защото и аз като Лира никога не съм крила какви са финансите, пазаряха ми за в къщи от четири -пет годишни, знаеха сметките за ток, вода, къде са скрити парите в къщи, ако потрябват.
Събирахме пари за екскурзии, когато можеше, а като не можеше, знаеха, че няма да отидат, защото финансите не стигат за това, ама нямаше трагедии, защото винаги е имало равенство и се караше по приоритети.
Струва ми се, че ти е необходима повече комуникация с детето, радвай се , че още споделя и те чува какво му говориш, защото има и едни по-късни периоди, когато някои се затварят като миди и не можеш да достигнеш до тях. Споделяй повече, не само какво става с вас, а и за своите близки, колеги, познати, нека да натрупва повече знания и социален опит, дори и да изглежда, че си клюкарите заедно.Сподели надеждите си за него, как като порастне и стане мъж, ще бъде опора за теб и за своето семейство.Мисли положително и ако можеш го научи как да го прави.Не че е лесно, но с постоянство и търпение става.

Абе уж ги правя тия неща дето ги пишеш и ти и другите, ама на. С такива въпроси ме стреля младежа. Инак се старая, вниманието ми уж е само на него, ама знам ли, може да не е достатъчно, или да не е правилно.
Но благодаря за мненията и опита на всички! Не пречи да се преговори материята, ако и уж на теория да си знаем урока.
Антените ми са нащрек постоянно, не ни е сефте да има драма. И с професионалистите сме запознати вече, и по самооценката работим. Поощрявам, хваля, критикувам, осигурявам поле за изява (пък то детето си има какво да изявява). Може би е и до дете, и да няма как да осигуриш безоблачно израстване. Но нали затова сме родители, да се борим постоянно и да побутваме и подпираме когато има нужда.
Абе мъжко нали е, все трябва да напомняш, че го обичаш безумно и без него не можеш

[линк]

Сетих се, че и мен в пубертета ме вълнуваха едни дълбоки въпроси за смисъла на живота после като ме грабна живота и спрях да се питам за смисъла Ама и ти си права, с момчетата си е май доста сложно, още повече като са сами и вниманието е изцяло към тях.Нещата които се наместват по естествен път при две и повече деца при децата, които са сами стават много по-сложно.

да - признай си, че си се изтървала пред него - колко си недоволна от живота си

Аха, по цял ден рева, излови ме. И сега кво?
Алооо, другарката, аз от 10 години рева, мисля да съм се наревала.
И освен това факт - благодарна съм на баща му, че ме е отървал от себе си. Не знае какво добро ми е направил. Да му бере гайлето и лудостите жена му.
Аз, особено към момента, съм пределно доволна от живота и ситуацията си

[линк]

със сигурност момчето ти многократно по силно усеща това което лъха от сегашния ти пост.Съжалявам, че не ти хареса написаното от мен, но не го казах с лошо. Може би е време да те види щастлива и доволна, невкопчена в него както правят момчешките майки често/аз имам момиче/.
п.п. след 10г. минали може би е време да благодариш вече на някой друг ...

Хахахха, колко ми е познато това... Като имаш предвид, че става въпрос за момче, което от 3-годишно се оглеждаше преди да тръгнем за градина в голямото огледало и само ако одобри тоалета, тръгваше
А сега, следпубертетно, не мога му сваля дънките от дирника, за да ги изпера, щото ... видите ли .... само едни имат честта да бъдат обувани
Другото.. С години си пускаше дълга коса, пък тя гъста, расте бавно и трудно, не даваше да се пипне, ходеше при мойта фризьорка да му я поддържа, даже искаше да я боядиса черна /иначе му е тъмна кестенява /, като минаха периодите... се подстрига и сега си е супер мъж, без идиотски идеи /освен, че ще спасяваме света и китовете и ще правим комуна, де/

Абе манипулира я отвсякъде и като знам каква душа камбана е Мърморана ...мани, мани
Хванал и е цаката

Фанал и не пуща, това е палажението Минке
От 6 Май 1999 га за сефте ме изрита, та досега не ме пуща

[линк]

Ихааааа! Намерих темата!

-