Заспиването..

Бях омъжена почти 18 години. В една голяма част от тях не можех да заспя, ако "половинката" не се е прибрала. Нямаше мобилни. Не беше от ревност, беше от притеснение за него. И чисто физическа липса. Такава му беше работата. В момента, в който чуех, че отключва /3-4 посред нощ/ заспивах непробудно, докато след 3-4 часа не се събудеха децата. После, когато си смени работата и бяхме по 24 часа заедно, в един момент не исках да заспивам с него, исках да си чета, да си пиша по форуми, да си работя... Не винаги е било така, разбира се, имало е страховити периоди, но това са били маркерите на края..
Ако на него му се налагаше да го няма, не можех да спя, трябваше да усещам тялото му, за да мога да спя. Година ми трябваше да преодолея това, че не мога да се увия около него. Защото ние спяхме така. Голи и прегърнати. Ужасна година.

Днес мога да заспя навсякъде и да не спя навсякъде. Мога и да не спя.

Обаче ми липсва едно усещане, ей на, казах си го.

Предпочитам да спя на дивана, отколкото в леглото, което не пропуснаха да го окупират децата, щото искали да се гушкат с мен. А аз не мога да ги изгоня....

Та така.. или трябва да заспя с кокошките, или тихичко да си дремя на дивана, или да се мушна при тях.

Тва децата умеят да окупират.

Нищо не питам, отговорите ги знам, само споделям, щото вече не ме е страх..

И aз не можех да заспя без мъжът ми до мен и доста време мина докато свикна. Сега обаче предпочитам да спя сама и понеже се въртя в леглото си имам отделна спалня от любимия, който трябва да става много рано за работа и трябва да се наспи като хората, та имаме различни часове на ставане и лягане.
Недей да спиш с кокошките , а си вземи куче. Това не го казвам на шега, аз така направих и досега спя с кучето

А защо ти е необходимо да го кажеш/разкажеш това?
за да убедиш себе си, че нещо ти е минало? Носталгия?
Тъга, която да споделиш? Дошло му е времето?
Равносметки някакви? ...
Или нещо простичко като моментен импулс или чувство за самота.

разклати преди употреба

Ооо, и аз съм същата като теб. Сутрин чаршафът ми понякога е навит на топка. Дори се майтапя, че до мен се спи на собствена отговорност. И с часовете сме така вкъщи, съпругът ми става в 5 и нещо. А освен това има гадничкия навик да похърква.
И аз съм имала куче, ама бая големшко, та ако речеше да си легне на леглото - за мен нямаше място. Ся си имам 2 досадни котки-навлеканчета.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

историята за заспиването до бившия някак условно звучи ...
не ти липсва човека, а по скоро усещането, което е добре.
Усещанията могат да се повторят...
ведър ден

Евтините психоананализи си ги запази. Ако ме питаш без иронията, която усещам, да ти отговоря...

Да ти кажа, аз не мога да се наспивам, ако милият е до мен. Имам си изградени навици, а нали знаеш това за старото куче Обичам да си увивам завивката около главата и шията, да ми покрива леко ушетата, но без да ми стига до носа. Това, за да го направя с прегърнал ме мъж, който все пък мрънка, че моята коса му се навира в лицето, е направо героизъм.
Затова, има си време за гушкане и време за спане. Най-обичам да ставам рано, да си свърша рабоата и по някое време да се примък-замъкна при него в леглото. Не става дума за секс, а просто за споделяне на близост с любимия човек. Разбира се, с наоварените графици на днешия живот, ако се случи два пъти седмично съм щаслива

Блогът ми

Много отдавна...
Забележително е как избледнява споменът за усещането.
Няма носталгия, няма тъга

Чакат ме битки, така че .... до довечера

Аз си имам един мъничък, дето обожава да ми спи на хълбока, да ме рита в лицето и да врещи "дей дялото". Поне не се налага да го разхождам в 6 да пишка навън

И така става.
Нормално е да се почувства човек самотен от време на време, когато къщата утихне през ноща, хлапетата спят и тн.

Ти си или мазохистка, или спиш като пън. Нямам случай да съм спала повече от половин-един час с дете до мен. Случвало се е да ми спят в леглото по цяла нощ, ама аз го играя пазач- да не тупнат долу, да не ги затисна... Виж, мъжете са по-кротки деца и с тях се спи хубаво.

Най обичам да чета, ама не мога.

Точно това казвам и аз. Спането си е просто спане, за всичко останало си има време и начини.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

нормално е да ти липсва усещането, нормално да го търсиш...
След време ще има друг, който да те гушка и ако не да заспивате заедно, то поне да гледате ТВ заедно прегърнати на дивана... абе някаква прегърнатост все ще има, ако го има и човека до теб.
На мен лично не ми е липсвало точно спането заедно, а ми липсваше като цяло физическата близост - до най-малките жестове... той просто не се докосваше до мен.
След развода, заради детето взех коте и то стана съществото, което с което заспивах вечер...
Сега вече до мен има и мъж и две персийки, а като се примъкне и дъщерята, да правим калабълък, докато гледаме някой романтичен филм - колкото и да е нов и стабилен дивана под нас - сдаде багажа миналия месец...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Бе, Мамо Нети, надали го е сдал багажа, щото 3-ма души + 2 котки седите на него гледате да гледате тв ... .

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

Не ми липсва... След многогодишни напразни опити за създаване на истинска човешка интимност между нас и в търсене на някакви изгубени частици "ние", останахме само "аз" и "той", и от този момент исках тоталната неприкосновеност на собственото си тяло- не мога другояче.

Е, и аз трудно заспивах, ако не се е върнал, но заради чисто човешкото притеснение, като за някакъв съквартирант, нещо като приятел...

Сега ми липсва емоцията, която годините назад превърнаха в пустиня. Липсват ми общуване, отношение, докосвания...Да заспивам мога само с много любим човек и докато не го срещна, не би ми липсвало да се събуждам с някого... Иначе, и аз като Ева, предпочитам спокойния сън, без да се увивам около нечие тяло и обратното. Така имам чувството, че ще се задуша, а сънят никога няма да дойде. Обичам да се изпружа по гръб и да разперя волно ръце над главата си и да... поспя. Другото ме настройва на друга вълна.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Хе-хе... разконспирира ме...
Не е само гледане на ТВ, наистина. Имаме си една игра, при която се скупчваме всички един върху друг и се гъделичкаме до напикаване, а котките ако не са затиснати отдолу, са се скрили под дивана...
Та не е от седене само щетата...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Вкъщи възглавниците дават фира по тая причина. Боят с възглавници е на почит. Направо деЦка радоС и светулки сме. Веднъж и Мицата пострада, средното я беше метнало към баща си. Те затва милите ся, кат усетят по-резки движения и се скатават благоразумно.
Ма, за съжаление, много малко време има за таквиз разтоварвания. Работа, умора... . Баси, за срам на срамотите се е случвало по 2 бири да не можем да изпийм в пицарията. Там си имаме адет - веднъж той черпи на заплата, веднъж аз.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

бях женен 18 и нещо
без увиване, като лоза, на момата, трудно заспивах
вече съм разведен почти седем
свиква се
..................
изобщо не говоря за секс

Спомням си едни далечни години, в които не можех да заспя от притеснение, когато бившия ми съпруг не се беше прибрал, в главата ми се въртяха всякакви страхове и се успокоявах само като се прибере у дома.Блажени години, в които и децата спяха у дома и вечер всички бяхме заедно.После постепенно поради натрупване на негативни обстоятелства това чувство изчезна, постепенно спрях да се страхувам за него, така разбрах, че човек истински се страхува само за хората, които обича.Това стана далече преди официалния развод.
От много години заспивам и се събуждам с мисълта за децата си, още повече че вече рядко се събираме всички под един покрив.
В интерес на истината, в най-тежките моменти ми помага топлото присъствие на домашния любимец- разкошната кучка Сузи, с която обичаме да гледаме заедно телевизия и да си подремваме

Альооооооооу, а бе стига с тези кучовци, бре! И аз имам песче, ама какво общо имат чудесните иначе домашни любимци, с мъжкото присъствие, а?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.