Продавам книгите

Продавам следните книги: Фриц Рудолф-Върхове без богове 1964;Христо Проданов -Лхоце 1982;Крис Бонингтън-Южната стена на Анапурна 1981;Крис Бонингтън-Еверест трудният 1986 път ;Роже Фризон Рош-Водач на свръзка 1971; Светослав Колев -Първопокорителите 1978;Николай Петков-От Матерхорн до Еверест 1985;Валтер Бонати-Моите планини 1978; Състояние -много добро- 6 лв на книга

"Водач на свръзка" и "Моите планини" за мен
Как и кога да се видим да ти дам парички и да ги взема ?

искам Крис Бонингтън-Еверест трудният 1986 път. Моля те, дай телефон или имейл за контакт

Останаха само-Първопокорителите-Светслав Колев,Христо проданов-Лхоце,Николай Петков-От Матерхорн до Еверест.

Още една книга продавам"Свирепа арена"-Джо Таскър 1989-състояние много добро 7лв

Вземам я, вземам я!!!
Че моята от казармата излезе осакатена - остана с 20 страници по-малко - някой колега е бил на зор...
Дай телефон или направо я остави в магазин Стената или в туристическа агенция Зиг-Заг. Кажи им, че е за мен, те ще ми се обадят и ще се уредят подробностите. Че в събота заминавам за една седмица. Утре съм из центъра.
10 лв давам :) Последната такава я взех за 20лв от един антиквар, за да я разменя с един съфорумец за "В разредения въздух" на Кракауер :)))
Момчил 0888566723

Свирепа арена продадена

Я съфорумецът да пусне едно линкче към новото издание на книгата на Кракауер:
В разредения въздух

Браво на Кибеа, забавиха се, но си спазиха обещанието!

Два избрани цитата:

"Чувстах, че обичам планината чрез красотата, която тя ми предлагаше, чрез завоеванията над върховете и спомените за нея, но преди всичко заради онова чуство на откъсване от всекидневието, за свободата и радостта от живота, които изпитвах само там горе в нейните дебри. Когато вечер се връщах в града след действително изживения ден в планината, контрастът правеше още по-грозно и непоносимо всекидневието, от което бях избягал за кратко, за да потъна отново в него".

"Като изключим празничните дни, които по правило прекарвах в планината и при хубаво, и при лошо време, останалите бяха за мен направо безсъдържателни и празни, протичащи все по един и същи начин, едни и същи занимания, в една и съща скучна среда. Толкова тъжно и безполезно е за един мъж да живее по този начин ! И КАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ЖЕРТВА НА ТОВА УБИЙСТВЕНО ЕЖЕДНЕВИЕ, обхваща ме страшно болезнено чуство".

Валтер Бонати, "Моите планини"

Дядо Валтер е истински философ на планинарството, да е жив и здрав още дълги години! В тази книга съм намирал много формулировки, които са витали като мъгла и в моята глава, но без да успея да ги изкажа така ясно и точно. Много е приятно усещането да прочетеш нещо такова.

Да, защото когато го прочетеш, знаеш, че не си сам. Съмнението, че борбата, която водиш, е безсмисилена или неуместна, че "нещо ти хлопа", че си "социопат", изведнъж изчезва. Коя борба ли ? Твоята лична борба за повече свобода. Свободата е в планината. Или е И в планината. Но човек, навикнал на тази свобода, трудно прекланя глава пред абсурдните правила в света на "нормалните" хора. Трудностите в планината те учат да отстояваш себе си, да бъдеш твърд. Искам децата ми да израстнат в планината и с любов към нея !

Много е изписано по темата, но ми се струва, че по-точния израз е:
Свободата е и в планината.

Истински свободният човек няма нужда периодично да ходи в планината, за да се зарежда със свобода. Но да не цитирам по памет. Ето един линк към тема в този клуб, където едно мнение, доста сбито и съдържателно, описва истинския планинар / дискусията беше такава /. Мимоходом беше зачекната и свободата.

[линк]

Ето и мнението за по-мързеливите на които не им се цъка.

Аз и само лично аз ще разкрия къде на шега, къде на истина, дефиницията на "истински" планинар, за да не се вселяват заблуждения сред пишещите и четящите.

Истинският планинар е попил напълно енергията и символиката на планината, поради което планината е в него и той е в планината. Той може да крачи по най-натоварената, най-замърсена градска улица, но когато човек погледне към него, вижда планината: от истинския планинар лъха свободата на планински вятър - може да е нежен и гальовен, може да е бурен и опасен. Очите му може да топлят като зимно слънце в ясен ден на 1000 м височина, може да изпепеляват като безмилостно огнено кълбо над лятно и безоблачно старопланинско голо, заоблено, безкрайно и безводно било. Гласът му може да ромоли като спокойна рекичка, стигнала до ниското, а може да боботи като буен пролетен високопланински поток. Истинският планинар е непредсказуем - докато прави нещо и няма никакви изгледи да промени насоката на заниманията си, в следващия момент той вече е в съвсем различно амплоа. Истинският планинар не се затваря в рамки, граници.

Всички останали са фалшиви планинари - те имат нужда периодично да се качват в планината, за да се зареждат с тази енергия и символика.

Онези, които не се стремят към планината, не са планинари - те са останали без енергия и карат на автопилот.



niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а

ве_сан, на теб и на другите дами тук - честит осми март! И повече моменти като на снимката - когато склонът плавно се потапя в леката мъгла...

Планински зимен пътеводител

Благодаря ! Ех, че пухкав снежец !
Пиши като решиш да ходиш с дъщерята до Заврачица, за да се присъединим, ако не досаждаме.

Ето още един цитат:
"Планината, нейните скали и бездната бяха така оживели в съзнанието ми, че малко по малко бях започнал да вниквам в тях и да ги усещам несъзнателно като част от самия мен, за да се слея накрая с тях в едно цяло. (...) Струваше ми се, че винаги съм живял на тази планина с единствената цел да страдам и да се катеря към вечно недостижим връх. За пръв път усетих, че победата над югозападния ръб на Дрю е неизбежна, че съм преминал непреодолимата бариера, която ме отделя от моята душа..."
Шестият бивак беше неизбежен, но, мислех си аз, какво значение има още една мъчителна нощ, след като вътре в себе си човек се чуства възвишен за цял живот ?".

на Джо Таскър "Свирепа арена" в добро състояние, но с 6 откъснати страници... Джо Таскър не е толкова романтичен като чичко Бонати, лъха мазохизъм от писанията му, но май това точно е истинския алпинизъм...

С удоволствие приемам подаръкът, който предлагаш (освен ако вече не е късно за това).

Като ученик съм чел "Свирепа арена" на Джо Таскър, взимал съм я от Столична библиотека на пл. Славейков. Спомнам си, че първият разказ се казваше нещо като "Забранено е да се върви по линията" и описваше изкчване на северната стена на Айгер. После имаше и за Хималаите (Дунагири?) и май това е всичко, което си спомням...

Липсващите страници мога да възстановя като ги преснимам от екземпляра, който си разменил за "В разредения въздух".

Ще се радвам, ако в домашната ни библиотека влезе тази книга, най-вече се надявам тя да е интересна за децата ни. Ако все още разполагаш с нея и офертата продължава да е в сила, молбата ми е да я оставиш в магазин "Стената" ("Бр. Миладинови") - на Зоя или на Ани. Ани май вече е на Коперник, но при нея сина ни си е поръчал по нейна препоръка еспадрили на BOREAL, които се очаква да пристигнат този месец. Ако това стане, "Свирепа арена" ще е едно прекрасно допълнение към еспадрилите.

С поздрави и предварителна благодарност, която ще мога да изкажа лично като се видим например в з. "Гравити" на комплекс "Бонсист" с столицата.

Иван

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.

Не е късно Иване
Оставям я на Зоя (на "Братя Миладинови"). Без страници 52-61. Много се дразня когато стигна до там, като я препрочитам. Да я чете със здраве лапето, само да не взима пример от героите, че те не доживяват до дълбоки старини... И с пожелание да не ходи на места, където късат книги (в случая Полка в Елхово ).

Хехехе, що, някои пък доживяват... Примери, колкото щеш - Касин, Бонати, Хилари, Меснер (той още не е стар, де), наш Джиджи... Май който от този занаят прескочи умирачката на младини, доживява до наистина дълбоки старини.

Това са по скоро изключения, виж само колко бързо ги изброи. Преди 2 години се срещнах случайно с Кристоф Профи (ако клиента му не се беше изфукал кой му е водача, нямаше да го позная - чича с голяма брада) и си дадох сметка, че е един от малцината останал жив от екстремистите на 80-те години, с катерача Патрик Едланже и екстремния скиор Тардивел. Повечето, които доживяват май са се поспрели след младините или поне са намалили риска.
Сега съм под влиянието на едно филмче Real Rock Tour 2010 и катерачите Дийн Потър и Уели Щек - следващото поколение идиоти, ама кефят!