Snuff

Защо Моист/Олян да не става за поредица? "Да направиш пари" е доста прилично продължение. Тази с данъците, ако се сбъдне, може да го издигне до нови висини.

Прилично не е достатъчно.:)) В трите първи книги за стражата има големи находки, нещо ново, а това си е просто продължение. По същия начин ми се губят Шовинист и Петият слон. Или са по-декларативни; идеята е твърде ясна, а не намекната.

Не знам коя по ред книга на Тери Пратчет е Пощоряване, но помня, че бях стъписана как отново вади нещо ново - нов герой, и то какъв; нова ситуация, и то приказно-пълнокръвна, гарнирано с Ветинари и Анкх-Морпорк. Това го няма в Да направиш пари, просто продължение...

Нека приемем, че всеки вижда книгите по свой начин и да не задълбаваме в разделението им. Ще спомена само, че в момента препрочитам отново всичко подред и откривам как след толокова време(15+ години) харесвам някои неща повече от други, но степенуването(ми) е съвсем различно от първоначалното.
Нямам търпение de Cyrvool да завърши "зимната" и да "подкара" следващата.
Btw, ставам все по-добър - корицата на "Академик невиждан У." е най-добрата(като качество на изработката), която съм правил. Работя по следващата. Чакам и тази.

За мен си остава с Пощоряване, не става за поредица. (Толкова е съвършена тая книжка, че няма смисъл да се продължава.;)

Така си е! От първия до последен бляскав ред. Само като се сетя за първата глава барабар със словото на Ветинари относно ангелите и не мога да си сдържа усмивката. Въпреки че по-горе оплюх филма, все пак удариха шестица с последната сцена - камео на Тери като раздавача носещ писмо за бившия господин Гилт.

Между другото, огромно БРАВО на "клубния преводач" - максимално се изкефих на превода му, въпреки че на днешно време чета Тери само на английски. Само с преведените имена не мога да свикна изобщо, не заради някакви недостатъци на превода - още от времето на Торбинс/Бегинс предпочитам фонетичните преводи с бележка под линията където се обяснява играта на думи. Единственото изключение от това правило и то не само при Пратчет а изобщо, е Баба. Някакси не мога и да си помисля дори да я нарека Уедъруакс в разговор на български, както и не мога да си помисля да кажа Олян. Иди че разбери.... А, и във филма изборът на актьор за ролята на Ветинари също беше отличен. Даже им простих русата коса...

"Правене на пари" отначало ми се стори малко постничка но след 2-3 препрочитания осъзнах че май ще е понеже съм я сравнявал с "Пощоряване". Все пак основния чар на "Пощоряване" е че се запознаваме с Мойст, а това е възможно само веднъж.

Мисля обаче (и се надявам) че Тери ще напише третата и че ще е бляскав завършек на тази мини-поредица. Стискам палци!

П.С. Сори че така се разливам извън основната тема ама не съм писал в клубовете от векове та наваксвам

тук и без това май няма администратор - можем да си спамим, колкото си искаме.

"Все пак основния чар на "Пощоряване" е че се запознаваме с Мойст, а това е възможно само веднъж."

:))) Филмът ми хареса, може би освен Адора Беле. Не е лесно да се намери Мойст. Този биваше, въпреки че е ясно, че е само актьор, а това е само филм.;) Най-приятно беше като Гилт да се появи актьорът, който по същото време вървеше в един сериал в ролята на Еркюл Поаро.;)

Аз имам предимството освен да препрочитам, някои от книгите да чета за първи път. Сред тях са такива чудесни книги като Захапи за врата, Глинени крака и Крадец на време. Така че с приятното чувство от свежия поглед и изненадата мога да допълня списъка и с други герои, които сега откривам. Например Лу Дзе и неговите правила.:)) Книгите за стражата (първите 3) са четени поне по 3 пъти всяка. От другите ранни ми се препрочита Дядо Прас засега. Със сигурност може да се пренаредят в предпочитанията ми по-нататък.

Ще чакам превода. Не съм толкова напред с английския.
Иначе: книгите много ми харесват - препрочитам ги! Любими са ми Ваймс и лейди Сибил.
И аз чакам с нетърпение превода на de Cyrvool - жив и здрав (или жива и здрава)!

Това не е спам.
Спам е когато се пише една и съща глупост на много места, за разлика от флуд, което е когато се пишат много глупости на едно място.

---

I can fly so high, I can fall so deep

аз пък мислех, че всичко, което не е по темата е спам.

не, това е офтопик

---

I can fly so high, I can fall so deep

Очарован съм. Книжката е забавна, при все че няма нищо неочаквано. Няма да развалям удоволствието на нечелите я, но все Ваймс дори се срещна с Джейн Остин Кефят ме тия литературни шеги. С Шекспир в "Посестрими..." и "Господари...", с Чехов в "Петия слон", сега и тук.

Повече лая
[линк]

На английски е, нали?
Ех, дали някой ще се заеме с превода? Че ние с немския кво ще правим?

На английски, да.
Лично аз бих разчитал повече на преводите на Цървула отколкото на Вузевците :)

Повече лая
[линк]

И аз така .....

Нещо такова е и моето впечатление - очарователна и забавна. Ваймс "на село" е симпатяга, повече чаровен, отколкото неочакван.;)

А може би Джейн Остин е причината за очарованието. Преди да започна да чета само Тери Пратчет, известно време можех да чета само Джейн Остин, така че сега има някаква двойна носталгия.:))