Завистта

Чувство, което всеки от нас е изпитвал по някакъв начин - било, като завист към някого или такава отправена към нас. Безспорно това е може би най - разрушителното чувство съпоставено с всички останали. Мисля , че и злобата, и мръсните номера, и голямата агресия често са следствие именно на завистта.
Причините могат да бъдат различни - превъзходство във външен вид, умствени умения, таланти, успехи, реализация, богатство а дори и факта, че някой е в състояние да прояви великодушие, на което самите ние не сме способни........
Може би донякъде можем да кажем, че е част от националната ни психология. Както всички знаем голяма част от ярките ни личности са предадени именно от свои...
В същото време обаче никога не завиждаме на тези, които обичаме. Напротив - радваме се на успехите им.
С какво свързвате завистта - коплекс за малоценност, липса на обич, нещо друго....и какви са начините тя да бъде трансформирана?

Пускам темата сега, тъй като според мен към момента размерите на това чувство стават плашещи...Може би социалните предпоставки за това не са малки, но е факт, че дори и при тези обстоятелства могат да се видят положителни примери - при това от всякакви социални прослойки...

[линк]

завистта е гадно качество , но не бих могла да я подредя на някаква позиция (по-високо или ниска) , в сравнение с другите негативности като страх , алчност , ревност и др. Според мен по-голяма агресия се събужда от страха и ревността , отколкото от завистта . Обикновено завистта не е като единствено качество в човек , а е свързана с доста други и в зависимост от това взаимодействие се проявява като различно поведение . Трудно може да се изкорени .
По-скоро свързвам завистта с желание на човек да бъде като някой друг (към който отправя завист) или да притежава нещо , което друг притежава . В основата стои неудовлетворено желание , стремеж , някакви реални и нереални мечти , които не могат да се осъществят на момента .
Всички сме чували израза "благородно ти завиждам "
Е как завистта може да е благородна ? Колкото може да е благородна омразата , ревността , гнева , толкова и завистта .Отново това е , за да изрази неудовлетворение към своите притежания , социална позиция и т.н и да преживее живота на другият човек .
За себе си бих казала , че имам неизпълнени желания , че не знам как да стигам до целите си , но да завиждам на някой за това каквото е или какво има , това ми се струва напълно излишно , защото зад лустрото често пъти не се вижда , една друга страна от живота на човека , която ако завиждащия можеше да види едва ли щеше да поиска да е на неговото/нейното място

Много интересен отговор си ми дала!

защото зад лустрото често пъти не се вижда , една друга страна от живота на човека , която ако завиждащия можеше да види едва ли щеше да поиска да е на неговото/нейното място

Също нещо много вярно.

Ако приемеш твърдението ми, че богатия завижда на бедните, че са живи и силните, на слабите поради тази причина съм съгласен. Няма нещо по-гадно на този свят от това да завиждаш на някой, който има по-малко от теб.

Завистта свързвам с едно чувство. Богатия, надарения, умния да завижда на бедния, бездарника и глупавия. Това означава, че богатия, надарения и умния са психически луди и им трябва психоаналитик да ги оправи. Защото наистина страдат от психични болести, но не го осъзнават.

С какво свързвате завистта

С възпитанието . Ако родителите са духовни хора, на които чувството завист е чуждо, няма как детето им да е завистливо. Ако те отрано казват на детето ,че няма смисъл да завижда,то ще им повярва ,че е така.
С чувството за собствена значимост. Ако знаеш какво уникално същество си и ако си сигурен ,че заслужаваш всичко най-добро в живота ,ти ще го очакваш търпеливо и няма да завиждаш на другите,които вече имат.

Ако приемеш твърдението ми, че богатия завижда на бедните, че са живи и силните, на слабите поради тази причина съм съгласен.

Много негативно твърдение.....
Според мен завистта не е свързана конкретно с богатство. Може да бъде насочена в съвсем различни посоки...Богатият би могъл да завижда на бедния, че е по-жизнен, красив, млад, мислещ, чувстващ..., но едва ли затова, че е жив....

Защото наистина страдат от психични болести, но не го осъзнават
малко осъзнаваме реалното си положение . хората обичаме да се сравняваме по между си , но след като преминем през определена житейска ситуация и се обърнем назад , тогава когато сме искали да сме нещо или някой друг , тогава осъзнаваме , че всъщност възможността , която е била уместна за изминалия период от време е вече изгубена .
Тва сравнение между хората поражда също завист .

С чувството за собствена значимост.

Да, себеоценката е много важна. Може би и тук има нюанси в посока - субективност, но ако е близка до реалността и е добра, това би облекчило големи вътрешни терзания....

Нещо от типа да гониш дивото и да изпуснеш питомното?
Ако имаш това предвид, то е вярно, но аз винаги съм била за по-големите цели и мечти...Какво би коствал да кажем един компромис с партньор...?

..Какво би коствал да кажем един компромис с партньор...
а партньорът какво е правил , за да го направим този компромис ?

Богатия, надарения, умния да завижда на бедния, бездарника и глупавия. Това означава, че богатия, надарения и умния са психически луди и им трябва психоаналитик да ги оправи. Защото наистина страдат от психични болести, но не го осъзнават.

Е, от това по- умно нещо не си писал! Най- накрая!

Моите комплименти!

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

Имах предвид, компромис при избор на партньор...Иначе другите компромиси при съжителство са сложна работа....

Богатия, надарения, умния да завижда на бедния, бездарника и глупавия
Ако това се случи , богатия , надарения , умния направо се прави на този , на който завижда . Не му трябва много подготовка .Рече и отсече . Става , това за които иска да стане , та дори се опитва да надхитри природата с разните естетически операции.
Живее това , което си представя , а не си представя това което би искал да е . В основата е реализиране на желанията

Завистта - другото име на страха от изоставяне.
Много съм се обвинявала, че завиждам на хората.
В крайна сметка, като поразчепках това чувство, за себе си стигнах до извода, че завиждам, защото се страхувам, че този който е по-......(каквото и да е от мен) е някйъде там, където аз не съм и съм останала сама.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Знаеш ли, когато човек започне да осъзнава, че завижда и това му пречи е на път да го преодолее..."Признат грях-половин грях!"
В това отношение при теб от някакъв период наблюдавам много хубави промени, така че - Давай!

Така е. Но съм съгласна с наблюдението на blood2, че в случаи, каквито той описва, има патология.

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

Завистта е нещо строго и конкретно. Завистта е плод на омразата. Хората си завиждат, защото не искат да изпитат любов, а нарочно искат да изпитат омраза към другите.
Схвана ли, че проблема винаги е бил един- омразата и липсата на любов.

Омразата кара хората да полудяват и да не им стига нищо и да са нещастни лицемери. Тя побеждава много по-често, любовта отколкото е редно. Омразата кара богатия да завижда и ненавижда бедния и да иска той да умре, силния да завижда и ненавижда слабия и да иска той да умре.

Защото е страхливец и не иска да даде любов, а иска да приключи земния си път изпълнен с омраза и "неосъществени" мечти, мечти изпълнени с омраза, а не любов. Но това не са мечти, а психични заболявания. Генетично предопределени.

Благодаря за комплиментите, но все пак поради факта, че не пиша тези неща за себе си, смятам, че може би и други умни неща съм писал.

Лесно е да пречупя омразата в другите, щом я пречупих в себе си.

Поне така е на теория, де. Не съм талантлив или умен, че да осъществявам такива промени в хората, но поне си мечтая.