МЕЧОВЕ В ЛЕДА

Дами и господа.
Изключително огромно удоволствие за мен е да ви представя съвсем новият сборник със зимни фентъзи разкази и новели, чиито автори са членове в Националния Клуб по Фентъзи и Хорър. Една антология, събрала на страниците си седем творби, споени помежду си с изгарящи от студ ледени блокове. Проект, чиято премиера на юбилейните десети награди на въпросния клуб мина повече от успешно.
Но нека преминем към същественото, а именно - пълният разбор на разказите.

1. Александър Драганов - "Ледената Планина": първият разказ от сборника е и първият разказ от "Сказанията за Ледената Планина", една съвсем нова и обещаваща вселена от фентъзи приключения в мрачния свят на Тарр, чиито врати председателят на НКФХ тепърва открехва пред читателския взор. Безстрашен благородник от расата на черните елфи бяга от предопределението си в жестоките проходи на планината... само за да срещне съдбата си. Ярко впечатление ми направиха имената на героите и местностите в разказа, сякаш извадени от сандъка на безсмъртния Толкин: елфът Алтиарин, градът Иррхас-Аббат, планината Мруул'Аббан, залата на боговете Дул-Киринла... Личи си, че авторът чете фентъзи, и то много, за което свидетелства и фактът, че е носител на наградата "Златната Руна" 2006 за особени заслуги в областта на фентъзито.
2. Александър Драганов - "Лихварят": вторият разказ от цикъла за "Сказанията" е още по-интересен и напрегнат. Спокойният и идиличен живот на Алтиарин ще бъде нарушен от атаката на отчаян вампир, който се стреми да го убие по силата на древен договор, сключен отдавна с тайнствено същество. Още повече герои и битки, интрига, която не може да се разплете до самият край. Фактът, че автора е бакалавър по културология и е завършил Националната Гимназия по Древни Езици и Култури е залог за гладкият му изказ и напрегнатото повествование. Разказът те грабва веднага и се чете бързо, карайки те свиеш недоволно устни след прочитането му, защото искаш още приключения от света на Тарр...
3. Бранимир Събев - "Кулата в Леденото Езеро": да, тук се мъдри и моя милост. Разказът е първият ми опит в сферата на класическото фентъзи и смело мога да заявя, че се е получил наистина добър. Смелият принц Глациус, престолонаследник на Нордола се е отправил на тайна и опасна мисия, по пътя на която ще се сблъска с многобройни капани и чудовища, ала и ще открие нови приятели, които ще го следват до самия край.
4. Васил Мирчев-младши - "Златният Вълк": по принцип синът на големия български режисьор Васил Мирчев ("Снаха", "Танго", "Неочаквана ваканция") пише сценарии за сериали и късометражни филми още преди да завърши драматургия в НАТФИЗ. В този сборник той разкрива друга страна на таланта си, навлизайки в дебрите на белетристиката с разказа "Златният Вълк". Гарет не е типичният герой от фентъзи-епос: грамаден, як и глупав, размахващ тежко острие. Не е силен, нито умел с меча, но ще направи всичко, за да защити и предпази жената, която обича. Ако трябва, от целия свят.
5. Иван Димитров - "Пратка от Египет": за хората от НКФХ "Конан" Иван Димитров е известен като един от съоснователите на клуба. За читателите на сп. "Computer" е известен като един от списващите статиите му. За феновете на книгите-игри е известен като авторът на "Господарят на Душите", написана под псевдонима Айвън Фогър. Но за мен лично е талантлив млад български писател, който ни поднася една нестандартна фентъзи история, в която най-силно впечатление ми направи контрастът, набиващ се в очи още със заглавието. Египет извиква в съзнанието жега, суша и пясък, ала този път мумията на древния фараон няма да броди из безконечните коридори на пирамидите, а ще всее страх по заснежените улици на малко градче...
6. Станьо Желев - "Сянката на Магьосника": за своите крехки петнадесет години ученикът от Американския Колеж прави впечатляващ дебют, съперничейки на всички останали автори в сборника. Творбата е изпипана точно както трябва: има си завръзка, има сюжет и най-вече запомнящи се образи: тъгуващо по отминалите времена джудже, градски първенец който е ловък политик и дирещ отмъщение магьосник, способен да изпепели в пожара на яростта си целия свят.
7. Яна Маркова - "Подменена Приказка": единствената жена в екипа ни поднася една оригинална история, позната ни отчасти от фолклора ни, ала променена по един очарователен начин. Змейове, феи, вещици, самодиви, горски духове, незнайни зверове... И на фона на всичкото това една млада принцеса, която ще направи всичко по силите си, стига да успее да спаси своята страна от вечен студ.

Магии, битки, приключения, подвизи, предателства - всичко това ви очаква на страниците на тази книга, където мечовете се забиват дълбоко в леда!

Търсете в мрежата на книжарници Пингвините, интернет книжарница Knigopolis.com, пл. Славейков маса № 6 и др.

THE DARK CORNER

Не правиш особена реклама на сборника с правописа си. А ти също се подвизаваш като автор.
"да ви представя новияТ сборник"
Националния Клуб по Фентъзи и Хорър - откога сме с американско изписване на такива имена?
"до самияТ край"
Националната Гимназия по Древни Езици и Култури - хайде пак...
"за гладкияТ му изказ"
И заглавията в сборника наистина ли са по новия "правопис" - всичко с главни букви?
Даже това стига да ме откаже. А като добавим и похвалата, че някой бръкнал в сандъка на Толкин за хиляда и първи път в света...

"И тогава дойдоха добрите чудовища с брадвите..." - (много) млад автор

Че като не ти харесва, не чети бе, кара ли те някой насила? Той завалията очите си ще изплаче, че загубил като читател Дилентанта.

Като ти се четат неграмотни подражатели, зарови си нослето в книжката и не го вади оттам. На мен ми плащат, за да чета, и такива като тях, макар и на други езици, са ми минали на купища през главата. Аман...
(А бе ти да не си също автор или роднина? Ако е тъй, мно-о-ого съжалявам, че съм засегнал деликатното ти самолюбие.)

"И тогава дойдоха добрите чудовища с брадвите..." - (много) млад автор

Горовиш за правопис, ама леееко прекаляваш със запетайките. Така че и ти си имаш трески за дялане.

И ти не улучи. Иди да си опресниш малко граматиката, ако ще и да не е на мода напоследък, даже сред литераторите.
(Ако ще се впускаме във форумни тролщини - аз млъквам, щото бездруго няма да прочета гениалните творения. Ако имаш да кажеш нещо за кичозната реклама на сборника и особено за изтъкнатите в нея "достойнства" на разказите, може и да ти обърна внимание.)

"И тогава дойдоха добрите чудовища с брадвите..." - (много) млад автор

Като ги прочета, ще коментирам. Сега е рано за оценки.

" На мен ми плащат, за да чета, и такива като тях, макар и на други езици, са ми минали на купища през главата. Аман... "
А, прощавай, че ти докачих твоето самолюбие. Не знаех, че си паразит (пардон, критик). Е, не ти преча да си вадиш хляба.

"(А бе ти да не си също автор или роднина? Ако е тъй, мно-о-ого съжалявам, че съм засегнал деликатното ти самолюбие.)"
Не, не съм нито едното, нито другото. Тоест автор съм де, ама не там. Самолюбието ми не си го засегнал, щото е като на Вапцаров вярата - здраво бронирано, демек. Те хората ако умираха от скромност, аз щях да съм безсмъртен.

Ваше благородие, Дилетанта не е паразит (критик) и още по-малко дилетант.

"Ваше благородие" е обръщение към вас, ваше благородие господин Генерал. А аз съм барон, макар и Галфон (но все пак фон) и обръщението към мен е "ваше сиятелство". И на моя фамилен герб е изобразен сребърен юмрук с вдигнат среден пръст, а отгоре е изписан девизът на рода: "Хем грозен, хем нахален", към който по-късно е било добавено: "...но винаги прав".
То можеше и граф да се пиша, ама не ми е кеф - защото графът е васал, а баронът независим.

А че Дилетанта не е дилетант - забелязах го и му съчувствувам (защото за мен "дилетант" е синоним на "свободомислещ човек").

Пич, пак си се объркал - "дилетант" е жалкото състояние, в което сапиенсът затъва и индивидуално, и целокупно. Тоест знаем и разбираме все по-малко за все повече неща. Плеснал съм си този ник, за да не забравям, че всички сме дилетанти в почти всичко. С редки изключения. Но това между другото.
Ако за да бъда свободомислещ, трябва да преглъщам мърльовщини - не си познал. Знам, че мнозина вдъхновени писачи са над досадните дреболии като правописа. Защо да си спъват творческия устрем? Е, може да не са наясно защо тези конвенции в общуването са неизбежни като минимална необходима база за взаимното разбиране, ама карай да върви, нали?
Или трябва да съм свободомислещ като градинката, в която цъфтят сто вида цветя (заедно с бурените)? Колко жалко, че не съм всеяден и не примирам от кеф, когато някой се мъчи да рециклира оглозгани кости, от които и костният мозък е изсмукан. И не бива да подозирам, че просто го мързи да си напъне мозъчето, а? Защо да прави като Джо Абъркромби, който (цитирам един английски паразит) сграбчи "възвишеното" фентъзи и го тръшна в калната канавка по най-великолепния начин? Или като Ейдриън Чайковски, който измисли как да слее оригинално (я, можело значи...) фентъзи и стиймпънк?
Друго си е да вкараш вампирче в историйката. Колко свежо, все едно нямаше мътен океан от вампириади през последните години... Е, сигурно не е чак като абсурдите на Дейвид Уебър, който набута цяла вампирска бригада начело с Влад Дракула във военна фантастика и си изпроси шутове в гъза и от най-верните си почитатели.
Та тъй - вересия никому. Крехкото его на чираците се нуждае от всеки заслужен шамар. Ако на някого не му стиска, отвява се с плявата. Остават свестните автори... и хитрите комерсиални драскачи. Но и те поне владеят занаята.

"И тогава дойдоха добрите чудовища с брадвите..." - (много) млад автор

Напомняш ми един друг паразит от едно време - дрънкалото Иван Славов, великия борец с "дилетантизЪма". И ти като него - с много думи нищо да не кажеш. Стигаше и една фраза - "не ща и толкоз".
И какво значи "трябва" ? Няма такава дума.

Уважаеми Дилетанте, явно ти ме познаваш (нормално, не крия, че съм автор в сборника), но явно аз нямам честта. Би ли бил така любезен да се представиш?

THE DARK CORNER

Ура!

Виноват, Ваше сиятелство, разрешете да се поправя. Не ги разбирам тези тънкости, но вече знам... Това за фамилния герб е много хубаво, а по повод добавката "но винаги прав" бих желал да напомня уточнението на Хайнлайн относно думата винаги, като неисторична и казаното от него по повод британския химн ...Боже пази кралицата и винаги ще има Англия..., че нито винаги ще има Англия, нито бялата раса ще бъде доминираща в света винаги. Може би е тъжно, но ето така "лошо, лошо светът е устроен", както е казал поетът. А че тази ерес хайнлайнова не е политкоректна днес - ами да, ама така е мислел човекът.