Слушайте сега

Ето я и историята Аз съм пристрастна, разбира се, понеже едната от двете страни ми е близка, но обещавам да предам - или поне да се опитам да предам- нещата безпристрастно. От вас искам само дами кажете какво мислите за ситуацията, хората и бъдещето им (ако имат такова).

Те се запознават по интернет, чрез някой от онези сайтове за запознаства, които всички знаете. Тя се развива добре на Запад (в Германия, ако има значение), той е с проблемно настояще в България. Началото преполагам ви е ясно. Разговори, чат по цели дни, почват да се споделят мечти, надежди и хормони. Решават, че тя ще се върне в България, и тя половин година работи усилено, на две места, пести и един хубав пролетен ден (всъщност все още леко зимен, понеже е края на март) се връща в Бг. След няколко седмици се срещат на китна софийска улица. Седмица-две се срещат, тя живее междувременно при свои познати в София (не е от столицата, докато той да) и да кажем максимум месец след като са се срещнали за първи път тя си мести куфара при него. Все още не знаят дали ще се получи, но имат желание да опитат. Те не може да остане вечно при прознатите си, а и за да разбереш дали нещо ще успее с един човек, трябва да живееш с него. И така, да кажем към началото на лятото те вече са под един покрив.
Той продължава да има финансови проблеми, които дори се задълбочават. Тя се старае да помага, пазарува, готви и го утешава, когато той е в лошо настроение. Което е често поради причини, казани през едно изречение по-нагоре. Така минава лятото, идва есента. Нейните финанси постепенно се топят, все още не знаят искат ли да останат заедно (той не желае да й каже нищо конкретно, заради финансовата си несигурност, оставя нея да реши и т.н.). Към началото на октомври тя вече няма останали почти никакви пари и той, с малкото приходи, които има издържа и двамата. В края на ноември на неговата глава се изсипват мутри, задлъжнял е, няма от къде повече да намери пари. Тя не смее да каже на приятелите си в какво положение е, "колко зле се е подредила", както казваше самата тя. Вдига се от София и отива да иска на единственото място, от което може - при семейството, родата и родителите. Те й дават, молят я само да ги върне до месец, понеже и те самите намират част от парите със заеми от трети хора.
Тя му дава парите, той се разплаща - поне най-голямата част, за която си рискува наистина здравето, но все така той няма работа, а и тя не знае какво да прави. Иска й се да зареже всичко и да се върне в Германия, но не върви да си признае колко е загазила и е зле, а и вече е похарчила дори парите за връщане. От друга страна и не иска да оставя него сама. Обичат се, макар напрежението да си казва думата и често да се карат. Освен всичко друго и самите им характери са доста различни (не питайте тогава как са взели, че са се влюбили един в друг, това и аз така и не го разбирам). Става ясно, че поне за момента е вързана в страната, започва да си търси работа в началото на януари. Той от своя страна очаква работа, която ще му осигури негов познат, дори не пробва да намери друго. Живеят с по няколко лева на ден от заеми дадени от неговите пиятели и чакат. В каря на март той получава работа - за около две седмици, плащат му достатъчно добре, за да се разплати с някои кредитори и да има какво да ядат за известно време. Излиза им късмета и тя също получава работа - не е спирала да търси, но знаете как е, криза, безработица и те така. Започва работа в началото на май, неговите пари вече са се свършили, той пак чака друг ангажимент от същия характер като първото. Тя работи малко повече от месец, когато затварят целия отдел и пак е без доход. Изкарват някак юли, понеже той е получил работа и чака да му се плати в началото на август. Той получава парите и й връща това, което някога тя му е дала за мутрите (но тя не ги връща на семеството си, за нея вече е много късно, казва, че те никога няма да й простят, че ги е излъгала, а и не им се е обаждала от тогава, в края на есента). Живеят август месец царски. Отиват на море, почивка, той плаща друга част от задълженията си и някъде към септември и двамата пак са без пари. Той я подканя да си намери пак работа, тя го прави този път за удивително кратък срок - 3 дни. От октомври работи. Той не е получил друга работа, освен тези две от лятото. Естествено, тя издържа семейството от тогава. Казва, че го счита за правилно, все пак е живяла на негов гръб известно време и сега е неин ред.
Това, за което не могат да се разберат и скандалите нарастват е домакинската работа. Нейното мислене, което е прилагала, когато той е работил е, че ако единият работи, другият поема изцяло домакинската работа. Очаква и вярва, че ако тя ходи на работа, той ще мие чиниите, ще готв, ще пуска пералнята и прахосмукачката. Но не става така. Той счита, че ако тя е разхвърлила нещо, тя трябва да си го оправи. Както и, че трябва да се редуват да мият съдовете. Тя е съгасна за миенето, но ако и той имаше работа. Опитва се да му обясни, че ако нейната работа е навън, то неговата е вътре, в дома. Не очаква от него да си намери работа, не е простив тя да работи, понеже се чувства длъжна да го върне като жест, но очаква той да поеме домакинството.
И това май е и настоящата ситуация. Тя се дразни, че ако сутрин е бързала да не закъснее и е хвърлила нощницата си на дивана, на дивана и я намира вечерта, докато той нищо не е правил по цял ден, освен да играе на компютъра. Той се дразни, че тя разхвърля, а той трябва да чисти. (Познавайки я, мога да кажа, че съм убедена, че тя е по-разхвърляната в семейството). Освен това и остава спора за жилището им. Ако следите разказа от начало, помните, че то е негово. Живее там от поне десет години, всяка мебел е негова, дори вилиците и лъжиците. Не й позволява да промени или премести нищо, дори в гардероба си в спалнята им е иска да й направи място, а я праща да си слага нещата в друг гардероб, в другата стая. Тя му казва, че дрехите в гардероба (неговите) са неща, които той от години не използва, докато нейните си ги облича всекидневно, а е доста некомфортно да ходи да се облича от една стая в друга, в студа и т.н. Той обаче настоява, че гардеробът си е негов и не го дава, има място в друг. Започват и намеците, че това е неговият дом, които вече трудно й понасят, понеже от няколко месеца тя плаща наема и сметките на този негов дом.
Карат се често.

Разбира се, мен тази история безкрайно много ме вбесява, но понеже ме знаете каква съм избухлива и понякога крайна, ми се иска да чуя и вашите мнения. Предполагам, че никой от тях не е нито напълно невинен, нито изцяло виновен, нали?

Блогът ми

Ева, първо искам да те поздравя за изчерпателно поднесената тема!
Е, това е тема!...а не да вадиш после с ченгели думите на списващия и на час по лъжичка да казва с половин уста, кое как било
За мен беше удоволствие да я прочета и уважение за времето и труда, който си вложила!

По темата...отговорът ми е еднозначен и категоричен: Изборът си е техен! Никой не е невинен или виновен...просто колелото на съдбата така ги е завъртяло и ще дойде време за разплитане на ситуацията... кога ли?...когато настъпят необходимите условия катализиращи ситуацията до пълна нетърпимост и просветление на единя от двамата за да се прекрати този напън за съжителство. В момента и двамата са в схватката на кармата си!
Но все пак някаква промяна трябва да има...дано не са достатъчно изтощени за този момент и да го усетят и използват за да се разделят най-накрая

разделихме за далеч по незначителни неща и то след сума ти години.Е,тоя път се надявам наистина бишата да прочете,макар че няма как да стане.Но наистина ми се иска.Бяга далеч,и колкото може по-бързо.Докато не я е дръпнал на дъното.Не че не са там.Тотална безотговорност и егоизъм.Ужас.

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

Извинявай. Не разбрах какво очакваш да кажем. Една от хилядите подобни истории. Биг-брадър в семпъл вариант.

разклати преди употреба

Ако искаш да го смеля съвсем на съствни части, очаквам да кажете нещо от рода на: "за мен е прав/а той/тя, защото...".
Разбира се, пак казвам, това е най-опростеният вариант на думите, които очаквам.
Не знам, може би и идеи може ли нещо да се промени, в каква насока...

Блогът ми

Звучи ми като удавници, които са се хванали един за друг и ги е страх да се разделят, за да не потънат съвсем..
Иначе не са първите, де...

Напълно е възможно. За нея знам, че се притеснява, че не е в първа младост, че не иска отново да започва от начало (а и къде ли, в Германия вече никой не я чака, в България без него ще е съвсем сама). Инвестирала е вече две години в тази връзка.
За него не знам, мога по-скоро да предполагам, но той също не е млад, има дългове, никаква работа (само мечти и надежди за някаква скоро). Изглежда добре, но колко жени биха били привлечени и съгласни да са с него?

Блогът ми

Извинявам се за намесата, защото въпроса ти е къмТранса, но...Нищо няма да се промени от вътре при тях...в случая е необходима намесата и стимулация от външен фактор и ситуация! В момента двамата са в смъртна житейска капанна схватка...до евентуално отпушване...но до тогава ще мине още време!

Ако вече са на дъното, по-лошо може ли да стане? Аз като слушам историята, в мен с събужда една особена, прагматична страна и си мисля - ами ако след всичкото това лошо, само един хубав месец сред 23 други, тя го напусне, а той вземе, че наистина направи нещо, няма ли да е гадно за нея? Да вложи толкова много, а друга да бере меда?
Знам, че може да звучи гадно. Но пък животът не е ли такъв?

Блогът ми

Живее там от поне десет години
Та ко рече да слушаме друго....
п.п : за десет години ......А в началото си мислех, че иде реч за макс година...
Та ко да слушаме викаш? Оти те изчетох....
Да разбирам ли, че тя е излъгала семейството си и е въртолела задник, при положение, че знае ко и на кого има да връща....
Преди 10 години е било 1911...опс - цял стотак... 2001... хех...
Оправна жена в немско да замине в софето.... баш тогаз.... и едни огромни пари се вихрят, а то апартамент тогава беше 10 000 евра /то тогава у доларе се цалеше още/....с обзавеждането...
Я пак преразгледай темата си.... оти кат пробит мях издиша нещо....оти едни стотици хиляди ми се завъртяха у тиквата.....

Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор

Я вземи прочети пак, бавно и отначало

Не съм сигурна, че те разбрах, но ако правилно съм схванала, пояснявам.
Той живее в този апартамент от десетина години.
Тя е в него (апартамента) и с него (мъжа) от почти две години, началото на пролетта на 2009.
Да, тя е знаела, че той има дългове още в началото. Само че, без да оправдавам някой, знаеш как нещо може да бъде казано, но не и истински изказано. И да разбереш реалната ситуация доста по-късно, на място. А и отбелязах, че междувременно неговата ситуация се е влушавала все повече и повече.
Да, излъгала е семейството си.
За въртолала задник трябва да обясниш, за да ти отговоря

Блогът ми

Не е към Транса само
Какво ще рече външен фактор? Тя да си намери друг? Той да си намри работа и това да подобри нещата?

Блогът ми

Този мъж никак, ама никак не ми харесва.
Дори няма сми да се аргументирам защо.
Просто е с много сбъркано мислене.

Не мога да си представя, че ще се натреса на главата на някой и ще имам претенции да ми прибира нощницата, защото аз съм бързала , да ми мие чиниите и да ми дава гардероба си, само защото аз съм работела. Нещо сбъркано ми се вижда от самото начало

Всичко може да се окаже "външен фактор"...не сме Господ за да знаем кой ще е.
Може да е друг или друга. Може да е друга някаква възможност...намиране на хубава работа, заминаване...въобще нещо предизвикващо и изискващо раздяла поради служебни ангажименти...може недай си боже да е болест...и вземане на решения следствие промяна на здравословно състояние...може всичко да е.
Но за сега и двамата са твърде в ситуацията, където са се оплели в мрежите на зависимостта си един от друг, дори бих казала...свързва ги отчаянието дори в момента и на тоз етап не ги виждам разделени все още.

Защо, бе мила?
Не компенсира ли това, че тя му плаща храната и покрива над главата факта, че му се е натресла?

Блогът ми

Хих, Лисо, Лисо, да доживея да напиша колко много съм съгласна с теб

Блогът ми

Освен всичко друго, Лиро, ги свързва и любов, както и много гордост. Защото макар всичко написано да не звучи добре, все пак съм написала, проблемното, т.е. лошото. А има и хубаво, убедена съм.
А гордостта...това е онуй, дето ти казва от вътре "няма пък да се откажа".

Блогът ми

Напротив-това е партньорството!
Да си помагат, подкрепят и да са взимнозменяеми в ежедневието.
Животът е достатъчно труден и изцеждащ...вниманието и помощта са основите на истинското между двама души.