Помощ

Здравейте,

Имам присъп на бясна агресия и клаустрофобия. За сега никого не съм убила, но понякога имам страшно-импулсивното желание да забия нещо в окото на някого, да заблъскам главата в пода на друг или да си строша компа и да скачам върху му просто защото зарежда бавно ?

Надявам, се разбирате нуждата ми от размисли по темата, защото не знам до кога ще се удържам. Бихте ли ми помогнали със съвет. Живея в друга страна и може би това оказва допълнително влияние.

Предварително ви благодаря.

In the name of the father...

Приемаш нещата като за прекалено близки и си свръх-чувствителна. Веднъж гледах филм и нарочно ни сложиха на първия ред. То голяммммм екран и много звуууук. Не можех да обхвана нито екрана , нито звука. И ми стана агресивнооооо. Исках да взема някакъв предмет, да го захвърля напред у екрана и да се свърши с тази агресия насочена към мен. Поне 5-10 минути ми беше гадно. Ако искаш да гледаш проблема в очите, той ще е голям. Представи си, че ти си центъра на внимание, а не предмета , който ти е противен. Твойте действия, твойте цели и твоето търпение е важно, а не гадостите издаващи звуци и тежкарско поведение.

купи си ........(извинявай за липсата на думата в момента) това дето го удрят боксьорите , когато няма с кой да тренират и го сложи до компа , за да го блъскаш , когато те хване бяса .

на какво се дължи това, някаква промяна, нещо което да е отключило тези ти желания?

а да бродира гоблен
нещо от рода "ловец и хрътки ловят пъдпъдъци"
да го фъка как може
:)

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

значи и аз живя ама у хубава страна
та вървя и те ми се усмихват и аз
и идват да ме питат що съм така красив
аз обаче съм сдържан и очарователно усмихнат
тук обаче има широки природни пространства
има и въздух и сняг по върховете:)
те ми носят шоколад/72% black/
аз им парвя психоскрининг
те с а доволни
и носят още шоколад/80% black/

аз им разказвам за българия

те ми носят крава и ме гледат насълзени..


M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

Според мен потърси консултация от специалист. Из форуми едва ли ще намериш адекватна помощ.

Скъпа Rose,

трудно е човек да ти даде съвет, когато ти описваш следствието, а не пишеш нищо за причината. А защо си ядосана, изнервена? Интересно е, че при теб чувствата на frustration се изразяват в агресия. При жените това е по-рядко срещано, те по-често обръщат агресията навътре и изпадат в депресия. Не зная дали си чувала изказването, че депресията е агресия, насочена навътре в човека? Това особено важи за жени. При теб положителното е, че не е насочено към самата теб. Имаш ли начини да излееш агресията извън себе си- чрез физичесно изтощение (спорт), или дори да започнеш да пишеш за чувствата или преживяванията си? Дори воденето на дневник помага, ако си далеч от близки и приятели...

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

Има ли конкретен повод /някаква промяна, застой...нещо/, което да провокира този вътрешен гняв?
Аз съм изпитвала подобни чувства /без желанието да забия нещо в окото на някого/, когато съм се чувствала безсилна да променя определени житейски ситуации.....
Съветът за физическа активност, който са ти дали е добър/включително и боксовата круша/...

Ако можеш да поанализираш на какво се дължи това състояние, дори ако е необходимо и с външно съдействие, би могла да си помогнеш с някаква лична трансформация...За първи път ли ти се случва? Как реагираш принципно в момент на яд? Имаш ли някакви други симтоми- учестен пулс, лесна умора, промяна в теглото....?

Понякога при ендокринни смущения се получава подобна симптоматика...Ако продължи по-дълго или се повтори относително скоро може би е добре да си направиш изследвания на щитовидната жлеза - хормони и антитела.

Специалистите оправят държавата над 20 години и чудно ли защо, тя е емигрирала извън нея. След като политиците специалисти учат на простотии хората, защо пък психолозите да ги учат на нещо друго?

Адашке, напълно те разбирам какво пишеш.

При мен агресията е насочена ту навътре към мен, но и навън.

Не съм овладяла положението де, но установих, че физическата работа помага.


При мен заниманието в градината - освен самата работа като физическо действие, а после очакването да видиш резултата от труда си - е, след няколко месеца, ако природата е благосклонна. Учи те и на търпение.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Аз искам да знам дали този някой е точно определен човек или просто е някой който ти се изпречи на пътя /дори и компютъра/ докато имаш това желание.

[линк]

Ха ... това е от Тъпанчев
Беше хит през 90-те.

[линк]

България е в преживяването, не в географията на страната. Не може да се избяга от нея, ако човек си смени географското местонахождение. Може да му се иска да го направи, но едва ли.

[линк]

Адашке, напълно те разбирам какво пишеш.

При мен агресията е насочена ту навътре към мен, но и навън.

Не съм овладяла положението де, но установих, че физическата работа помага.


При мен заниманието в градината - освен самата работа като физическо действие, а после очакването да видиш резултата от труда си - е, след няколко месеца, ако природата е благосклонна. Учи те и на търпение.
************

Това към мен ли е, или към Rose?

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

Към Роузито.

Не знам защо съм го метнала на теб.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

правя го, но пак се чувствам подтисната и безпомощна, въпреки концентрираността в реакцията ми и как да я преживея ,,нормално,,, без луди реакции

In the name of the father...

оки, благодаря за идеята

In the name of the father...

Живея в друга държава, не говоря добре езика, смених тотално професията както и нивото на интелигентност на хората, с които общувам.


Решението ми беше дълго премислено, а и семейството ми е тук, но има много неща, които ми пречат да бъда себе си и може би е това.

Може би просто се чувствам страшно подтисната на всяко едно ниво.

In the name of the father...

Тук се чака месеци за специалист първата ми реакция беше да пиша тук, докато чакам за друго.

In the name of the father...