Стара тема

Отново става дума за конфликта "наука - религия".

Прави ми впечатление, че всички вярващи търсят оправдание на вярата си в науката. Или почти всички. Толкова често се опитват да представят вярата като научно доказана, че започвам да се чудя дали не са си издигнали науката като кумир и непременно трябва да си свържат вярата с нея. Изглежда така, че те всъщност вярват в науката (може би по принуда) и не могат да приемат, че съзнателно приетата вяра в Христос не може поне толкова обективна. Обърнете внимание, че дори така наречените опроверженията на научните теории имат претенции за научност. А когато науката случайно разклаща някоя религиозна представа, тя не го прави от позициите на някаква религиозност.

Екартсхаузен е казал нещо доста интересно. Хората вземат знанието си от сетивата. А сетивата не носят истина, а форма. И въпреки, че всички го знаят, стремежът на вярващи хора да сведат вярата до нещо, което може да бъде възприето от сетивата, е неспирен. Непрекъснато се търсят "доказателства", че науката не е убила бога, а потвърждава неговото съществуване. И тръгвайки от Екартсхаузен се питам - защо на хората им е необходимо да търсят формата? Защо не се доверяват на вътрешното знание - това, което е извън сетивата? Това не е ли точно липса на вяра и издигане в култ на науката - и то по много повърхностен начин. Защото тези хора не започват да учат и да изследват научните теории, а просто да се доверяват на приказките на умни и не толкова умни хора, които решават да използват някакви псевдонаучни открития. На практика вярващите се държат така, сякаш вярват повече на науката, а не на собствената си връзка с Бога, и затова прибягват до емоционална защита на научната потвърденост на вярата.

Да вземем например възрастта на Земята. Възрастта е нещо, което все пак е от времето. Бог е извън времето. Как е възможно вярващи да спорят за неща, които са толкова незначителни от гледна точка на това какъв е пътят към Божието царство? Какво значение има формата (в случая възрастта)? На кого му е трябвало да знае точната дата на сътворяване на земята? Или отново е обикновена амбиция на егото да се докаже над други егота? Иначе казано - как се подхожда към религиозните доктрини - с разума и опит те да бъдат приведени до сетивно знание, с интуицията (което е абсолютно несподеляем опит) или с някаква комбинация от двете, при което обаче човек трябва да е много наясно с това къде е границата между това, което трябва да минава през ума, и това, което трябва да минава през сърцето.

[линк]

Библейските вярващи не аргументират вярата си с науката, понеже самата библия дефинира вярата като убеждение за нещо, което не се вижда.
Идеята да се обори вярата с наука е на атеистите.

Понеже съм убеден, че Истината винаги е една, смятам, че добросъвестните, задълбочени и методични рационални и експериментални търсения никога няма да доведат до отхвърляне на истинската религия - освен ако не са зле разбрани. Широката публика обикновено не разбира нито от наука, нито от религия, така че повечето хора са вярващи или атеисти по погрешни причини и по изключително глупав начин.

Науките, били те хуманитарни или екзактни, винаги ще догонват теологията. Говоря за достатъчно кадърно упражняваната научна дейност, разбира се. За щастие, понякога някое общо съждение или аксиома от друга специалност се оказва приложимо и в теологията - тази последна, най-зле практикувана, но и най-бляскава от всички умозрителни дейности.

Това би трябвало да е насърчително както за скептиците, така и за вярващите.

Месер Глишевул, гявол
[линк]

С риск да стана бек вокал на Глишев, смея да твърдя, че науката свършва там, където започва религията.
Знанието не носи мъдрост.

В случая си ми контрапункт - науката може и трябва да бъде ползвана, уважавана, развивана без никакви други ограничения освен моралните в самата употреба на научните възможности в бита. Вярващият не бива да се бои от научната дейност, нито ученият - от вярата. Истинската вяра и истинската наука не могат да си противоречат.

Месер Глишевул, гявол
[линк]

Вярата не отрича истинската наука, както и обратното.
Желанието ни по-скоро е да докажем, че двете не си противоречат - истинската вяра и истинската религия са неразривно свързани.
Преди хиляди години също е било така - религиозните водачи и жреци са били най-близо и до двете, макар понякога и науката, и религията им да е била изпълнена със суеверия и безмислени ритуали.

науката не се занимава с религията. Но някои прекомерно религиозни люде обичат да си врат носа в неща, които не разбират.

Абе напоследък "науката" се опитва да се занимава с религията и резултатът е плачевен. Ако някога схоластиците са умували колко милиарда ангела се събират на върха на топлийка, днес все се намира по някой антисхоластик (понякога недоучил физик, решил да се прави на църковен историк), който доказва, че на върха на топлийката не се събират ангели. Което е далеч по-тъжно - по много причини, включително и логически. Има един тип почти религиозна псевдонаука, от която ме избива на невъздържан и буен присмех. Скоро мой познат математик, добро момче, поиска да ми обясни как наличието на религиозни маркери в дадена култура не означава непременно, че носителите на тази култура са религиозни... и ми го "доказваше" с формули. Да не говоря за това какви дефиниции може да даде на понятия като "религия", "съвършенство" и "свещено" един математик. Дето имаше един виц:
- Божествените енергии се равняват на божествените маси, умножени по квадрата на божествените ускорения...
Чакам да видя кога и как феновете на струнната теория ще дефинират понятието "трансцендентност". Или някой изобретателен идиот да изчисли как се отнася скоростта на идеално кръгъл архангел в условията на вакуум спрямо скоростта на Таворската светлина.

Инак по-скоро религията не се занимава с науката. Както казва свети Василий - изобщо не ни интересува каква е формата на Земята, върху какво се крепи и т. н. За съжаление, намират се и вярващи идиоти, които току решат, че са намерили религиозен лост, с който да местят Земята и така създават лошо име на религията, както други идиоти създават лошо име на екзактните науки.

Месер Глишевул, гявол
[линк]

Оф покрай тия теории се сещам че сребристото беемве (3737) не било ограничено от физичните закони, тъй като е над тях и спазва само Божиите закони и канони.

Ама перифразирайки Стивън Хокинг, понятието "трансцедентност" не участва в математическото описание на Големия Взрив. Следователно то просто не е необходимо. Воала.

He that is good with a hammer tends to think everything is a nail.

Щом като знанието не носи мъдрост, то тогава предното ти изречение е погрешно. Други хора със същата увереност могат да твърдят, че започва започва там, където свършва религията - с липсата на информация. И тогава на практика започва да изглежда така, че с увеличаване на знанието мястото на религията намалява.

Съгласна съм, че знанието не носи мъдрост. Но и мъдростта не носи знание за света на явленията. Тогава защо е необходимо да се опитваме да ги подчиним едно на друго - сякаш едното е по-висша форма на другото? От една такава връзка няма да се стигне до цялостност.

[линк]

Желанието ни по-скоро е да докажем, че двете не си противоречат - истинската вяра и истинската религия са неразривно свързани.

Точно от това желание тръгват глупостите, които пълнят ютуба с нелепи клипове. Точно в него е проблема - защо се опитваме да сведем търсенето на истината до изучаването на формите. Това, че преди хиляди години жреците са били учени не доказва, че трябва да продължават да бъдат. Става дума за две съвсем различни сфери на човешкото познание, като единствената връзка, която виждам между тях, е свързана с повтаряемостта на принципите. Някои научни принципи подсказват начинът по който трябва да се гледа на духовните, но нищо повече.

[линк]

Да, религията не се занимава с науката. Само религиозните хора се занимават с това да търсят научно оправдание на вярата си.

[линк]

Не съм съгласен, че с увеличаване на знанието мястото на религията намалява.
Религията също е знание, но от друго естество. Доказателство / спорно и импровизирано / : монаси - лекари. Всъщност, не съм много силен в мисленето, така че, ако объркам нещо, ще прощаваш. Но чувствувам, без да мога да дам логична обосновка, че науката е в подчинено положение спрямо религията. С това не омаловажавам значението на науката, просто тя решява утилитарни задачи, докато религията е призвана да ни помогне за истинското ни призвание - да вървим по Пътя. "Аз съм Пътят и Истината и Животът" е казал Господ.

На кого му е трябвало да знае точната дата на сътворяване на земята? Или отново е обикновена амбиция на егото да се докаже над други егота? Иначе казано - как се подхожда към религиозните доктрини - с разума и опит те да бъдат приведени до сетивно знание, с интуицията (което е абсолютно несподеляем опит) или с някаква комбинация от двете, при което обаче човек трябва да е много наясно с това къде е границата между това, което трябва да минава през ума, и това, което трябва да минава през сърцето.

Мисля, че отговорът е в първото блаженство.

Ubi caritas et amor, Deus ibi est

На трансцендентността също не й е необходим математически модел

Месер Глишевул, гявол
[линк]

Философско - да. Математическо - не.

Месер Глишевул, гявол
[линк]

Ти така си мислиш - очевидно не си попадал на Щербин, Друнвало и сие.

[линк]

Не съм съгласен, че с увеличаване на знанието мястото на религията намалява.


Това излиза от мнението ти, че едното започва там, където свършва другото. Иначе и аз не го споделям.

[линк]

Не, аз карам-варам, все на св. Игнатий Богоносец и на св. Йоан Дамаскин попадам

Месер Глишевул, гявол
[линк]

[линк]