Доверието

Да запитам...
Чувствали ли сте се като в сериал? Какво правите ако загубите доверието към човек, който ви е много скъп? Прощавате, приключвате взаймоотношения или ...?
Да прибавим доза любов, страст, ревност и лицемерие или търсене на интереси.
Бихте ли оправдали човека и ще дадете ли втори шанс?
Вие сте потърпевшите, но определено имате чувства. Обичате.

Целомъдрието е най-неестественото от всички сексуални извращения

Доверието е изключително важен фактор в една връзка и ако се загуби нищо добро не чака тези в нея. Ако човека го заслужава и прегрешението му не е "смъртоносно", защо не. Ако говорим за физическа изневяра не е чак такъв проблем. Има далеч по-лоши предателства. Там при някои ситуации не бих дал втори шанс. Изневяра без чувства какво е? Има обаче една приказка, че ако се излъжеш и повториш, никога не потретвай! Тогава идват чувствата(поне в единият).
Ако обаче го изгубиш напълно-бягай! Такава връзка на какво ще се крепи?
Любов без доверие...

Passione senza limiti...

Целомъдрието е най-неестественото от всички сексуални извращения

Целомъдрието извращение ли е?

Защото, доверието е функция на целомъдрието.

имитация на ник

Любов без доверие си е само секс

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Кратко, много точно и още по- ясно.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

О, гледам... преди няколко дни питаш какво става, ако пратньора ти не те привлича сексуално. Днес: ами ако нямаш доверие в него... Какво да ти кажа, като ти сумирам двете теми, се получава едно такова настроение на разруха. Еми какво да се случва в тези случаи: гледаш има ли нещо, което може да бъде изтеглено на брега, или е потънал кораба. После гледаш това, което си изтеглил дали е съкровището от трюма, или останките от храна от кухнята. Такива работи.

О, приятно ми е..Есмералда, така ме знаеха едно време..достойно бях си защитила този артистичен псевдоним...ама така е..луди - млади - кръвта кипи!
Няма да се впускам в особени детайли по самата фабула, но беше доста наистина разказ с неочакван край.

Сега сериозно...не зная дали съм разправяла някога, но ще се повторя - аз обичам секса, но секс без доверие - пет пари не чини, ако ще си говорим за отношения в дългосрочен период. Ако имаш притеснения за химията..то това са бели кахъри в сравнение с това, което можеш да си навлечеш като последствия от една връзка, която няма здрава основа, да която да стъпи. Сексът е основа, но недостатъчна отвъд баните със серотонин (това го знаем всички ние, ветераните). За мен той е наистина маловажен, ако трябва да сравнявам..какво от това, че ще имам н оргазЪма, след като няма да е налице необходимата топлина, разбирателство, съпричастност, споделеност, отпуснатост, уют и пр.Че аз хубав секс, чисто физически мога да имам с всеки един хашлак, който е здрав, физически годен, с когото сме си симпатични и има закачка...какво ме топли само единият секс, м?Отдавна това не ми е казус, защото познавам собствената си сексуалност, имам опит какво, как и къде да направя за себе си и за партньора. В този смисъл..за отношенията ми сексът не е определящ..повече са ми важни др.неща.

Доверието е нещото, без което не мога. Зная какво е да се опитваш да бъдеш с човек, на когото не вярваш, с когото си постоянно нащрек и когото подозираш в злоупотреби съвсем умишлени, това е много изтощително - от мнителност и подозрителност - човек не може да се отпусне във връзката, само си губи нерви и време, а и нищо да няма - то вече ти се привижда на всяка крачка. Не, мерси, ама вече не пуша.

Приключвам такива отношения..понякога усещам, че няма да мога да простя. То е вътрешен страх, който те сковава и си мислиш, че не би издържал, че няма да го овладееш в бъдеще, усещаш, че не си толкова силен, широкоскроен и неебателен, а това..няма да позволи на човек да бъде истински във връзката, не съм можела да си представя, че ще забравя, подозрението се загнездва някак дълбоко в главата ти и човек е склонен много сериозно да си го навива..много е трудно, много. Мисля, дори, че не винаги е възможно за хората наистина да го превъзмогнат. Тогава какво да правя в тези отношения - това би значело за мен да съм под постоянно напрежение, страх от рецидиви (особено, ако вече има такива в поведението на човека), озъртане и още куп неща..не, не бих си го причинила.Пък би било мъчително и за др.човек - постоянно да го подозират, да му натякват неволно или не и пр. изтрмозено се получава, нездравословно..затова съм приключвала.
Не зная дали бих се справила някога...с прошката - може би е до темперамент, до зрялост или др..нямам идея..

Шанс..хех..не мога да опиша какво значи да се скършиш отвътре, да се преобърне представата ти, да се разочароваш тотално..физически сякаш изстиваш и те полазват рояци мравки..толкова осезаемо разочарование. Става ти студено, нещо в теб умира - сякаш някой те е полял с кофа ледена вода. Бррррр..ама, че теми зачекваш и ти..вкара ме в усмивки от старите ленти..

Доверието си е доверие..може да е мълчаливото такова, което си изградил с правилни постъпки, а може и да е изстраданото - когато си признал грешките си, но..трябва да го има - в откровеността, в силата да говориш за нещата, да и да ги надживееш - това е мъчно извоюваното такова . Инак - без него - всичко е вятър и мъгла.